Емоционалното хранене или защо ядем, когато не чувстваме глад
Докато проучвания във връзка с храненето се организират непрестанно, а книги, отдадени на диетите с ниско наличие на въглехидрати, оглавяват класациите с бестселъри, то мнозина са в непрекъсната борба със себе си в устрема да поддържат физическата си форма. Това е по този начин, тъй като даже да знаем с какво би трябвало да се храним, съществуват спомагателни фактори, които въздействат върху количеството и типа храна, която консумираме. Един от тези фактори е стресът, който е обвързван с нарасналото прочувствено хранене.
Емоционалното хранене има своите многочислени аргументи. По-долу са някои от главните.
Глад, породен от високи равнища на кортизол
Стресът може да докара до нараснали равнища на кортизол, прочут още като “хормонът на напрежението ”. Кортизолът има потребна функционалност в тялото, само че несъразмерните му равнища, провокирани от продължителен стрес, могат да причинят известени проблеми в организма. Наред с всичко останало, високите стойности са в положение да усилят апетита ни за солени и сладки храни. В предишното по този начин хората са натрупвали хранителни субстанции, които да ги поддържат, когато храната е била недостатъчна; обаче в съвремието, когато тя рядко е нищожна, този адаптивен механизъм води до струпване на килограми.
Социално хранене
Често хората, които са под стрес, търсят обществена поддръжка, което е превъзходен метод за облекчение на положението. За страдание на всички, които се пробват да съблюдават диета, когато хората се събират по някакъв мотив — изключително дамите — са склонни да се отдават на прелестно похапване.
Да поплачеш на рамото на другар, до момента в който си хапвате сет с пържени предястия; да споделиш купата с чипса с момчетата, до момента в който гледате футбол; или да обсъдиш онази кошмарна среща, похапвайки чийзкейк със съквартирантите — всички тези образци са форми на обществено прочувствено хранене. То може да ви накара да се почувствате по-добре в кратковременен проект, само че нормално съжалявате за това по-късно.
Нервност
Когато сме уплашени или тревожни, постоянно изпитваме така наречен “орална раздразнителност ”. Понякога това води до гризене на ноктите или скърцане със зъби, само че постоянно се демонстрира в безсистемно хранене. Много хора хрупат чипс или одобряват някаква напитка, просто с цел да вършат нещо с устата си.
Навици от детството
Много от нас имат утешителни мемоари от детството, които се въртят към храната. Ако родителите ви са възнаграждавали послушанието ви с бонбони, лекували са неприятното ви въодушевление със сладолед или са приготвяли обичаното ви ядене, с цел да отпразнувате триумфите си, то ще сте голямо изключение, в случай че не сте развили някои прочувствено учредени привързаности към храната в детските си години. Когато прекосяваме през стресови интервали, малко неща могат да бъдат толкоз успокояващи или възнаграждаващи, колкото обичаната храна. Тъй като доста от нас не развиват по-ефективни тактики за справяне със положението, този вид прочувствено хранене е доста публикуван: хората се хранят, когато празнуват; хранят се, с цел да се усещат по-добре; хранят се даже, с цел да се оправят със напрежението, подбуден от това, че надвишават мечтаните килограми.
Хранене на страстите
Друга причина, заради която се храним, е с цел да понижим неприятните страсти. Например някои хора избират да се оправят с възприятието на незадоволеност в брака си с парче торта вместо с отворена връзка.
Храната може да отнеме фокуса от гнева, възмущението, страха, безпокойството и голям брой други страсти, които не желаем да изпитваме, и постоянно си служим с нея за тази цел.
Съществуват редица аргументи за прочувственото хранене и то е преобладаващо държание в нашето общество. Ако сте жертва на прочувственото хранене, е значимо да сте наясно кое го отключва и да развиете някои ефикасни техники за управление/справяне със напрежението, тъй че тялото ви да остане крепко и да си върнете самоконтрола.
По публикацията работи: Елиза Трайкова
Инфо: https://psychology.framar.bg
