В ателието на Андрей Москов – скулпторът, видял виц в ръченицата
До 12 май в изложба „ Минерва “ на Гранд хотел „ София “ може да разгледате най-новата галерия на скулптора Андрей Москов. Той е създател на неповторимите пластики – награди, които вестник „ БАНКЕРЪ “ връчва всяка година. Създава произведения и в областта на монументалната статуя. Негови пластики имат Хилари Клинтън, някогашният кмет на Москва - Юрий Лужков и някогашният президент на Казахстан - Нурсултан Назарбаев.
- Какво е главното обръщение на най-новата Ви галерия?
- Нямам съответно обръщение – показал съм работи, които съм ги правил през последните две, три години. Те са много разнородни, на разнообразни тематики, само че в този момент съм ги събрал на едно място. Да се види какво работя напоследък.
- Бихте ли разказали повече за работата си?
- Тя е едно от изключенията – едно от първите неща, които направих, откакто приключих Художествената академия.
-Тогава какво Ви вълнуваше в ръченицата?
- По-скоро виждах някакъв анекдот в това по какъв начин дамата играе ръченица – по какъв начин в придвижването й има нещо, напомнящо на змията. Не в духа й или в излъчването й - а в танца й.
- В новата Ви галерия сте показали цикъл " Зодии ". Вярвате ли в тях?
- Да. И от години си върша опити с тях. Една зодия може да се направи по хиляди способи и в разнообразни разновидности. Но считам, че е най-улучената ми работа, както и пластикитеи „.
- Може ли да кажете кои работи повече се купуват – от цикъл " Зодии " или тези, свързани с морските тематики. Сред последните в изложбата Ви се откроява и пластиката?
- Не, не мога да кажа кое повече се търси. Има един лаф: „ За всеки трен си има пасажери ". Различни времена, разнообразни усети. Ето, да вземем за пример, виждате в ателието ми онази конска глава, по която в този момент работя. В началото я направих с отворена уста, само че клиентът не я хареса и му я затворих.
- А до момента в който вършиме работите си, представяте ли си ги на съответно място – да вземем за пример пластиката, защо пространство е най-подходяща?
- Върху някоя камина.
- За пластиката може би е ненужно да Ви запитвам - тя би била идеална за фоайето на родилно поделение. Но в случай че Ви поканят да извършите пластика – премия за най-смел доктор в битката против пандемията от COVID-19, какво бихте изобразили?
- Тази тематика провокира всевъзможни асоциации - безусловно всичко!
- По каква тематика мечтаете да извършите огромна, монументална статуя?
- Не бих споделил, че бленувам за някаква съответна тематика. Навремето, припомням си, бях на 29 години, напълно млад ваятел, с ателие в центъра на ул. „ Кирил и Методий “. И тогава имах една фантазия – да имам 10 000 лв.! С тях доста добе знаех какво щях да направя. Това по това време бяха доста пари...
- И какво щяхте да извършите?
-Скулптури – какво друго?! Ние това вършим.
- А когато сте имали „ богат “ интервал - какво са изобразявали пластиките ви? Може ли да дадете образец?
- Сещам се за едно огромно сърце с рога. Тази работа през днешния ден украсява дома ми. Но с изключение на „ богат “ интервал съм имал и други – такива, когато никой нищо не купува и се чудиш какво да правиш. Но това е обикновено – при нас, създателите на свободна процедура е по този начин – „ няма, няма, пък току има ".
- А в миналото работили ли сте на щат?
- В началото, като приключих Художествената академия, работих една година като преподавател, само че не ми хареса. Каниха ме преди време и в Нов български университет – тогава, когато още нямаха ателиета. Студентите работеха в ателието ми, което беше огромно и хубаво. Идват 10 индивида и стартират да пипат към момента незавършените ми работи. Карам ги да работят нещо свое, а те стартират да пипат. И като си тръгнат, все едно съм изцеден - не ми се работеше повече и се отхвърлих.
- Но за вестник „ БАНКЕРЪ “ към този момент повече от 15 години вършиме статуетките за премията и не се отказвате...
- Да, с Бистра Георгиева се запознахме преди доста години. В интерес на истината тя доста мъчно доближи до мен, тъй като преди време се работеше с медиатори, които не даваха да се стига до нас. Взимаха %.
- А в този момент работи ли се с такива медиатори – сътрудници?
- Такива съвсем няма, тъй като пазарът е ужасно затворен.
- Но преди време – през 90-те години, казвате, че сте продавали по пет работи. Кога е настъпил сривът?
- Преди десетина години. През 90-те години имаше доста огромен взрив. Всички „ мутри “ и по-замогнали се хора купуваха всеобщо, тъй като трябваше да покажат, че са естети, имат афинитет към културата.
- А постановяваха ли Ви усетите си – споделяха ли Ви по какъв начин биха желали да изглеждате пластиките?
- Когато ставаше дума за пластика за премия, ми споделяха - и в какъв размер биха желали да бъде, а от време на време ми поръчваха и спомагателни елементи.
- Съпруг сте на изкуствоведа Марияна Илиева – тя намесва ли се в работата Ви?
- Тя ми оказва помощ – изключително за пластиките за награди. Тя е индивидът, който идва и ми споделя – това тук не ми харесва. Аз се пробвам да диспутирам, само че защото това е мъчно, коригирам. За страдание, през днешния ден се поръчват доста по-малко работи за награди.
- Как си го обяснявате – с липса на интерес или незадоволително средства?
- Причините са доста. По магазините продават импорт от Китай и Турция всевъзможни статуетки за награди – слончета, лъвчета, само че те са все ментета и са все серийни бройки. Докато аз работя във восък и това, което върша, е неповторимо – едно само, няма друго! Може да направя сходно нещо, само че то няма да е същото. Днес сякаш оригиналът не се цени. А преди време се е случвало клиенти да дойдат и като нямат цялата сума да платят дадена работа, се уговаряме да го създадат на няколко вноски. Днес това към този момент го няма.
- Защо? Не са ли били правилни към Вас?
- Просто хората си имат други проблеми. Разбира се и през днешния ден отново се строят нови къщи – отново имам поръчки, само че доста по-рядко. Основно се поръчват пластики за вътрешен интериор, рядко някой поръчва бюст на скъпа за обществото ни персона. Навремето имаше държавна комисия – правиш портрет – релеф или бюст на известната фигура и минаваш през нейното жури. Те споделят дали си уловил приликата и характера на индивида. И в случай че не си го направил, те връщат. А през днешния ден вложителят идва и споделя: „ Имам толкоз пари – в случай че искаш “. И всеки един от нас – скулпторите, си прави сметката може ли да " влезе " в тази цена с материала и отливането му. Клиентът не е отговорен, тъй като той няма визия каква е действителната цена. Сравнява я с тази на ментетата, които се продават всеобщо по магазините.
- Бихте ли разкрили дребна комерсиална загадка – какъв брой коства трудът Ви като % от цената на творбата на изкуството?
- Това не се пресмята в проценти. Може да е някаква доста дребна работа, а за нея да е нужна доста по-голяма точност, спрямо други, по-големи пластики.
- Съюзът на художниците може ли по някакъв метод да зададе избрани стандарти при цените?
- В днешно време това е невероятно. Но преди време, когато бях в управлението на Съюза на художниците, имаше сходен „ ценоразпис “ - да вземем за пример релеф или портрет коства от толкоз до толкоз. Днес времената са други. От Съюза на художниците, да вземем за пример, в този момент са ми дали опция да употребявам това помещение тук. Едно време това беше огромната бронзолеярна. Но несъмнено, аз им заплащам наем. Навремето през Съюза на художниците ни свързваха и с чужденци, които минаваха през ателиетата, избираха работи и ги продаваха в чужбина. Но доста се опарих. Имаше един немец, който работеше посредством Съюза с доста художници и скулптори. Работеше с нас години наред и всичко беше тъкмо. Но в един миг това завърши, а с него и ние – единствено на мен ми отмъкна десетина работи. Търсихме го и на адреса му в Германия, само че и диря нямаше от него.
- А за какво работехте с медиатор – не можехте ли да отидете в Германия и на място да се уговаряте с локалните галеристи?
- Там е доста мъчно да приказваш непосредствено с някой галерист. Там, като отидеш, си никой. Просто галериите не работят по подобен метод.
- Всеки ли художник и ваятел в чужбина си има сътрудник?
- Общо взето - да. Но като цяло в другите страни в Европа най-вече си държат на техните художници. Има и български сътрудници, които работят в чужбина, само че те работят с галерии, където комисионните са сред 60% и 70 %. За съпоставяне у нас комисионните са от 30% до 50% според от галерията. Ако продава повече, взима по-високи проценти.
- Очаквате ли някакво въздействие на пандемията върху пазара? Клиентите Ви ще стартират ли да упорстват да купуват на по-ниски цени?
- Те по този начин и по този начин купуват на по-ниски цени. Пазарят се. Надявам се, че откакто пандемията свърши, ще стартираме да мислим повече за изкуство. И като си купите апартамент, да помислите по какъв начин да го украси с картина, с пластика. Надеждата при нас създателите умира последна. Нали знаете - преди време Микеланджело е споделил – една статуя, като я направиш, би трябвало да я пуснеш по баира. И стоиш и гледаш, затаил мирис. С тайната вяра, че нищо няма да й се счупи. Защото, в случай че остане цяла, значи си си приключил работата. Направил си я по този начин, както би трябвало!
- Какво е главното обръщение на най-новата Ви галерия?
- Нямам съответно обръщение – показал съм работи, които съм ги правил през последните две, три години. Те са много разнородни, на разнообразни тематики, само че в този момент съм ги събрал на едно място. Да се види какво работя напоследък.
- Бихте ли разказали повече за работата си?
- Тя е едно от изключенията – едно от първите неща, които направих, откакто приключих Художествената академия.
-Тогава какво Ви вълнуваше в ръченицата?
- По-скоро виждах някакъв анекдот в това по какъв начин дамата играе ръченица – по какъв начин в придвижването й има нещо, напомнящо на змията. Не в духа й или в излъчването й - а в танца й.
- В новата Ви галерия сте показали цикъл " Зодии ". Вярвате ли в тях?
- Да. И от години си върша опити с тях. Една зодия може да се направи по хиляди способи и в разнообразни разновидности. Но считам, че е най-улучената ми работа, както и пластикитеи „.
- Може ли да кажете кои работи повече се купуват – от цикъл " Зодии " или тези, свързани с морските тематики. Сред последните в изложбата Ви се откроява и пластиката?
- Не, не мога да кажа кое повече се търси. Има един лаф: „ За всеки трен си има пасажери ". Различни времена, разнообразни усети. Ето, да вземем за пример, виждате в ателието ми онази конска глава, по която в този момент работя. В началото я направих с отворена уста, само че клиентът не я хареса и му я затворих.
- А до момента в който вършиме работите си, представяте ли си ги на съответно място – да вземем за пример пластиката, защо пространство е най-подходяща?
- Върху някоя камина.
- За пластиката може би е ненужно да Ви запитвам - тя би била идеална за фоайето на родилно поделение. Но в случай че Ви поканят да извършите пластика – премия за най-смел доктор в битката против пандемията от COVID-19, какво бихте изобразили?
- Тази тематика провокира всевъзможни асоциации - безусловно всичко!
- По каква тематика мечтаете да извършите огромна, монументална статуя?
- Не бих споделил, че бленувам за някаква съответна тематика. Навремето, припомням си, бях на 29 години, напълно млад ваятел, с ателие в центъра на ул. „ Кирил и Методий “. И тогава имах една фантазия – да имам 10 000 лв.! С тях доста добе знаех какво щях да направя. Това по това време бяха доста пари...
- И какво щяхте да извършите?
-Скулптури – какво друго?! Ние това вършим.
- А когато сте имали „ богат “ интервал - какво са изобразявали пластиките ви? Може ли да дадете образец?
- Сещам се за едно огромно сърце с рога. Тази работа през днешния ден украсява дома ми. Но с изключение на „ богат “ интервал съм имал и други – такива, когато никой нищо не купува и се чудиш какво да правиш. Но това е обикновено – при нас, създателите на свободна процедура е по този начин – „ няма, няма, пък току има ".
- А в миналото работили ли сте на щат?
- В началото, като приключих Художествената академия, работих една година като преподавател, само че не ми хареса. Каниха ме преди време и в Нов български университет – тогава, когато още нямаха ателиета. Студентите работеха в ателието ми, което беше огромно и хубаво. Идват 10 индивида и стартират да пипат към момента незавършените ми работи. Карам ги да работят нещо свое, а те стартират да пипат. И като си тръгнат, все едно съм изцеден - не ми се работеше повече и се отхвърлих.
- Но за вестник „ БАНКЕРЪ “ към този момент повече от 15 години вършиме статуетките за премията и не се отказвате...
- Да, с Бистра Георгиева се запознахме преди доста години. В интерес на истината тя доста мъчно доближи до мен, тъй като преди време се работеше с медиатори, които не даваха да се стига до нас. Взимаха %.
- А в този момент работи ли се с такива медиатори – сътрудници?
- Такива съвсем няма, тъй като пазарът е ужасно затворен.
- Но преди време – през 90-те години, казвате, че сте продавали по пет работи. Кога е настъпил сривът?
- Преди десетина години. През 90-те години имаше доста огромен взрив. Всички „ мутри “ и по-замогнали се хора купуваха всеобщо, тъй като трябваше да покажат, че са естети, имат афинитет към културата.
- А постановяваха ли Ви усетите си – споделяха ли Ви по какъв начин биха желали да изглеждате пластиките?
- Когато ставаше дума за пластика за премия, ми споделяха - и в какъв размер биха желали да бъде, а от време на време ми поръчваха и спомагателни елементи.
- Съпруг сте на изкуствоведа Марияна Илиева – тя намесва ли се в работата Ви?
- Тя ми оказва помощ – изключително за пластиките за награди. Тя е индивидът, който идва и ми споделя – това тук не ми харесва. Аз се пробвам да диспутирам, само че защото това е мъчно, коригирам. За страдание, през днешния ден се поръчват доста по-малко работи за награди.
- Как си го обяснявате – с липса на интерес или незадоволително средства?
- Причините са доста. По магазините продават импорт от Китай и Турция всевъзможни статуетки за награди – слончета, лъвчета, само че те са все ментета и са все серийни бройки. Докато аз работя във восък и това, което върша, е неповторимо – едно само, няма друго! Може да направя сходно нещо, само че то няма да е същото. Днес сякаш оригиналът не се цени. А преди време се е случвало клиенти да дойдат и като нямат цялата сума да платят дадена работа, се уговаряме да го създадат на няколко вноски. Днес това към този момент го няма.
- Защо? Не са ли били правилни към Вас?
- Просто хората си имат други проблеми. Разбира се и през днешния ден отново се строят нови къщи – отново имам поръчки, само че доста по-рядко. Основно се поръчват пластики за вътрешен интериор, рядко някой поръчва бюст на скъпа за обществото ни персона. Навремето имаше държавна комисия – правиш портрет – релеф или бюст на известната фигура и минаваш през нейното жури. Те споделят дали си уловил приликата и характера на индивида. И в случай че не си го направил, те връщат. А през днешния ден вложителят идва и споделя: „ Имам толкоз пари – в случай че искаш “. И всеки един от нас – скулпторите, си прави сметката може ли да " влезе " в тази цена с материала и отливането му. Клиентът не е отговорен, тъй като той няма визия каква е действителната цена. Сравнява я с тази на ментетата, които се продават всеобщо по магазините.
- Бихте ли разкрили дребна комерсиална загадка – какъв брой коства трудът Ви като % от цената на творбата на изкуството?
- Това не се пресмята в проценти. Може да е някаква доста дребна работа, а за нея да е нужна доста по-голяма точност, спрямо други, по-големи пластики.
- Съюзът на художниците може ли по някакъв метод да зададе избрани стандарти при цените?
- В днешно време това е невероятно. Но преди време, когато бях в управлението на Съюза на художниците, имаше сходен „ ценоразпис “ - да вземем за пример релеф или портрет коства от толкоз до толкоз. Днес времената са други. От Съюза на художниците, да вземем за пример, в този момент са ми дали опция да употребявам това помещение тук. Едно време това беше огромната бронзолеярна. Но несъмнено, аз им заплащам наем. Навремето през Съюза на художниците ни свързваха и с чужденци, които минаваха през ателиетата, избираха работи и ги продаваха в чужбина. Но доста се опарих. Имаше един немец, който работеше посредством Съюза с доста художници и скулптори. Работеше с нас години наред и всичко беше тъкмо. Но в един миг това завърши, а с него и ние – единствено на мен ми отмъкна десетина работи. Търсихме го и на адреса му в Германия, само че и диря нямаше от него.
- А за какво работехте с медиатор – не можехте ли да отидете в Германия и на място да се уговаряте с локалните галеристи?
- Там е доста мъчно да приказваш непосредствено с някой галерист. Там, като отидеш, си никой. Просто галериите не работят по подобен метод.
- Всеки ли художник и ваятел в чужбина си има сътрудник?
- Общо взето - да. Но като цяло в другите страни в Европа най-вече си държат на техните художници. Има и български сътрудници, които работят в чужбина, само че те работят с галерии, където комисионните са сред 60% и 70 %. За съпоставяне у нас комисионните са от 30% до 50% според от галерията. Ако продава повече, взима по-високи проценти.
- Очаквате ли някакво въздействие на пандемията върху пазара? Клиентите Ви ще стартират ли да упорстват да купуват на по-ниски цени?
- Те по този начин и по този начин купуват на по-ниски цени. Пазарят се. Надявам се, че откакто пандемията свърши, ще стартираме да мислим повече за изкуство. И като си купите апартамент, да помислите по какъв начин да го украси с картина, с пластика. Надеждата при нас създателите умира последна. Нали знаете - преди време Микеланджело е споделил – една статуя, като я направиш, би трябвало да я пуснеш по баира. И стоиш и гледаш, затаил мирис. С тайната вяра, че нищо няма да й се счупи. Защото, в случай че остане цяла, значи си си приключил работата. Направил си я по този начин, както би трябвало!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ