Шиитските центрове и влиянието на Иран в Европа
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Мохамед Халаф е публицист, хоноруван учител във Философския факултет и във Факултета по публицистика на СУ " Св. Климент Охридски ", създател на книгата " Фауда. Колапсът на Близкия изток " (2019). Представяме ви фрагмент от новата му книга " Между Гог и Магог. Как Близкият изток се трансформира в ничия земя ", която следва да излезе. Заглавието на публикацията е на " Дневник ".
Иранският режим отделя голям бюджет достигащ до 700 млн. $ годишно за културните и религиозни мрежи и центрове, които сътвори в Европа. Доклад на Ирано-американския конгрес, разкрива, че тези центрове на процедура са щабовете на иранската бригада Ал Кудс, която дава отговор за външните интервенции. Германия е центърът на интернационалната организация на иранския режим в Европа като цяло. Точно както придвижването Мюсюлмански братя е основано в Лондон като център на своята интернационална организация. В Европа има доста ирански центрове, които популяризират религиозни хрумвания измежду арабските и ислямските общности.
В началото на седемдесетте години на ХХ век доктринални и културни разлики сред мюсюлманските имигранти в Европа започнаха да се открояват още по-ярко, като на собствен ред шиитската общественост към този момент не се свързваше само със сектата на анадолските алауити, идваща от Турция. Появиха се дребни общности от последователи на сектата на джаафаритите - така наречен " фракция на дванадесетте (имами) ". Това е най-разпространената шиитска фракция, преобладаваща в Южен Ливан, Южен Ирак, Иран и Западен Афганистан.
Шиитското наличие на континента е засилено заради имиграцията на студенти към него от разнообразни места, като Ирак и Иран, както и Уганда, където има шиитска фракция " Ходжа ", и някои южноазиатски страни. Впоследствие шиитските имигранти в Европа се усилиха след експлоадирането на Иранската гражданска война през 1979 година, войната в Ирак през 2003 година и не на последно място появяването на " Ислямска страна в Ирак и Сирия " (ИДИЛ) след 2014 година
Несигурното състояние на шиитите в редица арабски страни като Ирак и някои страни от Персийския залив беше фактор, който способства за емигрирането на огромен брой шиитски религиозни и политически фигури в Европа. Създадените от тях офиси и центрове се трансфораха в средища на дейна активност за разпространението на шиитската теория на континента.
През 90-те години по-специално Лондон се утвърди като център на шиитската агитация и религиозна активност, в която най-активна роля играят религиозните фондации " Абу ал-Касим ал-Хоии " и " Али Хаменей ". Във Англия бе задграничното управление на иракската опозиционна шиитска партия " Дауа ", която се бореше с режима на Саддам Хюсейн, ползвайки се с английска поддръжка. След американската инвазия в Ирак и свалянето на баасисткия режим " Дауа " се трансформира в една от авторитетните политически партии в страната, а след 2005 година стана преобладаваща мощ в държавното управление на Нури ал-Малики.
Шиитският ислям в Германия
Организацията " Шиитски съюз в Германия " има за цел да обслужва иранската политика. Тя е учреден през 2009 година и съставлява ирански, иракски, ливански, пакистански, афганистански, немски и турски шиитски общности в Германия. Комитетът на шиитския съюз в страната излезе с изказване през февруари 2015 година, изразявайки благодарност и признателност към духовния лидер Али Хаменей.
Шиитите в Германия са проведени в десетки ислямски организации, които се разграничават съгласно етническите разделения (кюрдски, турски, арабски и афганистански) и заслужава да се означи, че най-очевидната и значима разлика при тях е сред по този начин наречените сепаратисти и асимилатори. Т.е. сред тези, които желаят да разпространят ислямската просвета и цивилизация в Европа (до известна степен създавайки ислямско гето), и тези, които желаят да се интегрират в обществената и политическа тъкан на европейското общество.
Федерацията на ислямските организации и общности (FIOC) е учредена от Кемаледдин Каплан (от Аданав Турция) - политически емигрант след завземането на властта от турската войска през 1980 година Каплан има значима роля в насърчаването на международната ислямска гражданска война, инициирана от аятолах Хомейни, той приканва за джихад против турското държавно управление, а джамията Али в Хамбург, която е огромният шиитски център в Германия, предизвиква задачите и политиките на революцията.
Иранската асоциация и Ислямското общество на Хамбург (Islamische Zentrum Hamburg (IZH), което има клонове и в други градове в страната, се опълчват на демократичния плурализъм и смятат западната цивилизация за корумпирана и имат вяра, че ислямската политическа система би трябвало да я размени. Богати и авторитетни шиити се срещат в тази асоциация през май 2008 година, с цел да обсъдят вероятностите за съюз сред шиитските асоциации регистрирани в Германия за да активизират шиитите и иранската агитация.
© Majid Asgaripour/WANA, Reuters
Белгия, " Европейската Кербала "
Няма по-добра илюстрация за разширяващото се шиитско наличие на континента от Белгия. Ислямът има дълга история в тази западноевропейска страна. Въпреки че сходно на останалите европейски страни тази вяра се популяризира с помощта на напора на имигранти, в Белгия ислямът се трансформира в религията на значителен брой коренни поданици. Броят на мюсюлманите там се прави оценка на сред 600 и 800 хиляди В Брюксел, белгийската столица, която е хазаин на европейските институции и знак на обединяването на Европа, мюсюлманската общественост съставлява към 25% от популацията на града.
Отношението на белгийската страна към тази втора по значителност вяра в страната придобива огромно значение в увеличението на мюсюлманската общественост. От самото начало формален Брюксел взема ефективно присъединяване в ръководството на мюсюлманските общности. Закон от 1971 година подсигурява на мюсюлманите редица права, в това число и правото на независимост в тълкуването на исляма, както и финансово подкрепяне на ислямските организации от държавния бюджет. Тази публична поддръжка, несъмнено, не е безплатно, защото на собствен ред дава на белгийската страна опцията да се намесва в дейностите на ислямските организации.
Тази отворена белгийска политика към ислямските организации докара до разпалване на конкуренцията сред редица ислямски организации, които се стремят да получат привилегирована позиция в страната, като в същото време се възползват от материалните запаси, които страната дава на духовниците в тези институции. Някои ислямски организации даже получават легално помощ от други страни.(...)
Белгийската шиитска общественост е съсредоточена в Брюксел и нейните покрайнини, където шиитите показват забележителна дарба за интеграция на всички равнища - от всекидневното другарство до вписването в професионалните структури. От друга страна, шиитските организации и в частност представителите на джаафаристката фракция на " дванадесетте имами " развиват дейна активност измежду мюсюлманите, които в огромното си болшинство са сунити, както и измежду немюсюлманите. В центъра на Брюксел, а и в някои други белгийски градове, те основаха редица асоциации и духовни учебни заведения, макар малцинствения си статут измежду мюсюлманската общественост в страната като цяло.
Все отново основното средище за ислямско въздействие в Белгия, както и другаде в Европа, си остават джамиите (Хусаииният). Шиитски религиозни храмове се появиха в страната от началото на 90-те години. В Андерлехт известният ирански свещеник Джамал Ал-Дин Ал-Табатабай освещава новопостроената джамия " Имам Ал-Рида ", трансформирала се в най-съществен център за шиитска религиозна активност в страната. Същият свещеник освещава и джамията " Рахман " още веднъж в Андерлехт, към която гравитират както шиити, по този начин и сунити. В страната се построяват и " профилирани " по етнически симптом джамии, които надлежно се употребяват от иракски, турски и пакистански шиити.
Доктринален и политически шиизъм
" След обръщането ми към исляма срещнах един от братята, който ми оказа помощ и ме посъветва да продължа търсенето си. По това време открих книга, която споделя за иранската гражданска война, както и за това, по какъв начин да бъде разбиран исляма ахл Ал-Бейт м шиитската интерпретация. Това бе ключът, с цел да се разбере тази гражданска война. По същото време се срещнах с делото на имама Али и имам Хюсеин, мир на праха им " - по този начин един някогашен християнин-французин споделя по какъв начин е възприел исляма, присъединявайки се към шиитската фракция.
Усилията за разпространяването на шиизма се трансфораха във значим феномен, който аргументи доста проблеми в връзките сред Ислямска република Иран, първата шиитска страна в света, и редица арабски и западни страни, които се притесняват, че това ще посее семената на религиозни вражди на техен терен. И фактически, в Белгия шиизмът се популяризира даже измежду сунитските общности и в католическите среди. Броят на мароканските шиити в тази страна доближи 10 хиляди души. Някои откриватели виждат тази наклонност като продължение на опита на иранските шиитски центрове да разширят въздействието си в това число и върху арабския Магреб. Други са на отзиви, че тази доктринална промяна се дължи на недоволството на сунитите, търсещи нова религиозна еднаквост, която дава отговор на техните нетрадиционни желания.
От друга страна, не е допустимо да се наблюдава разпространението на шиизма в света без да се върнем към едно от най-важните шиитски политически събития в актуалната история - Иранската гражданска война от 1979 година Голямата й известност, с помощта на харизматичната персона на духовния й лидер аятолах Хомейни, сътвори условия за интензивен растеж на шиитското наличие в разнообразни елементи на света. През 80-те години мюсюлманската юноша в редица страни стартира да демонстрира по-голям интерес към шиитската фракция, което повдигна въпроси, които до неотдавна рядко се задаваха измежду редиците на обичайните сунитски течения, въпроси, които засягат понятия като правдивост и тъждество в ислямското им тълкувание.
© Majid Asgaripour/WANA, Reuters
В рамките на тази агресия ролята на пионери се пада на група марокански жители на Белгия, които откриват контакти с иранските имами, изпратени от Техеран да проследят религиозната и политическа обстановка на иранската общественост в Европа. Впоследствие тези " новопокръстени " шиити посещават свещения град Ком, откъдето след съответна религиозна индоктринация се завръщат в Белгия в качеството на новоизпечени мисионери на тази фракция.
През 1990 година шиитското наличие в Белгия беше подсилено от значим и значителен съставен елемент, шиитите от Ирак, които напуснаха страната, с цел да избягат от режима на Саддам Хюсеин. При това тези иракски имигранти имаха две основни преимущества пред иранските си сътрудници: опита в противодействието на светския баасистки режим и събитието, че за разлика от иранците те приказват арабски, който е понятен за магребската общественост в Белгия.
С настъпването на новото хилядолетие изгря и звездата на Хасан Насрала, генералният секретар на ливанската Хизбула, която се нарежда като бранител на палестинската идея и като единствената ливанска паравоенна организация, която е в положение да се изправи против Израел. По подобен метод, някои сунитски среди в Европа започнаха да прегръщат шиитската идея и теория заради чисто политически аргументи. Наред с тях, някои европейски сунити оцениха и усърдието, с което шиитската фракция се опълчва на западния метод на живот, който съгласно тях вреди на културата на мюсюлманите в Европа.
Друга страна, в която шиизмът откри плодородна почва, е Италия. В Рим, Милано, Бреша, Новара и Комо към този момент има шиитско наличие. Така да вземем за пример, в Комо е седалището на Ливанската асоциация на юристите, която разгласява на страницата си във Фейсбук клипове на шиитски духовници, като Абдул Азиз Хамза и Басал Карут. Чисто религиозна активност развиват и шиитските общности в градове като Новара, Палермо и Капри, които разгласяват религиозни апели и вести, свързани с публични празници като Ашура.
Наред с тух обаче, други шиитски организации се занимават с политико-религиозна агитация измежду италианските шиитски общности. Например, иранци, афганистанци и пакистанци са дейни в центъра " Имам ал-Махди " в Рим, под духовното попечителство на италианския духовник, който одобри шиизма, назовавайки се с гръмкото име Аббас де Палма (след като бе индоктриниран центровете в Ком и Дамаск). Така да вземем за пример, центърът провежда честване на " освобождението на Ливан от израелска окупация ". Освен това, на неговия уебсайт се изявяват дейци от вида на Науар ал-Сахили - водеща фигура в ливанската Хизбулла, а самият Аббас де Палма нерядко се базира на престижа на нейния водач Хасан Насралла. Центърът също по този начин поддържа режима на Асад, както и организацията " Зайнабиюн ", която се сражаваше срещу бунтовниците на страната на сирийския режим. Тази Въоръжена група е основана и финансиране от Иран от афганистански емигранти.
Бунт с кръв и оръжия
На 12 март 2012 година Рашид Ал-Бухари, марокански преселник, живеещ в Белгия, подпали шиитската джамия " Имам Ал-Рида " в Андерлехт и умъртви имама, който е от марокански генезис и се считаше за един от най-видните шиитски проповедници в страната. Обвиняемият, който беше наказан на 27 години затвор, отхвърли да е желал да убие шиитския имам или да рани другите двама души, които са били в джамията по това време. По-скоро той призна виновност за това, че е желал да опожари джамията в митинг против поддръжката на белгийските шиити за режима на Асад и милициите, които убиват сунити в Сирия.
Този случай сложи на дневен ред казуса за междусектантските спорове в Европа, които в това време се бяха популяризирали от огнището им в Близкия изток до далечния арабски Магреб. Напрежение в връзките сунити-шиити породи и във Англия, където още от началото на сирийската рецесия избухнаха демонстрации и конфликти. По подобен метод вниманието на мюсюлманската общественост се измести от конфликта с ислямофобията към ангажиране във вътрешни междуислямски борби в тази страна.
Въпреки че шиизмът във Англия постоянно е свързван с Иран, има един тип шиизъм, към който Техеран твърди, че е мощно неприятелски, и той се назовава " английски шиизъм ". Негов главен изразител е известният шиитски свещеник и просветител Ясер ал-Хабиб, а основното му обръщение е омразата към сунитите. Затова Хасан Насрала, прочут с близостта си с Иран, се разгласи срещу него, изобличавайки го като инструмент за междусектантски войни, обслужващ английското разузнаване. Същата позиция изрази и иранският Върховен водач Али Хаменей, който нападна персонално Садик ал-Хусейни ал-Ширази - иракски шиитски свещеник, прочут с въздействието си върху английските шиити.
В допълнение към сунитско-шиитския и шиитско-шиитския спор, шиитското наличие е изправено и пред други проблеми. Така да вземем за пример, френските управляващи взеха решение да затворят шиитския център Ал-Захра, тъй като полицията откри в ннего две пушки с 200 патрона. Подсъдимите споделиха, че това е просто инструмент за отбрана от възможни офанзиви против шиитския център от членове на Ал Кайда и на Ислямска страна.
С други думи, ислямофобията не е единствената грижа на мюсюлманската общественост в Европа. С течение на времето се следи усилване на конкуренцията и даже враждебността по оста сунити-шиити, дължащи се както на политически фактори, по този начин и на доктринални разлики, като последните са в основата и на несъгласия вътре в самите секти. В случая със шиитската фракция политиката играе съществена роля в връзките на шиитската общественост с останалите мюсюлмани и с по-широката европейска общественост.
Ислямска република Иран побърза да употребява шиитското наличие в европейските страни, с цел да разшири своето политическо, религиозно и културно въздействие измежду арабските и ислямските общности.
Техеран постоянно е употребявал благотворителната активност в своите културно-образователни институции за консолидиране на своето политическо въздействие и въздействие в региона на сигурността на Балканите и в Европа.
Тази активност не се лимитира до разширение на връзките сред иранските университети и техните европейски сътрудници, само че има и други профилирани мрежи, които е основал за вдишване на логистични задания, улесняващи трансформацията на политическите стратегии и планове под културно, благотворително и академично покритие. Техеран обърна огромно внимание на основаването на мрежи от асоциации, културни центрове и хусаини (джамии за шиити) в Европа, Скандинавия и Балканите, посредством които осъществя своите политически и финансови цели.
Докладът на немската Служба за отбрана на конституцията от 2018 година (контраразузнаването), оповестен през лятото на 2019 година, показва, че " Ислямският център в Хамбург е основал необятна мрежа на територията на Германия, която упражнява огромно въздействие върху шиитските общности от разнообразни националности до степен на цялостен надзор. " В специфичен меморандум на федералното държавно управление, изпратен до Народното събрание на 21 август с.г. се споделя, че шиитският ислямски център в Хамбург се употребява като рупор на иранската гражданска война в страната, което е в несъгласие с немската конституция и демократичната система.
Въпросният център, учреден в Германия през 1999 година е един от най-важните стълбове на ислямската общественост на шиитските организации в Германия. В меморандума на държавното управление до Народното събрание се показва, че " немските организации и джамии, които са обект на иранско въздействие, теоретично работят под чадъра на Ислямското общество на шиитските организации, само че центърът в Хамбург е неговият главен мотор. "
Франция е един от центровете на ефикасна иранска активност
Иранското наличие и шиитското наличие във Франция датират от края на деветнадесети век. Разбира се, шиитите във Франция не са единствено иранци, като съставляват шиитските общности в страни като Мадагаскар, Ливан, Пакистан и Ирак, в допълнение към шиитите от френски генезис и децата на имигранти. Франция съставлява изключително значение за тях, за което приказва и фактът, че Париж бе седалището в заточение на теоретика на ислямската гражданска война аятолах Хомейни, откакто Саддам го изгони от Наджаф, Ирак. Това беше и стъпката, довела след това до разпалването на националния протест против режима на шах Реза Пахлави.
Шиитите във Франция през днешния ден съставляват голяма сектантска мощ, като се изключи че са цитадела на иранската съпротива, представлявана от Организацията на националните муджахидини, която Иран счита за терористична. Значението на Франция за Иран се крие във обстоятелството, че включва повече от шест милиона мюсюлмани, което се равнява на към 8.8 % от общото население, съгласно изследване на американския социологически център Pew.
Известно е, че иранският свещеник Махди Рухани е изиграл съществена роля в основаването на Иранския ислямски център в Париж, който се трансформира в инструмент за разпространяване на идеологията на ислямската гражданска война. Според Pew, броят на шиитските почитатели на джаафаритската фракция във Франция е към 300 хил души. Около половината от тях живеят в столицата Париж и нейните покрайнини, а другата половина са разпределени в други градове, измежду които Лион, Тулуза, Монпелие, Лил, Марсилия и други
Във Франция шиитите са проведени в редица структури, които играят значима роля в обслужването на иранските ползи, а Асоциацията на иранските мюсюлмански студенти във Франция (L`Association des étudiants musulmans iraniens en France) има съществено въздействие в разпространяването на шиитската теория, както и Ислямския културен център на улица Жан Барт Le centre islamique de la rue Jean-Bart, който беше затворен от френските управляващи на 23 декември 1983 година По късно трима ирански дипломати, свързани с този център бяха експулсирани, в допълнение към Асоциацията на ислямските студенти във Франция (l`association des étudiants islamiques en France).
Част от студентите са изпратени от Иран с политически цели. Те са имали предпочитание да работят за износа на иранската гражданска война. Малко на брой френски жители попадат под тяхно въздействие и одобряват шиитската теория в исляма. Официални френски отчети удостоверяват съществуването на шиитски джамии, свързани с иранското посолство в Париж, Нант, Гренобъл, Кан, Монпелие и Нанси и връзката на имамите създатели с иранското посолство.
Мохамед Халаф е публицист, хоноруван учител във Философския факултет и във Факултета по публицистика на СУ " Св. Климент Охридски ", създател на книгата " Фауда. Колапсът на Близкия изток " (2019). Представяме ви фрагмент от новата му книга " Между Гог и Магог. Как Близкият изток се трансформира в ничия земя ", която следва да излезе. Заглавието на публикацията е на " Дневник ".
Иранският режим отделя голям бюджет достигащ до 700 млн. $ годишно за културните и религиозни мрежи и центрове, които сътвори в Европа. Доклад на Ирано-американския конгрес, разкрива, че тези центрове на процедура са щабовете на иранската бригада Ал Кудс, която дава отговор за външните интервенции. Германия е центърът на интернационалната организация на иранския режим в Европа като цяло. Точно както придвижването Мюсюлмански братя е основано в Лондон като център на своята интернационална организация. В Европа има доста ирански центрове, които популяризират религиозни хрумвания измежду арабските и ислямските общности.
В началото на седемдесетте години на ХХ век доктринални и културни разлики сред мюсюлманските имигранти в Европа започнаха да се открояват още по-ярко, като на собствен ред шиитската общественост към този момент не се свързваше само със сектата на анадолските алауити, идваща от Турция. Появиха се дребни общности от последователи на сектата на джаафаритите - така наречен " фракция на дванадесетте (имами) ". Това е най-разпространената шиитска фракция, преобладаваща в Южен Ливан, Южен Ирак, Иран и Западен Афганистан.
Шиитското наличие на континента е засилено заради имиграцията на студенти към него от разнообразни места, като Ирак и Иран, както и Уганда, където има шиитска фракция " Ходжа ", и някои южноазиатски страни. Впоследствие шиитските имигранти в Европа се усилиха след експлоадирането на Иранската гражданска война през 1979 година, войната в Ирак през 2003 година и не на последно място появяването на " Ислямска страна в Ирак и Сирия " (ИДИЛ) след 2014 година
Несигурното състояние на шиитите в редица арабски страни като Ирак и някои страни от Персийския залив беше фактор, който способства за емигрирането на огромен брой шиитски религиозни и политически фигури в Европа. Създадените от тях офиси и центрове се трансфораха в средища на дейна активност за разпространението на шиитската теория на континента.
През 90-те години по-специално Лондон се утвърди като център на шиитската агитация и религиозна активност, в която най-активна роля играят религиозните фондации " Абу ал-Касим ал-Хоии " и " Али Хаменей ". Във Англия бе задграничното управление на иракската опозиционна шиитска партия " Дауа ", която се бореше с режима на Саддам Хюсейн, ползвайки се с английска поддръжка. След американската инвазия в Ирак и свалянето на баасисткия режим " Дауа " се трансформира в една от авторитетните политически партии в страната, а след 2005 година стана преобладаваща мощ в държавното управление на Нури ал-Малики.
Шиитският ислям в Германия
Организацията " Шиитски съюз в Германия " има за цел да обслужва иранската политика. Тя е учреден през 2009 година и съставлява ирански, иракски, ливански, пакистански, афганистански, немски и турски шиитски общности в Германия. Комитетът на шиитския съюз в страната излезе с изказване през февруари 2015 година, изразявайки благодарност и признателност към духовния лидер Али Хаменей.
Шиитите в Германия са проведени в десетки ислямски организации, които се разграничават съгласно етническите разделения (кюрдски, турски, арабски и афганистански) и заслужава да се означи, че най-очевидната и значима разлика при тях е сред по този начин наречените сепаратисти и асимилатори. Т.е. сред тези, които желаят да разпространят ислямската просвета и цивилизация в Европа (до известна степен създавайки ислямско гето), и тези, които желаят да се интегрират в обществената и политическа тъкан на европейското общество.
Федерацията на ислямските организации и общности (FIOC) е учредена от Кемаледдин Каплан (от Аданав Турция) - политически емигрант след завземането на властта от турската войска през 1980 година Каплан има значима роля в насърчаването на международната ислямска гражданска война, инициирана от аятолах Хомейни, той приканва за джихад против турското държавно управление, а джамията Али в Хамбург, която е огромният шиитски център в Германия, предизвиква задачите и политиките на революцията.
Иранската асоциация и Ислямското общество на Хамбург (Islamische Zentrum Hamburg (IZH), което има клонове и в други градове в страната, се опълчват на демократичния плурализъм и смятат западната цивилизация за корумпирана и имат вяра, че ислямската политическа система би трябвало да я размени. Богати и авторитетни шиити се срещат в тази асоциация през май 2008 година, с цел да обсъдят вероятностите за съюз сред шиитските асоциации регистрирани в Германия за да активизират шиитите и иранската агитация.
© Majid Asgaripour/WANA, Reuters
Белгия, " Европейската Кербала "
Няма по-добра илюстрация за разширяващото се шиитско наличие на континента от Белгия. Ислямът има дълга история в тази западноевропейска страна. Въпреки че сходно на останалите европейски страни тази вяра се популяризира с помощта на напора на имигранти, в Белгия ислямът се трансформира в религията на значителен брой коренни поданици. Броят на мюсюлманите там се прави оценка на сред 600 и 800 хиляди В Брюксел, белгийската столица, която е хазаин на европейските институции и знак на обединяването на Европа, мюсюлманската общественост съставлява към 25% от популацията на града.
Отношението на белгийската страна към тази втора по значителност вяра в страната придобива огромно значение в увеличението на мюсюлманската общественост. От самото начало формален Брюксел взема ефективно присъединяване в ръководството на мюсюлманските общности. Закон от 1971 година подсигурява на мюсюлманите редица права, в това число и правото на независимост в тълкуването на исляма, както и финансово подкрепяне на ислямските организации от държавния бюджет. Тази публична поддръжка, несъмнено, не е безплатно, защото на собствен ред дава на белгийската страна опцията да се намесва в дейностите на ислямските организации.
Тази отворена белгийска политика към ислямските организации докара до разпалване на конкуренцията сред редица ислямски организации, които се стремят да получат привилегирована позиция в страната, като в същото време се възползват от материалните запаси, които страната дава на духовниците в тези институции. Някои ислямски организации даже получават легално помощ от други страни.(...)
Белгийската шиитска общественост е съсредоточена в Брюксел и нейните покрайнини, където шиитите показват забележителна дарба за интеграция на всички равнища - от всекидневното другарство до вписването в професионалните структури. От друга страна, шиитските организации и в частност представителите на джаафаристката фракция на " дванадесетте имами " развиват дейна активност измежду мюсюлманите, които в огромното си болшинство са сунити, както и измежду немюсюлманите. В центъра на Брюксел, а и в някои други белгийски градове, те основаха редица асоциации и духовни учебни заведения, макар малцинствения си статут измежду мюсюлманската общественост в страната като цяло.
Все отново основното средище за ислямско въздействие в Белгия, както и другаде в Европа, си остават джамиите (Хусаииният). Шиитски религиозни храмове се появиха в страната от началото на 90-те години. В Андерлехт известният ирански свещеник Джамал Ал-Дин Ал-Табатабай освещава новопостроената джамия " Имам Ал-Рида ", трансформирала се в най-съществен център за шиитска религиозна активност в страната. Същият свещеник освещава и джамията " Рахман " още веднъж в Андерлехт, към която гравитират както шиити, по този начин и сунити. В страната се построяват и " профилирани " по етнически симптом джамии, които надлежно се употребяват от иракски, турски и пакистански шиити.
Доктринален и политически шиизъм
" След обръщането ми към исляма срещнах един от братята, който ми оказа помощ и ме посъветва да продължа търсенето си. По това време открих книга, която споделя за иранската гражданска война, както и за това, по какъв начин да бъде разбиран исляма ахл Ал-Бейт м шиитската интерпретация. Това бе ключът, с цел да се разбере тази гражданска война. По същото време се срещнах с делото на имама Али и имам Хюсеин, мир на праха им " - по този начин един някогашен християнин-французин споделя по какъв начин е възприел исляма, присъединявайки се към шиитската фракция.
Усилията за разпространяването на шиизма се трансфораха във значим феномен, който аргументи доста проблеми в връзките сред Ислямска република Иран, първата шиитска страна в света, и редица арабски и западни страни, които се притесняват, че това ще посее семената на религиозни вражди на техен терен. И фактически, в Белгия шиизмът се популяризира даже измежду сунитските общности и в католическите среди. Броят на мароканските шиити в тази страна доближи 10 хиляди души. Някои откриватели виждат тази наклонност като продължение на опита на иранските шиитски центрове да разширят въздействието си в това число и върху арабския Магреб. Други са на отзиви, че тази доктринална промяна се дължи на недоволството на сунитите, търсещи нова религиозна еднаквост, която дава отговор на техните нетрадиционни желания.
От друга страна, не е допустимо да се наблюдава разпространението на шиизма в света без да се върнем към едно от най-важните шиитски политически събития в актуалната история - Иранската гражданска война от 1979 година Голямата й известност, с помощта на харизматичната персона на духовния й лидер аятолах Хомейни, сътвори условия за интензивен растеж на шиитското наличие в разнообразни елементи на света. През 80-те години мюсюлманската юноша в редица страни стартира да демонстрира по-голям интерес към шиитската фракция, което повдигна въпроси, които до неотдавна рядко се задаваха измежду редиците на обичайните сунитски течения, въпроси, които засягат понятия като правдивост и тъждество в ислямското им тълкувание.
© Majid Asgaripour/WANA, Reuters
В рамките на тази агресия ролята на пионери се пада на група марокански жители на Белгия, които откриват контакти с иранските имами, изпратени от Техеран да проследят религиозната и политическа обстановка на иранската общественост в Европа. Впоследствие тези " новопокръстени " шиити посещават свещения град Ком, откъдето след съответна религиозна индоктринация се завръщат в Белгия в качеството на новоизпечени мисионери на тази фракция.
През 1990 година шиитското наличие в Белгия беше подсилено от значим и значителен съставен елемент, шиитите от Ирак, които напуснаха страната, с цел да избягат от режима на Саддам Хюсеин. При това тези иракски имигранти имаха две основни преимущества пред иранските си сътрудници: опита в противодействието на светския баасистки режим и събитието, че за разлика от иранците те приказват арабски, който е понятен за магребската общественост в Белгия.
С настъпването на новото хилядолетие изгря и звездата на Хасан Насрала, генералният секретар на ливанската Хизбула, която се нарежда като бранител на палестинската идея и като единствената ливанска паравоенна организация, която е в положение да се изправи против Израел. По подобен метод, някои сунитски среди в Европа започнаха да прегръщат шиитската идея и теория заради чисто политически аргументи. Наред с тях, някои европейски сунити оцениха и усърдието, с което шиитската фракция се опълчва на западния метод на живот, който съгласно тях вреди на културата на мюсюлманите в Европа.
Друга страна, в която шиизмът откри плодородна почва, е Италия. В Рим, Милано, Бреша, Новара и Комо към този момент има шиитско наличие. Така да вземем за пример, в Комо е седалището на Ливанската асоциация на юристите, която разгласява на страницата си във Фейсбук клипове на шиитски духовници, като Абдул Азиз Хамза и Басал Карут. Чисто религиозна активност развиват и шиитските общности в градове като Новара, Палермо и Капри, които разгласяват религиозни апели и вести, свързани с публични празници като Ашура.
Наред с тух обаче, други шиитски организации се занимават с политико-религиозна агитация измежду италианските шиитски общности. Например, иранци, афганистанци и пакистанци са дейни в центъра " Имам ал-Махди " в Рим, под духовното попечителство на италианския духовник, който одобри шиизма, назовавайки се с гръмкото име Аббас де Палма (след като бе индоктриниран центровете в Ком и Дамаск). Така да вземем за пример, центърът провежда честване на " освобождението на Ливан от израелска окупация ". Освен това, на неговия уебсайт се изявяват дейци от вида на Науар ал-Сахили - водеща фигура в ливанската Хизбулла, а самият Аббас де Палма нерядко се базира на престижа на нейния водач Хасан Насралла. Центърът също по този начин поддържа режима на Асад, както и организацията " Зайнабиюн ", която се сражаваше срещу бунтовниците на страната на сирийския режим. Тази Въоръжена група е основана и финансиране от Иран от афганистански емигранти.
Бунт с кръв и оръжия
На 12 март 2012 година Рашид Ал-Бухари, марокански преселник, живеещ в Белгия, подпали шиитската джамия " Имам Ал-Рида " в Андерлехт и умъртви имама, който е от марокански генезис и се считаше за един от най-видните шиитски проповедници в страната. Обвиняемият, който беше наказан на 27 години затвор, отхвърли да е желал да убие шиитския имам или да рани другите двама души, които са били в джамията по това време. По-скоро той призна виновност за това, че е желал да опожари джамията в митинг против поддръжката на белгийските шиити за режима на Асад и милициите, които убиват сунити в Сирия.
Този случай сложи на дневен ред казуса за междусектантските спорове в Европа, които в това време се бяха популяризирали от огнището им в Близкия изток до далечния арабски Магреб. Напрежение в връзките сунити-шиити породи и във Англия, където още от началото на сирийската рецесия избухнаха демонстрации и конфликти. По подобен метод вниманието на мюсюлманската общественост се измести от конфликта с ислямофобията към ангажиране във вътрешни междуислямски борби в тази страна.
Въпреки че шиизмът във Англия постоянно е свързван с Иран, има един тип шиизъм, към който Техеран твърди, че е мощно неприятелски, и той се назовава " английски шиизъм ". Негов главен изразител е известният шиитски свещеник и просветител Ясер ал-Хабиб, а основното му обръщение е омразата към сунитите. Затова Хасан Насрала, прочут с близостта си с Иран, се разгласи срещу него, изобличавайки го като инструмент за междусектантски войни, обслужващ английското разузнаване. Същата позиция изрази и иранският Върховен водач Али Хаменей, който нападна персонално Садик ал-Хусейни ал-Ширази - иракски шиитски свещеник, прочут с въздействието си върху английските шиити.
В допълнение към сунитско-шиитския и шиитско-шиитския спор, шиитското наличие е изправено и пред други проблеми. Така да вземем за пример, френските управляващи взеха решение да затворят шиитския център Ал-Захра, тъй като полицията откри в ннего две пушки с 200 патрона. Подсъдимите споделиха, че това е просто инструмент за отбрана от възможни офанзиви против шиитския център от членове на Ал Кайда и на Ислямска страна.
С други думи, ислямофобията не е единствената грижа на мюсюлманската общественост в Европа. С течение на времето се следи усилване на конкуренцията и даже враждебността по оста сунити-шиити, дължащи се както на политически фактори, по този начин и на доктринални разлики, като последните са в основата и на несъгласия вътре в самите секти. В случая със шиитската фракция политиката играе съществена роля в връзките на шиитската общественост с останалите мюсюлмани и с по-широката европейска общественост.
Ислямска република Иран побърза да употребява шиитското наличие в европейските страни, с цел да разшири своето политическо, религиозно и културно въздействие измежду арабските и ислямските общности.
Техеран постоянно е употребявал благотворителната активност в своите културно-образователни институции за консолидиране на своето политическо въздействие и въздействие в региона на сигурността на Балканите и в Европа.
Тази активност не се лимитира до разширение на връзките сред иранските университети и техните европейски сътрудници, само че има и други профилирани мрежи, които е основал за вдишване на логистични задания, улесняващи трансформацията на политическите стратегии и планове под културно, благотворително и академично покритие. Техеран обърна огромно внимание на основаването на мрежи от асоциации, културни центрове и хусаини (джамии за шиити) в Европа, Скандинавия и Балканите, посредством които осъществя своите политически и финансови цели.
Докладът на немската Служба за отбрана на конституцията от 2018 година (контраразузнаването), оповестен през лятото на 2019 година, показва, че " Ислямският център в Хамбург е основал необятна мрежа на територията на Германия, която упражнява огромно въздействие върху шиитските общности от разнообразни националности до степен на цялостен надзор. " В специфичен меморандум на федералното държавно управление, изпратен до Народното събрание на 21 август с.г. се споделя, че шиитският ислямски център в Хамбург се употребява като рупор на иранската гражданска война в страната, което е в несъгласие с немската конституция и демократичната система.
Въпросният център, учреден в Германия през 1999 година е един от най-важните стълбове на ислямската общественост на шиитските организации в Германия. В меморандума на държавното управление до Народното събрание се показва, че " немските организации и джамии, които са обект на иранско въздействие, теоретично работят под чадъра на Ислямското общество на шиитските организации, само че центърът в Хамбург е неговият главен мотор. "
Франция е един от центровете на ефикасна иранска активност
Иранското наличие и шиитското наличие във Франция датират от края на деветнадесети век. Разбира се, шиитите във Франция не са единствено иранци, като съставляват шиитските общности в страни като Мадагаскар, Ливан, Пакистан и Ирак, в допълнение към шиитите от френски генезис и децата на имигранти. Франция съставлява изключително значение за тях, за което приказва и фактът, че Париж бе седалището в заточение на теоретика на ислямската гражданска война аятолах Хомейни, откакто Саддам го изгони от Наджаф, Ирак. Това беше и стъпката, довела след това до разпалването на националния протест против режима на шах Реза Пахлави.
Шиитите във Франция през днешния ден съставляват голяма сектантска мощ, като се изключи че са цитадела на иранската съпротива, представлявана от Организацията на националните муджахидини, която Иран счита за терористична. Значението на Франция за Иран се крие във обстоятелството, че включва повече от шест милиона мюсюлмани, което се равнява на към 8.8 % от общото население, съгласно изследване на американския социологически център Pew.
Известно е, че иранският свещеник Махди Рухани е изиграл съществена роля в основаването на Иранския ислямски център в Париж, който се трансформира в инструмент за разпространяване на идеологията на ислямската гражданска война. Според Pew, броят на шиитските почитатели на джаафаритската фракция във Франция е към 300 хил души. Около половината от тях живеят в столицата Париж и нейните покрайнини, а другата половина са разпределени в други градове, измежду които Лион, Тулуза, Монпелие, Лил, Марсилия и други
Във Франция шиитите са проведени в редица структури, които играят значима роля в обслужването на иранските ползи, а Асоциацията на иранските мюсюлмански студенти във Франция (L`Association des étudiants musulmans iraniens en France) има съществено въздействие в разпространяването на шиитската теория, както и Ислямския културен център на улица Жан Барт Le centre islamique de la rue Jean-Bart, който беше затворен от френските управляващи на 23 декември 1983 година По късно трима ирански дипломати, свързани с този център бяха експулсирани, в допълнение към Асоциацията на ислямските студенти във Франция (l`association des étudiants islamiques en France).
Част от студентите са изпратени от Иран с политически цели. Те са имали предпочитание да работят за износа на иранската гражданска война. Малко на брой френски жители попадат под тяхно въздействие и одобряват шиитската теория в исляма. Официални френски отчети удостоверяват съществуването на шиитски джамии, свързани с иранското посолство в Париж, Нант, Гренобъл, Кан, Монпелие и Нанси и връзката на имамите създатели с иранското посолство.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ