Църквата почита Света Емилия
Днес (30 май) Българската православна черква уважава паметта на Света Емилия и през днешния ден имен честват всички, които носят имената Емилия, Емил, Емилиан, Емилиана, Ема и Емили. Честит празник!
Света Емилия произлиза от богат благороднически жанр. Тя е майката на св.Василий Велики и на Св.Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от тях – епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски, са оповестени за православни светци. Много огромно въздействие върху децата в фамилията оказва най-възрастната щерка на Емилия – Св.Макрина, която посредством своите беседи им внушава Божията обич и ги кара да се извърнат към чистия живот. След като децата напущат дома й, св.Емилия и най-голямата щерка основават женски манастир. Емилия разделя фамилното имущество сред децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се причисляват към тях. Те се отхвърлят от света и по този начин се образува девически манастир, където всички живеят под един покрив и разделят всичко по равно. Те живеят в примирение и обич и в тях няма нито яд, нито злоба, нито злоба, нито пренебрежение. Отричат се от суетата и тщеславието. Славата им е в това, че никой не ги познава, благосъстоянието им – в нищетата, тяхната храна – въздържанието. По този метод Емилия доживява дълбока напреднала възраст. Когато умряла, по нейно предпочитание е заровена в дребен фамилен параклис при мъжа си и един от синовете й. Обявена е за блажена.
Света Емилия произлиза от богат благороднически жанр. Тя е майката на св.Василий Велики и на Св.Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от тях – епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски, са оповестени за православни светци. Много огромно въздействие върху децата в фамилията оказва най-възрастната щерка на Емилия – Св.Макрина, която посредством своите беседи им внушава Божията обич и ги кара да се извърнат към чистия живот. След като децата напущат дома й, св.Емилия и най-голямата щерка основават женски манастир. Емилия разделя фамилното имущество сред децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се причисляват към тях. Те се отхвърлят от света и по този начин се образува девически манастир, където всички живеят под един покрив и разделят всичко по равно. Те живеят в примирение и обич и в тях няма нито яд, нито злоба, нито злоба, нито пренебрежение. Отричат се от суетата и тщеславието. Славата им е в това, че никой не ги познава, благосъстоянието им – в нищетата, тяхната храна – въздържанието. По този метод Емилия доживява дълбока напреднала възраст. Когато умряла, по нейно предпочитание е заровена в дребен фамилен параклис при мъжа си и един от синовете й. Обявена е за блажена.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ