Побоят над Бекир Кадриески: две седмици по-късно въпросите остават
Докато в прочут хотел в центъра на Струга се събират политици от Северна Македония и целия район, в насрещен хотел на метри от защитавания от полиция вход мъж, който чака да замине за София, показва терзания за сигурността си.
Средата на юни е; 36 часа по-рано Бекир Кадриески, съпредседател на съдружие " Шемето ", ; той упорства, че към този момент над четвърт век се дефинира като българин. Днес Бекир Кадриески е в България и след къси мнения за медиите пази безмълвие в последните две седмици; негов сподвижник съобщи, че няма да си тръгне от България, до момента в който не получи поданство като отбрана.
" Дневник " се срещна с Кадриески малко преди той да отпътува за България. Разговорът с него повдига доста въпроси и поражда изказвания, доста от които " Дневник " не съумя да ревизира или които не могат да бъдат потвърдени с известните обстоятелства.
Разказът на Кадриески обаче излиза от обичайните в България схващания за сходни произшествия. Той, от една страна, се причислява към определящите се като българи, които споделят, че биват редовно дискриминирани в Северна Македония (макар самият да е, по думите на упоменатия сподвижник, лице за контакт в македонското външно министерство за правата на българите). От друга, ни минимум не твърди, че същинската причина за побоя е на етническа основа: просто тъй като е българин.
Без да предпоставя претекстовете за събитията и каква част от разказаното е правилно, както се случи измежду политици и медии в българското и македонското обществено пространство (в Скопие казусът бе разгласен за решен), " Дневник " предава главното от този диалог.
Какво тъкмо е станало
Към момента на срещата с Кадриески не са минали и 48 часа от побоя.
" Бяха петима души на една маса, в спортната зала ", споделя той. Често пиел кафе там (както свидетелства и изявление за медията по-рано тази година). Казва, че кафенето му било на път; нямал контакт с хората там. " Познавам ги от Струга, знаем се, не сме близки. Малък град е Струга. "
На излизане един от петимата го пита: " Защо се правиш? " Той се извинява, а на открито, пред колата му, стартира да го наскърбява като торбеш, да употребява вулгарни изрази като към българин (в медиите се появи " замърсен българин " ; в диалога с " Дневник " Кадриески загатна няколко други, несъответствуващи за тази статия). Тогава той самичък пита обидилия го човек дали се усеща добре. " Достатъчно здрав съм, с цел да се справя; не ме е боязън от такива особи ", изяснява, само че съгласно него петима са нужни, с цел да го държат другите, до момента в който един удря. Така и става. " Не могат да ми се опрат и 25 души, в случай че се дразня. Но не обичам бели. "
Влиза в колата си, с цел да отиде в полицията и да се обади по пътя, само че не се усеща добре и не заключва; нападателят го доближава, отваря вратата, хвърля телефона му в земята. Кадриески чува от съучастниците му, че в случай че заяви на полицията, ще го убият. Получава помощ от минувачи; един го кара до незабавна помощ. Твърди, че в болничното заведение е заключен в стаята си, мъчно диша, уринира кръв, а хигиеничните условия са непоносими " Нямам вода, тоалетната беше пагубна. И ти да дойдеш тук, ще бягаш ", споделя в хотела си, на метри от който водачи, политици и специалисти към този момент се събират за Преспанския конгрес.
Там е и съпредседателят на " Шемето " от България, Живко Чакръкчиев. Още не е пристигнал на масата, където Кадриески беседва с " Дневник ". Когато идва, постоянно подвига телефона. Обяснява, че пристигнал, с цел да го води в болница в София; в Струга се оказало мъчно да му създадат проучвания.
Как се появява " Шемето "
Няколко дни по-късно, когато Бекир Кадриески към този момент е в София, Военномедицинска академия бързо, че положението му е устойчиво и няма заплаха за живота му.
" Не всички " торбеши в Лабунища и покрайнините се възприемат като българи, споделя Кадриевски пред " Дневник ". Повечето ли? " Не са множеството ", продължава. По думите му, притеснявани " от всички страни " (българската и македонската държава), торбешите внимават при опит някой да изтъкне истината, тъй като не желаят проблеми. Изтъква случаи на дискриминация, на които съгласно него е изложен и синът му, квалифициран проектант, в търсене на работа.
Смята, че идването му в кафенето било предстоящо, побоят - плануван. " Повиши ни се рейтингът. Гледат, че зад нас ( " Шемето " - бел. ред.) стоят Европа, Америка. " Шемето " стана ясна работа, същинска работа, на всички места го има, в Париж, в Берлин, би трябвало да се спре. На някого не му изнася. " Говори за 20 хиляди ( " може би " ) симпатизанти, мнозина албанци, торбеши, македонци с българско схващане. " Сплотяваме народа, желаеме да си споделяме с рода. Единственият ни жанр са българите. Нямаме различен жанр, имаме една и съща просвета, цивилизация, връзки, генетика. "
Твърдението на Кадриески за броя на симпатизантите или членовете не може да се ревизира. На страницата на " Шемето " във " Facebook " все още на тази обява са малко над 400 почитатели, тя е харесана от 359 души.
Преди " Шемето " - организация, носеща името на махалата, където е роден Яне Сандански - Кадриески се занимава с бизнес, обвързван със зърнени култури, има личен дюкян. Още през 90-те се самоопределял като българин и знаел, че го чакат тежки дни. Сам наблюдава произхода си до Кюстендил, където една от бабите му била родена през 1891 година Дошла в региона като здравна сестра с българската войска във Втората международна война. " Влюбила се в дядо ми, той бил доста приветлив, като боец, останали тук макар връзките Югославия - България. "
За дискриминирането упреква и " вашата страна " (България), която направи " най-лошото нещо за нас ". " (Подтикнаха ни) всички с българско камосъзнание, всички членове и уредници на сдруженията, да се вдигнем да кажем, че съществуваме. Почнаха да водят консули в (Северна) Македония, да дават удостоверения, ангажираха всички да си кажат мисълта, че имат българско съзнание. "
В резултат, съгласно него, всички, които във формуляра за работа в Северна Македония, прочут като, са се определили като българи, отивайки с документите си за работа в Северна Македония, се сблъскват с тази дискриминация. А след щедро издаване на български паспорти години наред рестриктивните мерки в този момент са затегнати; М1/М2 сега не потвърждава принадлежност.
Това повтаря и към този момент присъединилият се в диалога Живко Чакръкчиев. Попитан за основаването на " Шемето " преди година и половина, той изяснява, че били водени от желанието " (Северна) Македония да влезе в Европейски Съюз. " Затова провеждат митинги в Европа; желаят присъединителният развой за Скопие да се обвърже с мониторинг за правата на малцинствата. Целта е да се провеждат и културни и спортни прояви с присъединяване на хора от Балканите.
" Когато Бекир реши да записва ( " Шемето " - бел. ред.), взехме решение да оказваме помощ на Бекир да не се усеща самичък ", споделя. Обяснява, че не е вписан в документите, само че новият му сътрудник изискал той да се счита за съпредседател. Именно неговият телефон е за връзка на уеб страницата на " Шемето ".
Поглед от Лабунища
Иначе сдружението приказва и за желанието си да събере разнообразни групи, в това число албанци с българско съзнание. Регистрирано е в Лабунища, където живеят над 6700 души; над две трети се афишират за албанци, 836 - за турци, 452 - чието самоопределяне не е известно. " Няма информация " дали сред тях има българи, показва създателят на репортажа.
" В Струга е имало тресавище, тиня. Селата ни са съществували като гранични доверители на страната. А страната била окупирана от България. И тук живеели 90% българи християни, 5% българи мохамедани... Защо не са ни асимилирали, да приказваме албански и турски? " пита Кадриески.
Проливен дъжд осуети пътуването на " Дневник " от Струга до Лабунища след Преспанския конгрес. Там обаче, по-рано тази година, бе изданието " 360 степени " от Северна Македония.
Жителите споделят, че не знаят за " Шемето " и че там няма българи. Опитът за връзка с Кадриески води екипа до кафене в спортния център в Струга - където е и побоят против него. Той изяснява, че в Лабунища има " много поддръжници от Лабунища, от Боровец, от Подгорци, от всички наши села ", без значение от националното самоопределение.
Попитан дали сдружението чака албанци с българско съзнание да се приисъединят, както написа на страницата, Кадриески дава отговор негативно, запитан не вижда ли несъгласие в концепцията, че човек може да се самоопределя като албанец и българин по едно и също време. Дава образец с " македонците със сръбско съзнание " и " албанците с американско съзнание " в страната му.
Обяснява, че 1200 души по целия свят посетили " Шемето " като съдружие тази година. Казва, че България не пособия хора в селото да придобият български паспорти, както настояват за обособени хора някои в Лабунища: всеки опитвал както може.
Не са македонци
С други думи, нападението към Бекир Кадриески е, тъй като той е лице на публичната активност на Шемето? " Да ", дава отговор пред " Дневник ". Попитан, поради обстоятелството, че известията за принуждение над самоопределящи се като българи в страната му са свързании с етнически македонци, и неговият случай е подобен, той дава отговор недвусмислено: " Албанци са. "
Тук се появяват хипотетичните политически претекстове. " Искат едни да кажат, че всичко могат да вършат хората, които държат конците да плашат народа ни, държат конците на политиките в (Северна) Македония... Не сме изгодин на никого ", споделя Кадриески.
Разказва, че възнамерявал да направи партия и да събере подписи: " Имамаме много хора, които желаят да е по този начин, аз да съм ръководител. И аз желая, дано да е различен ръководител, (но) няма различен кадърен (...) Питаш за какво албанци и ще ти отговоря: албанците н употребяват от години да гласуваме за тях, те да са министри, а ние да нямаме нищо друго в страната. "
Обвинения за монопол в обитаеми най-вече с албанци региони идват най-често и от представители на етническите македонци - без изключение дали партията е на власт или в съпротива - към Демократичния съюз за интеграция (ДУИ), съдружен сътрудник на държавното управление от години, без значение дали на социалдемократите или на някогашните ръководещи ВМРО-ДПМНЕ.
Нима Кадриески свързва случая с ДУИ? " Конкретно с ДУИ ", дава отговор. " Искахме да създадем партия, та се сетиха, че в Тетово, Гостивар (Тетово и Гостивар са на над два часа и половина път с кола на север - бел. ред.), в оня край ще ти смъкват, Северна Македония няма да съществува. " Говори за " 250-300 хиляди помаци " в страната; торбешите и гораните, съгласно разнообразни оценки, не надвишават 60 хиляди души и самоопределението им е друго. За тях българската историография обичайно влиза в спор с македонската.
От ДУИ нямаше отговор на питане за коментар, отправено от " Дневник ". По-рано, запитан дали се проверяват вероятни политически претекстове за побоя над Кадриески,. Говорителят на македонското външно министерство също не отговори на въпрос на " Дневник " по тематиката.
Кадриески счита, че в негово лице ДУИ е видяла противник. Говори за 12 хиляди души в Лабунища (малко под два пъти записаното в преброяването). Според него партия, която би оглавил, ще сътвори проблеми. " И те схванаха, че ще изгубят Струга (град с над 16 хиляди души население - бел. ред.), албанец няма да бъде градоначалник, ще изгубят гласоподавателите си. "
Събеседник на " Дневник ", обвързван със Струга, а сега основан в Скопие, уточни, че не си спомня при започване на века поданици да се припознавали, намерено или не, като българи; по-скоро слага под въпрос данните от преброяването, като споделя, че албанците в града са болшинство (а съгласно преброяването са към една трета).
Друг събеседник на " Дневник ", обвързван с българската общественост събеседник в Охрид, диалогът с който бе всекидневен, упорства, че идентичността, изразявана в средите на торбешите в района, е нееднородна и се е променяла през годините. Поне един македонски българин изцяло изключва насилието против Кадриески да е обвързвано с други претекстове с изключение на частни връзки.
Какво следва
Какво възнамерява Кадриески все още преди заминаването си? " Има закани, само че тук имам семейство, деца, майка. Притеснявам се, обикновено, заканите следват. В момента това е нашата територия и не можем да я оставим. " Същевременно, " в случай че имам опция, бих напуснал. Имам контузии и не желая да атакуват децата ми. Да не можем умерено да си стоим и да имаме (нормални - бел. ред.) връзки. "
Живко Чакръкчиев се намесва и споделя, че Кадриески контактува директно с Министерството на външните работи по въпроси, свързани с български жители, само че този път не му се обадили, тъй като желал да отвори партия. Обвинява и българските управляващи: " Страшно необичайно, че като подаде документи за паспорт, му ги връщат. " Искали оригинал.
В хотела Кадриески показва ясно упованията си от българската страна: " Да ме отбрани, че съм атакуван, тъй като посредством нас се въздигат българите. "
Няколко дни по-късно Кадриески пред Би Ти Ви, че не желае да си спомня за случая и няма пояснение за аргументите. Според него се оказва прекомерно огромно внимание на доказването на български генезис. " Искам да ме предложения да създадем среща ", споделя той, споменавайки правосъдния министър Атанас Славов. " Въпрос към министъра имам, за какво не ни признават удостоверението и тези документи. "
" Той се тормози за своята сигурност и споделя, че няма да мръдне от България, до момента в който не получи българско поданство ", и Чакръкчиев в диалог с " Факти ". Ще пробваме с всички сили и благоприятни условия да му помогнем. Той въпреки всичко е съпредседател - дружно с мен, на една организация, зад която седят значителен брой хора. "
Средата на юни е; 36 часа по-рано Бекир Кадриески, съпредседател на съдружие " Шемето ", ; той упорства, че към този момент над четвърт век се дефинира като българин. Днес Бекир Кадриески е в България и след къси мнения за медиите пази безмълвие в последните две седмици; негов сподвижник съобщи, че няма да си тръгне от България, до момента в който не получи поданство като отбрана.
" Дневник " се срещна с Кадриески малко преди той да отпътува за България. Разговорът с него повдига доста въпроси и поражда изказвания, доста от които " Дневник " не съумя да ревизира или които не могат да бъдат потвърдени с известните обстоятелства.
Разказът на Кадриески обаче излиза от обичайните в България схващания за сходни произшествия. Той, от една страна, се причислява към определящите се като българи, които споделят, че биват редовно дискриминирани в Северна Македония (макар самият да е, по думите на упоменатия сподвижник, лице за контакт в македонското външно министерство за правата на българите). От друга, ни минимум не твърди, че същинската причина за побоя е на етническа основа: просто тъй като е българин.
Без да предпоставя претекстовете за събитията и каква част от разказаното е правилно, както се случи измежду политици и медии в българското и македонското обществено пространство (в Скопие казусът бе разгласен за решен), " Дневник " предава главното от този диалог.
Какво тъкмо е станало
Към момента на срещата с Кадриески не са минали и 48 часа от побоя.
" Бяха петима души на една маса, в спортната зала ", споделя той. Често пиел кафе там (както свидетелства и изявление за медията по-рано тази година). Казва, че кафенето му било на път; нямал контакт с хората там. " Познавам ги от Струга, знаем се, не сме близки. Малък град е Струга. "
На излизане един от петимата го пита: " Защо се правиш? " Той се извинява, а на открито, пред колата му, стартира да го наскърбява като торбеш, да употребява вулгарни изрази като към българин (в медиите се появи " замърсен българин " ; в диалога с " Дневник " Кадриески загатна няколко други, несъответствуващи за тази статия). Тогава той самичък пита обидилия го човек дали се усеща добре. " Достатъчно здрав съм, с цел да се справя; не ме е боязън от такива особи ", изяснява, само че съгласно него петима са нужни, с цел да го държат другите, до момента в който един удря. Така и става. " Не могат да ми се опрат и 25 души, в случай че се дразня. Но не обичам бели. "
Влиза в колата си, с цел да отиде в полицията и да се обади по пътя, само че не се усеща добре и не заключва; нападателят го доближава, отваря вратата, хвърля телефона му в земята. Кадриески чува от съучастниците му, че в случай че заяви на полицията, ще го убият. Получава помощ от минувачи; един го кара до незабавна помощ. Твърди, че в болничното заведение е заключен в стаята си, мъчно диша, уринира кръв, а хигиеничните условия са непоносими " Нямам вода, тоалетната беше пагубна. И ти да дойдеш тук, ще бягаш ", споделя в хотела си, на метри от който водачи, политици и специалисти към този момент се събират за Преспанския конгрес.
Там е и съпредседателят на " Шемето " от България, Живко Чакръкчиев. Още не е пристигнал на масата, където Кадриески беседва с " Дневник ". Когато идва, постоянно подвига телефона. Обяснява, че пристигнал, с цел да го води в болница в София; в Струга се оказало мъчно да му създадат проучвания.
Как се появява " Шемето "
Няколко дни по-късно, когато Бекир Кадриески към този момент е в София, Военномедицинска академия бързо, че положението му е устойчиво и няма заплаха за живота му.
" Не всички " торбеши в Лабунища и покрайнините се възприемат като българи, споделя Кадриевски пред " Дневник ". Повечето ли? " Не са множеството ", продължава. По думите му, притеснявани " от всички страни " (българската и македонската държава), торбешите внимават при опит някой да изтъкне истината, тъй като не желаят проблеми. Изтъква случаи на дискриминация, на които съгласно него е изложен и синът му, квалифициран проектант, в търсене на работа.
Смята, че идването му в кафенето било предстоящо, побоят - плануван. " Повиши ни се рейтингът. Гледат, че зад нас ( " Шемето " - бел. ред.) стоят Европа, Америка. " Шемето " стана ясна работа, същинска работа, на всички места го има, в Париж, в Берлин, би трябвало да се спре. На някого не му изнася. " Говори за 20 хиляди ( " може би " ) симпатизанти, мнозина албанци, торбеши, македонци с българско схващане. " Сплотяваме народа, желаеме да си споделяме с рода. Единственият ни жанр са българите. Нямаме различен жанр, имаме една и съща просвета, цивилизация, връзки, генетика. "
Твърдението на Кадриески за броя на симпатизантите или членовете не може да се ревизира. На страницата на " Шемето " във " Facebook " все още на тази обява са малко над 400 почитатели, тя е харесана от 359 души.
Преди " Шемето " - организация, носеща името на махалата, където е роден Яне Сандански - Кадриески се занимава с бизнес, обвързван със зърнени култури, има личен дюкян. Още през 90-те се самоопределял като българин и знаел, че го чакат тежки дни. Сам наблюдава произхода си до Кюстендил, където една от бабите му била родена през 1891 година Дошла в региона като здравна сестра с българската войска във Втората международна война. " Влюбила се в дядо ми, той бил доста приветлив, като боец, останали тук макар връзките Югославия - България. "
За дискриминирането упреква и " вашата страна " (България), която направи " най-лошото нещо за нас ". " (Подтикнаха ни) всички с българско камосъзнание, всички членове и уредници на сдруженията, да се вдигнем да кажем, че съществуваме. Почнаха да водят консули в (Северна) Македония, да дават удостоверения, ангажираха всички да си кажат мисълта, че имат българско съзнание. "
В резултат, съгласно него, всички, които във формуляра за работа в Северна Македония, прочут като, са се определили като българи, отивайки с документите си за работа в Северна Македония, се сблъскват с тази дискриминация. А след щедро издаване на български паспорти години наред рестриктивните мерки в този момент са затегнати; М1/М2 сега не потвърждава принадлежност.
Това повтаря и към този момент присъединилият се в диалога Живко Чакръкчиев. Попитан за основаването на " Шемето " преди година и половина, той изяснява, че били водени от желанието " (Северна) Македония да влезе в Европейски Съюз. " Затова провеждат митинги в Европа; желаят присъединителният развой за Скопие да се обвърже с мониторинг за правата на малцинствата. Целта е да се провеждат и културни и спортни прояви с присъединяване на хора от Балканите.
" Когато Бекир реши да записва ( " Шемето " - бел. ред.), взехме решение да оказваме помощ на Бекир да не се усеща самичък ", споделя. Обяснява, че не е вписан в документите, само че новият му сътрудник изискал той да се счита за съпредседател. Именно неговият телефон е за връзка на уеб страницата на " Шемето ".
Поглед от Лабунища
Иначе сдружението приказва и за желанието си да събере разнообразни групи, в това число албанци с българско съзнание. Регистрирано е в Лабунища, където живеят над 6700 души; над две трети се афишират за албанци, 836 - за турци, 452 - чието самоопределяне не е известно. " Няма информация " дали сред тях има българи, показва създателят на репортажа.
" В Струга е имало тресавище, тиня. Селата ни са съществували като гранични доверители на страната. А страната била окупирана от България. И тук живеели 90% българи християни, 5% българи мохамедани... Защо не са ни асимилирали, да приказваме албански и турски? " пита Кадриески.
Проливен дъжд осуети пътуването на " Дневник " от Струга до Лабунища след Преспанския конгрес. Там обаче, по-рано тази година, бе изданието " 360 степени " от Северна Македония.
Жителите споделят, че не знаят за " Шемето " и че там няма българи. Опитът за връзка с Кадриески води екипа до кафене в спортния център в Струга - където е и побоят против него. Той изяснява, че в Лабунища има " много поддръжници от Лабунища, от Боровец, от Подгорци, от всички наши села ", без значение от националното самоопределение.
Попитан дали сдружението чака албанци с българско съзнание да се приисъединят, както написа на страницата, Кадриески дава отговор негативно, запитан не вижда ли несъгласие в концепцията, че човек може да се самоопределя като албанец и българин по едно и също време. Дава образец с " македонците със сръбско съзнание " и " албанците с американско съзнание " в страната му.
Обяснява, че 1200 души по целия свят посетили " Шемето " като съдружие тази година. Казва, че България не пособия хора в селото да придобият български паспорти, както настояват за обособени хора някои в Лабунища: всеки опитвал както може.
Не са македонци
С други думи, нападението към Бекир Кадриески е, тъй като той е лице на публичната активност на Шемето? " Да ", дава отговор пред " Дневник ". Попитан, поради обстоятелството, че известията за принуждение над самоопределящи се като българи в страната му са свързании с етнически македонци, и неговият случай е подобен, той дава отговор недвусмислено: " Албанци са. "
Тук се появяват хипотетичните политически претекстове. " Искат едни да кажат, че всичко могат да вършат хората, които държат конците да плашат народа ни, държат конците на политиките в (Северна) Македония... Не сме изгодин на никого ", споделя Кадриески.
Разказва, че възнамерявал да направи партия и да събере подписи: " Имамаме много хора, които желаят да е по този начин, аз да съм ръководител. И аз желая, дано да е различен ръководител, (но) няма различен кадърен (...) Питаш за какво албанци и ще ти отговоря: албанците н употребяват от години да гласуваме за тях, те да са министри, а ние да нямаме нищо друго в страната. "
Обвинения за монопол в обитаеми най-вече с албанци региони идват най-често и от представители на етническите македонци - без изключение дали партията е на власт или в съпротива - към Демократичния съюз за интеграция (ДУИ), съдружен сътрудник на държавното управление от години, без значение дали на социалдемократите или на някогашните ръководещи ВМРО-ДПМНЕ.
Нима Кадриески свързва случая с ДУИ? " Конкретно с ДУИ ", дава отговор. " Искахме да създадем партия, та се сетиха, че в Тетово, Гостивар (Тетово и Гостивар са на над два часа и половина път с кола на север - бел. ред.), в оня край ще ти смъкват, Северна Македония няма да съществува. " Говори за " 250-300 хиляди помаци " в страната; торбешите и гораните, съгласно разнообразни оценки, не надвишават 60 хиляди души и самоопределението им е друго. За тях българската историография обичайно влиза в спор с македонската.
От ДУИ нямаше отговор на питане за коментар, отправено от " Дневник ". По-рано, запитан дали се проверяват вероятни политически претекстове за побоя над Кадриески,. Говорителят на македонското външно министерство също не отговори на въпрос на " Дневник " по тематиката.
Кадриески счита, че в негово лице ДУИ е видяла противник. Говори за 12 хиляди души в Лабунища (малко под два пъти записаното в преброяването). Според него партия, която би оглавил, ще сътвори проблеми. " И те схванаха, че ще изгубят Струга (град с над 16 хиляди души население - бел. ред.), албанец няма да бъде градоначалник, ще изгубят гласоподавателите си. "
Събеседник на " Дневник ", обвързван със Струга, а сега основан в Скопие, уточни, че не си спомня при започване на века поданици да се припознавали, намерено или не, като българи; по-скоро слага под въпрос данните от преброяването, като споделя, че албанците в града са болшинство (а съгласно преброяването са към една трета).
Друг събеседник на " Дневник ", обвързван с българската общественост събеседник в Охрид, диалогът с който бе всекидневен, упорства, че идентичността, изразявана в средите на торбешите в района, е нееднородна и се е променяла през годините. Поне един македонски българин изцяло изключва насилието против Кадриески да е обвързвано с други претекстове с изключение на частни връзки.
Какво следва
Какво възнамерява Кадриески все още преди заминаването си? " Има закани, само че тук имам семейство, деца, майка. Притеснявам се, обикновено, заканите следват. В момента това е нашата територия и не можем да я оставим. " Същевременно, " в случай че имам опция, бих напуснал. Имам контузии и не желая да атакуват децата ми. Да не можем умерено да си стоим и да имаме (нормални - бел. ред.) връзки. "
Живко Чакръкчиев се намесва и споделя, че Кадриески контактува директно с Министерството на външните работи по въпроси, свързани с български жители, само че този път не му се обадили, тъй като желал да отвори партия. Обвинява и българските управляващи: " Страшно необичайно, че като подаде документи за паспорт, му ги връщат. " Искали оригинал.
В хотела Кадриески показва ясно упованията си от българската страна: " Да ме отбрани, че съм атакуван, тъй като посредством нас се въздигат българите. "
Няколко дни по-късно Кадриески пред Би Ти Ви, че не желае да си спомня за случая и няма пояснение за аргументите. Според него се оказва прекомерно огромно внимание на доказването на български генезис. " Искам да ме предложения да създадем среща ", споделя той, споменавайки правосъдния министър Атанас Славов. " Въпрос към министъра имам, за какво не ни признават удостоверението и тези документи. "
" Той се тормози за своята сигурност и споделя, че няма да мръдне от България, до момента в който не получи българско поданство ", и Чакръкчиев в диалог с " Факти ". Ще пробваме с всички сили и благоприятни условия да му помогнем. Той въпреки всичко е съпредседател - дружно с мен, на една организация, зад която седят значителен брой хора. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ