Днес се почита църковният празник за Рождението на Св. Йоан

Днес се уважава църковният празник за Рождението на Св. Йоан Кръстител. Наричан е от народа Еньовден. Св. Йоан Кръстител или Предтеча е една от най-важните исторически персони на християнството. Освен на 24 юни, Църквата му е посветила още два празника през годината - на 29 август, когато е денят на неговата гибел, прочут като Секновене в националната традиция, и на 7 януари - Ивановден.

Йоан е дългочакана и единствена рожба на праведните Захарий и Елисавета, които живеели в юдейския град Хеврон. Бащата Захарий бил един от свещениците на огромния Йерусалимски храм. Със брачната половинка си живеели праведно, само че нямали деца, макар, че мъчително се молели на Бог да ги ощастливи с наследници. Вече били в преклонна възраст, когато пред Захарий се явил ангел. Свещеникът се уплашил, само че ангелът му отвърнал да не се бои, тъй като молитвата му е чута от Господ - брачната половинка му Елисавета ще роди наследник, който ще бъде наименуван Йоан /в превод " Божия берекет ", " Божия благосклонност " / и ще бъде " популярен пред Господа ". Скоро откакто Захарий се прибрал вкъщи си, Елисавета заченала. Съпрузите откровено благодарили на Бог за неговата благосклонност. Според евангелския роман преди да роди Елисавета е посетена от нейната сродница - Мария от Назарет. Когато брачната половинка на Захарий родила момче, според Божието заричане, тя споделила да го нарекат Йоан.

Половин година след сина на Захарий и Елисавета се родил и Исус Христос. Поради заповедта на цар Ирод да бъдат избити всички деца - от новородените до тези на двегодишна възраст, животът на младенеца Йоан също бил заплашен. Не след дълго родителите умряли и момчето било отгледано от близки родственици, а когато достигнал пълноправие Йоан се отдръпнал в пустинята. Там живял аскетично и проповядвал смирение на хората, подготвяйки ги за идването на Спасителя - Исус Христос. Йоан Кръстител първи стартира покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

Българите назовават празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, тъй като съответствува с лятното слънцестоене. Според националните вярвания на този ден " слънцето играе или трепти ", когато изгрява. Народните лечители настояват, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. В българския празничен календар Еньовден стои по значение паралелно с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има разнообразни названия - Яневден - в Софийско, Иванден - в Западна България, Иван Бильобер - в Североизточна България. С него са свързани голям брой вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. На този ден всички би трябвало да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, с цел да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се демонстрира слънчевият диск, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува.