Доц. Стоянка Черкезова: Няма сигурна рецепта за подобряване на демографската ситуация, положителен ефект би имало подобряването на качеството на живот на хората
Доц. Стоянка Черкезова от Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките в изявление за утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “
На директната ни телефонна линия е демографът доцент Стоянка Черкезова от Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките. Добро утро.
Добро утро.
Г-жо Черкезова, изследване на Национален статистически институт демонстрира, че през последното десетилетие страната ни бележи най-голямото понижение на дамите във фертилна възраст с 22.5%. Как ще коментирате данните?
Първо да уточним, че под дами във фертилна възраст се схваща дами сред 15-49 години, тъй като в този възрастов период се реализира главната част от ражданията, въпреки да има и малко по-късно раждания, и малко по-рано раждания, само че те са по-скоро изключения. Причините са няколко, само че можем главно да ги сведем до две. От една страна имаме понижаване на раждаемостта и последователно насочване към еднодетен модел на фамилията в България, въпреки че към момента не е доминиращ, и това се случва по-рано в нашата история. Още в средата на 70-те стартират да понижават дамите във фертилна възраст. Това значи, че броят на дамите, които влизат във фертилна възраст, е по-малък от броя на дамите, които излизат от нея. Т.е. дамите, които навършват 15 години не могат да заместят като брой дамите, които стават на 50. И с всяка последваща година този развой се задълбочава, тъй като след средата на 80-те така наречен цялостен коефициент на плодовитост става под нужния за просто възпроизводство на популацията. Какво значи това? Тоталният коефициент на плодовитост е междинният брой деца, който се чака една жена да има през фертилния си интервал, т.е. през живота си. Изчислено е, че при население с ниска смъртност, каквито са актуалните общества, в това число България, е належащо този коефициент да бъде 2.1 деца на една жена, с цел да може да се резервира популацията. Още през 1990 година той към този момент е бил 1.8 деца и доближава доста ниски нива през 1997 година, когато става 1.1, след което последователно почва да се повишава. И през последните десетина година се резервира на към 1.57-1.58 деца приблизително на една жена. При това състояние всяко последващо потомство ще бъде по-малко от предходното и дамите, които влизат във фертилна възраст, не могат да заместят излизащите. Втората причина това е емиграцията от страната и то най-вече в младите възрастови групи, което непосредствено оказва отрицателно въздействие на броя на дамите във фертилна възраст. Емиграция се следи през целия интервал след 1989 година, само че сред последните две преброявания тя е изключително висока и заради тази причина и заради това, че точно през 90-те година и началото на новото хилядолетие имаме невиждано ниски нива на тоталния коефициент на плодовитост, родените девойки тогава влизат във фертилната си възраст тъкмо сред последните две преброявания. Всичко това оказва влияние тъкмо в този момент да имаме максимален спад на жените във фертилна възраст, откогато са правени преброявания.
Обобщавайки резултатите от изследването се вижда, че най-ниска е раждаемостта при дамите с висше обучение. Защо съгласно вас данните сочат, че образованите дами раждат по-малко от тези, които са без обучение?
Ами учените изясняват този феномен по два метода. Първият метод е типично икономическият. Според него, спадът в раждаемостта и неустойчивостта на фамилията идват от нарасналото присъединяване на дамите на пазара на труда. Със специализацията на дамите, която идва от образованието им, се усилва и опцията им за парични приходи, а оттова така наречен различни разноски за развъждане на деца също се покачват. Какво значи това? Ако дамите решат да отглеждат деца, би трябвало да се откажат да получават приходи от труд. Този въпрос е решен в нашето съвремие с отпуските за родителство и респективно за майчинството и за развъждането на дете, като в България знаем, че той е изключително дълъг този интервал. Обаче още през 60-те и 70-те години на предишния век Гари Бекър, който е нобелов лауреат по стопанска система, проучва данни за раждаемостта в Америка, щата Индиана, открива, че има позитивна връзка сред приходите на фамилията, образованието на работещия родител от една страна и броя на плануваните деца от друга. Има негативна връзка сред приходите на фамилията, образованието на работещия родител от една страна и общия брой на родените деца в едно семейство. Какво значи това? Означава, че при по-високо образованите с по-високи приходи хора броят на осъществените раждания е непосредствен до броя на плануваните раждания. Докато при по-малко образованите хора ражданията по-често са непланирани. Т.е. образованите дамите нормално по-често възнамеряват ражданията си, необразованите по-рядко възнамеряват ражданията си. И отсам идва към този момент и другото от двете съществени пояснения, които споделих първоначално, което употребяват учените. В модерността хората отглеждат по-малко деца, тъй като желаят да отглеждат децата си по-добре, да им дадат по-добро образование, по-добро обучение и да се погрижат по-добре за здравето им, а това както знаете, изисква време, изисква парични средства, изисква старания. Затова се възнамеряват и се раждат по-малко деца. И модерността се среща в общества, където хората са по-образовани. След модерността идва така наречен постмодерност. Това, което отличава постмодерността от модерността, е, че до момента в който при модерността раждаемостта спада заради големи сантиментални и финансови вложения в детето, при постмодерността спада раждаемостта провокирана от тъкмо противоположното отношение – смисъла на детето и неговото развъждане заемат все по-малко място. Това, което става значимо за хората, е да имат смислени, пълноценни, персонални взаимоотношения, да придобият някакъв публичен статус, рентабилен статус, да се радват на живота, да се реализират по всевъзможни способи, което не постоянно включва развъждането на деца. Вие самите все по-често може да видите образовани дами в България, които откакто родят първото дете, се отхвърлят да имат второ, като най-често посочваният претекст е, че доста мъчно е да се гледа дете, изисква огромни старания и че преди са желали да имат 2 деца, само че мислят да останат с едно. Т.е. действително плануваните и родените деца са по-малко от в началото мечтаните, и това се следи точно при по-образованите дами.
На напред във времето в изследването излиза и това, че дамите в София раждат минимум деца. Какви са аргументите?
Тук още веднъж става дума за разпределението на дамите по обучение. Като цяло дамите в градовете са с по-високо обучение, в сравнение с дамите в селата. Както знаете стопанската система в градовете предлага повече благоприятни условия за работа за по-високо образовани. Даже това, което е особено за София, е, като се изключи че тя в икономическо отношение е най-добре развита в страната, имаме по-високо профилиран частен бранш, което значи, че се търсят по-високо образовани хора, работна мощ, тук също са съсредоточени държавното ръководство, тук са най-вече на брой университетите, високо профилирани болнични заведения, научни организации и така нататък Това са все места, където се наемат хора с високо обучение и в това число дами. А както стана по-рано въпрос в този момент, образованите дами раждат по-малко. И всичко това може да изясни за какво дамите в градовете имат по-малък цялостен коефициент на плодовитост, в сравнение с в селата, и за какво в София той е най-нисък действително в цялата страна.
Какви демографски трендове виждаме сега у нас?
Когато приказваме общо за популацията, следва да отбележим огромния негативен натурален приръст и също по този начин негативното емиграционно салдо, които водят до понижаване и остаряване на популацията. Въпреки че животът в България е удължава, което е нещо хубаво несъмнено и индикатор за това, че цивилизоваме, това че се модернизираме, все се отново общата смъртност е много висока. Това се следи изключително откакто стартира пандемията от КОВИД-19, само че принцип и преди започването на пандемията броят на умиранията в България надвишава броя на ражданията, както и броят на емигриранията превишаваше и броя на имигриралите, т.е. броят на изселилите се превишаваше броя на заселилите се. И можем да обобщим, че тези трендове са неподходящи, няма по какъв начин да ги обобщим като удобни. И въпреки че се следят и в редица други страни в Европа, и въобще в множеството развити страни следим остаряване на популацията, а в над 55 страни в света следим и понижаване на популацията, главно в развити страни. Всичко това се свързва с избран стадий от публично развиване, през който минават множеството развити общества. Но все пак при нас имаме и някакво утежняване от тази висока емиграция, която се следи сега.
Ето, и вие казахте неподходящи трендове. В тази връзка какви демографски политики би трябвало да бъдат подхванати, с цел да бъде усъвършенствана обстановката?
Ами в този момент в подтекста на политическия дискурс в България задоволително доста се приказва по тази тематика, и освен в България, само че и в други страни, които имат намаляващо население, доста залагат на политиките за повишение на раждаемостта. Оттам потеглят. Такива политики имаме както в нашите страни от някогашния социалистически блок, по този начин и в страни като Сингапур и Южна Корея, където Южна Корея е страна с невиждано невисок цялостен коефициент на плодовитост под единица, където на никое място другаде не се е срещало до момента в света. Някои от прилаганите политики повече лимитират правата на хората, като да вземем за пример лимитират или не разрешават аборта. Знаете, в Полша го направиха, в Южна Корея по същия метод поставят такива постановления, а това съгласно мен не трябва да се позволява в една съвременна и в една свободна страна. А другият, политиките са сходни с тези пронаталистични политики, които са били прилагани по време на социалистическия интервал на 60-те години в източноевропейските страни. Такива политики следим в Унгария, в Русия, в Сърбия – най-различни типове добавки, в това число и в България с данъчните облекчения, това е част от претекстовете за тези данъчни облекчения на дете. Но към този момент тези политики не демонстрират да дават някакви забележими резултати. Има някакви може би в Унгария, само че те са доста слаби. И съгласно мен повода е в разликата, в подтекста, и аргументите за понижаване на раждаемостта, тъй като да вземем за пример в случай че по време на социалистическия режим жилищните политики са били доста сполучливи, тъй като тогава е имало недостиг на жилища, и постоянно младите фамилии са живеели с възрастни родители при започване на фамилния си живот, там са си отглеждали дори децата, просто по този начин се е налагало, тъй като е нямало къде да живеят, нямало е жилища, в този момент към този момент не е подобен казусът, и тези политики жилищни, които дават жилищен заем, примерно в Унгария, по тази причина не сработват по този начин добре, както са сработвали в миналото. Различен е подтекстът, разнообразни са и аргументите, както се вижда за това да понижава раждаемостта. Аз не загатнах също това, което се следи при образованите дами така наречен отсрочване на ражданията, при което те отсрочват ражданията за по-късен стадий в своя живот. Това го следим още от 90-те години в България, когато имахме доста турбулентна социално-икономическа обстановка и когато хората не знаеха какво ще се случи на следващия ден. Тогава започнаха първите практики на отлагания на ражданията за по-благоприятен интервал. И по-късно стана норма, културна норма, обикновено е към този момент да се ражда по-късно, не толкоз рано, и това се следи измежду по-образованите, също приблизително образованите дами. А измежду тези, които са доста ниско образовани, там пък няма такова нещо – там имаме различен модел на изключително ранна раждаемост, т.е. тук се дава полюсният модел в България, което по принцип е нетипично и характерно за България. Та, да се върна на въпроса ви – няма сигурна рецепта за възстановяване на демографската обстановка, само че ясно е, че позитивен резултат би имало подобряването въобще на качеството на живот на хората. И това минава през добре работеща новаторска стопанска система, през по-добро обучение и по-добро опазване на здравето, през понижаване на корупционните практики. И всичко това може да окаже позитивно въздействие освен върху раждаемостта, само че може да окаже позитивно въздействие за понижаване на емиграцията, за понижаване на смъртността, и изключително на детската и преждевременната смъртност. Това са области, които малко се подценяват от политиките, и върху които също може да се влияе за възстановяване на демографията.
Надяваме се да забележим тъкмо такова усъвършенстване, тъй като е в действителност значимо. Благодаря ви.
Габриела ГАНЕВА
На директната ни телефонна линия е демографът доцент Стоянка Черкезова от Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките. Добро утро.
Добро утро.
Г-жо Черкезова, изследване на Национален статистически институт демонстрира, че през последното десетилетие страната ни бележи най-голямото понижение на дамите във фертилна възраст с 22.5%. Как ще коментирате данните?
Първо да уточним, че под дами във фертилна възраст се схваща дами сред 15-49 години, тъй като в този възрастов период се реализира главната част от ражданията, въпреки да има и малко по-късно раждания, и малко по-рано раждания, само че те са по-скоро изключения. Причините са няколко, само че можем главно да ги сведем до две. От една страна имаме понижаване на раждаемостта и последователно насочване към еднодетен модел на фамилията в България, въпреки че към момента не е доминиращ, и това се случва по-рано в нашата история. Още в средата на 70-те стартират да понижават дамите във фертилна възраст. Това значи, че броят на дамите, които влизат във фертилна възраст, е по-малък от броя на дамите, които излизат от нея. Т.е. дамите, които навършват 15 години не могат да заместят като брой дамите, които стават на 50. И с всяка последваща година този развой се задълбочава, тъй като след средата на 80-те така наречен цялостен коефициент на плодовитост става под нужния за просто възпроизводство на популацията. Какво значи това? Тоталният коефициент на плодовитост е междинният брой деца, който се чака една жена да има през фертилния си интервал, т.е. през живота си. Изчислено е, че при население с ниска смъртност, каквито са актуалните общества, в това число България, е належащо този коефициент да бъде 2.1 деца на една жена, с цел да може да се резервира популацията. Още през 1990 година той към този момент е бил 1.8 деца и доближава доста ниски нива през 1997 година, когато става 1.1, след което последователно почва да се повишава. И през последните десетина година се резервира на към 1.57-1.58 деца приблизително на една жена. При това състояние всяко последващо потомство ще бъде по-малко от предходното и дамите, които влизат във фертилна възраст, не могат да заместят излизащите. Втората причина това е емиграцията от страната и то най-вече в младите възрастови групи, което непосредствено оказва отрицателно въздействие на броя на дамите във фертилна възраст. Емиграция се следи през целия интервал след 1989 година, само че сред последните две преброявания тя е изключително висока и заради тази причина и заради това, че точно през 90-те година и началото на новото хилядолетие имаме невиждано ниски нива на тоталния коефициент на плодовитост, родените девойки тогава влизат във фертилната си възраст тъкмо сред последните две преброявания. Всичко това оказва влияние тъкмо в този момент да имаме максимален спад на жените във фертилна възраст, откогато са правени преброявания.
Обобщавайки резултатите от изследването се вижда, че най-ниска е раждаемостта при дамите с висше обучение. Защо съгласно вас данните сочат, че образованите дами раждат по-малко от тези, които са без обучение?
Ами учените изясняват този феномен по два метода. Първият метод е типично икономическият. Според него, спадът в раждаемостта и неустойчивостта на фамилията идват от нарасналото присъединяване на дамите на пазара на труда. Със специализацията на дамите, която идва от образованието им, се усилва и опцията им за парични приходи, а оттова така наречен различни разноски за развъждане на деца също се покачват. Какво значи това? Ако дамите решат да отглеждат деца, би трябвало да се откажат да получават приходи от труд. Този въпрос е решен в нашето съвремие с отпуските за родителство и респективно за майчинството и за развъждането на дете, като в България знаем, че той е изключително дълъг този интервал. Обаче още през 60-те и 70-те години на предишния век Гари Бекър, който е нобелов лауреат по стопанска система, проучва данни за раждаемостта в Америка, щата Индиана, открива, че има позитивна връзка сред приходите на фамилията, образованието на работещия родител от една страна и броя на плануваните деца от друга. Има негативна връзка сред приходите на фамилията, образованието на работещия родител от една страна и общия брой на родените деца в едно семейство. Какво значи това? Означава, че при по-високо образованите с по-високи приходи хора броят на осъществените раждания е непосредствен до броя на плануваните раждания. Докато при по-малко образованите хора ражданията по-често са непланирани. Т.е. образованите дамите нормално по-често възнамеряват ражданията си, необразованите по-рядко възнамеряват ражданията си. И отсам идва към този момент и другото от двете съществени пояснения, които споделих първоначално, което употребяват учените. В модерността хората отглеждат по-малко деца, тъй като желаят да отглеждат децата си по-добре, да им дадат по-добро образование, по-добро обучение и да се погрижат по-добре за здравето им, а това както знаете, изисква време, изисква парични средства, изисква старания. Затова се възнамеряват и се раждат по-малко деца. И модерността се среща в общества, където хората са по-образовани. След модерността идва така наречен постмодерност. Това, което отличава постмодерността от модерността, е, че до момента в който при модерността раждаемостта спада заради големи сантиментални и финансови вложения в детето, при постмодерността спада раждаемостта провокирана от тъкмо противоположното отношение – смисъла на детето и неговото развъждане заемат все по-малко място. Това, което става значимо за хората, е да имат смислени, пълноценни, персонални взаимоотношения, да придобият някакъв публичен статус, рентабилен статус, да се радват на живота, да се реализират по всевъзможни способи, което не постоянно включва развъждането на деца. Вие самите все по-често може да видите образовани дами в България, които откакто родят първото дете, се отхвърлят да имат второ, като най-често посочваният претекст е, че доста мъчно е да се гледа дете, изисква огромни старания и че преди са желали да имат 2 деца, само че мислят да останат с едно. Т.е. действително плануваните и родените деца са по-малко от в началото мечтаните, и това се следи точно при по-образованите дами.
На напред във времето в изследването излиза и това, че дамите в София раждат минимум деца. Какви са аргументите?
Тук още веднъж става дума за разпределението на дамите по обучение. Като цяло дамите в градовете са с по-високо обучение, в сравнение с дамите в селата. Както знаете стопанската система в градовете предлага повече благоприятни условия за работа за по-високо образовани. Даже това, което е особено за София, е, като се изключи че тя в икономическо отношение е най-добре развита в страната, имаме по-високо профилиран частен бранш, което значи, че се търсят по-високо образовани хора, работна мощ, тук също са съсредоточени държавното ръководство, тук са най-вече на брой университетите, високо профилирани болнични заведения, научни организации и така нататък Това са все места, където се наемат хора с високо обучение и в това число дами. А както стана по-рано въпрос в този момент, образованите дами раждат по-малко. И всичко това може да изясни за какво дамите в градовете имат по-малък цялостен коефициент на плодовитост, в сравнение с в селата, и за какво в София той е най-нисък действително в цялата страна.
Какви демографски трендове виждаме сега у нас?
Когато приказваме общо за популацията, следва да отбележим огромния негативен натурален приръст и също по този начин негативното емиграционно салдо, които водят до понижаване и остаряване на популацията. Въпреки че животът в България е удължава, което е нещо хубаво несъмнено и индикатор за това, че цивилизоваме, това че се модернизираме, все се отново общата смъртност е много висока. Това се следи изключително откакто стартира пандемията от КОВИД-19, само че принцип и преди започването на пандемията броят на умиранията в България надвишава броя на ражданията, както и броят на емигриранията превишаваше и броя на имигриралите, т.е. броят на изселилите се превишаваше броя на заселилите се. И можем да обобщим, че тези трендове са неподходящи, няма по какъв начин да ги обобщим като удобни. И въпреки че се следят и в редица други страни в Европа, и въобще в множеството развити страни следим остаряване на популацията, а в над 55 страни в света следим и понижаване на популацията, главно в развити страни. Всичко това се свързва с избран стадий от публично развиване, през който минават множеството развити общества. Но все пак при нас имаме и някакво утежняване от тази висока емиграция, която се следи сега.
Ето, и вие казахте неподходящи трендове. В тази връзка какви демографски политики би трябвало да бъдат подхванати, с цел да бъде усъвършенствана обстановката?
Ами в този момент в подтекста на политическия дискурс в България задоволително доста се приказва по тази тематика, и освен в България, само че и в други страни, които имат намаляващо население, доста залагат на политиките за повишение на раждаемостта. Оттам потеглят. Такива политики имаме както в нашите страни от някогашния социалистически блок, по този начин и в страни като Сингапур и Южна Корея, където Южна Корея е страна с невиждано невисок цялостен коефициент на плодовитост под единица, където на никое място другаде не се е срещало до момента в света. Някои от прилаганите политики повече лимитират правата на хората, като да вземем за пример лимитират или не разрешават аборта. Знаете, в Полша го направиха, в Южна Корея по същия метод поставят такива постановления, а това съгласно мен не трябва да се позволява в една съвременна и в една свободна страна. А другият, политиките са сходни с тези пронаталистични политики, които са били прилагани по време на социалистическия интервал на 60-те години в източноевропейските страни. Такива политики следим в Унгария, в Русия, в Сърбия – най-различни типове добавки, в това число и в България с данъчните облекчения, това е част от претекстовете за тези данъчни облекчения на дете. Но към този момент тези политики не демонстрират да дават някакви забележими резултати. Има някакви може би в Унгария, само че те са доста слаби. И съгласно мен повода е в разликата, в подтекста, и аргументите за понижаване на раждаемостта, тъй като да вземем за пример в случай че по време на социалистическия режим жилищните политики са били доста сполучливи, тъй като тогава е имало недостиг на жилища, и постоянно младите фамилии са живеели с възрастни родители при започване на фамилния си живот, там са си отглеждали дори децата, просто по този начин се е налагало, тъй като е нямало къде да живеят, нямало е жилища, в този момент към този момент не е подобен казусът, и тези политики жилищни, които дават жилищен заем, примерно в Унгария, по тази причина не сработват по този начин добре, както са сработвали в миналото. Различен е подтекстът, разнообразни са и аргументите, както се вижда за това да понижава раждаемостта. Аз не загатнах също това, което се следи при образованите дами така наречен отсрочване на ражданията, при което те отсрочват ражданията за по-късен стадий в своя живот. Това го следим още от 90-те години в България, когато имахме доста турбулентна социално-икономическа обстановка и когато хората не знаеха какво ще се случи на следващия ден. Тогава започнаха първите практики на отлагания на ражданията за по-благоприятен интервал. И по-късно стана норма, културна норма, обикновено е към този момент да се ражда по-късно, не толкоз рано, и това се следи измежду по-образованите, също приблизително образованите дами. А измежду тези, които са доста ниско образовани, там пък няма такова нещо – там имаме различен модел на изключително ранна раждаемост, т.е. тук се дава полюсният модел в България, което по принцип е нетипично и характерно за България. Та, да се върна на въпроса ви – няма сигурна рецепта за възстановяване на демографската обстановка, само че ясно е, че позитивен резултат би имало подобряването въобще на качеството на живот на хората. И това минава през добре работеща новаторска стопанска система, през по-добро обучение и по-добро опазване на здравето, през понижаване на корупционните практики. И всичко това може да окаже позитивно въздействие освен върху раждаемостта, само че може да окаже позитивно въздействие за понижаване на емиграцията, за понижаване на смъртността, и изключително на детската и преждевременната смъртност. Това са области, които малко се подценяват от политиките, и върху които също може да се влияе за възстановяване на демографията.
Надяваме се да забележим тъкмо такова усъвършенстване, тъй като е в действителност значимо. Благодаря ви.
Габриела ГАНЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ