Правителството предлага символични компенсации за бизнеса, възможно е да изпаднем в дългова спирала
Доц. Йосиф Аврамов, учител в Нов български университет, " Труд "
Част от българските жители и българският бизнес " си отдъхнаха ", че най-сетне България има постоянно държавно управление, което ще се заеме с разрешаването на комплицираните и належащи проблеми, натрупали се по време на двете служебни държавни управления, а и на други дълго отлагани въпроси. В досегашната работа на Министерски съвет са налице с изключение на някои положителни моменти и редица проблематични решения, а има и закъснение на съответни управнически дейности, изключително при преодоляването на инфлационните процеси. Спорните решения се дължат, както на малко по-късното комплектоване на екипите на част от министрите, неопитността им, присъединяване на четири партии от разнообразни политически фамилии в ръководещата коалиция, респективно и разнопосочните им ползи.
Налице са и известни справедливи аргументи, като неприятното развиване за България и респективно за всички страни от Европейски Съюз на пандемията и засилените инфлационни процеси, водещи и у нас до така наречен привнесена инфлация. Инфлацията в България и изключително тази на цените на електричеството се дължи освен на външни фактори, само че и на неумели дейности във връзка с ръководството на енергийните запаси у нас. Те са най-вече локални първични материали, като: български лигнитни въглища и водни запаси, а вносното нуклеарно гориво от Русия е доставено по цени от преди 2-3 години.
Министърът на финансите Асен Василев показа на 21 януари проектобюджета за 2022 година В него предстоящият напредък на Брутният вътрешен продукт е 4.8% и е заложен недостиг от 5.9 милиарда лева (4.1% от БВП) в края на годината, както и 7.3 милиарда лева предел за вдишване на нов държавен дълг. Бюджетът ще бъде импортиран в Народното събрание до 31 януари и се чака да бъде признат до края на февруари, само че необичайно за какво ще влезе в действие от 1 април, защото Народното събрание удължи действието на миналогодишния бюджет до 31 март!?! Предвижда се 710 лева да е минималната работна заплата (досега тя е 650 лева.), като още веднъж няма заложена минимална почасова ставка?!? През 2022 година България ще би трябвало да изплати и към 3 милиарда лева външен дълг, който емитира държавното управление на Симеон Сакскобурготски, като размени брейди облигациите с еврооблигации, което е в допълнение свръхнатоварване на държавния бюджет за 2022 година
В края на 2021 година не трябваше да се разходват " стремително " най-вече средства за ползване (над 9 милиарда лева единствено през декември), а да се отделят повече пари за развиването на българския бизнес, само че и за средства за финансови разноски. Предвидено е от МФ да има актуализация на Бюджет 2022 година в средата на годината, което освен, е много необичайно, само че е налице опция България доста да надвиши избрания с така наречен Критерии от Маастрихт бюджетен недостиг от 3% е обезпокоително (с 1-2% повече е възможно, а се задава нова актуализация през юни и дефицитът може да " набъбне "?!?). Европейска комисия позволи на страните членки на Европейски Съюз да надвишат краткотрайно равнището на бюджетния недостиг от 3%. В никакъв случай не би трябвало да се прекалява в тази тенденция от държавното управление ни и следва то да поддържа бюджетния недостиг в допустими размери, т. е. е допустимо да го надвиши, само че нищожно.
Това не е по никакъв начин лесна задача, защото от страна на работодателските организации на бизнеса и от разнообразни асоциации и групи на популацията " валят " към Министерски съвет всевъзможни претенции за обезщетения и помощи поради инфлацията. Трябва доста да се внимава кои претенции да се удовлетворят и кои - не, защото е допустимо да изпаднем в така наречен дългова серпантина. На процедура обаче признатите от Министерски съвет обезщетения за бизнеса са незадоволителни. Едва на последното си съвещание на Кабинетът одобри решение бизнесът да се компенсира със 110 лева на МВтч от бюджета за ноември, със 130 лева за декември и до 250 лева за януари 2022 година Настоящият министър на енергетиката Александър Николов разгласи в края на декември, че са заделени 940 млн. лв. за компаниите, а също и известна помощ ще има и за доставчиците на ток и газ. Предложението следва да бъде в съгласие с Европейска комисия в Брюксел.
Парите следва да се обезпечат от Фонда за енергийна сигурност и от държавния бюджет. Размерът на компенсацията би трябвало да е 75% от разликата сред базовата цена и разликата сред действителната борсова цена всеки месец, само че не повече от 30% от действителната цена и помощта следваше да варира сред 170 и 200 лв. на мегаватчас, и компаниите следваше да бъдат обезщетени, в случай че купуват ток на цена над 185 лв.. На процедура не е напълно ясно по кое време тъкмо тези пари ще се преведат по сметките на ощетените предприятия. При всички случаи следва компаниите, които изпитват изключителни компликации, неотложно (до края януари) да се компенсират от страна на страната, поради повишените няколко пъти разноски за електричество и природен газ. Същевременно дотациите от държавния бюджет за ВЕИ следва да се преустановят, защото те също продават своята електрическа сила на доста високи цени и субсидирането им следва и отсега нататък да се прекрати.
Пари за обезщетения са налице в производителите на електрическа сила. Печалбите на енергийните сдружения са: в АЕЦ " Козлодуй " има над 1 милиарда лева, в БЕХ - към 700 млн. лева.; във фонд " Енергийни запаси " има над 2 милиарда лева, събрани от квотите за излъчвания, а в Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 " и в НЕК също има забележителен запас. Остава екстрено тези пари неотложно да доближат до представителите на бизнеса. Министерски съвет следва екстрено да компенсира и дребните небитови потребители, които са на природен газ и изнемогват от свръхвисоките цени.
Недостатъчните обезщетения за бизнеса, наред с неналичието на паричен запас за представителите на промишлеността ни по новите оперативни стратегии на Европейски Съюз в програмен интервал 2021-2027 година обрича част от компаниите заради липса на ликвидни средства на неминуем колапс. Налице е не изключително далновидна политика на Министерски съвет във връзка с ръководството еврофондовете. България към този момент е във втората година на Програмен интервал 2021-2027 година и към момента няма утвърдена нито една оперативна стратегия (ОП). Това значи, че пари до компаниите от българския бизнес и до българските общини надали ще доближат преди есента на 2022 година Не е ясно даже кои стратегии са изпратени за утвърждение в Брюксел и кои към момента се доработват или преработват от новото българско държавно управление?!? Такова разсипничество на време, респективно и краткотрайна липса на запас от евросредства не се случвало в 15-годишната история на участие ни в Европейски Съюз.
В актуалната 2022 година, когато бизнесът е притиснат от високите цени, забавянето с повече от година на забележителен евроресурс по Оперативна програма бе извънредно нежелано. Ето за какво министрите, които са ръководители на Управляващите органи на Оперативна програма, следва незабавно освен да дават отговор пред бизнеса и общинските администрации, по кое време се обрисува да се разгласят първите предложения и да вземат ограничения по-скоро европарите да доближат до бенефициентите.
Част от българските жители и българският бизнес " си отдъхнаха ", че най-сетне България има постоянно държавно управление, което ще се заеме с разрешаването на комплицираните и належащи проблеми, натрупали се по време на двете служебни държавни управления, а и на други дълго отлагани въпроси. В досегашната работа на Министерски съвет са налице с изключение на някои положителни моменти и редица проблематични решения, а има и закъснение на съответни управнически дейности, изключително при преодоляването на инфлационните процеси. Спорните решения се дължат, както на малко по-късното комплектоване на екипите на част от министрите, неопитността им, присъединяване на четири партии от разнообразни политически фамилии в ръководещата коалиция, респективно и разнопосочните им ползи.
Налице са и известни справедливи аргументи, като неприятното развиване за България и респективно за всички страни от Европейски Съюз на пандемията и засилените инфлационни процеси, водещи и у нас до така наречен привнесена инфлация. Инфлацията в България и изключително тази на цените на електричеството се дължи освен на външни фактори, само че и на неумели дейности във връзка с ръководството на енергийните запаси у нас. Те са най-вече локални първични материали, като: български лигнитни въглища и водни запаси, а вносното нуклеарно гориво от Русия е доставено по цени от преди 2-3 години.
Министърът на финансите Асен Василев показа на 21 януари проектобюджета за 2022 година В него предстоящият напредък на Брутният вътрешен продукт е 4.8% и е заложен недостиг от 5.9 милиарда лева (4.1% от БВП) в края на годината, както и 7.3 милиарда лева предел за вдишване на нов държавен дълг. Бюджетът ще бъде импортиран в Народното събрание до 31 януари и се чака да бъде признат до края на февруари, само че необичайно за какво ще влезе в действие от 1 април, защото Народното събрание удължи действието на миналогодишния бюджет до 31 март!?! Предвижда се 710 лева да е минималната работна заплата (досега тя е 650 лева.), като още веднъж няма заложена минимална почасова ставка?!? През 2022 година България ще би трябвало да изплати и към 3 милиарда лева външен дълг, който емитира държавното управление на Симеон Сакскобурготски, като размени брейди облигациите с еврооблигации, което е в допълнение свръхнатоварване на държавния бюджет за 2022 година
В края на 2021 година не трябваше да се разходват " стремително " най-вече средства за ползване (над 9 милиарда лева единствено през декември), а да се отделят повече пари за развиването на българския бизнес, само че и за средства за финансови разноски. Предвидено е от МФ да има актуализация на Бюджет 2022 година в средата на годината, което освен, е много необичайно, само че е налице опция България доста да надвиши избрания с така наречен Критерии от Маастрихт бюджетен недостиг от 3% е обезпокоително (с 1-2% повече е възможно, а се задава нова актуализация през юни и дефицитът може да " набъбне "?!?). Европейска комисия позволи на страните членки на Европейски Съюз да надвишат краткотрайно равнището на бюджетния недостиг от 3%. В никакъв случай не би трябвало да се прекалява в тази тенденция от държавното управление ни и следва то да поддържа бюджетния недостиг в допустими размери, т. е. е допустимо да го надвиши, само че нищожно.
Това не е по никакъв начин лесна задача, защото от страна на работодателските организации на бизнеса и от разнообразни асоциации и групи на популацията " валят " към Министерски съвет всевъзможни претенции за обезщетения и помощи поради инфлацията. Трябва доста да се внимава кои претенции да се удовлетворят и кои - не, защото е допустимо да изпаднем в така наречен дългова серпантина. На процедура обаче признатите от Министерски съвет обезщетения за бизнеса са незадоволителни. Едва на последното си съвещание на Кабинетът одобри решение бизнесът да се компенсира със 110 лева на МВтч от бюджета за ноември, със 130 лева за декември и до 250 лева за януари 2022 година Настоящият министър на енергетиката Александър Николов разгласи в края на декември, че са заделени 940 млн. лв. за компаниите, а също и известна помощ ще има и за доставчиците на ток и газ. Предложението следва да бъде в съгласие с Европейска комисия в Брюксел.
Парите следва да се обезпечат от Фонда за енергийна сигурност и от държавния бюджет. Размерът на компенсацията би трябвало да е 75% от разликата сред базовата цена и разликата сред действителната борсова цена всеки месец, само че не повече от 30% от действителната цена и помощта следваше да варира сред 170 и 200 лв. на мегаватчас, и компаниите следваше да бъдат обезщетени, в случай че купуват ток на цена над 185 лв.. На процедура не е напълно ясно по кое време тъкмо тези пари ще се преведат по сметките на ощетените предприятия. При всички случаи следва компаниите, които изпитват изключителни компликации, неотложно (до края януари) да се компенсират от страна на страната, поради повишените няколко пъти разноски за електричество и природен газ. Същевременно дотациите от държавния бюджет за ВЕИ следва да се преустановят, защото те също продават своята електрическа сила на доста високи цени и субсидирането им следва и отсега нататък да се прекрати.
Пари за обезщетения са налице в производителите на електрическа сила. Печалбите на енергийните сдружения са: в АЕЦ " Козлодуй " има над 1 милиарда лева, в БЕХ - към 700 млн. лева.; във фонд " Енергийни запаси " има над 2 милиарда лева, събрани от квотите за излъчвания, а в Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 " и в НЕК също има забележителен запас. Остава екстрено тези пари неотложно да доближат до представителите на бизнеса. Министерски съвет следва екстрено да компенсира и дребните небитови потребители, които са на природен газ и изнемогват от свръхвисоките цени.
Недостатъчните обезщетения за бизнеса, наред с неналичието на паричен запас за представителите на промишлеността ни по новите оперативни стратегии на Европейски Съюз в програмен интервал 2021-2027 година обрича част от компаниите заради липса на ликвидни средства на неминуем колапс. Налице е не изключително далновидна политика на Министерски съвет във връзка с ръководството еврофондовете. България към този момент е във втората година на Програмен интервал 2021-2027 година и към момента няма утвърдена нито една оперативна стратегия (ОП). Това значи, че пари до компаниите от българския бизнес и до българските общини надали ще доближат преди есента на 2022 година Не е ясно даже кои стратегии са изпратени за утвърждение в Брюксел и кои към момента се доработват или преработват от новото българско държавно управление?!? Такова разсипничество на време, респективно и краткотрайна липса на запас от евросредства не се случвало в 15-годишната история на участие ни в Европейски Съюз.
В актуалната 2022 година, когато бизнесът е притиснат от високите цени, забавянето с повече от година на забележителен евроресурс по Оперативна програма бе извънредно нежелано. Ето за какво министрите, които са ръководители на Управляващите органи на Оперативна програма, следва незабавно освен да дават отговор пред бизнеса и общинските администрации, по кое време се обрисува да се разгласят първите предложения и да вземат ограничения по-скоро европарите да доближат до бенефициентите.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ