Велики четвъртък - боядисват се великденските яйца
Днес е Велики четвъртък - най-важният ден от Страстната седмица.
Днес се припомня Тайната вечеря на Божия наследник с апостолите, на която Иисус дава на своите възпитаници последните си духовни напътствия и им споделя, че ще бъде предаден. В неразбиране учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, и Христос му отвърнал така добродушно, че другите не разбрали. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречен Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте фрагмента от Евангелието, разказващи за Христовите премеждия. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки искащ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. Първото яйце наложително би трябвало да е алено - знак на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала, с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузките им - за здраве.
Първото яйце се пази в къщата в продължение на година, с цел да носи триумф и благополучие на домакините. Второто яйце също се боядисва в алено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в среднощ на събота против неделя.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на родственици, напомня БГНЕС.
От антични времена доста култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, да вземем за пример, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много нации виждали в яйцето знак на прераждането напролет. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството то стартира да се възприема като знак на раждането на индивида от природата. Червените яйца са знак на Христовата мъченическа кръв.
Днес се припомня Тайната вечеря на Божия наследник с апостолите, на която Иисус дава на своите възпитаници последните си духовни напътствия и им споделя, че ще бъде предаден. В неразбиране учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, и Христос му отвърнал така добродушно, че другите не разбрали. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречен Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте фрагмента от Евангелието, разказващи за Христовите премеждия. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки искащ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. Първото яйце наложително би трябвало да е алено - знак на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала, с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузките им - за здраве.
Първото яйце се пази в къщата в продължение на година, с цел да носи триумф и благополучие на домакините. Второто яйце също се боядисва в алено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в среднощ на събота против неделя.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на родственици, напомня БГНЕС.
От антични времена доста култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, да вземем за пример, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много нации виждали в яйцето знак на прераждането напролет. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството то стартира да се възприема като знак на раждането на индивида от природата. Червените яйца са знак на Христовата мъченическа кръв.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ