Загубата на дива природа ще струва на световната икономика 479 милиарда долара годишно до 2050 г.
Доклад на WWF показва за първи път страните, чиито стопански системи ще бъдат най-тежко наранени през идващите 30 години, в случай че светът не предприеме незабавни дейности за справяне с световната екологична рецесия.
Изследването „ Global Futures “ пресмята икономическата цена от загубата на биоразнообразие в 140 страни до 2050 година Според учените, в случай че не бъде комплициран завършек на неустойчивите бизнес практики, най-потърпевша ще бъде стопанската система на Съединени американски щати. Прогнозите сочат, че тя ще губи всяка година по 83 милиарда $ – сума, еквивалентна на целия годишен Брутният вътрешен продукт на Гватемала. Сериозни вреди ще отчетат също Япония и Англия – надлежно 80 и 21 милиарда $ годишно. Експертите твърдят, че и в трите случая икономическият спад се дължи значително на предстоящите вреди върху крайбрежната инфраструктура и земеделските площи. Те ще бъдат нанесени от наводнения и ерозия на почвата – резултат от загубата на световно равнище на естествени крайбрежни отбрани като коралови рифове и мангрови гори.
Развиващите се страни също ще пострадат, предизвестяват учените и икономистите, изготвили отчета. Те регистрират, че изключително тежко са наранени Източна и Западна Африка, Централна Азия и елементи от Южна Америка, защото загубата на дива природа въздейства директно върху равнищата на произвеждане, търговията и цените на храните. Според учените, трите страни, които ще изгубят най-вече като % от своя Брутният вътрешен продукт, са Мадагаскар, Того и Виетнам.
„ Това революционно изследване демонстрира по какъв начин опазването на природата към този момент е освен честен, само че и социално-икономически проблем. Освен че има голямо въздействие върху човешкия живот и занаят, загубата на дива природа е пагубна и за нашия разцвет “, разяснява Марко Ламбертини, общоприет изпълнителен шеф на WWF International. Хората по света към този момент усещат резултата от увеличаващите се цени на храните, засушаването, дефицита на артикули, рисковите наводнения и ерозията по крайбрежията. И въпреки всичко за идващото потомство нещата ще бъдат неведнъж по-лоши, а до 2050 година международната стопанска система ще загуби трилиони долари.
Проучването използва нова методика, с цел да оцени какъв би бил макроикономическият резултат от замърсяващото земеделие, увеличението на излъчванията парникови газове и загубата на естествени местообитания. Изводът е, че това ще коства на света минимум 479 милиарда $ годишно или близо 9,9 трил. $ до 2050 година Експертите пресмятат, че сумата се равнява на комбинираните стопански системи на Англия, Франция, Индия и Бразилия. По-конкретно предстоящите годишни загуби възлизат на:
Изследването „ Global Futures “ пресмята икономическата цена от загубата на биоразнообразие в 140 страни до 2050 година Според учените, в случай че не бъде комплициран завършек на неустойчивите бизнес практики, най-потърпевша ще бъде стопанската система на Съединени американски щати. Прогнозите сочат, че тя ще губи всяка година по 83 милиарда $ – сума, еквивалентна на целия годишен Брутният вътрешен продукт на Гватемала. Сериозни вреди ще отчетат също Япония и Англия – надлежно 80 и 21 милиарда $ годишно. Експертите твърдят, че и в трите случая икономическият спад се дължи значително на предстоящите вреди върху крайбрежната инфраструктура и земеделските площи. Те ще бъдат нанесени от наводнения и ерозия на почвата – резултат от загубата на световно равнище на естествени крайбрежни отбрани като коралови рифове и мангрови гори.
Развиващите се страни също ще пострадат, предизвестяват учените и икономистите, изготвили отчета. Те регистрират, че изключително тежко са наранени Източна и Западна Африка, Централна Азия и елементи от Южна Америка, защото загубата на дива природа въздейства директно върху равнищата на произвеждане, търговията и цените на храните. Според учените, трите страни, които ще изгубят най-вече като % от своя Брутният вътрешен продукт, са Мадагаскар, Того и Виетнам.
„ Това революционно изследване демонстрира по какъв начин опазването на природата към този момент е освен честен, само че и социално-икономически проблем. Освен че има голямо въздействие върху човешкия живот и занаят, загубата на дива природа е пагубна и за нашия разцвет “, разяснява Марко Ламбертини, общоприет изпълнителен шеф на WWF International. Хората по света към този момент усещат резултата от увеличаващите се цени на храните, засушаването, дефицита на артикули, рисковите наводнения и ерозията по крайбрежията. И въпреки всичко за идващото потомство нещата ще бъдат неведнъж по-лоши, а до 2050 година международната стопанска система ще загуби трилиони долари.
Проучването използва нова методика, с цел да оцени какъв би бил макроикономическият резултат от замърсяващото земеделие, увеличението на излъчванията парникови газове и загубата на естествени местообитания. Изводът е, че това ще коства на света минимум 479 милиарда $ годишно или близо 9,9 трил. $ до 2050 година Експертите пресмятат, че сумата се равнява на комбинираните стопански системи на Англия, Франция, Индия и Бразилия. По-конкретно предстоящите годишни загуби възлизат на:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ