Историческо постижение: Американската мисия Паркър стана първата, навлязла в атмосферата на Слънцето!
“Докосването на Слънцето от “Паркър ” съставлява колосален момент за слънчевите науки и е в действителност удивително достижение ”, заяви заместник-администраторът на НАСА към научния отдел на организацията Томас Зърбъкън. “Това значимо събитие освен ще ни даде по-дълбоко просветление за еволюцията на Слънцето и неговото въздействие в Слънчевата система, само че всичко, което научаваме за нашата звезда, ще ни научи повече и за останалите звезди във Вселената ”.
За разлика от Земята, повърхността на Слънцето (фотосферата) не е твърда. Все отново то има извънредно гореща атмосфера, формирана от материя, привлечена от звездата ни чрез гравитацията и магнитните сили. Докато повишаващата се температура и налягане избутват тази материя надалеч от Слънцето, се доближава точка, където гравитацията и магнитните сили не са задоволителни, с цел да я задържат.
Тази точка се назовава Критична граница на Алфвен. Събраните от “Паркър ” данни демонстрират, че задачата за пръв път я е прекосила на 28-ми април.
“Ние видяхме по какъв начин изискванията напълно се трансформират ”, оповестява ученият Стюарт Бейл от Калифорнийския университет – Бъркли. “Вътре в короната магнитното поле на Слънцето става доста по-силно и е доминирано от придвижването на частиците. Така че галактическият уред бе обграден от материя, която е в пряк контакт със Слънцето ”.
Изследователите са извънредно разчувствани да учат горната слънчева атмосфера, тъй като огромна част от процесите се случват точно там. Любопитен факт, който малко на брой знаят е, че някои райони от короната са по-горещи от самата слънчева повърхнина и температурата там надвишава милиони градуси. А температурата на забележимата слънчева повърхнина е едвам 6 000 oC.
Така че в този момент стартира завладяващ стадий от научната стратегия на “Паркър ”, като в бъдеще несъмнено ни чакат зашеметяващи открития. Но с помощта на задачата учените към този момент са научили някои любопитни обстоятелства за Слънцето. Например в средата на 90-те години на предишния век взаимната роботизирана експедиция на Европа и Съединени американски щати “Юлисис ” прелетя над полярните райони на звездата ни и се натъкна на странни извивки със S-образна форма в слънчевото магнитно поле. В продължение на повече от две десетилетия изследователите смятаха, че тези зигзагообразни структури са необичайност, присъщи за полюсите на Слънцето. Но през 2019 година “Паркър ” откри, че извивките са световна характерност на слънчевия вятър. Мисията също по този начин даде сведения, които разкриха едно от местата на тяхното формиране – самата слънчева повърхнина.
Напомням на читателите, че автоматизираната междупланетна станция бе изстреляна през 2018 година чрез тежкотоварната ракета на Юнайтед лонч алайънс “Делта 4 Хеви ”. “Паркър ” прави периодически сближения със Слънцето на все по-малко и по-малко разстояние от него, като през 2025 година ще застане единствено на 7 милиона километра от фотосферата. Автоматичната станция има мощен щит, който я защищава от температури, надхвърлящи 1 400 oC, тъй че нейните критични системи и чувствителни принадлежности работят при стайна температура.
Инфо: НАСА
