Георги Лозанов: Плурализмът на собствеността на медиите е важен за свободата на словото
Доц. Георги Лозанов разяснява пред Олга Добрева изследването за положението на медиите през 2017 г. на Асоциацията на Европейските публицисти в България, съгласно който политическият напън върху медиите се завръща, а свободата на словото се утежнява. Заедно с резултатите от проучването „ Журналистика без напън 4.0 “ беше показан и отчетът на фондация „ Медийна народна власт “, който изследва положението на специалността публицист.
- Как бихте коментирали този висок % на автоцензура измежду публицистите ( 26,3% съгласно проучването на АЕЖ)?
- Няма автоцензура, това е самозаблуда. Автоцензурата е в действителност вземане предвид с някаква цензура. Никой самичък няма да си отреже главата. Казва се автоцензура, в смисъл, че няма да им се припомня, само че те някъде публицистите са се изправили пред казуса, и след това към този момент го одобряват като част от специалността, по тази причина да съблюдават някаква граница да приказват.
Журналистическата специалност е една от значимите градски специалности, която задоволява човешко право - правото на информация. Както лекарите - правото на живот, както юристите юристите пазят редица права на индивида, по този начин и публицистиката пази едно човешко право и по тази причина е доста основна за живота в модерния град. Без публицистика хората са лишени от цивилен права, които стъпват на правото на информация.
За разлика от другите две специалности, тази се прави под напън. Властта - и политическата, и икономическата, непрекъснато има скритата цел да натисне публицистите да не си свършат до дъно работата,и да не си я свършат по този начин, както изискват професионалните стандарти, а по-скоро в отбрана на едни или други техни частни ползи. А на всичкото от горната страна това продължи да се назовава публицистика и да се показва за обективно отразяване на обществената реалност.
- Как съгласно вас би трябвало да се промени закона и медийната регулация?
- Когато има напън, ограниченията могат да бъдат в две направления. Първо, ние сме работили в тази посока да се лимитира натискът и това става основно посредством закон, т.е. законът да се формулира по този начин, че да пречи на политиците да оказват напън. В момента съгласно Закона за радиото и малкия екран медиите са самостоятелни и се контролират от самостоятелен регулатор, а не от политици, както е било преди. Със закон можеш по някакъв метод да облекчаваш натиска, само че ненапълно и много мъчно.
Другата посока е: самите публицисти да не поддават на натиска. Техните сили да ги укрепиш, съпротивата на материала. И тука няколко неща са доста значими - първо образованието . Специализираното обучение. Има нездраво подценяване, само че образованието основава известност, не е безусловно по публицистика. На второ място са самостоятелните престижи в специалността, не по този начин публицисти - като някаква мъглява общественост, а като самостоятелен престиж да се открои. На трето място е откровеността . Колкото повече публицисти съумяват по един или различен начин да дадат сигнал за това, че са обект на напън, толкоз повече натискът върху тях понижава. За страдание това е мъчно и те би трябвало да бъдат окуражени в това да приказват. Наблюдавали сме го доста пъти. Журналистите мъчно приказват действително за обстановката си.
- Как си го обяснявате?
- Има доста медии и огромна част от тях се устоят от притежатели, които печелят парите си от друго. И за тях, с цел да ги вкарат в медиите те стартират да имат доста искания към публицистите. И те знаят, че в случай че не ги изпълнят, ще отидат на свободния пазар на труда. Обяснявам си го със обществена насила.
Според Георги Лозанов неналичието на плурализъм в медиите и опцията доста медии да имат един притежател се отразява на качеството на медиите и специалността девалвира. Освен това монополизацията на медийния пазар дава опция на притежателите на частни медии да не са правилни към публицистите като подписват трудови контракти с минимални хонорари, забавят заплати и разпореждат прекалено много длъжности на един човек. Затова съгласно доцент Лозанов концентрацията на медийния пазар би трябвало да се понижи, както е в други страни.
- Навсякъде в по-развитите страни се е случило те и по тази причина са по-развити. Аз по тази причина от доста години защищавам за така наречен прагове на централизация, които да влязат в закона да бъдат профилирани. Сега концентрацията на собствеността на медиите се контролира от Закона за защита на конкуренцията, само че той не е профилиран закон и там не могат да се заловен най-различни особености, свързани с медиите. Например, какъв брой малките екрани можеш да притежаваш, какъв брой вестници и какъв брой уеб страницата.
- В България какъв брой можеш?
- Нищо не е казано ясно и задоволително дейно. Така че практически в България може всичко. А още повече, че собствеността към този момент не е толкоз основна, това е минало. Сега доста по-важни са методите на финансиране. Един може да е притежателят, а финансирането да е напълно друго. Така че ние изпуснахме въпроса да осигурим плурализъм на собствеността.
Плурализмът на собствеността на медиите е доста значим, тъй като тази специалност се реализира под напън. Журналистът, с цел да може да е добър публицист би трябвало да не се поддава на този напън. Тогава най-вероятно рано или късно ще го уволнят, положителните публицисти ги уволняват. Но е доста значимо, когато те уволнят, ти като почукаш на прилежащата врата да не ти отвори същия притежател. Затова в действителност е доста значим плурализмът на собствеността , тъй като той е в основата на плурализма на наличието . За да имаш смелостта да не се поддадеш на натиска и когато отидеш при съперника, той да те одобри и към този момент носейки славата на публицист с самостоятелна позиция.
Чуйте целия диалог с доцент Георги Лозанов
- Как бихте коментирали този висок % на автоцензура измежду публицистите ( 26,3% съгласно проучването на АЕЖ)?
- Няма автоцензура, това е самозаблуда. Автоцензурата е в действителност вземане предвид с някаква цензура. Никой самичък няма да си отреже главата. Казва се автоцензура, в смисъл, че няма да им се припомня, само че те някъде публицистите са се изправили пред казуса, и след това към този момент го одобряват като част от специалността, по тази причина да съблюдават някаква граница да приказват.
Журналистическата специалност е една от значимите градски специалности, която задоволява човешко право - правото на информация. Както лекарите - правото на живот, както юристите юристите пазят редица права на индивида, по този начин и публицистиката пази едно човешко право и по тази причина е доста основна за живота в модерния град. Без публицистика хората са лишени от цивилен права, които стъпват на правото на информация.
За разлика от другите две специалности, тази се прави под напън. Властта - и политическата, и икономическата, непрекъснато има скритата цел да натисне публицистите да не си свършат до дъно работата,и да не си я свършат по този начин, както изискват професионалните стандарти, а по-скоро в отбрана на едни или други техни частни ползи. А на всичкото от горната страна това продължи да се назовава публицистика и да се показва за обективно отразяване на обществената реалност.
- Как съгласно вас би трябвало да се промени закона и медийната регулация?
- Когато има напън, ограниченията могат да бъдат в две направления. Първо, ние сме работили в тази посока да се лимитира натискът и това става основно посредством закон, т.е. законът да се формулира по този начин, че да пречи на политиците да оказват напън. В момента съгласно Закона за радиото и малкия екран медиите са самостоятелни и се контролират от самостоятелен регулатор, а не от политици, както е било преди. Със закон можеш по някакъв метод да облекчаваш натиска, само че ненапълно и много мъчно.
Другата посока е: самите публицисти да не поддават на натиска. Техните сили да ги укрепиш, съпротивата на материала. И тука няколко неща са доста значими - първо образованието . Специализираното обучение. Има нездраво подценяване, само че образованието основава известност, не е безусловно по публицистика. На второ място са самостоятелните престижи в специалността, не по този начин публицисти - като някаква мъглява общественост, а като самостоятелен престиж да се открои. На трето място е откровеността . Колкото повече публицисти съумяват по един или различен начин да дадат сигнал за това, че са обект на напън, толкоз повече натискът върху тях понижава. За страдание това е мъчно и те би трябвало да бъдат окуражени в това да приказват. Наблюдавали сме го доста пъти. Журналистите мъчно приказват действително за обстановката си.
- Как си го обяснявате?
- Има доста медии и огромна част от тях се устоят от притежатели, които печелят парите си от друго. И за тях, с цел да ги вкарат в медиите те стартират да имат доста искания към публицистите. И те знаят, че в случай че не ги изпълнят, ще отидат на свободния пазар на труда. Обяснявам си го със обществена насила.
Според Георги Лозанов неналичието на плурализъм в медиите и опцията доста медии да имат един притежател се отразява на качеството на медиите и специалността девалвира. Освен това монополизацията на медийния пазар дава опция на притежателите на частни медии да не са правилни към публицистите като подписват трудови контракти с минимални хонорари, забавят заплати и разпореждат прекалено много длъжности на един човек. Затова съгласно доцент Лозанов концентрацията на медийния пазар би трябвало да се понижи, както е в други страни.
- Навсякъде в по-развитите страни се е случило те и по тази причина са по-развити. Аз по тази причина от доста години защищавам за така наречен прагове на централизация, които да влязат в закона да бъдат профилирани. Сега концентрацията на собствеността на медиите се контролира от Закона за защита на конкуренцията, само че той не е профилиран закон и там не могат да се заловен най-различни особености, свързани с медиите. Например, какъв брой малките екрани можеш да притежаваш, какъв брой вестници и какъв брой уеб страницата.
- В България какъв брой можеш?
- Нищо не е казано ясно и задоволително дейно. Така че практически в България може всичко. А още повече, че собствеността към този момент не е толкоз основна, това е минало. Сега доста по-важни са методите на финансиране. Един може да е притежателят, а финансирането да е напълно друго. Така че ние изпуснахме въпроса да осигурим плурализъм на собствеността.
Плурализмът на собствеността на медиите е доста значим, тъй като тази специалност се реализира под напън. Журналистът, с цел да може да е добър публицист би трябвало да не се поддава на този напън. Тогава най-вероятно рано или късно ще го уволнят, положителните публицисти ги уволняват. Но е доста значимо, когато те уволнят, ти като почукаш на прилежащата врата да не ти отвори същия притежател. Затова в действителност е доста значим плурализмът на собствеността , тъй като той е в основата на плурализма на наличието . За да имаш смелостта да не се поддадеш на натиска и когато отидеш при съперника, той да те одобри и към този момент носейки славата на публицист с самостоятелна позиция.
Чуйте целия диалог с доцент Георги Лозанов
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ