85 години от рожението на голямата Невена Коканова
„ Докато имам разум в главата и се усещам здрава, смисълът на моя живот ще бъде театърът . Киното е различен свят, в който би могъл да съществуваш или не, там работят други правила и закони на използването на един създател. За мен театърът е всичко и той осмисля живота ми “, споделя Невена Коканова (1938-2000) в изявление за 21-ия брой на списание „ Паралели “ през 1991 година.
БГНЕС
Днес се навършват 85 години от рождението на именитата българска актрисата . Тя е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Кариерата й започва през 1957 година, когато изиграва роля във кино лентата „ Години за обич “ и влиза в трупата на Ямболския трагичен спектакъл.
През годините Коканова се п ревъплъщава в десетки функции , като пресъздава едни от най-запомнящите се женски облици в българското кино . Сред тях са Ирина от екранизацията на романа „ Тютюн “ (1962), Лиза от „ Крадецът на праскови “ (1964), Неда от „ Отклонение “ (1967), Герда от „ С мирис на бадеми “ (1967), Тинка от „ Момчето си отива “ (1972) и други
Театралните функции на актрисата са свързани със сцените на Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов “ в Габрово, Драматичен спектакъл „ Сава Огнянов “ в Русе, Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “ и столичния Театър 199.
Невена Коканова се омъжва за известния български режисьор Любомир Шарланджиев (1931-1979). Има щерка – Теодора.
За началото на актьорския път
„ В контакта със феновете си аз се чувствам жива “, споделя Невена Коканова на 31 март 1993 година пред журналистката Катя Петкова в предаване от рубриката „ Звездите са тук “ на Българското национално радио. Думите на актрисата „ оживяват “ на страниците на списание ЛИК с помощта на файл, възложен на изданието от Златния фонд на БНР.
Българска телеграфна агенция
По време на диалога Коканова споделя за началото на актьорския си път. „ Бях прекомерно млада, преди малко приключила гимназия, когато стъпих на сцена за първи път, и в този момент преглеждам това време от дистанцията на толкоз години, в действителност единствено с трогване. Какво съм осъзнавала? Нищо, евентуално. Само че съм имала повод да ходя по някакъв път, по който вървя и през днешния ден “, споделя актрисата.
„ Аз и до ден сегашен съм уверена в своите качества, храня положителни очаквания постоянно, към всяка роля, към която приближавам. Но постоянно подозрението ме съпровожда от едната страна и евентуално това ме прави по-будна “, добавя тя.
В Кан през 1963 година
През месец май 1963 година България се включва във филмовия фестивал в Кан с „ Тютюн “ и късометражния филм „ Букет звезди “, режисура на Радка Бъчварова по сюжет на Анжел Вагенщайн.
„ Прожекцията на българския филм „ Тютюн “ на Международния кинофестивал в Кан преди малко е приключила късно нощес, когато един от световноизвестните писатели на модерна Франция, членът на Френската академия Андре Мороа, спря при изхода на залата изпълнителката на основната роля Невена Коканова, стисна й сърдечно ръката и съобщи: „ Присъствах на една забавна прожекция. Намирам кино лентата за добър и приветствам красивата артистка за огромните й достижения “, написа кореспондентът на Българска телеграфна агенция на 14 май. Той добавя, че именитият публицист, който е член на журито, пожелава да се фотографира за спомен дружно с Коканова, която му е направила мощно усещане. „ Това беше първата високо авторитетна оценка за „ Тютюн “, с който българското киноизкуство се показа на тазгодишния фестивал в Кан “, написа още в информацията на Българска телеграфна агенция от събитието.
За времето в сатиричния спектакъл
„ Много желая да кажа на моите фенове за какво останах толкоз време в Сатиричния спектакъл “, споделя Невена Коканова пред списание „ Паралели “ през 1991 година.
„ Навремето, когато Боян Дановски ме предложения на тази сцена, не стори това на вятъра и аз разбрах какъв брой умен е бил. Той познаваше моя очебийно трагичен жанр и като добър възпитател си разреши да разчупи гения ми и да извлече от него някои и други неща от моето амплоа. Тук аз се доизграждах в една атмосфера на бездънен професионализъм, тъй като нашата генерация помни какъв беше тогава Сатиричният спектакъл. Успявах да усетя тънкостите и стилистиката, с които би трябвало да служа си на тази сцена “, споделя актрисата. „ А това беше в плюс за мен. Сега съм уверена, че във всяка роля мога да вложа привкуса на пъстрота свят, тъй като той не е единствено покруса, нито пък единствено комедия “, добавя тя.
Последно довиждане
На 3 юни 2000 година в 13:50 часа от Правителствена болница афишират гибелта на актрисата Невена Коканова, като допълват, че тя е страдала от нелечимо хронично заболяване .
На 5 юни Невена Коканова е изпратена с продължителни овации като след театър след опелото в църквата „ Свети Седмочисленици “. Около 3000 души се покланят пред паметта на огромната дама на българското кино и спектакъл в Сатиричния спектакъл.
БГНЕС Днес се навършват 85 години от рождението на именитата българска актрисата . Тя е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Кариерата й започва през 1957 година, когато изиграва роля във кино лентата „ Години за обич “ и влиза в трупата на Ямболския трагичен спектакъл.
През годините Коканова се п ревъплъщава в десетки функции , като пресъздава едни от най-запомнящите се женски облици в българското кино . Сред тях са Ирина от екранизацията на романа „ Тютюн “ (1962), Лиза от „ Крадецът на праскови “ (1964), Неда от „ Отклонение “ (1967), Герда от „ С мирис на бадеми “ (1967), Тинка от „ Момчето си отива “ (1972) и други
Театралните функции на актрисата са свързани със сцените на Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов “ в Габрово, Драматичен спектакъл „ Сава Огнянов “ в Русе, Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “ и столичния Театър 199.
Невена Коканова се омъжва за известния български режисьор Любомир Шарланджиев (1931-1979). Има щерка – Теодора.
За началото на актьорския път
„ В контакта със феновете си аз се чувствам жива “, споделя Невена Коканова на 31 март 1993 година пред журналистката Катя Петкова в предаване от рубриката „ Звездите са тук “ на Българското национално радио. Думите на актрисата „ оживяват “ на страниците на списание ЛИК с помощта на файл, възложен на изданието от Златния фонд на БНР.
Българска телеграфна агенция По време на диалога Коканова споделя за началото на актьорския си път. „ Бях прекомерно млада, преди малко приключила гимназия, когато стъпих на сцена за първи път, и в този момент преглеждам това време от дистанцията на толкоз години, в действителност единствено с трогване. Какво съм осъзнавала? Нищо, евентуално. Само че съм имала повод да ходя по някакъв път, по който вървя и през днешния ден “, споделя актрисата.
„ Аз и до ден сегашен съм уверена в своите качества, храня положителни очаквания постоянно, към всяка роля, към която приближавам. Но постоянно подозрението ме съпровожда от едната страна и евентуално това ме прави по-будна “, добавя тя.
В Кан през 1963 година
През месец май 1963 година България се включва във филмовия фестивал в Кан с „ Тютюн “ и късометражния филм „ Букет звезди “, режисура на Радка Бъчварова по сюжет на Анжел Вагенщайн.
„ Прожекцията на българския филм „ Тютюн “ на Международния кинофестивал в Кан преди малко е приключила късно нощес, когато един от световноизвестните писатели на модерна Франция, членът на Френската академия Андре Мороа, спря при изхода на залата изпълнителката на основната роля Невена Коканова, стисна й сърдечно ръката и съобщи: „ Присъствах на една забавна прожекция. Намирам кино лентата за добър и приветствам красивата артистка за огромните й достижения “, написа кореспондентът на Българска телеграфна агенция на 14 май. Той добавя, че именитият публицист, който е член на журито, пожелава да се фотографира за спомен дружно с Коканова, която му е направила мощно усещане. „ Това беше първата високо авторитетна оценка за „ Тютюн “, с който българското киноизкуство се показа на тазгодишния фестивал в Кан “, написа още в информацията на Българска телеграфна агенция от събитието.
За времето в сатиричния спектакъл
„ Много желая да кажа на моите фенове за какво останах толкоз време в Сатиричния спектакъл “, споделя Невена Коканова пред списание „ Паралели “ през 1991 година.
„ Навремето, когато Боян Дановски ме предложения на тази сцена, не стори това на вятъра и аз разбрах какъв брой умен е бил. Той познаваше моя очебийно трагичен жанр и като добър възпитател си разреши да разчупи гения ми и да извлече от него някои и други неща от моето амплоа. Тук аз се доизграждах в една атмосфера на бездънен професионализъм, тъй като нашата генерация помни какъв беше тогава Сатиричният спектакъл. Успявах да усетя тънкостите и стилистиката, с които би трябвало да служа си на тази сцена “, споделя актрисата. „ А това беше в плюс за мен. Сега съм уверена, че във всяка роля мога да вложа привкуса на пъстрота свят, тъй като той не е единствено покруса, нито пък единствено комедия “, добавя тя.
Последно довиждане
На 3 юни 2000 година в 13:50 часа от Правителствена болница афишират гибелта на актрисата Невена Коканова, като допълват, че тя е страдала от нелечимо хронично заболяване .
На 5 юни Невена Коканова е изпратена с продължителни овации като след театър след опелото в църквата „ Свети Седмочисленици “. Около 3000 души се покланят пред паметта на огромната дама на българското кино и спектакъл в Сатиричния спектакъл.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ