Досущ като началото на хорър филм – от леденото хранилище

Досущ като началото на хорър филм – от леденото вместилище на топящата се сега безконечна заледеност изниква впечатляващо добре непокътната към този момент изчезнала мегафауна като вълнест носорог, останките на великански вълк на 40 000 години и бактерия на над 750 000 години.

Не всички обаче са мъртви. Мъх на цели епохи съумява да се върне към живот в топлите условия на лабораторията. Същото направиха и дребните кръгли червеи на 42 000 години.

Тези забележителни организми от далечното минало на Земята разкриват историята на античните екосистеми, в това число детайлности за средата, в която в миналото са съществували. Топящият се лед обаче повдига известни опасения, свързани със събуждането на антични вируси.

„ „ Топенето освен ще докара до загубата на тези антични, архивирани микроби и вируси, само че и ще ги пусне в околната среда в бъдеще “, пишат учените в ново изследване, ръководено от микробиолога Джъ-Пин Джон от Държавния университет на Охайо.

Посредством на новите техники за метагеномика, както и на новите способи за поддържане на стерилизирани проби от леденото ядро, експертите откриват какво тъкмо се крие в този студ.

В новото изследване екипът съумява да разпознава списък от дузини неповторими вируси на 15 000 години от ледената шапка Гулия на Тибетското плато и да придобие визия за техните функционалности.

„ Тези ледници са се образували последователно и голям брой вируси, дружно с прахта и газовете, също са се отлагали в леда – споделя Джон. – Тези микроби евентуално са същите, като и тези в атмосферата по време на депонирането им, изяснява екипът.

Минали изследвания демонстрират, че микробните общества отразяват измененията в прахта и йонните концентрации в атмосферата, също така крият информация за климата и изискванията на околната среда по това време.

В тези замръзнали архиви на античните времена – на 6,7 км над морското ниво в Китай – учените откриват, че 28 от 33-те вируса, които са разпознали, не са били срещани в никакъв случай до момента.

„ Това са вируси, които биха процъфтявали в рискови среди “, споделя микробиологът Матю Съливан от Държавния университет на Охайо. При това с „ генетични сигнатури, които им оказват помощ да заразяват клетките в студена среда – това са най-обикновени сюрреалистични генетични сигнатури за метода, по който един вирус може да оцелее в рискови условия. “

След като съпоставя генетичните секвенции с базата данни на към този момент известните вируси, екипът открива, че най-преобладаващите вируси и в двете проби от леденото ядро са бактериофаги, които заразяват Methylobacterium – бактерия, която е основна за метановия цикъл в леда.

Те са най-близко свързани с вируси, открити в вариантите Methylobacterium в растителни местообитания и почвени среди. Това от своя страна съответствува с откритията в предходен отчет, съгласно които главният източник на прахуляк, отсрочен върху ледената шапка на Гулия, евентуално произлиза от почвите.

„ Най-вероятно тези замръзнали вируси са се зародили в почвата или растенията и улесняват усвояването на хранителни субстанции за своите гостоприемници ", заключава екипът.

Въпреки че откриването на тези антични вируси наподобява изключително притеснително във времена на пандемия, най-голямата заплаха се крие в останалите неща, които топящият се лед освобождава – големи ресурси от изолирани метан и водород. Видно е обаче, че ледът евентуално крие информация и за предишните промени в околната среда, както и за еволюцията на вирусите.

„ Знаем извънредно малко за вирусите и микробите в тези рискови среди, както и за нещата, които в реалност се крият там “, споделя Лони Томпсън, експерт по геонауки. Според него към момента има доста значими въпроси без отговор.

„ Как бактериите и вирусите откликват на изменението на климата? Какво се случва, когато преминем от ледникова ера в топъл интервал като настоящия? “

Тепърва ни следва да разберем.

Изследването е оповестено в Microbiome.

Източник: Science Alert