Ивайло Шопски: Чувствам се все по-обезсърчен и все по-обиден на нашия политически елит
" Добър ден, България “ на Радио " Фокус " продължава с нашия посетител в студиото. Тук е Ивайло Шопски – създател на Национално придвижване " Бащино огнище “.
Как се чувствате в този ден на фона на политическите интриги?
Чувствам се все по-обезсърчен и все по-обиден на нашия политически хайлайф, тъй като това, което виждаме, то към този момент не мога да го нарека и фарс, това е безусловно оскърбление и насмешка за българския народ.
А това ли в действителност ви подтикна да извършите национално придвижване?
Наскоро някой ме попита: " Откъде, Ивайло, този възторг да тръгнеш да се занимаваш с този задремал народ? “, аз споделям: не е от възторг, в противен случай, от обезсърчение, че не виждам никаква вероятност. От това, че и аз, като хиляди български жители, съм ужасно обезпокоен, че България всеки един ден гасне. И виждаме по какъв начин нашата страна гасне, гасне, гасне, и някак това по никакъв метод не смущава и не вълнува призваните, сякаш определените, които би трябвало да ни управляват и да трансформират този курс на страната.
Може ли да задам въпрос, защото сме сътрудници, нещо доста значимо желая да попитам: през днешния ден, знаете, че акцентът е връщането на хартиената бюлетина. Как коментирате цяла нощ диспути, кавги, с цел да бъде закрита в последна сметка секция " Чужбина “, да бъде върната хартиената бюлетина? Оказа се, че машините, на които гласувахме на предните избори, по-скоро ще играят ролята на принтери.
Аз не съм виждал досега подобен голям интерес и възторг при доста по-важни решения, които е трябвало да се взимат за нашата Родина. Искаше ми се да видя подобен спор по въпроса за Македония, по въпроса по-рано за нашата енергетика, която постепенно също се ликвидира. Никога не съм виждал толкоз заинтригуваност у нашия политически хайлайф за българския производител, за българския търговец, за българското обучение, за животновъдите. Явно тук става въпрос за един нарцисизъм и за една суматоха да спасят себе си и да запазят стандарта си и позицията си. Може би на нас, елементарните хора, нещо ни убягва, само че в действителност не разбираме всичко това. Аз само си задавам и въпроса: кой ще понесе отговорността за големите разноски, насъбрани в последните години, с цел да се оборудваме с тези машини? Да, дано, в случай че потвърдят с обстоятелства, че тези машини не работят, да излязат всички тези, които ги защитаваха, и да платят сметката. В последна сметка това е заслужено. Излизал си, пропагандирал си, защитавал си тезата за машините, в този момент заплати сметката и тогава смени курса. Много комфортно по този начин внезапно да се завъртиш, а пък народът да заплати най-после.
Идеята в действителност на хората, които го предложиха, беше да се съблюдава демокрацията, да имаме избор, да можем да гласуваме и с хартия, и с машина. Нещата обаче май стартират да се пообъркват, и това на прага съгласно прогнозите, които имаме досега, на нови избори.
Всички политици, които са били " За “ въвеждането на машините и сега са срещу тях, би трябвало да понесат, отново споделям, освен политическа отговорност за това им неверно решение. Трябва да понесат и финансова отговорност за това нещо, и да платят всички разноски, които страната е направила за тези машини щом в този момент желаят да ги махнат. Това е заслужено.
Сега, няма по какъв начин да не те попитаме незабавно тук: Национално придвижване " Бащино огнище “ партията ли ще става и вие ли сте новия състезател на политическата сцена?
Национално придвижване " Бащино огнище “ сплотява хора с биография, хора, които всеки един от тях може да седне на масата с нашите политици и да го попита: " Ти къде беше преди 5 или 10 години, когато ние сме били общественици, давали сме на обществото и сме отделяли от персоналното си време и средства, с цел да оказваме помощ? “. Малко от нашите политици могат да застанат на масата с всеки един от нашите членове и симпатизанти и да се премерят на каузи с него. Това са елементарните хора, това е вашият комшия, това е вашият сътрудник, който събота и неделя е оставил фамилията си и отишъл да съди дървета, да възвръща църкви, да възвръща монументи, да оказва помощ на някое читалище и така нататък Хора, които в действителност са положителни експерти, схващат от работата си и си изкарват хляба с почтен труд. И по тази причина ние имаме самочувствието, че можем да желаяме напълно умерено отреденото място за българския жител във властта, а не за псевдополитическия хайлайф, който имаме. Естествено, през годините сме прави доста опити да участваме с цивилен начинания, със сдружения, подписки, инициативни комитети, и видяхме, че тези цивилен принадлежности не работят. И по тази причина ние се обединихме. Държа да подчертая, че " Бащино огнище “ е една изцяло хоризонтална конструкция. Ние имаме само районни координатори и народен координатор. Но това не значи началник, деребей, бащица или както другите партии, които са от лидерски вид основани, и там всички гледат накъде ще уточни водачът. При нас безусловно хоризонталната конструкция и децентрализираните районни организации подсигуряват, че гласът на народа ще бъде чут.
Нека да си поговорим в този момент малко повече за националното придвижване. Какви са вашите хрумвания, заложени там, какви са хората, които сте събрали, обединени в каква идея?
Ние сме първо за мощно обществена страна, която и в поддръжка мощна на частния бизнес. Искаме държавният служител да стане другар и съдружник на българския производител, на българския бизнес, а не врагът, който го дебне, с цел да го санкции, с цел да го глоби. И това изисква една смяна на целия метод на държавните органи, на регулаторните органи. Също по този начин, в това число и на заплащането на държавните чиновници – имаме механизъм, по който това да става, и да има поощрителни средства когато си в помощ на бизнеса, а не когато го санкционираш и мачкаш. А също по този начин, ние заставаме зад полезностите на обичайното българско семейство. Нашите хора, които вземат участие, всички са извънредно патриотично настроени. Но нашата съществена цел е да станем публичния бранител, който липсва. Тоест, представете си омбудсманската институция в България, която е една добра по план институция, само че на доктрина, на хартия, както всичко в нашата страна е единствено на статистика и на хартия, а действително не работи. Самата тези институция на публичния бранител няма лостовете да реализира задачите, за които е основана. Докато нашата концепция в действителност е, ние посредством наши представители в изпълнителната, в законодателната власт, да успеем да станем публичния бранител, да сме гласа на народа и да решаваме. Ние сме надалеч от упоритостите в този момент, че ще строим още 6 АЕЦ-а, ще вършим 10 тунела, ще влизаме, ще излизам от разнообразни алианси и така нататък, не, нас ни интересува елементарния човек с неговите елементарни проблеми, които ние един по един да формулираме тъкмо и да дадем решенията и да ги отстояваме тези решения. Давам ви образец: селските кметове нямат портмоне – ние желаеме от селския кмет да бъде всичко, цялото публично неодобрение е ориентирано към него. Обаче когато би трябвало да купи 2 л бензин за една косачка примерно или за една моторна резачка, с изключение на, че няма правото да си почисти личното дере, той би трябвало да отиде в падишаха в регионалния център, кмета регионалния, и на килимчето да му се помоли за 20 лв. за бензин. Това първо, хората, които работят това, те би трябвало да прекатурват достолепието си. Значи, той няма ли портмоне, кой е този кмет в действителност? Значи ето, една от нашите дела ще бъде дребните обитаеми места да получават делегирани бюджети по коефициент от общинския бюджет, с който да вземат решение личните си проблеми, които имат, и кметът да има тази власт, тъй като той дава отговор персонално пред своите съселяни, своите съграждани. И в тази връзка желая да ви кажа, че ние проучихме в дълбочина въпроса и се оказа, че България е поела подобен ангажимент пред нашите европартньори, и той не се съблюдава. Защо нашите управляващи, имащи към този момент втора или трета година, в случай че не се неистина, не съблюдават поетия ангажимент пред Евросъюза за децентрализация на общинските бюджети? Още десетки са такива проблемите. Ние нямаме време да се стопираме на всеки един от тях. Но ето, тъкмо това е нашата цел – да създадем живота на всеки един българин малко по-справедлив, тъй като дефицитът на правдивост нас ни изяде. Затова 2 милиона българи напуснаха България, не тъй като няма с какво да се хранят, не тъй като няма къде да се подслонят, има задоволително прехранване в нашата татковина, бизнесът се задъхва от липса на фрагменти, от липса на готови фрагменти – просветителната система не му ги дава, обаче хората излязоха от България заради поради недостига на правдивост, който се натрупа в обществото, неразбираеми правила на рамки. Не може в Германия един човек, който примерно създава естествен сок, да работи по разпоредбите, по които и дядо му е работил, и той да знае, че и синът му ще работи по тези правила, и може умерено да си възнамерява бизнеса, да го развива, да си назначи чиновници, да се осмели да изтегли заем за инвестиция. Ами младите фамилии – в случай че в този момент едно младо семейство желае да се върне в дядовата си къща на село, какво да употребява, външната тоалетна ли? Ами няма да стане. А за какво страната с, примерно Банка за развиване не отпусне едни естествени средства, с цел да може да се закупи трактор, да си направи една оранжерия, да си купи малко стока, да си направи един прекрасен обор да речем, и този човек да може умерено да се върне на село да си ремонтира къщата. Ето това е вложения в страната, а не да подкрепяме големите корпорации, които и без друго мачкат елементарния човек.
Ако въпреки всичко отидем на избори, вие ще се явите ли?
Ние в събота вършим едно национално заседание в град Хисаря. Избрахме Хисаря, тъй като е на средата на България, ще има от над 30 града българи и чакаме участници от Западни околности, от Бесарабия, от нашата общественост в Румъния, имаме мощна поддръжка от българите в чужбина, към този момент имаме наши клубове, основани в няколко европейски страни, дори нощес си писах с нашия клуб в Германия, който е основан. И това, което ще обсъдим в Хисаря, е краткосрочната и средносрочна тактика на Национално придвижване " Бащино огнище “, като въпросът за явяване на избори на този стадий не стои пред нас, тъй като ние нямаме дата, нямаме изясненост по кое време ще се случат. Ако се зададат избори на хоризонта, имаме конкретика, ние ще създадем следващо национално заседание, ще преценим дали сме подготвени и сме свършили задоволително работа, и тогава ще решим дали ще се явим и по какъв начин ще се явим. Защото ние сме тръгнали на последната борба за България. Ние сме уверени, че след нас няма да има какво да се избавя към този момент в нашата страна, след нашето потомство. От нас зависи дали ще си опазим Родината и дали ще оставим нещо на младите, върху което да стъпят и да градят, тъй като ние сме единственото потомство, което нищо не направи за тази Родина нашата от 200 години насам. Всяко едно потомство гради нещо, ние камък върху камък няма да оставим. И по тази причина, значи, ние ще решим когато имаме дата, събираме се. Тръгнали сме на маратон, не на спринт. Нашата задача е дълга, тежка, би трябвало да се преборим с една голяма незаинтересованост, с едни потиснати хора по регионите, които споделят: " Аз съм с вас, обаче жена ми работи в общината, и в случай че заявя очевидна позиция, те ще я уволнят, ще я изгонят “. Вие не можете да си визиите какъв брой са потиснати и мачкани хората по дребните обитаеми места от локалните деребеи и кметове. Не може да си визиите, и аз също по този начин може би не дооценявам вярно обстановката, живеейки в София, само че пътувам постоянно, има цели райони в България, които към този момент на практика са самостоятелни. Има райони в България, в които страната я няма или участва толкоз едва, че е само е алегорично. Ние сме на път да загубим територии, това го сигнализирам в няколко изявленията към този момент. Предстоят доста страшни неща, в случай че всички не се обединим. И слушам едни мнения в обществените мрежи: " Е, айде и тия в този момент ще вършат партия “. Ами какво да вършим? Имаме два избора, не виждам към кой да се присъединим. Хората, които сега виждаме всеки ден да вземат решение орисите ни, за мен са недостойни хора, ние би трябвало да ги сменим, само че няма към кой да се присъединим. Другият вид е да си вземем оръжие, не дай си Боже, и да стане гражданска война. Това ли би трябвало да стане? Това е ужасно.
Ще би трябвало да побързате, тъй като и то към този момент ще стане недостиг.
Това е ужасно, това не трябва да се позволява в никакъв случай.
В кръга на шегата.
Единственият ни вид е това – да се опитаме да обединим естествените хора и тези с биография, хората, които са положителни експерти в това, което работят, и изкарват хляба си с труд. Защото има една приказка, която старите хора споделят: " Той е потен, вода не е пил “ – значи, той няма опит нито на практика, нито действително е съдействал нещо, и внезапно ние му даваме кормилото на страната. Затова патим, по тази причина си носим следствията, тъй като даваме кормилото на страната на хората, които не могат да ни съчувстват. Той не знае какво е да изплатиш заем, той не знае какво е да имаш болен родител и да се чудиш в коя болница да го заведеш и да те връщаш отвред. Той е бил примерно приключил мениджмънт – приключил си мениджмънт, здравен да речем, обаче давал ли си една нощна промяна в болничното заведение да видиш българският доктор на какво е подложен и по какъв начин би трябвало да работи с нищожни материални запаси и материална база. Изобщо, ами българските учители – сега частна компания образова българските учители по какъв начин да преподават на децата, и им насажда едни полезности, които са доста надалеч от нашите.
Така е.
Добре, за какво би трябвало Министерство на образованието да заплаща големи средства на някаква частна компания, която не се знае с какви хора е обвързана, да промива мозъка на българския преподавател. И от тази частна компания и заемите, които дават, да зависи заплатата на учителя, в случай, че имаме подобен прекрасен училищен институт на " Борис III “, с голяма база и всичко, и това го правеше страната. Още едно нещо, което би трябвало неотложно да се промени, тъй като се трансформира ценностната ни система, и тъй като нещата няма да отидат на добре. Автоимунната система на нацията в един миг ще сработи, и всички тези хора, които сега си играят с търпението на българина и се подиграват с нашето родово възприятие, нашето възприятие за принадлежност, нашето възприятие на правдивост, това ще избухне нанякъде, в случай че не го създадем гладко и по културен и образован метод, тази автоимунна система политиците ни не осъзнават, че когато сработи, ще стане ужасно за тях. Че тези, които ги поддържат нашите политици сега, всички са платени и са на хранилка. Но българинът е мощен, когато е доброволец, когато тръгне за концепция, за идея. Колко души познаваме от тези партиите, които са същински там за идея и за концепция? Всеки търси личностна реализация. А ние в " Бащино огнище “ в действителност събираме хора с идея, с концепция. А човек въоръжен с концепцията, с идеята, той е по-страшен от цяла войска.
Благодарим за това посещение.
Как се чувствате в този ден на фона на политическите интриги?
Чувствам се все по-обезсърчен и все по-обиден на нашия политически хайлайф, тъй като това, което виждаме, то към този момент не мога да го нарека и фарс, това е безусловно оскърбление и насмешка за българския народ.
А това ли в действителност ви подтикна да извършите национално придвижване?
Наскоро някой ме попита: " Откъде, Ивайло, този възторг да тръгнеш да се занимаваш с този задремал народ? “, аз споделям: не е от възторг, в противен случай, от обезсърчение, че не виждам никаква вероятност. От това, че и аз, като хиляди български жители, съм ужасно обезпокоен, че България всеки един ден гасне. И виждаме по какъв начин нашата страна гасне, гасне, гасне, и някак това по никакъв метод не смущава и не вълнува призваните, сякаш определените, които би трябвало да ни управляват и да трансформират този курс на страната.
Може ли да задам въпрос, защото сме сътрудници, нещо доста значимо желая да попитам: през днешния ден, знаете, че акцентът е връщането на хартиената бюлетина. Как коментирате цяла нощ диспути, кавги, с цел да бъде закрита в последна сметка секция " Чужбина “, да бъде върната хартиената бюлетина? Оказа се, че машините, на които гласувахме на предните избори, по-скоро ще играят ролята на принтери.
Аз не съм виждал досега подобен голям интерес и възторг при доста по-важни решения, които е трябвало да се взимат за нашата Родина. Искаше ми се да видя подобен спор по въпроса за Македония, по въпроса по-рано за нашата енергетика, която постепенно също се ликвидира. Никога не съм виждал толкоз заинтригуваност у нашия политически хайлайф за българския производител, за българския търговец, за българското обучение, за животновъдите. Явно тук става въпрос за един нарцисизъм и за една суматоха да спасят себе си и да запазят стандарта си и позицията си. Може би на нас, елементарните хора, нещо ни убягва, само че в действителност не разбираме всичко това. Аз само си задавам и въпроса: кой ще понесе отговорността за големите разноски, насъбрани в последните години, с цел да се оборудваме с тези машини? Да, дано, в случай че потвърдят с обстоятелства, че тези машини не работят, да излязат всички тези, които ги защитаваха, и да платят сметката. В последна сметка това е заслужено. Излизал си, пропагандирал си, защитавал си тезата за машините, в този момент заплати сметката и тогава смени курса. Много комфортно по този начин внезапно да се завъртиш, а пък народът да заплати най-после.
Идеята в действителност на хората, които го предложиха, беше да се съблюдава демокрацията, да имаме избор, да можем да гласуваме и с хартия, и с машина. Нещата обаче май стартират да се пообъркват, и това на прага съгласно прогнозите, които имаме досега, на нови избори.
Всички политици, които са били " За “ въвеждането на машините и сега са срещу тях, би трябвало да понесат, отново споделям, освен политическа отговорност за това им неверно решение. Трябва да понесат и финансова отговорност за това нещо, и да платят всички разноски, които страната е направила за тези машини щом в този момент желаят да ги махнат. Това е заслужено.
Сега, няма по какъв начин да не те попитаме незабавно тук: Национално придвижване " Бащино огнище “ партията ли ще става и вие ли сте новия състезател на политическата сцена?
Национално придвижване " Бащино огнище “ сплотява хора с биография, хора, които всеки един от тях може да седне на масата с нашите политици и да го попита: " Ти къде беше преди 5 или 10 години, когато ние сме били общественици, давали сме на обществото и сме отделяли от персоналното си време и средства, с цел да оказваме помощ? “. Малко от нашите политици могат да застанат на масата с всеки един от нашите членове и симпатизанти и да се премерят на каузи с него. Това са елементарните хора, това е вашият комшия, това е вашият сътрудник, който събота и неделя е оставил фамилията си и отишъл да съди дървета, да възвръща църкви, да възвръща монументи, да оказва помощ на някое читалище и така нататък Хора, които в действителност са положителни експерти, схващат от работата си и си изкарват хляба с почтен труд. И по тази причина ние имаме самочувствието, че можем да желаяме напълно умерено отреденото място за българския жител във властта, а не за псевдополитическия хайлайф, който имаме. Естествено, през годините сме прави доста опити да участваме с цивилен начинания, със сдружения, подписки, инициативни комитети, и видяхме, че тези цивилен принадлежности не работят. И по тази причина ние се обединихме. Държа да подчертая, че " Бащино огнище “ е една изцяло хоризонтална конструкция. Ние имаме само районни координатори и народен координатор. Но това не значи началник, деребей, бащица или както другите партии, които са от лидерски вид основани, и там всички гледат накъде ще уточни водачът. При нас безусловно хоризонталната конструкция и децентрализираните районни организации подсигуряват, че гласът на народа ще бъде чут.
Нека да си поговорим в този момент малко повече за националното придвижване. Какви са вашите хрумвания, заложени там, какви са хората, които сте събрали, обединени в каква идея?
Ние сме първо за мощно обществена страна, която и в поддръжка мощна на частния бизнес. Искаме държавният служител да стане другар и съдружник на българския производител, на българския бизнес, а не врагът, който го дебне, с цел да го санкции, с цел да го глоби. И това изисква една смяна на целия метод на държавните органи, на регулаторните органи. Също по този начин, в това число и на заплащането на държавните чиновници – имаме механизъм, по който това да става, и да има поощрителни средства когато си в помощ на бизнеса, а не когато го санкционираш и мачкаш. А също по този начин, ние заставаме зад полезностите на обичайното българско семейство. Нашите хора, които вземат участие, всички са извънредно патриотично настроени. Но нашата съществена цел е да станем публичния бранител, който липсва. Тоест, представете си омбудсманската институция в България, която е една добра по план институция, само че на доктрина, на хартия, както всичко в нашата страна е единствено на статистика и на хартия, а действително не работи. Самата тези институция на публичния бранител няма лостовете да реализира задачите, за които е основана. Докато нашата концепция в действителност е, ние посредством наши представители в изпълнителната, в законодателната власт, да успеем да станем публичния бранител, да сме гласа на народа и да решаваме. Ние сме надалеч от упоритостите в този момент, че ще строим още 6 АЕЦ-а, ще вършим 10 тунела, ще влизаме, ще излизам от разнообразни алианси и така нататък, не, нас ни интересува елементарния човек с неговите елементарни проблеми, които ние един по един да формулираме тъкмо и да дадем решенията и да ги отстояваме тези решения. Давам ви образец: селските кметове нямат портмоне – ние желаеме от селския кмет да бъде всичко, цялото публично неодобрение е ориентирано към него. Обаче когато би трябвало да купи 2 л бензин за една косачка примерно или за една моторна резачка, с изключение на, че няма правото да си почисти личното дере, той би трябвало да отиде в падишаха в регионалния център, кмета регионалния, и на килимчето да му се помоли за 20 лв. за бензин. Това първо, хората, които работят това, те би трябвало да прекатурват достолепието си. Значи, той няма ли портмоне, кой е този кмет в действителност? Значи ето, една от нашите дела ще бъде дребните обитаеми места да получават делегирани бюджети по коефициент от общинския бюджет, с който да вземат решение личните си проблеми, които имат, и кметът да има тази власт, тъй като той дава отговор персонално пред своите съселяни, своите съграждани. И в тази връзка желая да ви кажа, че ние проучихме в дълбочина въпроса и се оказа, че България е поела подобен ангажимент пред нашите европартньори, и той не се съблюдава. Защо нашите управляващи, имащи към този момент втора или трета година, в случай че не се неистина, не съблюдават поетия ангажимент пред Евросъюза за децентрализация на общинските бюджети? Още десетки са такива проблемите. Ние нямаме време да се стопираме на всеки един от тях. Но ето, тъкмо това е нашата цел – да създадем живота на всеки един българин малко по-справедлив, тъй като дефицитът на правдивост нас ни изяде. Затова 2 милиона българи напуснаха България, не тъй като няма с какво да се хранят, не тъй като няма къде да се подслонят, има задоволително прехранване в нашата татковина, бизнесът се задъхва от липса на фрагменти, от липса на готови фрагменти – просветителната система не му ги дава, обаче хората излязоха от България заради поради недостига на правдивост, който се натрупа в обществото, неразбираеми правила на рамки. Не може в Германия един човек, който примерно създава естествен сок, да работи по разпоредбите, по които и дядо му е работил, и той да знае, че и синът му ще работи по тези правила, и може умерено да си възнамерява бизнеса, да го развива, да си назначи чиновници, да се осмели да изтегли заем за инвестиция. Ами младите фамилии – в случай че в този момент едно младо семейство желае да се върне в дядовата си къща на село, какво да употребява, външната тоалетна ли? Ами няма да стане. А за какво страната с, примерно Банка за развиване не отпусне едни естествени средства, с цел да може да се закупи трактор, да си направи една оранжерия, да си купи малко стока, да си направи един прекрасен обор да речем, и този човек да може умерено да се върне на село да си ремонтира къщата. Ето това е вложения в страната, а не да подкрепяме големите корпорации, които и без друго мачкат елементарния човек.
Ако въпреки всичко отидем на избори, вие ще се явите ли?
Ние в събота вършим едно национално заседание в град Хисаря. Избрахме Хисаря, тъй като е на средата на България, ще има от над 30 града българи и чакаме участници от Западни околности, от Бесарабия, от нашата общественост в Румъния, имаме мощна поддръжка от българите в чужбина, към този момент имаме наши клубове, основани в няколко европейски страни, дори нощес си писах с нашия клуб в Германия, който е основан. И това, което ще обсъдим в Хисаря, е краткосрочната и средносрочна тактика на Национално придвижване " Бащино огнище “, като въпросът за явяване на избори на този стадий не стои пред нас, тъй като ние нямаме дата, нямаме изясненост по кое време ще се случат. Ако се зададат избори на хоризонта, имаме конкретика, ние ще създадем следващо национално заседание, ще преценим дали сме подготвени и сме свършили задоволително работа, и тогава ще решим дали ще се явим и по какъв начин ще се явим. Защото ние сме тръгнали на последната борба за България. Ние сме уверени, че след нас няма да има какво да се избавя към този момент в нашата страна, след нашето потомство. От нас зависи дали ще си опазим Родината и дали ще оставим нещо на младите, върху което да стъпят и да градят, тъй като ние сме единственото потомство, което нищо не направи за тази Родина нашата от 200 години насам. Всяко едно потомство гради нещо, ние камък върху камък няма да оставим. И по тази причина, значи, ние ще решим когато имаме дата, събираме се. Тръгнали сме на маратон, не на спринт. Нашата задача е дълга, тежка, би трябвало да се преборим с една голяма незаинтересованост, с едни потиснати хора по регионите, които споделят: " Аз съм с вас, обаче жена ми работи в общината, и в случай че заявя очевидна позиция, те ще я уволнят, ще я изгонят “. Вие не можете да си визиите какъв брой са потиснати и мачкани хората по дребните обитаеми места от локалните деребеи и кметове. Не може да си визиите, и аз също по този начин може би не дооценявам вярно обстановката, живеейки в София, само че пътувам постоянно, има цели райони в България, които към този момент на практика са самостоятелни. Има райони в България, в които страната я няма или участва толкоз едва, че е само е алегорично. Ние сме на път да загубим територии, това го сигнализирам в няколко изявленията към този момент. Предстоят доста страшни неща, в случай че всички не се обединим. И слушам едни мнения в обществените мрежи: " Е, айде и тия в този момент ще вършат партия “. Ами какво да вършим? Имаме два избора, не виждам към кой да се присъединим. Хората, които сега виждаме всеки ден да вземат решение орисите ни, за мен са недостойни хора, ние би трябвало да ги сменим, само че няма към кой да се присъединим. Другият вид е да си вземем оръжие, не дай си Боже, и да стане гражданска война. Това ли би трябвало да стане? Това е ужасно.
Ще би трябвало да побързате, тъй като и то към този момент ще стане недостиг.
Това е ужасно, това не трябва да се позволява в никакъв случай.
В кръга на шегата.
Единственият ни вид е това – да се опитаме да обединим естествените хора и тези с биография, хората, които са положителни експерти в това, което работят, и изкарват хляба си с труд. Защото има една приказка, която старите хора споделят: " Той е потен, вода не е пил “ – значи, той няма опит нито на практика, нито действително е съдействал нещо, и внезапно ние му даваме кормилото на страната. Затова патим, по тази причина си носим следствията, тъй като даваме кормилото на страната на хората, които не могат да ни съчувстват. Той не знае какво е да изплатиш заем, той не знае какво е да имаш болен родител и да се чудиш в коя болница да го заведеш и да те връщаш отвред. Той е бил примерно приключил мениджмънт – приключил си мениджмънт, здравен да речем, обаче давал ли си една нощна промяна в болничното заведение да видиш българският доктор на какво е подложен и по какъв начин би трябвало да работи с нищожни материални запаси и материална база. Изобщо, ами българските учители – сега частна компания образова българските учители по какъв начин да преподават на децата, и им насажда едни полезности, които са доста надалеч от нашите.
Така е.
Добре, за какво би трябвало Министерство на образованието да заплаща големи средства на някаква частна компания, която не се знае с какви хора е обвързана, да промива мозъка на българския преподавател. И от тази частна компания и заемите, които дават, да зависи заплатата на учителя, в случай, че имаме подобен прекрасен училищен институт на " Борис III “, с голяма база и всичко, и това го правеше страната. Още едно нещо, което би трябвало неотложно да се промени, тъй като се трансформира ценностната ни система, и тъй като нещата няма да отидат на добре. Автоимунната система на нацията в един миг ще сработи, и всички тези хора, които сега си играят с търпението на българина и се подиграват с нашето родово възприятие, нашето възприятие за принадлежност, нашето възприятие на правдивост, това ще избухне нанякъде, в случай че не го създадем гладко и по културен и образован метод, тази автоимунна система политиците ни не осъзнават, че когато сработи, ще стане ужасно за тях. Че тези, които ги поддържат нашите политици сега, всички са платени и са на хранилка. Но българинът е мощен, когато е доброволец, когато тръгне за концепция, за идея. Колко души познаваме от тези партиите, които са същински там за идея и за концепция? Всеки търси личностна реализация. А ние в " Бащино огнище “ в действителност събираме хора с идея, с концепция. А човек въоръжен с концепцията, с идеята, той е по-страшен от цяла войска.
Благодарим за това посещение.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ