Длъжни ли са екипите от Спешна помощ да пренасят пациентите от дома им до линейката?
„ Длъжни ли са екипите от Спешна помощ да придвижват пациентите от вкъщи им до колата за спешна помощ? ”. Да получиш отговор на този въпрос от Министерството на здравеопазването лишава 126 дни, или най-малко в тази ситуация на Славчо Николов, който се свърза с TrafficNews , с цел да опише с какво се е сблъскал. Оказва се, че казусът на Славчо не е индивидуален, а всеобщо хората у нас, чиито близки са в тежко положение, се сблъскват с този проблем - няма кой да придвижи пациентите от вкъщи им до колата за спешна помощ. Неслучайно доста хора намират бизнесниша в осъществяването на тази активност на частно.
Прочетете още
Николов описа, че преди месеци е изпаднал в обстановка, в която не е знаел по какъв начин да действа. Майка му е била болна и трудноподвижна и се наложило да постъпи по неотложност в болница. Близки повикали Бърза помощ, само че когато лекарският екип дошъл на място, почнали „ същинските страдания ”. Медиците заявили, че нямат обвързване да придвижват хора от вкъщи им до колата за спешна помощ и ще изчакат пред блока, до момента в който околните намерят вид лицето да бъде свалено до колата за спешна помощ.
Николов живее в чужбина и е нямал опция да придвижи майка си, която живее в постройка на четвъртия етаж до колата за спешна помощ и почнал да търси разновидности посредством съседи, близки и познати. Личният доктор на майка му го е посъветвал, че при подозрение за фрактура е добре преместването да се извърши от медицински лица. След отхвърли на екипите, които са били на място се е свързал с “Горещата телефонна линия ” на Министерство на здравеопазването, откъдето му обяснили, че в България “близки и познати ” на болното лице са задължени да го транспортират от вкъщи му до колата за спешна помощ. Малко по-късно майка му умира. Ситуацията надалеч не е изолирана, доста хора попадат в обстановката на Николов.
Това предизвика мъжа да насочи питане към Министерство на здравеопазването, съдържащо следните въпроси:
1. Какъв е протоколът по организирането на преместване на болен човек до колата за спешна помощ – кой е оторизиран да прави преместването?
2. Как стига болният от вкъщи си до колата за спешна помощ, за която екипът на Спешна помощ му е споделил, че ще го чака на улицата пред блока, в който живее, имайки поради, че този човек не може да стане самичък от леглото, нито може да се държи изправен на краката си?
На 26 април тази година, Николов изпраща запитването до Министерство на здравеопазването. Минават две месеца, в които той не получава отговор. На третия месец Славчо Николов към този момент е в България и при посещаване в Министерство на здравеопазването му е било доказано, че отговор не е направен. Тогава той декларира, че няма да си тръгне от министерството, до момента в който не получи отговори на въпросите му. Половин час по-късно е получил отговор, само че не и по поставените от него въпроси.
С него се е срещнал Даниел Петров, чиновник на дирекция “Лечебни действия ” към Министерство на здравеопазването, същата дирекция, която е изготвила писмото. Той признал, че не знае отговора на въпросите му и декларирал, че както майка му не е била в положение да стигне до колата за спешна помощ, по този начин и в Спешната помощ не работят хора, който могат да носят човек.
Преди да напусне постройката на Министерство на здравеопазването, Николов предложил на Даниел Петров тази позиция, да бъде изпратена в писмена форма до него, и подписана от министъра. Седмица по-късно той получава писмо от Министерство на здравеопазването съдържащо информация на какви условия би трябвало да дава отговор оборудването на колата за спешна помощ, и че “Екипът от Центъра за незабавна здравна помощ е бил задължен да употребява всички налични благоприятни условия за превоз на пациента до болница ”.
Ясно е, че един път качен в колата за спешна помощ, болният човек се транспортира до лечебното заведение от екипа на Спешна помощ, само че продължава да няма явен отговор на въпроса кой и по какъв начин прави преместването на пациента от вкъщи му до колата за спешна помощ. Месец по-късно получава още едно писмо от Министерство на здравеопазването, в което написа, че пациентът би трябвало да бъде пренесен “до колата за спешна помощ ” от екипа на Спешна помощ, само че не се споделя от кое място тъкмо до колата за спешна помощ. Отговорите би трябвало да са цялостни, точни и ясни, с цел да не основават опция за свободни тълкования, а дотук тези на Министерство на здравеопазването не са такива, показва Николов.
Едва на 30 август, в четвъртото по ред писмо на Министерство на здравеопазването се споделя, че екипът от Центъра за незабавна здравна помощ е бил задължен да употребява всички налични благоприятни условия за превоз на пациента до болница, а при положение на зародил проблем, в това число и с превозването на пациента от вкъщи му до колата за спешна помощ, е задължен да потърси помощ от ЦСМП посредством районната координационна централа. За пръв път написани се появяват думите “от дома му до колата за спешна помощ ”, 126 дни след слагането на въпроса.
Според Николов Министерство на здравеопазването в продължение на няколко месеца е прикривало същинските правила за превозване на пациенти в тежко положение, както и същинските отговорности на екипите от Спешна помощ. И освен ги прикривало, а даже се е опитвало да го убеди, че в действителност разпоредбите са радикално разнообразни от тези, които по-късно същото министерство изпратило.
TrafficNews също насочи питане към Министерството на здравеопазването за да получи отговор на следните въпроси:
1. Какъв е протоколът по организирането на преместване на болен човек до колата за спешна помощ – кой е оторизиран да прави преместването?
2. В кои случаи екипът може да откаже преместването на пациент до колата за спешна помощ?
3. Какво се случва с хората, които нямат близки и не могат да потърсят помощ от никого?
При нас отговорът пристигна доста по-бързо в сравнение с при господин Николов - единствено за ден, за което благодарим на пресцентъра на Министерство на здравеопазването.
Отговор от Министерството на здравеопазването, който гласи:
„ Дейностите, осъществявани от екипите на ЦСМП, са регламентирани в медицинския стандарт по незабавна медицина. Те включват оказване на квалифицирана незабавна здравна помощ на пациенти в незабавно положение в дома, на мястото на случая, в случаи на всеобщи бедствия, повреди и рецесии, по време на превоза им до приемно лечебно заведение за болнична помощ или по време на престой във филиал за незабавна здравна помощ. Екипите транспортират пациенти до болница единствено при открито незабавно положение на пациент, налагащо хоспитализация. Преместването на пациент в незабавно положение от мястото на случая (включително от дома) до колата за спешна помощ се прави от екипа, оказващ незабавна здравна помощ. Ако сигналът касае отвод от оказване на незабавна здравна помощ, следва да се дават съответни данни, въз основа на които Министерство на здравеопазването ще извърши инспекция ”.
Възможно ли е в действителност в една европейска страна, медицински чиновници да не познават протокола за превозване на тежкоболни и неподвижни хора? Още по-разочароващо в тази ситуация е, че сходно нещо се случва всеки ден с някой някъде. Може би е време за образование. Само преди дни работещите в центровете за незабавна помощ излязоха на народен митинг с претенции за по-високи заплати. Исканията им, естествено са основателни, само че е добре да са наясно и със отговорностите си.
Прочетете още
Николов описа, че преди месеци е изпаднал в обстановка, в която не е знаел по какъв начин да действа. Майка му е била болна и трудноподвижна и се наложило да постъпи по неотложност в болница. Близки повикали Бърза помощ, само че когато лекарският екип дошъл на място, почнали „ същинските страдания ”. Медиците заявили, че нямат обвързване да придвижват хора от вкъщи им до колата за спешна помощ и ще изчакат пред блока, до момента в който околните намерят вид лицето да бъде свалено до колата за спешна помощ.
Николов живее в чужбина и е нямал опция да придвижи майка си, която живее в постройка на четвъртия етаж до колата за спешна помощ и почнал да търси разновидности посредством съседи, близки и познати. Личният доктор на майка му го е посъветвал, че при подозрение за фрактура е добре преместването да се извърши от медицински лица. След отхвърли на екипите, които са били на място се е свързал с “Горещата телефонна линия ” на Министерство на здравеопазването, откъдето му обяснили, че в България “близки и познати ” на болното лице са задължени да го транспортират от вкъщи му до колата за спешна помощ. Малко по-късно майка му умира. Ситуацията надалеч не е изолирана, доста хора попадат в обстановката на Николов.
Това предизвика мъжа да насочи питане към Министерство на здравеопазването, съдържащо следните въпроси:
1. Какъв е протоколът по организирането на преместване на болен човек до колата за спешна помощ – кой е оторизиран да прави преместването?
2. Как стига болният от вкъщи си до колата за спешна помощ, за която екипът на Спешна помощ му е споделил, че ще го чака на улицата пред блока, в който живее, имайки поради, че този човек не може да стане самичък от леглото, нито може да се държи изправен на краката си?
На 26 април тази година, Николов изпраща запитването до Министерство на здравеопазването. Минават две месеца, в които той не получава отговор. На третия месец Славчо Николов към този момент е в България и при посещаване в Министерство на здравеопазването му е било доказано, че отговор не е направен. Тогава той декларира, че няма да си тръгне от министерството, до момента в който не получи отговори на въпросите му. Половин час по-късно е получил отговор, само че не и по поставените от него въпроси.
С него се е срещнал Даниел Петров, чиновник на дирекция “Лечебни действия ” към Министерство на здравеопазването, същата дирекция, която е изготвила писмото. Той признал, че не знае отговора на въпросите му и декларирал, че както майка му не е била в положение да стигне до колата за спешна помощ, по този начин и в Спешната помощ не работят хора, който могат да носят човек.
Преди да напусне постройката на Министерство на здравеопазването, Николов предложил на Даниел Петров тази позиция, да бъде изпратена в писмена форма до него, и подписана от министъра. Седмица по-късно той получава писмо от Министерство на здравеопазването съдържащо информация на какви условия би трябвало да дава отговор оборудването на колата за спешна помощ, и че “Екипът от Центъра за незабавна здравна помощ е бил задължен да употребява всички налични благоприятни условия за превоз на пациента до болница ”.
Ясно е, че един път качен в колата за спешна помощ, болният човек се транспортира до лечебното заведение от екипа на Спешна помощ, само че продължава да няма явен отговор на въпроса кой и по какъв начин прави преместването на пациента от вкъщи му до колата за спешна помощ. Месец по-късно получава още едно писмо от Министерство на здравеопазването, в което написа, че пациентът би трябвало да бъде пренесен “до колата за спешна помощ ” от екипа на Спешна помощ, само че не се споделя от кое място тъкмо до колата за спешна помощ. Отговорите би трябвало да са цялостни, точни и ясни, с цел да не основават опция за свободни тълкования, а дотук тези на Министерство на здравеопазването не са такива, показва Николов.
Едва на 30 август, в четвъртото по ред писмо на Министерство на здравеопазването се споделя, че екипът от Центъра за незабавна здравна помощ е бил задължен да употребява всички налични благоприятни условия за превоз на пациента до болница, а при положение на зародил проблем, в това число и с превозването на пациента от вкъщи му до колата за спешна помощ, е задължен да потърси помощ от ЦСМП посредством районната координационна централа. За пръв път написани се появяват думите “от дома му до колата за спешна помощ ”, 126 дни след слагането на въпроса.
Според Николов Министерство на здравеопазването в продължение на няколко месеца е прикривало същинските правила за превозване на пациенти в тежко положение, както и същинските отговорности на екипите от Спешна помощ. И освен ги прикривало, а даже се е опитвало да го убеди, че в действителност разпоредбите са радикално разнообразни от тези, които по-късно същото министерство изпратило.
TrafficNews също насочи питане към Министерството на здравеопазването за да получи отговор на следните въпроси:
1. Какъв е протоколът по организирането на преместване на болен човек до колата за спешна помощ – кой е оторизиран да прави преместването?
2. В кои случаи екипът може да откаже преместването на пациент до колата за спешна помощ?
3. Какво се случва с хората, които нямат близки и не могат да потърсят помощ от никого?
При нас отговорът пристигна доста по-бързо в сравнение с при господин Николов - единствено за ден, за което благодарим на пресцентъра на Министерство на здравеопазването.
Отговор от Министерството на здравеопазването, който гласи:
„ Дейностите, осъществявани от екипите на ЦСМП, са регламентирани в медицинския стандарт по незабавна медицина. Те включват оказване на квалифицирана незабавна здравна помощ на пациенти в незабавно положение в дома, на мястото на случая, в случаи на всеобщи бедствия, повреди и рецесии, по време на превоза им до приемно лечебно заведение за болнична помощ или по време на престой във филиал за незабавна здравна помощ. Екипите транспортират пациенти до болница единствено при открито незабавно положение на пациент, налагащо хоспитализация. Преместването на пациент в незабавно положение от мястото на случая (включително от дома) до колата за спешна помощ се прави от екипа, оказващ незабавна здравна помощ. Ако сигналът касае отвод от оказване на незабавна здравна помощ, следва да се дават съответни данни, въз основа на които Министерство на здравеопазването ще извърши инспекция ”.
Възможно ли е в действителност в една европейска страна, медицински чиновници да не познават протокола за превозване на тежкоболни и неподвижни хора? Още по-разочароващо в тази ситуация е, че сходно нещо се случва всеки ден с някой някъде. Може би е време за образование. Само преди дни работещите в центровете за незабавна помощ излязоха на народен митинг с претенции за по-високи заплати. Исканията им, естествено са основателни, само че е добре да са наясно и със отговорностите си.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ