Атанасовден ден е! Зимата започва да си отива от днес
Днес почитаме Свети Атанасий Велики, който е роден през 295 година в Александрия. Почитаме го дружно с архиепископ Кирил, двамата избавили християнството от арианството и несторианството.
Имен ден честват: Атанас, Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „ Атанасиос " със значение „ вечен ".
Според националните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, по тази причина тук-там се назовава и " Среди зима ". Светецът е настойник на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, смъква дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква: " Иди си Зимо, идвай Лято! ".
Празника има и противовес - Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
Свети Атанасий се счита за брат на Св. Антон. Двамата са показани в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, именуван " сладки и медени ". Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, по тази причина дамите правели медени питки и раздавали, с цел да я омилостивят.
Характерна е и изработката на питки под формата на куче, защото се счита, че чумата най-вече се бои от кучета. В миналото хората проверявали запасите си от храна и дърва на Атанасовден, с цел да знаят ще стигнат ли до пролетта. Ако нямали, се запасявали. Казвали, че след тази дата денят нараства " колкото скача тригодишен елен ".
В българските национални вярвания Св. Атанасий е показан като огромен мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, с цел да ги пази от заболявания и демони.
В някои региони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за обич и сватба от моми и ергени. Скоро наближава интервал на пост и самоограничение, интервал, през който годежи и сватби не се правят.
На места на Атанасовден се вършат общоселски курбани, с цел да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светецът, с цел да излекува тежка болест или ужасно приключение. Празникът се свързва и с ритуала " побратимяване ", който се извършва и на Ивановден.
Традиционно на трапезата за Атанасовден участва питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-много свинско с бамя.
Имен ден честват: Атанас, Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „ Атанасиос " със значение „ вечен ".
Според националните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, по тази причина тук-там се назовава и " Среди зима ". Светецът е настойник на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, смъква дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква: " Иди си Зимо, идвай Лято! ".
Празника има и противовес - Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
Свети Атанасий се счита за брат на Св. Антон. Двамата са показани в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, именуван " сладки и медени ". Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, по тази причина дамите правели медени питки и раздавали, с цел да я омилостивят.
Характерна е и изработката на питки под формата на куче, защото се счита, че чумата най-вече се бои от кучета. В миналото хората проверявали запасите си от храна и дърва на Атанасовден, с цел да знаят ще стигнат ли до пролетта. Ако нямали, се запасявали. Казвали, че след тази дата денят нараства " колкото скача тригодишен елен ".
В българските национални вярвания Св. Атанасий е показан като огромен мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, с цел да ги пази от заболявания и демони.
В някои региони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за обич и сватба от моми и ергени. Скоро наближава интервал на пост и самоограничение, интервал, през който годежи и сватби не се правят.
На места на Атанасовден се вършат общоселски курбани, с цел да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светецът, с цел да излекува тежка болест или ужасно приключение. Празникът се свързва и с ритуала " побратимяване ", който се извършва и на Ивановден.
Традиционно на трапезата за Атанасовден участва питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-много свинско с бамя.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ