Празник е! Черпят 9 хубави имена
Днес православната черква уважава Преп. Симеон Стълпник. Св. Марта. Св. мчци Айтал и Амун дякони. С този празник стартира есенната оран.
Светецът се счита за настойник на орачите, по тази причина го назовават „ Симеон Орачо”, „ Симеон Стълпник”, а денят му — „ стопанската Нова година”.
Симеоновден се смята за начало на нова стопанска година, по тази причина се счита най-много за аграрни празник. На Симеоновден стартира бруленето и събирането на орехите, по тази причина от време на време празникът се назовава и “Симеон брульо”.
В навечерието на празника дамите носят семето за посев в храма, с цел да бъде благословено. В зърното слагат филиз босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
Сутринта на празника дамите замесват пшенично тесто и вършат обредни питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им дружно с червени вълнени конци.
В Северозападна България пред каруцата се коли курбан (за “курбан на св. Симеон”) — петле или кокошка, който дружно с питата орачите носят на равнищата. Остатъците се закопават там в земята.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам, с цел да е противоречива работата.
Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, тъй като по този начин ще се изнесе плодородието.
Не се кладе огън, до момента в който не се върне орачът, с цел да се предпазят посевите от пожари.
Жените не перат и не простират, с цел да не са празни класовете; неразрешена е всякаква домашна работа, обвързвана с вълна, с цел да не атакуват вълци стадата. Известен е и обичаят "полазване ": всички в къщата наблюдават — в случай че в дома влезе богат човек, значи реколтата ще бъде добра.
По същия метод и орачът, отивайки към равнищата, счита, че в случай че срещне човек с “пълно”, житото ще роди доста зърно.
В Западна България се смята, че в случай че на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари идната година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата.
В християнския календар Симеоновден се чествува в памет на св. Симеон Стълпник, прочут измежду българите като “Симеон Орач”.
Според житието му, той е роден в Мала Азия. На 18 година постъпва в манастир, само че по-късно се усамотява, като си построява каменна кула, сходна на висок дирек, върху която прекарва остатъка от живота си, по тази причина е наименуван “Стълпник”. Там умира на 103 години.
На този ден имен ден честват всички с имената Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта.
Светецът се счита за настойник на орачите, по тази причина го назовават „ Симеон Орачо”, „ Симеон Стълпник”, а денят му — „ стопанската Нова година”.
Симеоновден се смята за начало на нова стопанска година, по тази причина се счита най-много за аграрни празник. На Симеоновден стартира бруленето и събирането на орехите, по тази причина от време на време празникът се назовава и “Симеон брульо”.
В навечерието на празника дамите носят семето за посев в храма, с цел да бъде благословено. В зърното слагат филиз босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
Сутринта на празника дамите замесват пшенично тесто и вършат обредни питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им дружно с червени вълнени конци.
В Северозападна България пред каруцата се коли курбан (за “курбан на св. Симеон”) — петле или кокошка, който дружно с питата орачите носят на равнищата. Остатъците се закопават там в земята.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам, с цел да е противоречива работата.
Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, тъй като по този начин ще се изнесе плодородието.
Не се кладе огън, до момента в който не се върне орачът, с цел да се предпазят посевите от пожари.
Жените не перат и не простират, с цел да не са празни класовете; неразрешена е всякаква домашна работа, обвързвана с вълна, с цел да не атакуват вълци стадата. Известен е и обичаят "полазване ": всички в къщата наблюдават — в случай че в дома влезе богат човек, значи реколтата ще бъде добра.
По същия метод и орачът, отивайки към равнищата, счита, че в случай че срещне човек с “пълно”, житото ще роди доста зърно.
В Западна България се смята, че в случай че на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари идната година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата.
В християнския календар Симеоновден се чествува в памет на св. Симеон Стълпник, прочут измежду българите като “Симеон Орач”.
Според житието му, той е роден в Мала Азия. На 18 година постъпва в манастир, само че по-късно се усамотява, като си построява каменна кула, сходна на висок дирек, върху която прекарва остатъка от живота си, по тази причина е наименуван “Стълпник”. Там умира на 103 години.
На този ден имен ден честват всички с имената Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ