НА ЖИВО: Депутатите изслушват 12 министри на парламентарен контрол
Днешното пленарно съвещание стартира с заявления от политическите партии в чест на годишнината от гибелта на Васил Левски.
Декларация прочете от Има Такъв Народ: “В навечерието сме на 149-тата годишнина от гибелта на Васил Левски. Каквото и дас е каже за делото на Апостола ще бъде непретенциозно. И до през днешния ден не преставаме да се учудваме на неговия организаторски гений. Той ще остане в международната съкровищница на безсмъртието. Апостолът на свободата е служил като образец за безкористност. Нека в наши дни в никакъв случай не забравяме подвига на Апостола. Нека паметта и концепциите на най-светлия ни народен воин пребъдат ”.
Борислав Гуцанов изрази мнение, че щеше да по-добре, в случай че имаше декларация на цялото Народно събрание за делото на Васил Левски.
След него думата взе Тома Биков: “На днешния ден можем да кажем, че Левски не може да бъде декларация, той може да бъде динамичност, осмисляне и даже тежест, която не всеки път сме подготвени да носим. Той е жив и един от главните центрове на българската национална еднаквост. Левски не може да бъе единствено думи на удивление и уважение. Левски слага доста тежки и комплицирани въпроси, които и до през днешния ден нямат своя отговор. Такъв въпрос е думата “Народе???? ”. Все още се опитваме да дадем отговор и не всеки път съумяваме. Той слага въпроса за измяната и по тази причина до каква степен имаме сили на носим кръста на свободата, кръста на това да бъдем българи. Свободата не е право, а обвързване. Ние не всеки път сме на висотата на това обвързване освен като политически хайлайф, а и като общество. Левски е цивилизационен избор. Това е фигура, която се бори България да бъде част от европейските нации. Тук идва въпроса: Готови ли сме ние да плащаме за свободата по този начин, както са създали Левски и останалите дейци за национално избавление. Роднините не Левски умират в бедност, оставени и забравени. Това не трябва да забравяме. Днес също има хора, които са плащали цената за своя цивилизационен избор, само че отсъстват от паметта. Надявам се да не помним Левски единствено на датите, когато протоколът е по-силен от фигурата и нейната значителност. Левски би трябвало да е жив всеки ден не с думите, а с делата ни! ”
Декларация прочете от Има Такъв Народ: “В навечерието сме на 149-тата годишнина от гибелта на Васил Левски. Каквото и дас е каже за делото на Апостола ще бъде непретенциозно. И до през днешния ден не преставаме да се учудваме на неговия организаторски гений. Той ще остане в международната съкровищница на безсмъртието. Апостолът на свободата е служил като образец за безкористност. Нека в наши дни в никакъв случай не забравяме подвига на Апостола. Нека паметта и концепциите на най-светлия ни народен воин пребъдат ”.
Борислав Гуцанов изрази мнение, че щеше да по-добре, в случай че имаше декларация на цялото Народно събрание за делото на Васил Левски.
След него думата взе Тома Биков: “На днешния ден можем да кажем, че Левски не може да бъде декларация, той може да бъде динамичност, осмисляне и даже тежест, която не всеки път сме подготвени да носим. Той е жив и един от главните центрове на българската национална еднаквост. Левски не може да бъе единствено думи на удивление и уважение. Левски слага доста тежки и комплицирани въпроси, които и до през днешния ден нямат своя отговор. Такъв въпрос е думата “Народе???? ”. Все още се опитваме да дадем отговор и не всеки път съумяваме. Той слага въпроса за измяната и по тази причина до каква степен имаме сили на носим кръста на свободата, кръста на това да бъдем българи. Свободата не е право, а обвързване. Ние не всеки път сме на висотата на това обвързване освен като политически хайлайф, а и като общество. Левски е цивилизационен избор. Това е фигура, която се бори България да бъде част от европейските нации. Тук идва въпроса: Готови ли сме ние да плащаме за свободата по този начин, както са създали Левски и останалите дейци за национално избавление. Роднините не Левски умират в бедност, оставени и забравени. Това не трябва да забравяме. Днес също има хора, които са плащали цената за своя цивилизационен избор, само че отсъстват от паметта. Надявам се да не помним Левски единствено на датите, когато протоколът е по-силен от фигурата и нейната значителност. Левски би трябвало да е жив всеки ден не с думите, а с делата ни! ”
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ