Германия: Накъде с боклука?
Досега Германия си беше решила казуса по този начин: изнасяше в Азия огромна част от битовите си боклуци, а останалата преработваше сама. Но откакто Китай спря вноса, Германия се оказва със сериозен проблем.
Накъде с боклука, откакто Китай спря съвсем целия импорт на битови боклуци от Германия? Това усложнение обаче може да се окаже и късмет за немското отпадно стопанство. До наскоро Германия изнасяше по 1,5 млн. тона пластмасови боклуци в Китай и Хонконг. Китай се нуждаеше от тези първични материали и ги преработваше на гумени играчки или пуловери. Бизнесът с боклука беше преференциален и за Германия: Азиатците плащаха по към 20 евро повече за звук пластмасови боклуци, в сравнение с немските рециклиращи компании. Тези времена обаче отминаха, тъй като Пекин конфигурира лична система за преработване на боклуци.
Все повече остаряла пластмаса се натрупа на сметищата сред Хамбург и Мюнхен. Да бъдат модифицирани чакат също и тонове текстил, хартия и шлака. В цяла Германия не доближават инсталациите за делене на боклука и за преработването му. Общините очевидно не са очаквали сходен проблем.
При това китайското решение да спре вноса на боклуци не пристигна изненадващо, споделя Петер Курт – президент на Федералното съдружие на компаниите от отпадното стопанство. Той счита, че е нужно да се обезпечи по-ефективен кръговрат в потреблението на суровините в Германия: „ Не става дума единствено за това по-добре да се събират и разделят пластмасовите боклуци от останалия отпадък. Сега на ход са производителите на опаковки “, споделя той.
Нужна е смяна
Опаковъчната промишленост създава торбички, целофани, чашки и чинийки от многопластови материали, чието преработване изисква обилни старания и време. Според специалистите, това би трябвало да се промени. Петер Курт да вземем за пример упорства да се вкарат по-строги условия и правила за преработването на отпадъците и за по-справедливо систематизиране на публичните контракти сред компаниите от отпадното стопанство. Според него, дребните и междинни компании би трябвало да имат същите права като градските комунални служби.
В края на 2018 и началото на 2019 следва и смяна в европейските наставления, свързани с преработването. До 2022 делът на рециклираните пластмасови опаковки последователно би трябвало да нарасне от 36 на 63%. В Германия от дълго време се поставят старания в тази тенденция, а актуалните достижения в сектора могат да се видят на ревюто IFAT, което се организира от 14 до 18 май в Мюнхен.
Особено проблематични от позиция на повторното оползотворяване на суровините са многопластовите опаковъчни фолия. За тяхното произвеждане се слепват полимери с хартия, изкуствени тъкани и скъпи регранулати. За да се разделят по-късно обособените съставки е нужни специфична техника, която може да отделя например полиетилен от полиамид.
Не единствено опаковъчни материали би трябвало да бъдат разделяни на съставните им елементи. Фирмите за преработване би трябвало да могат да обработват също биомаса и субстанции с минерален генезис.
" Този проблем е решим "
Щефан Румел, началник на интернационалното ревю IFAT в Мюнхен, е уверен, че казусът на Европа с пластмасовите боклуци може да бъде решен: „ Освен от радикална смяна в държанието на всички се нуждаем и от система за резистентен кръговрат на суровините, тъй че благодарение на нашето ноу-хау и новите технологии да осигурим повторното потребление на всички пластмасови боклуци “, показва той.
Политиците и производителите на опаковки също са в дълг към обществото. Лидерът на Зелените Роберт Хабек упорства да се вкара общоевропейски налог върху пластмасовите произведения и продуктите за еднократна приложимост: „ Петролът, който се трансформира в пластмасови произведения, би трябвало да бъде облаган с налог по същия метод, по който се таксуват и горивата “, споделя той. Германската министърка на екологията Свеня Шулце обаче отхвърли предлагането на Хабек за по-висок налог, с който да се таксуват да вземем за пример найлоновите торбички в магазините. Според нея, потребителите с отегчение биха плащали по няколко спомагателни цента за тях, само че това надали щяло да ги накара да трансформират държанието си.
Зеленият евродепутат Свен Гиголд обаче твърди, че сходни налози върху найлоновите торбички към този момент са довели до доста понижаване на използването им в редица европейски страни, да вземем за пример в Ирландия или Дания. Министърката на собствен ред счита, че отбраната на околната среда от пластмасови боклуци не се нуждае от нов налог, а от „ интелигентно направлявана система, която да води до понижаване на отпадъците и увеличение на каузи на рециклираните първични материали ".
Източник: Дойче веле
Накъде с боклука, откакто Китай спря съвсем целия импорт на битови боклуци от Германия? Това усложнение обаче може да се окаже и късмет за немското отпадно стопанство. До наскоро Германия изнасяше по 1,5 млн. тона пластмасови боклуци в Китай и Хонконг. Китай се нуждаеше от тези първични материали и ги преработваше на гумени играчки или пуловери. Бизнесът с боклука беше преференциален и за Германия: Азиатците плащаха по към 20 евро повече за звук пластмасови боклуци, в сравнение с немските рециклиращи компании. Тези времена обаче отминаха, тъй като Пекин конфигурира лична система за преработване на боклуци.
Все повече остаряла пластмаса се натрупа на сметищата сред Хамбург и Мюнхен. Да бъдат модифицирани чакат също и тонове текстил, хартия и шлака. В цяла Германия не доближават инсталациите за делене на боклука и за преработването му. Общините очевидно не са очаквали сходен проблем.
При това китайското решение да спре вноса на боклуци не пристигна изненадващо, споделя Петер Курт – президент на Федералното съдружие на компаниите от отпадното стопанство. Той счита, че е нужно да се обезпечи по-ефективен кръговрат в потреблението на суровините в Германия: „ Не става дума единствено за това по-добре да се събират и разделят пластмасовите боклуци от останалия отпадък. Сега на ход са производителите на опаковки “, споделя той.
Нужна е смяна
Опаковъчната промишленост създава торбички, целофани, чашки и чинийки от многопластови материали, чието преработване изисква обилни старания и време. Според специалистите, това би трябвало да се промени. Петер Курт да вземем за пример упорства да се вкарат по-строги условия и правила за преработването на отпадъците и за по-справедливо систематизиране на публичните контракти сред компаниите от отпадното стопанство. Според него, дребните и междинни компании би трябвало да имат същите права като градските комунални служби.
В края на 2018 и началото на 2019 следва и смяна в европейските наставления, свързани с преработването. До 2022 делът на рециклираните пластмасови опаковки последователно би трябвало да нарасне от 36 на 63%. В Германия от дълго време се поставят старания в тази тенденция, а актуалните достижения в сектора могат да се видят на ревюто IFAT, което се организира от 14 до 18 май в Мюнхен.
Особено проблематични от позиция на повторното оползотворяване на суровините са многопластовите опаковъчни фолия. За тяхното произвеждане се слепват полимери с хартия, изкуствени тъкани и скъпи регранулати. За да се разделят по-късно обособените съставки е нужни специфична техника, която може да отделя например полиетилен от полиамид.
Не единствено опаковъчни материали би трябвало да бъдат разделяни на съставните им елементи. Фирмите за преработване би трябвало да могат да обработват също биомаса и субстанции с минерален генезис.
" Този проблем е решим "
Щефан Румел, началник на интернационалното ревю IFAT в Мюнхен, е уверен, че казусът на Европа с пластмасовите боклуци може да бъде решен: „ Освен от радикална смяна в държанието на всички се нуждаем и от система за резистентен кръговрат на суровините, тъй че благодарение на нашето ноу-хау и новите технологии да осигурим повторното потребление на всички пластмасови боклуци “, показва той.
Политиците и производителите на опаковки също са в дълг към обществото. Лидерът на Зелените Роберт Хабек упорства да се вкара общоевропейски налог върху пластмасовите произведения и продуктите за еднократна приложимост: „ Петролът, който се трансформира в пластмасови произведения, би трябвало да бъде облаган с налог по същия метод, по който се таксуват и горивата “, споделя той. Германската министърка на екологията Свеня Шулце обаче отхвърли предлагането на Хабек за по-висок налог, с който да се таксуват да вземем за пример найлоновите торбички в магазините. Според нея, потребителите с отегчение биха плащали по няколко спомагателни цента за тях, само че това надали щяло да ги накара да трансформират държанието си.
Зеленият евродепутат Свен Гиголд обаче твърди, че сходни налози върху найлоновите торбички към този момент са довели до доста понижаване на използването им в редица европейски страни, да вземем за пример в Ирландия или Дания. Министърката на собствен ред счита, че отбраната на околната среда от пластмасови боклуци не се нуждае от нов налог, а от „ интелигентно направлявана система, която да води до понижаване на отпадъците и увеличение на каузи на рециклираните първични материали ".
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ