Доброволци, които да разказват театър на незрящи хора, набират от Театър-студио 4XC
Доброволци, които да описват спектакъл на незрящи хора, набират от Театър-студио 4XC, описа в изявление за Българска телеграфна агенция Петя Йосифова-Хънкинс, шеф на Театър-студио 4XC и хореограф в Театър-лаборатория „ Алма Алтер " към Софийския университет „ Св. Климент Охридски ".
„ От към 12 години се занимаваме с незрящите в полето на изкуството и културата, като се стремим да им дадем пространство, в което те дa развиват креативния си капацитет ", изясни Петя Йосифова-Хънкинс. По думите ѝ това е „ оазис ", в който е допустимо незрящи хора с интерес към актьорското майсторство да се учат и да практикуват.
Театър с незрящи артисти за незрящи в публиката
„ Ние сме разкрили цяла методология, през която незрящите артисти, които са на сцената, се пласират на нея, ориентират се по сътрудници, по тактилни знаци и маркери и играят в огромна част от нашите представления ", изясни тя.
От една страна даваме опция на незрящи да бъдат с нас на сцената, а въпреки това - за незрящите, които нямат упоритости да бъдат артисти, приспособяваме спектаклите си с по този начин нареченото аудиосъдържание, описа Петя Йосифова-Хънкинс.
„ Притежаваме, с помощта на „ Телъс интернешънъл " и Агенцията за хора с увреждания, една система, която ни дава опция в действително време да нарираме спектаклите си. Имаме подготвени наратори и посредством тази система ние описваме това, което елементарният зрящ фен вижда ", изясни тя.
„ Това е едно огромно достижение, огромно креативно предизвикателство за нас, тъй като изборът в какви думи да облечеш това, което виждаш, е наш. Фантазията на незрящите препуска по този начин стремително, въображението им рисува какви ли не картини и те реагират на неща, на които зрящите не можем да реагираме. И тази среща сред нас в полето на изкуството за нас е доста вълнуваща ", добави Хънкинс.
„ Всички наши представления са доста разнообразни, по тази причина е огромно интелектуално предизвикателство да бъдат разказани. Има представления като „ Царството на самодивите " по Иван Вазов, които са доста поетични, доста сюрреалистични. И да бъде тази поема разказана е доста друго от това да бъде разказан „ Щастливецът " по Алеко Константинов, да вземем за пример, защото този театър е пъстър с доста песни, танци, доста актьорска игра, с доста визия ", изясни още Петя Йосифова-Хънкинс.
Тя добави, че нараторите и хората, които ще „ описват " театралните постановки, би трябвало да минат през курс за познаване на естетиката представленията, настроението, „ тъй че това, което бъде казано в слушалката на незрящия, да бъде това, което стои в замисъла на самия театър ".
„ За нас е доста значимо да роим нашето семейство и по тази причина търсим от ден на ден и повече младежи, които желаят през театъра да поддържат връзка със света на незрящите. А този свят на незрящите по никакъв начин не е мрачен. Ние зрящите си представяме, че мрачно, само че те имат ужасно въображение. Те познават аленото като цвят, те познават синьото, те имат страхотни асоциации на думите, които за нас са прозаични. Тяхната фикция ги води в едно доста по-абстрактно поле и фактически е ужасно вълнуващо. Когато в публиката, изпъстрена със зрящи и незрящи, а това е в множеството случаи, описваме спектаклите си, зрящите се обръщат и поглеждат незрящите и се питат за какво са реагирали по един или различен метод. Ние, с помощта на нашите угризения или клишета за разбиране на изкуството не сме реагирали, тъй като сме поставили културния етикет, с който влизаме в театъра ", разяснява Петя Йосифова-Хънкинс.
Тя добави, че незрящите са доста непосредствени. „ За нас като артисти на сцената е доста забавна тази симбиоза на публиката зрящи и незрящи. Как те поддържат връзка оттатък думите, оттатък това, което може да бъде казано, с това, което може да бъде усетено и почувствано ", сподели още тя.
Петя Йосифова-Хънкинс уточни, че с помощта на финансиране от Европейския корпус за взаимност Театър-студио 4XC има опция да развива активността си с незрящите освен в подтекста на театъра. Тя описа, че се провеждат класове по национални танци за незрящи, разходки и преходи в природата, тандемно колоездене. От своя страна незрящи образоват зрящи по какъв начин да играят тенис на маса - Шоудаун. Всички тези интензивности са изцяло безвъзмездни, сподели още Петя Йосифова-Хънкинс.
„ Това е един голям блян едни към други, което мисля, че е смисълът на здравото живеене в нашия нездравословен живот и свят ", добави тя.
„ Мисля, че в действителност е значимо да се стремим и да търсим способи по какъв начин можем ние да бъдем на равна нога с тях, тъй като нито ние сме освен това от тях, нито те са нещо по-малко от нас. Само се замислете какъв брой незрящи има в София, в България. Това да накараш незрящ да затвори вратата от външната страна е идея. Ако единствено това можем да създадем, сме създали доста ", разяснява още Петя Йосифова-Хънкинс.
„ От към 12 години се занимаваме с незрящите в полето на изкуството и културата, като се стремим да им дадем пространство, в което те дa развиват креативния си капацитет ", изясни Петя Йосифова-Хънкинс. По думите ѝ това е „ оазис ", в който е допустимо незрящи хора с интерес към актьорското майсторство да се учат и да практикуват.
Театър с незрящи артисти за незрящи в публиката
„ Ние сме разкрили цяла методология, през която незрящите артисти, които са на сцената, се пласират на нея, ориентират се по сътрудници, по тактилни знаци и маркери и играят в огромна част от нашите представления ", изясни тя.
От една страна даваме опция на незрящи да бъдат с нас на сцената, а въпреки това - за незрящите, които нямат упоритости да бъдат артисти, приспособяваме спектаклите си с по този начин нареченото аудиосъдържание, описа Петя Йосифова-Хънкинс.
„ Притежаваме, с помощта на „ Телъс интернешънъл " и Агенцията за хора с увреждания, една система, която ни дава опция в действително време да нарираме спектаклите си. Имаме подготвени наратори и посредством тази система ние описваме това, което елементарният зрящ фен вижда ", изясни тя.
„ Това е едно огромно достижение, огромно креативно предизвикателство за нас, тъй като изборът в какви думи да облечеш това, което виждаш, е наш. Фантазията на незрящите препуска по този начин стремително, въображението им рисува какви ли не картини и те реагират на неща, на които зрящите не можем да реагираме. И тази среща сред нас в полето на изкуството за нас е доста вълнуваща ", добави Хънкинс.
„ Всички наши представления са доста разнообразни, по тази причина е огромно интелектуално предизвикателство да бъдат разказани. Има представления като „ Царството на самодивите " по Иван Вазов, които са доста поетични, доста сюрреалистични. И да бъде тази поема разказана е доста друго от това да бъде разказан „ Щастливецът " по Алеко Константинов, да вземем за пример, защото този театър е пъстър с доста песни, танци, доста актьорска игра, с доста визия ", изясни още Петя Йосифова-Хънкинс.
Тя добави, че нараторите и хората, които ще „ описват " театралните постановки, би трябвало да минат през курс за познаване на естетиката представленията, настроението, „ тъй че това, което бъде казано в слушалката на незрящия, да бъде това, което стои в замисъла на самия театър ".
„ За нас е доста значимо да роим нашето семейство и по тази причина търсим от ден на ден и повече младежи, които желаят през театъра да поддържат връзка със света на незрящите. А този свят на незрящите по никакъв начин не е мрачен. Ние зрящите си представяме, че мрачно, само че те имат ужасно въображение. Те познават аленото като цвят, те познават синьото, те имат страхотни асоциации на думите, които за нас са прозаични. Тяхната фикция ги води в едно доста по-абстрактно поле и фактически е ужасно вълнуващо. Когато в публиката, изпъстрена със зрящи и незрящи, а това е в множеството случаи, описваме спектаклите си, зрящите се обръщат и поглеждат незрящите и се питат за какво са реагирали по един или различен метод. Ние, с помощта на нашите угризения или клишета за разбиране на изкуството не сме реагирали, тъй като сме поставили културния етикет, с който влизаме в театъра ", разяснява Петя Йосифова-Хънкинс.
Тя добави, че незрящите са доста непосредствени. „ За нас като артисти на сцената е доста забавна тази симбиоза на публиката зрящи и незрящи. Как те поддържат връзка оттатък думите, оттатък това, което може да бъде казано, с това, което може да бъде усетено и почувствано ", сподели още тя.
Петя Йосифова-Хънкинс уточни, че с помощта на финансиране от Европейския корпус за взаимност Театър-студио 4XC има опция да развива активността си с незрящите освен в подтекста на театъра. Тя описа, че се провеждат класове по национални танци за незрящи, разходки и преходи в природата, тандемно колоездене. От своя страна незрящи образоват зрящи по какъв начин да играят тенис на маса - Шоудаун. Всички тези интензивности са изцяло безвъзмездни, сподели още Петя Йосифова-Хънкинс.
„ Това е един голям блян едни към други, което мисля, че е смисълът на здравото живеене в нашия нездравословен живот и свят ", добави тя.
„ Мисля, че в действителност е значимо да се стремим и да търсим способи по какъв начин можем ние да бъдем на равна нога с тях, тъй като нито ние сме освен това от тях, нито те са нещо по-малко от нас. Само се замислете какъв брой незрящи има в София, в България. Това да накараш незрящ да затвори вратата от външната страна е идея. Ако единствено това можем да създадем, сме създали доста ", разяснява още Петя Йосифова-Хънкинс.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ