Космическа одисея: Астроном рокаджия се запали по Андромеда
Доцент доктор Евгени Овчаров е един от най-активно работещите български астрономи. Той е на 40 години и към този момент е началник на катедра Астрономия към Софийския университет. Изследва околните до нас галактики и най-много гигантската Андромеда, която се движи за конфликт с нашия Млечен път. Екипът му търси Нови в тази вселена. В същото време доктор Овчаров е разпален рок музикант. Свири на темп китара от години и има зад тила си десетки концерти. Член е на групата „ Контактъ “, в която влизат още двама астрономи от университета.
В живота на учения Евгени Овчаров музиката като че ли добавя другата му огромна обич - астрономията. „ Това е занимание, което ми доставя наслаждение “, споделя той. Допреди година с двама сътрудници от катедра „ Астрономия” свирят много интензивно, даже по клубовете, с групата си „ Контактъ “. Тя е кръстена на именитата книга на Карл Сейгън, по която режисьорът Робърт Земекис направи един извънредно сполучлив филм с Джоди Фостър през 1997 година. Добавили едно „ ъ “ в края, тъй като се оказало, че през 90-е години на предишния век е имало друга група с това име.
Сега астрономите рокаджии са прекъснали за малко изявите си. „ По-скоро съм фен на музиката. Но през годините имаме към 30 концерта. Групата не действа сега, само че ми се желае да продължим. Рокът е една прелестна страст “, споделя той. Във Facebook страницата на „ Контактъ “ има едно забавно видео, където в Деветашката пещера астрономите извършват песента Fiddler On The Green на Power metal супергрупата Demons & Wizards. Там доктор Овчаров свири на акустична китара.
Бъдещият астроном е учил в първокласен колеж по механотехника. Всички очаквали да продължи като инженер. И той изненадал тези, които го познават с решението си да се занимава с астрономия. „ Като подарък получих звездна карта още когато бях на 11 години. Имах и дребен далекоглед. Бях уверен, че с това желая да се занимавам “, споделя доктор Овчаров. Направил избора си, макар че били към момента годините, когато у нас се отпускаха доста малко пари за фундаментална просвета. „ Бях напълно наясно, че ще завърша астрономия и физика и е огромна вероятността въобще да не се занимавам с това “, признава той.
Детството му минава в мрачните години, когато измежду домораслите политици на прехода битува мнението, че на българските деца не са нужни кръжоци и извъкласни занимания, тъй като това са „ останки от комунизма “. И разтуриха всичко, което можеше да се разтури.
Той самият в никакъв случай не е бил в кръжок. А кръжок по астрономия към катедрата има от 120 години. „ Аз съм очевидец на цялостната липса на популяризация на астрономията под каквато и да е форма. Практически до тази просвета се допрях чак като студент. Преди това съм чел единствено дребното списание „ Андромеда “, което сътрудниците от астрономическата асоциация издаваха. Последните 10-15 години може би здравият разсъдък победи “, споделя доктор Овчаров.
Сега отново има разнообразни научнопопулярни центрове за дребни и огромни. А кръжокът по астрономия към катедрата, който започва още през 1900 година, към този момент има стратегия за лекции за половин година напред и на тях се събират по 100-150 души.
В България в този момент има доста сполучливи младежи, които се занимават с фундаментална просвета. И в Астрономията има нещо като мода. Сега тя е търсенето на екзопланети в другите звездни системи. През последните 25 години това е най-интересната тематика. През 1992-ра е открита първата екзопланета, само че тя не е толкоз любопитна, тъй като обикаля към звезда в края на еволюцията си - пулсар. Няма нищо общо със Слънцето и нашата система. „ През 1995 година обаче бе открита първата екзопланета към звезда, сходна на Слънцето и от този момент до момента откритията са доста - към този момент познаваме над 4600 планети “, споделя ученият.
България има 7-8 учени на международно равнище, които са измежду най-успешните откриватели на такива планети. Всички те са приключили у нас и са защитили докторантура тук. Те обаче работят зад граница. Причината нашите астрономи на Рожен да не търсят екзопланети е, че за тези големи открития трябват доста огромни запаси. Затова от няколко десетки интензивно работещи у нас астрономи нямаме такива, които интензивно да търсят планети отвън Слънчевата система. „ Откриването може да стане и с елементарен телескоп. Много от тях са открити с любителски, само че би трябвало доста огромна връзка и организация. Тук работим по други тематики “, споделя доктор Овчаров.
Страстта му е Андромеда. Това е най-близката до нас вселена, която е с формата на Млечния път. И като я следим, може да забележим какво става с нашия голям звезден остров. В Андромеда екипът му следи експлоадирането на 20-30 Нови всяка година.
Д-р Овчаров прави оценка високо това, че Илън Мъск е воин на сегашните деца. „ Щастлив съм, че този човек се появи на галактическия небосвод. Помня като дете обещанието на НАСА по какъв начин напълно скоро ще има пилотирани задачи до Марс и това все се отлагаше във времето. Имам сътрудници, които работят в НАСА и от тях знам, че това е голяма институция, която желае от ден на ден и повече финансиране. Мъск като частно лице не може да си разреши това. И явна нещата му се получават “, споделя доктор Овчаров.
Купуват нов телескоп за Рожен
Според доктор Овчаров огромното ни достижение е, че макар компликациите огромните обсерватории у нас оцеляха. В Рожен има огромна смяна през последните години. В Гърция е направена дребна обсерватория с телескоп малко по-голям от роженския, само че мястото й е определено по този начин, че тя не работи през част от годината. „ Завършихме плана РАЦИО - районен астрономически център за проучвания и обучение. Дълго години беше единствено на хартия, но за благополучие към този момент трета година е реалност. Сега има процедури за закупуване на три нови съвременни телескопа. Основният ще е отново за Роженската обсерватория. Има опция и средства да се поддържа наличната техника и инфраструктурата. В това отношение има сериозна стъпка напред “, споделя ученият.
Българите откриватели на екзопланети
След най-успешните астрономи сега е доктор Димитър Съселов, който е професор в Харвард от години. Той откри първата екзопланета по пасажния способ. Публикацията е в списание „ Nature” през 2002 година. Той е и един от основателите за съществуването на една от най-успешните галактически задачи - телескопа „ Кеплер “.
Имаме скорошно изобретение на различен българин - Трифон Трифонов от немския институт „ Макс Планк”. Той има обява в списание „ Science” - другото най-престижно научно списание в света. Трифонов откри екзопланета, сходна на Земята, само че много по-гореща. И е единствено на 26 светлинни години от нас.
Другите имена са на Николай Николов и Веселин Костов, които също търсят екзопланети.
В живота на учения Евгени Овчаров музиката като че ли добавя другата му огромна обич - астрономията. „ Това е занимание, което ми доставя наслаждение “, споделя той. Допреди година с двама сътрудници от катедра „ Астрономия” свирят много интензивно, даже по клубовете, с групата си „ Контактъ “. Тя е кръстена на именитата книга на Карл Сейгън, по която режисьорът Робърт Земекис направи един извънредно сполучлив филм с Джоди Фостър през 1997 година. Добавили едно „ ъ “ в края, тъй като се оказало, че през 90-е години на предишния век е имало друга група с това име.
Сега астрономите рокаджии са прекъснали за малко изявите си. „ По-скоро съм фен на музиката. Но през годините имаме към 30 концерта. Групата не действа сега, само че ми се желае да продължим. Рокът е една прелестна страст “, споделя той. Във Facebook страницата на „ Контактъ “ има едно забавно видео, където в Деветашката пещера астрономите извършват песента Fiddler On The Green на Power metal супергрупата Demons & Wizards. Там доктор Овчаров свири на акустична китара.
Бъдещият астроном е учил в първокласен колеж по механотехника. Всички очаквали да продължи като инженер. И той изненадал тези, които го познават с решението си да се занимава с астрономия. „ Като подарък получих звездна карта още когато бях на 11 години. Имах и дребен далекоглед. Бях уверен, че с това желая да се занимавам “, споделя доктор Овчаров. Направил избора си, макар че били към момента годините, когато у нас се отпускаха доста малко пари за фундаментална просвета. „ Бях напълно наясно, че ще завърша астрономия и физика и е огромна вероятността въобще да не се занимавам с това “, признава той.
Детството му минава в мрачните години, когато измежду домораслите политици на прехода битува мнението, че на българските деца не са нужни кръжоци и извъкласни занимания, тъй като това са „ останки от комунизма “. И разтуриха всичко, което можеше да се разтури.
Той самият в никакъв случай не е бил в кръжок. А кръжок по астрономия към катедрата има от 120 години. „ Аз съм очевидец на цялостната липса на популяризация на астрономията под каквато и да е форма. Практически до тази просвета се допрях чак като студент. Преди това съм чел единствено дребното списание „ Андромеда “, което сътрудниците от астрономическата асоциация издаваха. Последните 10-15 години може би здравият разсъдък победи “, споделя доктор Овчаров.
Сега отново има разнообразни научнопопулярни центрове за дребни и огромни. А кръжокът по астрономия към катедрата, който започва още през 1900 година, към този момент има стратегия за лекции за половин година напред и на тях се събират по 100-150 души.
В България в този момент има доста сполучливи младежи, които се занимават с фундаментална просвета. И в Астрономията има нещо като мода. Сега тя е търсенето на екзопланети в другите звездни системи. През последните 25 години това е най-интересната тематика. През 1992-ра е открита първата екзопланета, само че тя не е толкоз любопитна, тъй като обикаля към звезда в края на еволюцията си - пулсар. Няма нищо общо със Слънцето и нашата система. „ През 1995 година обаче бе открита първата екзопланета към звезда, сходна на Слънцето и от този момент до момента откритията са доста - към този момент познаваме над 4600 планети “, споделя ученият.
България има 7-8 учени на международно равнище, които са измежду най-успешните откриватели на такива планети. Всички те са приключили у нас и са защитили докторантура тук. Те обаче работят зад граница. Причината нашите астрономи на Рожен да не търсят екзопланети е, че за тези големи открития трябват доста огромни запаси. Затова от няколко десетки интензивно работещи у нас астрономи нямаме такива, които интензивно да търсят планети отвън Слънчевата система. „ Откриването може да стане и с елементарен телескоп. Много от тях са открити с любителски, само че би трябвало доста огромна връзка и организация. Тук работим по други тематики “, споделя доктор Овчаров.
Страстта му е Андромеда. Това е най-близката до нас вселена, която е с формата на Млечния път. И като я следим, може да забележим какво става с нашия голям звезден остров. В Андромеда екипът му следи експлоадирането на 20-30 Нови всяка година.
Д-р Овчаров прави оценка високо това, че Илън Мъск е воин на сегашните деца. „ Щастлив съм, че този човек се появи на галактическия небосвод. Помня като дете обещанието на НАСА по какъв начин напълно скоро ще има пилотирани задачи до Марс и това все се отлагаше във времето. Имам сътрудници, които работят в НАСА и от тях знам, че това е голяма институция, която желае от ден на ден и повече финансиране. Мъск като частно лице не може да си разреши това. И явна нещата му се получават “, споделя доктор Овчаров.
Купуват нов телескоп за Рожен
Според доктор Овчаров огромното ни достижение е, че макар компликациите огромните обсерватории у нас оцеляха. В Рожен има огромна смяна през последните години. В Гърция е направена дребна обсерватория с телескоп малко по-голям от роженския, само че мястото й е определено по този начин, че тя не работи през част от годината. „ Завършихме плана РАЦИО - районен астрономически център за проучвания и обучение. Дълго години беше единствено на хартия, но за благополучие към този момент трета година е реалност. Сега има процедури за закупуване на три нови съвременни телескопа. Основният ще е отново за Роженската обсерватория. Има опция и средства да се поддържа наличната техника и инфраструктурата. В това отношение има сериозна стъпка напред “, споделя ученият.
Българите откриватели на екзопланети
След най-успешните астрономи сега е доктор Димитър Съселов, който е професор в Харвард от години. Той откри първата екзопланета по пасажния способ. Публикацията е в списание „ Nature” през 2002 година. Той е и един от основателите за съществуването на една от най-успешните галактически задачи - телескопа „ Кеплер “.
Имаме скорошно изобретение на различен българин - Трифон Трифонов от немския институт „ Макс Планк”. Той има обява в списание „ Science” - другото най-престижно научно списание в света. Трифонов откри екзопланета, сходна на Земята, само че много по-гореща. И е единствено на 26 светлинни години от нас.
Другите имена са на Николай Николов и Веселин Костов, които също търсят екзопланети.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ