Днешното ни поетично вдъхновение е красиво, истинско и казва всичко

Днешното ни поетично ентусиазъм е красиво, същинско и споделя всичко с малко думи... Защото от време на време тишината е най-хубавото, което можем да предложим.

***

Започвам да обичам по какъв начин мълчиш.
Светът ми става някак си... подводен.
Не си личат ни думи, ни сълзи.
И кротичко се давят всички мемоари.
А тишината стопира да боли.
До през вчерашния ден беше тежка. Като рана.
Най-острата от всички тишини.
Най-трудната. И най-голямата.
Но незабелязано стана част от мене.
Аз не съумях да я опитомя.
А тя съумя. Успя да ме превземе.
От на следващия ден ме наричай Тишина.