Сирия: След ада на Източна Гута евакуираните попаднаха в рая на Идлиб
Допреди няколко дни Фади с труд успявал да откри мляко за своето бебе бебе в обсадения размирен анклав Източна Гута край Дамаск. Евакуиран в Северозападна Сирия, той разказва като истински "рай " своя лагер за разселени лица, написа Агенция Франс Прес.
"В Гута, излизайки да пазаря, всякога се сбогувах с жена си - не знаех дали ще се върна. И тръгвах да обикалям селата, плащах по 17 000 лири (към 32 евро) за литър мляко ", спомня си Фади. "Тук обаче млякото е единствено 150 лири (0,25 евро) ", усмихва се младият 30-годишен татко на семейство, с който приказваме в Маарет ал Ихуан, лагер с към 2 хиляди разселени лица в провинция Идлиб, съвсем напълно отвън контрола на сирийския режим. По съглашение сред бунтовниците и Русия, съюзничка на сирийските управляващи, Фади наред с още десетки хиляди души, бойци и цивилни, бяха евакуирани след 22 март от някогашната цитадела на протеста, подложена на кръвопролитна петседмична атака, в която починаха минимум 1600 цивилни.
Оскъдицата провокира там главозамайващ ценови скок. "Разликата в цените е голяма. Не се надявах да оцелея и да видя някъде такава евтиния. Тук има какво ли не. Хората, животът - всичко е друго. Сякаш съм попаднал в парадайса ", признава той.
Провинция Идлиб прочее не разполага към равнодушие - там се разпореждат джихадистите от някогашния сирийски клон на Ал Каида и непрекъснато влизат в конфликти с ислямистки групировки. А режимът и съветските му съдружници постоянно обстрелват района.
Но да попаднеш тук очевидно е същинска берекет за разселените спрямо живота в Гута, подложена на петгодишна блокада, след това удавена в огнен потоп, принудил 400-те хиляди локални поданици да живеят в подземни укрития. Обединените народи нарекоха офанзивата "ад на земята ".
"Сигурност и обилие "
Едвам дошъл, Фади побързал да купи нови обувки - "от същинска кожа ", безалкохолни, бисквити и чипсове. Всичко това на нищожната цена от 1500 лири (2,5 евро), колкото коства една газирана вода в Гута, изяснява той, преустановяван от виковете на хлапета, излезли за мач на двора. Тринадесетгодишният Каис ел Халак ликува след вкаран гол. "В Хараста беше жив боязън и смут. Не смеехме да мръднем от мазетата, с цел да поритаме, а тук играя с другари ", споделя пред Агенция Франс Прес светлокожото момче, навлякло сив пуловер.
В Гута се налагало Каис да работи, помагайки фамилията да се изхранва, "да има пари за самун и сено " - събирал пластмасови боклуци и найлонови пликове. Докато децата почиват, възрастните бавно се връщат към привидно естественото ежедневие и спокойната конюнктура, от каквато са отвикнали. Групичка мъже беседват край жп линията, заобикаляща лагера. "Чувстваме се като някой, паднал в бунар, потопен - и внезапно изваден на открито ", споделя Абу Ламех, 65-годишен някогашен камионджия с арабски шал - куфия, на главата.
И прибавя, вдигнал фаса, който се готви да хвърли: "За последната цигара, купена преди евакуацията, дадох 850 лири (1,5 евро). Тук са 200 лири кутията (0,3 долара) ".
"Под обсадата в Гута напряко се задушавахме. Слава на Аллах, в този момент сме тук, имаме сигурност и обилие ", споделя той. Но въпреки всичко се тревожи за ориста си и за всички евакуирани фамилии: Освен да имаш храна и вода, и други неща са значими в живота. Искаме да знаем какво ще стане с нас. Тук живеем в лагер.
"В Гута, излизайки да пазаря, всякога се сбогувах с жена си - не знаех дали ще се върна. И тръгвах да обикалям селата, плащах по 17 000 лири (към 32 евро) за литър мляко ", спомня си Фади. "Тук обаче млякото е единствено 150 лири (0,25 евро) ", усмихва се младият 30-годишен татко на семейство, с който приказваме в Маарет ал Ихуан, лагер с към 2 хиляди разселени лица в провинция Идлиб, съвсем напълно отвън контрола на сирийския режим. По съглашение сред бунтовниците и Русия, съюзничка на сирийските управляващи, Фади наред с още десетки хиляди души, бойци и цивилни, бяха евакуирани след 22 март от някогашната цитадела на протеста, подложена на кръвопролитна петседмична атака, в която починаха минимум 1600 цивилни.
Оскъдицата провокира там главозамайващ ценови скок. "Разликата в цените е голяма. Не се надявах да оцелея и да видя някъде такава евтиния. Тук има какво ли не. Хората, животът - всичко е друго. Сякаш съм попаднал в парадайса ", признава той.
Провинция Идлиб прочее не разполага към равнодушие - там се разпореждат джихадистите от някогашния сирийски клон на Ал Каида и непрекъснато влизат в конфликти с ислямистки групировки. А режимът и съветските му съдружници постоянно обстрелват района.
Но да попаднеш тук очевидно е същинска берекет за разселените спрямо живота в Гута, подложена на петгодишна блокада, след това удавена в огнен потоп, принудил 400-те хиляди локални поданици да живеят в подземни укрития. Обединените народи нарекоха офанзивата "ад на земята ".
"Сигурност и обилие "
Едвам дошъл, Фади побързал да купи нови обувки - "от същинска кожа ", безалкохолни, бисквити и чипсове. Всичко това на нищожната цена от 1500 лири (2,5 евро), колкото коства една газирана вода в Гута, изяснява той, преустановяван от виковете на хлапета, излезли за мач на двора. Тринадесетгодишният Каис ел Халак ликува след вкаран гол. "В Хараста беше жив боязън и смут. Не смеехме да мръднем от мазетата, с цел да поритаме, а тук играя с другари ", споделя пред Агенция Франс Прес светлокожото момче, навлякло сив пуловер.
В Гута се налагало Каис да работи, помагайки фамилията да се изхранва, "да има пари за самун и сено " - събирал пластмасови боклуци и найлонови пликове. Докато децата почиват, възрастните бавно се връщат към привидно естественото ежедневие и спокойната конюнктура, от каквато са отвикнали. Групичка мъже беседват край жп линията, заобикаляща лагера. "Чувстваме се като някой, паднал в бунар, потопен - и внезапно изваден на открито ", споделя Абу Ламех, 65-годишен някогашен камионджия с арабски шал - куфия, на главата.
И прибавя, вдигнал фаса, който се готви да хвърли: "За последната цигара, купена преди евакуацията, дадох 850 лири (1,5 евро). Тук са 200 лири кутията (0,3 долара) ".
"Под обсадата в Гута напряко се задушавахме. Слава на Аллах, в този момент сме тук, имаме сигурност и обилие ", споделя той. Но въпреки всичко се тревожи за ориста си и за всички евакуирани фамилии: Освен да имаш храна и вода, и други неща са значими в живота. Искаме да знаем какво ще стане с нас. Тук живеем в лагер.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ