Дневник препубликува със съкращения от специализирания юридически сайт откъс

" Дневник " препубликува със съкращения от профилирания юридически уебсайт " фрагмент от книгата на проф. Пенчо Пенев " Съдебната власт - вероятност на българския модел ", показана на 27 юни 2023 година в по отношение на честването на 20-годишнината от неговото основаване. Книгата се популяризира гратис.

Темата е настояща и в подтекста на желанието на ръководещите да трансформират главата " Съдебна власт " в конституцията и съответно структурата и образуването на състава на Висшия правосъден съвет.

ГЕРБ, " Продължаваме промяната - Демократична България " и Движение за права и свободи се събраха на диалог за измененията в Конституцията

1. Неудачи, свързани с членския състав и композицията му във Висшия правосъден съвет (ВСС)

Понастоящем Висш съдебен съвет се състои от 25 членове. Трима са членове по право: ръководителят на Върховен касационен съд, ръководителят на Върховен административен съд и основният прокурор. Единадесет се избират от органите на правосъдната власт (т.нар. професионална квота), която се разпределя по този начин: петима членове - четирима прокурори и един следовател, в прокурорската гилдия и шестима членове - съдии, определени от съдии, за съдийската гилдия. Единадесет се избират от Народното събрание (извънсъдебна, така наречен парламентарна квота), които се разпределят по този начин - шестима в съдийската гилдия и петима в прокурорската гилдия.

Неудачите в регламентацията са концептуални и се показват в две посоки. Първото е обвързвано с прекомерно огромния състав на непрофесионалната квота. Смисълът на непрофесионалната квота, от една страна, е да бъде коректив, с цел да не се позволява капсулиране на системата, а от друга, да бъде изразител на по-широко публично мнение, на първо място, това на гражданското общество и юридическата правна общественост. Числеността на непрофесионалната (извънсъдебната) квота е несъразмерна за реализирането на тези две функционалности.

Второто направление е обвързвано с първото и се показва в неосигуряване на професионална доминация в управлението на системата. Смисълът на концепцията за построяването на висшите правосъдни препоръки като структури на самоуправление на правосъдната власт изисква ръководството да се реализира от болшинство от членове, определени от органите на самата правосъдна власт. При изчислението на това болшинство не би трябвало да се имат поради членовете по право. При сегашната конституционна уредба това значи, че извънсъдебната квота би трябвало да е по-малка от тази, излъчена от органите на правосъдната власт, а не двете да са с идентична бройка, както е съгласно Конституцията от 1991 година

Изводът от казаното е, че оптималното съответствие в структурния състав на Висш съдебен съвет би трябвало да бъде почти 15:7. Петнадесет членове, определени от правосъдните органи - осем за съдийската гилдия и седем (петима прокурори и двама следователи) за прокурорската гилдия, и седем членове от извънсъдебната квота - четирима за прокурорската гилдия и трима за съдийската. Така и в двете колегии се обезпечава доминация на професионалния състав.
Малко по-голямото присъединяване на извънпрофесионалната квота за прокуратурата се оправдава с нуждата от по-голямо публично (гражданско) присъединяване в ръководството на прокуратурата в съпоставяне със съда.

Обосновахме това в предходния раздел при разсъжденията за другия вид самостоятелност при съдиите и при прокурорите и спецификата на функционалностите на органите от двете подсистеми - нуждата от по-висока степен на отчетност и надзор за прокуратурата в съпоставяне със съда, при който инстанционността и свободното вътрешно разбиране, което е процесуално обезпечено, вземат решение значително проблемите на прозрачността и гражданския надзор.

Може да се дебатира и друго съответствие, само че освен това би трябвало да се има поради, че прекомерното понижаване на извънсъдебната квота ще опонира на възприетия в конституцията принцип на външно присъединяване в управлението на правосъдната власт. А това от своя страна ще изисква привикване на Велико Народно заседание, с цел да бъде направена такава смяна в конституцията. Драстичното понижаване на присъединяване на външния фактор ще съставлява промяна на значимо съответствие сред разграничените управляващи.
Мисля, че седем души извънсъдебна квота общо е лимитът на редукция, който би могъл да се реализира с промени на Конституцията от нормално Народно заседание при съблюдаване на условията на Решение № 3/2003 година и Решение № 8/2005 година на Конституционен съд.

Това е повода да предлагам като оптимално възможно понижаване на извънсъдебната квота от 11 на 7 души, което обезпечава професионална доминация, която се предлага от всички европейски институции, които имат отношение към правораздаването - от Съвета на министрите към Съвета на Европа, Венецианската комисия, Консултативните препоръки на съдиите и прокурорите, Европейската мрежа на правосъдните препоръки.

2. Неудачи, свързани с метода на избиране на членовете на Висш съдебен съвет от извънсъдебната квота

Предоставянето на Народното събрание да избира напълно извънсъдебната квота на Висш съдебен съвет е другата фундаментална неудача в регламентацията на правосъдната власт в Конституцията от 1991 година Чел съм доста небивалици за това по какъв начин по този метод съзнателно била сложена бомба, с цел да се компрометира действието на бъдещия администриращ орган на правосъдната власт. Разбира се, никакви сходни конспирации няма. Истината е друга и е доста прозаична. Като народен представител в Седмото Велико Народно заседание и министър на правораздаването по това време приказвам като непосреден очевидец.

Проф. Пенчо Пенев: Идеята на конституцията беше основният прокурор да няма собствен уред

Всички ние, депутатите от Седмото Велико Народно заседание, познавахме демократичния парламент на доктрина (парламентите в Англия, Франция, Италия, Федерална Република Германия и т.н.), само че не го познавахме добре на процедура, още по-малко имахме визия по какъв начин ще наподобява при нашите български условия. Представяхме си бъдещия български парламент прекомерно идеалистично като категоричен поръчител на независимостта на правосъдната власт. За нас бе аксиоматична бъдещата му плодородна роля във връзка с всички сфери на държавния и публичния живот, в това число и във връзка с правосъдната власт. Бяхме уверени, че като определен при изискванията на многопартийност и след осъществяване на свободни и демократични избори той ще е стабилизиращ фактор и страж на независимостта на правосъдната власт. Така съвсем без никакво съмнение, без подозрения и полемики по време на трите четения на Конституцията във Велико народно събрание поверихме на Народното събрание посредством Конституцията функционалността да избира, освен това напълно, извънсъдебната квота от състава на Висш съдебен съвет.
Това се оказа неточност. В Европа единствено Италия е решила въпроса по този метод, освен това там Народното събрание избира, само че номинациите се вършат извън, най-вече от професионалната общественост и неправителствения бранш. Във всички останали страни, в които има Съдебен съвет, извънсъдебната квота се дисперсира и в нея вземат участие членове, излъчени както от Народното събрание, по този начин и от други институции и неправителствени организации - адвокатура, университетските среди, гражданското общество.

Изключителното конституционно пълномощие на Народно събрание да избира цялата, освен това несъразмерна по бройка извънсъдебна квота на Висш съдебен съвет сътвори условия за навлизане на политически и други лобистки въздействия в него. Независимо от своята висша властова позиция и легитимационно водачество, Народното събрание в една страна по формулировка е най-политизираният орган. Чрез него политическото желание се трансформира в държавническо деяние посредством приемането на закони, решения и заявления. Изкушението политически образуваната законодателна власт да има свое кадрово въздействие върху правосъдната власт поначало е доста мощно. И българският парламент не устоя на това прелъщение. Той можеше да не му се поддаде, да го пренебрегва, в случай че бе открил една добра парламентарна процедура (вече показах за образец Италия), в случай че се бе отказал самичък да номинира членовете за извънсъдебната квота на Висш съдебен съвет и бе дал напълно тази функционалност на правни, научни, цивилен сдружения и организации. Да се ограничи единствено с избора всред препоръчаните претенденти.

Конституция на Република България - първокласно изданиеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Българският парламент не се отхвърли от максималистичното пояснение на конституционната наредба на член 130, алинея 3 и от приемането на Конституцията през 1991 година до момента взе участие и в номинирането, и в избирането на членовете на Висш съдебен съвет от извънсъдебния му състав. Политизирането при номинациите и избора бе неизбежно. Първоначално, в първите години след 1991 година, болшинството в Народно събрание определяше напълно членовете на извънсъдебната квота, гласуването бе без проблем, тъй като се изискваше нормално болшинство. Следващите години моделът на избор бе изменен, само че продължи да е не по-малко циничен.

Парламентарно показаните партии съгласно тежестта си в Народно събрание (броя депутати от съответната партия) си разпределяха " квотно " единадесетте номинации. После единомислещо избираха номинираните претенденти, излъчени и утвърдени от съответните партии съгласно уговорената квота. Така извънсъдебната квота на Висш съдебен съвет доста успешно и без подигравка получи названието " парламентарна квота ". Наистина измежду определените имаше значително почтени членове на Висш съдебен съвет, само че това не променяше кой знае какъв брой общата картина - политическото въздействие посредством този циничен модел на номиниране и избор влизаше през необятно отворена врата . В последващо изменение на конституцията това би трябвало изрично да бъде променено - посредством редукция на извънсъдебната квота и дисперсирането ѝ сред няколко излъчващи я субекта.

Има още една неподходяща последица от възлагането по конституция на Народното събрание да избира целия състав на извънсъдебната квота на Висш съдебен съвет. Става дума за това, че при неустойчивост на легислатурите, подбудена най-често от прекомерна фрагментираност на политическото посланичество и неспособност да се образува стабилно болшинство, изборът на извънсъдебната квота (особено в случай че се пренебрегва квотният подход) става неосъществим. Същото е и с избора на членове на Инспектората, на това ще обърна внимание, когато прегледам неговия статут. Невъзможността на Народно събрание да организира избор основава големи конституционни проблеми. За тях писах във въведението.

Със своето Решение № 12/2022 година по к. д. № 7/2022 година Конституционният съд одобри, че: " с приключване на периода, за който са определени, основният контрольор и инспекторите в ИВСС извършват своите функционалности до избиране от Народното събрание на основен контрольор, надлежно на инспектори. Конституционно неприемливо е да се прекрати автоматизирано за неопределен срок активността на ИВСС. Дискреционната власт на Народното събрание е лимитирана и противоположното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно открито по волята на суверена като детайл от фундаменталната конструкция на главния закон ".

Цитираното решение е изцяло използвано по прилика и за състава на Висшия правосъден съвет, чийто мандат в това време изтече. Така или другояче, проблем има, и то огромен. Решаването му би трябвало да не е конюнктурно и палиативно посредством пояснение, направено от Конституционен съд, а коренно посредством смяна в конституцията. Правомощията, дадени в конституцията на Народно събрание във връзка с управителния орган на правосъдната власт, се оказаха несъразмерни и неприятно композирани.
Горчивият опит сподели, че и у нас би трябвало да се вкара преобладаващият в Европа модел - наред с Народното събрание, съставът на извънсъдебната квота да се излъчва от още няколко институции, като би трябвало да има посланичество и на гражданското общество.

3. Идеи за промени в състава и метода на избиране на членовете на Висш съдебен съвет

Конституционните промени в състава и метода на избирането на членовете на Висш съдебен съвет към този момент е извънредно време да бъдат направени. Необходимо е да извадим поука от неудачното контролиране на тази материя в конституцията от 1991 година и неприятните практики, възприети от Народно събрание при осъществяване на предоставените му с конституцията пълномощия, в това число и бездействието му при осъществяване на тези пълномощия, належащо е да съобразим българската конституционна уредба с потребния европейски опит.

3.1. Нов метод за образуване на извънсъдебната квота

По тази тематика съм се изказвал и писал нееднократно. Считам, че извънсъдебната квота след редуцирането ѝ от 11 на 7 души би трябвало да се излъчва, както следва: от Народното събрание (двама членове), от президента (двама членове), от Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " (двама членове) и един от Висшия адвокатски съвет. По подобен метод от сходни институции се излъчват извънсъдебните квоти в няколко европейски страни.

За разлика от Висш съдебен съвет, кардинално другият метод, който избра конституционният законодател през 1991 година за Конституционния съд, се оказа сполучлив - три квоти, равни по бройка: от Народното събрание, от висшите съдилища и от президента. Такъв би трябвало да бъде концептуално методът и при избор на извънсъдебния състав на Висш съдебен съвет. Кои институции и формирования на гражданското общество би трябвало да вземат участие, следва да се реши след задълбочена дискусия; предлагането ми нагоре, несъмнено, е примерно.

Мисля, че е потребно да се имат поради и няколко рекомендации на Европейската мрежа на правосъдните препоръки (ЕМСС), отразени в неговия програмен документ " Сборник на ЕМСС за правосъдните препоръки ": " Извънсъдебните членове на правосъдните препоръки и други съответни органи не би трябвало да се занимават с политика за рационален интервал от време преди и след мандата им като член на правосъдния съвет. Определени лица следва в никакъв случай да не може да бъдат назначавани като извънсъдебни членове, и по-специално:

В България от дълго време е процедура в извънсъдебната квота да се излъчват настоящи съдии, прокурори и следователи . Понякога това са магистрати, които са претърпели крах в избора на професионалната квота, и това усилва съмненията за демонстрация на политически благосклонности, с цел да бъдат издигнати и определени в състава на парламентарната квота. Изказват се съображения, че елиминирането на настоящи магистрати от извънсъдебната квота нарушавало конституцията, било дискриминация. Разбира се, че не е, тъй като извършва конституционната концепция за лъчение на извънпрофесионална квота - тя би трябвало да е формирана от лица, които са отвън системата и могат да бъдат коректив, както и да отразяват мнението на гражданското общество и на университетските среди. Такова бе желанието на конституционния законодател, а както се вижда, такава е и рекомендацията на ЕМСС. Идеята на конституционния законодател е ясно изразена в цялостната уредба, не е нужно тя да бъде безусловно записана в Конституцията.

Ако желаеме да имаме чиста от въздействия извънсъдебна квота на Висш съдебен съвет, би трябвало да се съобразим с рекомендациите на Мрежата - освен по отношение на присъединяване на настоящи магистрати (вж. първото тире на цитата по-горе), а и с останалите, посочени в Сборника на ЕМСС забрани.

3.2. Нова формула при избор на професионалната квота на Висш съдебен съвет

Конституционният принцип на правовата държаваС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Нуждае ли се от смяна формулата за избор на професионална квота на Висш съдебен съвет, предавана от съдиите, прокурорите и следователите? Мисля, че отговорът би трябвало да бъде позитивен. Хипотетично три са вероятните подходи за установяване на състава на тази квота.

Първият е посредством общи избори и скрито гласоподаване от съответната магистратска общественост - това е настоящата и в детайли контролирана в Закон за съдебната власт система.

Вторият е посредством лъчение на представители от съответните правосъдни органи: за съда - от Върховен касационен съд, Върховен административен съд и апелативните региони; за прокурорите и следователите - от съответстващите им прокурорски органи - ВКП, ВАП, апелативните райони Националната следствена работа. Всяка група органи организира независимо избори в границите на избраната ѝ квота.

Третият метод е посредством засилено районно посланичество, като всеки от апелативните региони излъчва свои представители, като има непокътнати няколко места за членове, излъчени от висшите съдилища.

Предпочитанията ми са към втория метод, който обезпечава присъединяване на районно посланичество и непокътната квота за висшите правосъдни инстанции. Ще се опитам да обясня своето желание.

Характерна за правосъдната власт е особеният вид легитимация. Тя не е от мажоритарен вид и се основава на Конституцията и закона при осъществяване на строго закрепени конкурсни процедури. Втори легитимационен детайл, по-точно наложителен съпътстващ легитимационен фактор е притежаването на високи професионални и нравствени качества. Това е характерен основополагащ легитимационен детайл, който важи и за цялата правосъдна власт, за всички нейни органи. Негова проекция би трябвало да бъде и методът, по който се образува управителният ѝ орган. Самата Конституция изисква членовете на Висш съдебен съвет да имат високи професионални и нравствени качества. Това допуска и насъбран задоволителен опит, както и неоспорим престиж измежду сътрудниците, с цел да могат членовете на Висш съдебен съвет умело и отговорно да управляват и да управляват системата. Такива качества могат да имат магистрати, които са се потвърдили в своята директна правосъдна активност.
Затова във Висш съдебен съвет би трябвало да има обезпечено посланичество на висшите правосъдни инстанции - най-малко 30-40% от неговия състав би трябвало да идват оттова - там са най-хубавите експерти, познаващи системата, тези, които дават насоките в правоприлагането. Апелативните региони също би трябвало да имат представители, които да се излъчват след осъществяване на демократични избори с скрито гласоподаване - всеки регион поотделно.

По към този момент посочените аргументи разумно е да се одобри, че кандидатури за членове на професионалната квота във Висш съдебен съвет могат да се издигат единствено за съдии, прокурори и следователи от висшо, апелативно или окръжно равнище (но с добит по-висок ранг). Причината не е дискриминационна, а е разследване от условието, посочено нагоре - струпване на на практика познания и опит, в това число в по-високи правосъдни инстанции, и предпазен в специалността престиж измежду сътрудниците и обществото. Задължително би трябвало да има не по-малко от по четири или пет представители от висшите правосъдни и прокурорски инстанции във всяка от колегиите и по един представител от апелативен регион (ако няма опция за посланичество на всичките пет региона, да се избират представители на четири от тях на ротационен принцип).

По всички изложени аргументи възприетата в този момент система съгласно мен е сбъркана концептуално. Ограниченията, които предлагам тук, не са антидемократични, не са дискриминационни, те са вътрешно присъщи на една по същността и природата си комплицирана, консервативна система, която се нуждае от съответно високопрофесионално и опитно управление.

Наскоро с промени в Закона за правосъдната власт съгласно мен се направи неточност. Отнети бяха " бонусите " на членовете на Висш съдебен съвет с изтичащ мандат да могат да бъдат назначавани на по-висока (с една степен) служба при връщане в системата. Това е тежка, демотивираща мярка. На всичкото от горната страна тя демонстрира надменно отношение към един тежък и виновен труд, какъвто е администрирането на правосъдната власт.
Едва ли ще има първокласен магистрат, който ще си загуби пет години, с цел да се завърне в края на мандата на същото място, от което е пристигнал, в случай че, в случай че бе останал в системата, по натурален път би постигнал по-високото място в йерархията. Това изменение в Закон за съдебната власт е конюнктурно и недалновидно и според мен би трябвало да бъде анулирано - нали иска­ме системата да се управлява от едни от най-хубавите, за какво би трябвало да ги демотивираме!

За провеждането на предлаганата тук промяна в избора на членовете на правосъдната квота на Висш съдебен съвет е нужна дребна смяна в Конституцията. В член 130а, алинея 3 и 4 би трябвало да се анулира думата " директно " и вместо " единадесет " да се запише " петнадесет ". Тогава съгласно член 130, алинея 3 " петнадесет от членовете на Висш съдебен съвет ще се избират от органите на правосъдната власт по ред, избран със закон ". В Закона за правосъдната власт ще се дефинират квотите за висшите съдилища, респ. прокуратури, и квотите за апелативните региони.

4. Постоянно настоящ или " непостоянно " настоящ Висш правосъден съвет. Продължителност на мандата

Това са два въпроса, които доста значително засягат действието на Висш съдебен съвет като орган, който управлява правосъдната власт. Припомням, че в началото Висш съдебен съвет осъществяваше пълномощията си като орган, в който членовете, особено тези, които бяха от професионалната квота, запазваха правосъдните или прокурорските и следователските си длъжности и съвместяваха новите си отговорности с магистратската си активност. Това продължи към 10 години.

Преди да взема отношение по тематиката, належащо е да направя едно терминологично конкретизиране. Висш съдебен съвет като орган постоянно е бил непрекъснато настоящ. Добилото известност определение " непостоянно настоящ " отбелязва друго - става дума за опция членовете му магистрати да съвместяват длъжностите си с практикуване на съдийската, прокурорската или следователската работа, т.е. да ръководят, без действително да напущат заеманите до момента магистратски позиции. В този смисъл да се приказва за " непостоянно " настоящ Висш съдебен съвет, е погрешно.

Доколкото Висш съдебен съвет е една комплицирана и уравновесена форма на самоуправление на правосъдната власт, съвместяването на двете функционалности изглеждаше задоволително за реализирането на тази негова същина. Членовете на Висш съдебен съвет от магистратурата не я напускаха, връзката с сътрудниците и с действителните на практика проблеми на системата се запазваха по най-непосредствен, дословен метод. Постепенно обаче с промените в конституцията и изключително в Закон за съдебната власт на Висшия правосъден съвет бяха предоставени доста спомагателни функционалности и пълномощия отвън чисто кадровите, една част от които бяха трансферирани от изпълнителната към правосъдната власт: квалификацията, инспекционната активност, стопанисването на имуществото. Усложни се регулацията и при практикуване на кадровите пълномощия - голям брой състезания, атестиране.

Логично и изцяло естествено това наложи Висш съдебен съвет да промени метода си на действие, като бе зарязан моделът на съвместяване на управителните функционалности с осъществяването на съответната магистратска служба - арбитър, прокурор, следовател. За периода на мандата членовете на Висш съдебен съвет се отдаваха напълно на осъществяването на вменените им от конституцията и закона отговорности. Това бе вярното решение. То работи и понастоящем.

От няколко години още веднъж се стартира концепцията за връщане към модела на Висш съдебен съвет, който да действа посредством съвместяване на длъжностите - магистратски и управителни. Странно е, че гласовете за реставрацията на остарелия модел идват от някои професионални среди на магистратурата. Идват тъкмо от тези, на които най-добре би трябвало да е ясно, че съвместяването и качественото осъществяване и на двете функционалности е просто невероятно. Няма да акцентирам пространни претекстове за какво това е по този начин. Просто ще помоля читателя да отвори конституцията и да прочете пълномощията на Пленума на Висш съдебен съвет, визирани в член 130а, алинея 2, т. 1-7, след това да прочете пълномощията на съдийската, респ. прокурорската гилдия, визирани в член 130а, алинея 5, т. 1-6. А в случай че по-късно още има подозрение, че става дума за голяма работа, непостижима, в случай че човек не ѝ се отдаде изцяло, дано да отвори Закон за съдебната власт и да прочете уредбата, която там на законово равнище детайлизира и добавя тези пълномощия.

Сборник в памет на проф. доктор Живко Сталев (твърди корици)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Предлага се към Висш съдебен съвет да се образуват голям брой помощни органи (може би някои от тях непрекъснато действащи), които да правят по-голямата част от работата. Така може да се стигне до парадокса помощният орган да е непрекъснато настоящ и с действително по-голяма тежест и мощ, в сравнение с " главният " орган, този, който го е назначил и който би трябвало да го управлява. Така ще стане, тъй като Висш съдебен съвет няма да има време, той ще е обезсилен, защото част от персоналния му състав би трябвало да се занимава и с това да взема решение каузи или да преглежда преписки и да изготвя обвинителни актове. И всичко това поради фанатичната концепция членовете от магистратската квота да не се откъсват от нормалната си среда, от сътрудниците си и от действителното правораздаване

Изводът за мен е явен. Връщането към Висш съдебен съвет от близкото минало със състав, чиито членове ще бъдат раздвоени сред битието си на ръководители и на постоянни магистрати, е неприятна концепция. Тя няма да усъвършенства кондицията на органа, само че може да го деформира пагубно. А и какво ще вършат членовете на Висш съдебен съвет от извънсъдебната квота? Ако те се посветят напълно на работата си във Висш съдебен съвет, няма ли да се наруши салдото сред правосъдната и извънсъдебната квота с действително по-голямото им присъединяване в управлението на системата?

Има различен метод да предпазим системата от основаването на " правосъдна администрация ", в случай че въобще това е задачата на " непостоянно " настоящия Висш съдебен съвет. И понастоящем има възбрана за още един пореден мандат на членовете на Висш съдебен съвет и това значително защищава. Но петгодишен мандат е прекомерно огромен. Прекалено като времетраене е откъсването от специалността, нарушава се конституционното условие системата да се самоуправлява посредством магистрати, определени от магистрати.

Мандатът на членовете на Висш съдебен съвет по мое разбиране не би трябвало да е по-голям от три години. Възразява се, че било малко времето - до момента в който усетят спецификата на управителната активност, определените магистрати би трябвало да си потеглят. Това несъгласие е изцяло несъстоятелно, в случай че изберем за членове на Висш съдебен съвет от професионалната квота магистрати по формулата професионализъм, умелост, престиж - вид втори, препоръчан в раздел 3.2. За подобен магистрат навлизането в управителните функционалности (голяма част от които до момента е изпитвал на личния си гръб) ще бъде доста елементарно и доста бързо. А три години престой на управителна служба са изцяло задоволителни, с цел да не се деквалифицира и да се върне на привичното си магистратско място след приключване на мандата. Ако мандатът бъде скъсен, няма да има нужда и от бонус да се върне в системата на по-висока служба, т.е. анулирането на тази " привилегия " ще е целесъобразно.

Прекалено дългият престой от пет години, комбиниран със законова възбрана връщането в системата да може да става на служба, с една степен по-висока, съставлява мощен демотивиращ фактор за положителни магистрати да аплайват за членове на Висш съдебен съвет, изключително на такива от апелативно и окръжно равнище. Това, несъмнено, се отразява доста неприятно върху потенциала на Висш съдебен съвет, от което следват неприятни последствия за цялата система.

Ако желаеме да подобрим качеството на работата на висшия орган на управлението на правосъдната власт, в незабавен порядък би трябвало да се създадат няколко неща:

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за: