Проф. Ангел Димитров: Общата ни история с РСМ е основа на Договора за добросъседство
Днес честваме 120 година от Илинденско-Преображенското въстание. „ В Скопие през днешния ден би трябвало да осъзнаят, че уважението и приложението на основополагащ двустранен контракт е освен доказателство, само че и изискване за едно обикновено другарство сред съседи, само че и за действително отношение към демократичните правила и европейските полезности. Нека тази 120-годишнина от Илинденското въстание ни припомня и за това ”.
Това гласи разбор на проф. Ангел Димитров - държавник, историк и посланик по БГНЕС. Той е първият ексклузивен и пълномощен дипломат на България в районен съд Македония от 1994 до 2001 година От май 2018 година е съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси на България и РСМ.
Голямото въстание от 1903 година има извънредно трайна обществена роля във връзката сред предишното и сегашното. Това е значимо събитие и за България, и за районен съд Македония.
Илинденското въстание е исторически пулсиращо събитие, макар че от него ни разделят към този момент 120 години. Въстанието и по-точно неговата „ Илинденска част “ се празнува в двете обособени страни по друг метод. Дори единствено това е доказателство за затрудненията при неговото интерпретиране или схващане, породени от политическите катаклизми, които преживяхме през ХХ век и за рисковото въздействие на политиката върху историческата просвета.
От българска позиция, а това е исторически научната позиция, въстанието предлага няколко доста знакови смисли, които биха могли да бъдат обединени като обсег на историческата последователност. Трябва да разграничим метода, по който то се преглежда и отразява сега в двете страни. В този смисъл Илинденско-Преображенското въстание е генетично обвързвано с българското национално Възраждане и с интервала на възобновяване на българската държавност. Българското Възраждане основава основополагащите мостри и ориентири за националната просвета, за политиката, за българския нрав, които дефинират след Берлинския конгрес посоката на националното развиване. Акцентирам върху Възраждането, тъй като въпреки и леко модифициран този възрожденски развой продължава в неосвободените български земи и изключително и най-подчертано в Македония. Тази ера построява духовната и политическата среда, в която се образува поколението, което поде освободителната битка в Македония и Тракия и което действително реализира Илинденско-Преображенското въстание.
То черпи освен образци и хрумвания от епохата на Възраждането. То се старае да следва освен наследеното от героичното борческо минало, само че и да има дълг пред бъдещето. Приемствеността е доста значима и на повърхността можем да я отличим по знаци, като знамената на другите революционни окръзи, които са подчинени на българската национална символика. Ще видите трибагреника, лъвчето, наследения революционен лозунг „ Свобода или гибел “, българските революционни песни. Ще направя едно отклоняване – попадал съм в алманах с национални песни от Кичевско, в които попадат песните на Добри Чинтулов или пък в един по-късен интервал протестиращи против сдружението „ Радко “ през 2000 година идваха и пееха песента „ Не щеме ний благосъстояние, не щеме ни пари “, без да знаят, че това е ария по текст на Стефан Стамболов, а те си мислеха, че е локална македонска революционна ария. Посочвам това, с цел да подчертая тези извънредно дълбоки връзки.
Разбира се, главното, когато приказваме за въстанието, е присъединяване на българи от всички краища на България, които не са родово свързани с Македония и Одринска Тракия и даже да подчертаем, че военните ръководители са офицери и подофицери от българската войска, които са напуснали своя боен дълг. Можем да открием тези връзки и в самите основополагащи документи на организацията преди и след въстанието. Това е българската позиция.
За да разграничим доста ясно къде са отликите ще припомня, че Илинденското въстание се приема и през днешния ден като знак в районен съд Македония. Само че там символиката има напълно друго значение. Това идва с оповестяването на самата годишнина от въстанието за народен празник. Разликата е, че в България признакът на въстанието е повсеместен каквато е самата революционна организация, каквито са решението, подготовката и задачите на въстанието, които са единни. В РСМ, и преди като федерална единици в комунистическа Югославия, всичко българско се отстранява от въстанието като ненужно. Символът се лимитира териториално и съдържателно единствено до Македония и Илинден. Тук има от историческа позиция една доста фрапираща разлика. Докато в България въстанието е знак на битката на останалите под османска власт българи, то в районен съд Македония му е назначена служба да символизира битка за държавност. Докато в България то е свършек на един нескончаем развой, в РСМ то е оповестено за начало на битката за държавност. Т.е. това се прави напълно с пропагандна цел, с цел да се изведе тематиката за „ втория Илинден “ или по-точно да се обоснове подмяната на същинските илинденски идеали с одобряването на доктрината на македонизма и основаване на условия измежду популацията във Вардарска Македония тя да остане в границите на комунистическа Югославия след 1944 година
Независимостта на днешната млада съседка освен, че не внесе корекции в тази идеологизирана пропагандна теза, само че като трансформира загатна и Илинден в народен празник, ритуално го сложи при започване на един много злепоставен исторически развой. Става дума за комунистическото моделиране на Източна Европа след Втората международна война.
Когато приказваме за Голямото въстание от 1903 година можем да прибавим и извънредно доста връзки на тази последователност. Достатъчно е да посочим за връзката сред Гоце Делчев и Левски. Апостолът на свободата е кумирът на Гоце Делчев още от детските му години. Има доста огромна символика и връзка в посвещаването на революцията на Яворов и Ботев. Кръвната връзка сред Хаджи Димитър и Кръстьо Асенов, неговият племенник, който се обрича на битката за освобождението на Македония и там намира гибелта си. Много са тези връзки, за които би трябвало да се написа и приказва.
Най-важното сега е, че всичко това ни припомня за определението обща история, за нашата обща история. Напомням това определение, тъй като то е основно и в Договора за другарство и добросъседство. Общата история там не е залегнала като мотив за основаването на Съвместна комисия по исторически и просветителни въпроси, която би трябвало да разчисти зловредното завещание, което трови атмосферата в двете страни, само че тъй като е изтъкнато още в преамбюла на този документ, че общата история е съображение за сключване на Договора. Това не е доста добре известно и някак си се изпуска от вниманието като мотив за постигането на това единодушие.
Това гласи разбор на проф. Ангел Димитров - държавник, историк и посланик по БГНЕС. Той е първият ексклузивен и пълномощен дипломат на България в районен съд Македония от 1994 до 2001 година От май 2018 година е съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси на България и РСМ.
Голямото въстание от 1903 година има извънредно трайна обществена роля във връзката сред предишното и сегашното. Това е значимо събитие и за България, и за районен съд Македония.
Илинденското въстание е исторически пулсиращо събитие, макар че от него ни разделят към този момент 120 години. Въстанието и по-точно неговата „ Илинденска част “ се празнува в двете обособени страни по друг метод. Дори единствено това е доказателство за затрудненията при неговото интерпретиране или схващане, породени от политическите катаклизми, които преживяхме през ХХ век и за рисковото въздействие на политиката върху историческата просвета.
От българска позиция, а това е исторически научната позиция, въстанието предлага няколко доста знакови смисли, които биха могли да бъдат обединени като обсег на историческата последователност. Трябва да разграничим метода, по който то се преглежда и отразява сега в двете страни. В този смисъл Илинденско-Преображенското въстание е генетично обвързвано с българското национално Възраждане и с интервала на възобновяване на българската държавност. Българското Възраждане основава основополагащите мостри и ориентири за националната просвета, за политиката, за българския нрав, които дефинират след Берлинския конгрес посоката на националното развиване. Акцентирам върху Възраждането, тъй като въпреки и леко модифициран този възрожденски развой продължава в неосвободените български земи и изключително и най-подчертано в Македония. Тази ера построява духовната и политическата среда, в която се образува поколението, което поде освободителната битка в Македония и Тракия и което действително реализира Илинденско-Преображенското въстание.
То черпи освен образци и хрумвания от епохата на Възраждането. То се старае да следва освен наследеното от героичното борческо минало, само че и да има дълг пред бъдещето. Приемствеността е доста значима и на повърхността можем да я отличим по знаци, като знамената на другите революционни окръзи, които са подчинени на българската национална символика. Ще видите трибагреника, лъвчето, наследения революционен лозунг „ Свобода или гибел “, българските революционни песни. Ще направя едно отклоняване – попадал съм в алманах с национални песни от Кичевско, в които попадат песните на Добри Чинтулов или пък в един по-късен интервал протестиращи против сдружението „ Радко “ през 2000 година идваха и пееха песента „ Не щеме ний благосъстояние, не щеме ни пари “, без да знаят, че това е ария по текст на Стефан Стамболов, а те си мислеха, че е локална македонска революционна ария. Посочвам това, с цел да подчертая тези извънредно дълбоки връзки.
Разбира се, главното, когато приказваме за въстанието, е присъединяване на българи от всички краища на България, които не са родово свързани с Македония и Одринска Тракия и даже да подчертаем, че военните ръководители са офицери и подофицери от българската войска, които са напуснали своя боен дълг. Можем да открием тези връзки и в самите основополагащи документи на организацията преди и след въстанието. Това е българската позиция.
За да разграничим доста ясно къде са отликите ще припомня, че Илинденското въстание се приема и през днешния ден като знак в районен съд Македония. Само че там символиката има напълно друго значение. Това идва с оповестяването на самата годишнина от въстанието за народен празник. Разликата е, че в България признакът на въстанието е повсеместен каквато е самата революционна организация, каквито са решението, подготовката и задачите на въстанието, които са единни. В РСМ, и преди като федерална единици в комунистическа Югославия, всичко българско се отстранява от въстанието като ненужно. Символът се лимитира териториално и съдържателно единствено до Македония и Илинден. Тук има от историческа позиция една доста фрапираща разлика. Докато в България въстанието е знак на битката на останалите под османска власт българи, то в районен съд Македония му е назначена служба да символизира битка за държавност. Докато в България то е свършек на един нескончаем развой, в РСМ то е оповестено за начало на битката за държавност. Т.е. това се прави напълно с пропагандна цел, с цел да се изведе тематиката за „ втория Илинден “ или по-точно да се обоснове подмяната на същинските илинденски идеали с одобряването на доктрината на македонизма и основаване на условия измежду популацията във Вардарска Македония тя да остане в границите на комунистическа Югославия след 1944 година
Независимостта на днешната млада съседка освен, че не внесе корекции в тази идеологизирана пропагандна теза, само че като трансформира загатна и Илинден в народен празник, ритуално го сложи при започване на един много злепоставен исторически развой. Става дума за комунистическото моделиране на Източна Европа след Втората международна война.
Когато приказваме за Голямото въстание от 1903 година можем да прибавим и извънредно доста връзки на тази последователност. Достатъчно е да посочим за връзката сред Гоце Делчев и Левски. Апостолът на свободата е кумирът на Гоце Делчев още от детските му години. Има доста огромна символика и връзка в посвещаването на революцията на Яворов и Ботев. Кръвната връзка сред Хаджи Димитър и Кръстьо Асенов, неговият племенник, който се обрича на битката за освобождението на Македония и там намира гибелта си. Много са тези връзки, за които би трябвало да се написа и приказва.
Най-важното сега е, че всичко това ни припомня за определението обща история, за нашата обща история. Напомням това определение, тъй като то е основно и в Договора за другарство и добросъседство. Общата история там не е залегнала като мотив за основаването на Съвместна комисия по исторически и просветителни въпроси, която би трябвало да разчисти зловредното завещание, което трови атмосферата в двете страни, само че тъй като е изтъкнато още в преамбюла на този документ, че общата история е съображение за сключване на Договора. Това не е доста добре известно и някак си се изпуска от вниманието като мотив за постигането на това единодушие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ