Джойс Белинджър често разказва, че началото на Дисниленд и корабът

Джойс Белинджър постоянно споделя, че началото на Дисниленд и корабът Марк Твен, не са били в най-хубавата си форма. Белинджър е един от първите чиновници, които са наети да транспортират и забавляват хора от кораба до Дисниленд, позициониран в Анахайм, тъкмо към остров Том Сойер. Първите му мемоари са за една същинска злополука. Корабът още съхне от прясната багра, има принадлежности и парцали на всички места.

Прозорците са към момента покрити от багра. Персоналът тича нагоре-надолу, с цел да угоди на всички. По палубата има ножове и чукове. Будката за билети не е даже приключена. Никой не е въобще сигурен, че корабът ще е подготвен и ще може да посрещне посетители. Работното време стартира в 8 часа сутринта, и когато Джойс идва, с цел да поеме своите задължения, всичко сияе от непорочност. Първите пасажери идват към 8 часа сутринта и са повече, в сравнение с корабът може да събере, освен това, мнозина се блъскат, с цел да стигнат до обещаната приказка на Уолт Дисни. Това е резултатът от 10-месечна рекламна акция, работила на високи обороти.

По мемоари на Джойс, първият ден е отворен единствено за пресата и на борда могат да се качат единствено хора, които са получили покана. Списъкът с посетители е от близо 11 хиляди души, идващи от всички краища на Съединени американски щати. Всеки посетител има право да прекара към 3 часа в парка, до момента в който последната група би трябвало да дойде в 5 часа и 30 минути. Поканите разрешават да бъде доведен и посетител, затова същинската численост на първите гости е доста по-висока, въпреки и мнозина да са се отказали да броят. Един от хората на портала ще си спомни, че един от поканените ще дойде с цялостен рейс посетители, употребявайки единствено един билет.

Много от гостите идват с билети, някои от тях са подправени.

Един от най-големите фенове на Дисни е съумял да се промъкне благодарение на сгъваема стълба, прескачайки бодливата тел в зоната на конюшните. Въпросният извършител е употребявал своята стълба, с цел да разреши и на други да преминат, само че против скромната сума от 5 $.

Един от първите паркове на Дисни е бил планиран за общо 28 154 души. По думите на един от чиновниците – Кен Андерсън, същинският брой в този миг е бил на към 50 хиляди, надалеч повече от прецизната цифра, която господата са посочили. Един от поканените публицисти ще прекара деня си във возене на всички въртележки и консумирането на всяка една храна, която се предлага в зоната на парка. Служителите виждат, че публицистите, пристигнали с децата си, не съумяват да се качат на безусловно нищо, тъй като техните сътрудници са окупирали всички типове занимания.

По обяд ще стане ясно, че повече от половината заведения нямат никаква храна и всичко е изконсумирано. Емоцията се покачва и с живака в термометъра, когато температурите доближават 40 градуса по Целзий. Персоналът стартира да носи питиета на тил, а нещо, което мнозина ще виждат е, че вода не се предлага – определените питиета са Coca-Cola и Pepsi.

Следващият огромен проблем е, че Дисни се провалят даже в избора на тоалетни и обособяването на едно от най-важните пространства – тоалетните. По спомените на Ван Арсдейл Франс, санитарните пространства се радват на по-големи опашки и от самите атракции. По някаква причина не са сложени даже знаци за мъже и дами, затова доста от гостите ще си станат близки. Уолт е желал надписите на тоалетните да бъдат „ Принцове “ и „ Принцеси “. Нищо кралско не остава, когато същите стартират да се препълват и повреждат. Главната тоалетна на парка се намира зад розовите шубраци, а когато една от посетителките търси тоалетна и личният състав и споделя, че се намира зад храстите, дамата приема безусловно думите и води детето си там.

Други леки главоболия ще са свързани и с обстоятелството, че никой не е изчакал даже асфалта да засъхне. Още на входа ще има дами, чийто високи токчета затъват в прясната настилка, една от посетителките е дамата на Франк Синатра. Поканените идват със своите нови облекла, без да осъзнават, че скоро ще се боядисат.

Организацията е изисквала всяка една атракция да се отваря след известно време, по този начин всички посетители могат да тестват колкото се може повече. Главната улица на парка се препълва за негативно време, хората недоволстват, а личният състав е заставен да стартира своите съществени церемонии доста по-рано. На кораба „ Марк Твен “ няма даже отворен бар, а гостите недоволстват и се потят на жегата, очаквайки скоро да дойдат до парка. Тим О’Браян е един от първите публицисти на борда, който чува и сигнала за рецесия на борда. Корабът се намира в далечния завършек на самия парк и когато идва екипът по поддръжка, долната палуба е почнала да събира вода.

Преди да има терзания, че „ Марк Твен “ потъва, екипажът твърди всички, че няма пробойни, просто хората са прекалено много и въпросният кораб е съумял да се заклещи в дъното. Докарани са други дребни лодки, които да оказват помощ за превозването на гостите. Водолази се пробват да освободят плавателния съд с вярата, че ще има благополучен свършек.

Някои от дребните лодки, които би трябвало да повозят децата в езерото и да ги срещнат със света на Фантазия, действително стартират да се бавят. Някои се връщат по-бързо от други, а самото странствуване е тъкмо към 5 минути. Джак Линдкуист качва сина си Дейвид на една такава и стартира суматохата. Повече от половин час, бащата не може да види сина си. Докато обикаля и преглежда дребният пристан, множеството деца се връщат, само че не и въпросната лодка. Едва откакто идва спомагателен личен състав с друга лодка и хвърля въжета, излиза наяве, че въпросната лодка също има механични проблеми.

Повечето от децата е трябвало да се пържат повече от 45 минути на слънце, до момента в който не се връщат мокри и изморени от огромното странствуване. Джак в никакъв случай повече не се връща, а и в никакъв случай е не помни ужаса, който би трябвало да изживее. За изненада на всички, територията на „ Фантазия “ има и други главоболия, по думите на един от техниците, там е регистрирано приключване на газ. Никой няма сюжет по какъв начин да се приготви за такава рецесия. Трябва ли да се затвори атракцията, би трябвало ли да се изтеглят всички от парка? Единственото рационално решение е, че самата сериозна зона ще бъде затворена. Изпратен е водопроводчик, който да затвори теча.

След отстраняването на тази смъртоносна опасност, друго оборудване също излиза от строя. Влакчето на Снежанка се е счупило, а това не е изненада за никого. Инженерите са показали няколко пъти вярната скорост, както и предписанието за хора, които могат да се возят. В първият ден излиза наяве, че никой не съблюдава защитните ограничения. Атракцията на Дъмбо също има проблеми, заради обстоятелството, че слончето идва с фабрични недостатъци, Пол Харви би трябвало да работи върху него във всеки един миг.

Неговата служба и да смазва слона. Въпросният развой изисква от него да източи маслото, а по-късно да зареди ново, само че гостите не би трябвало да се усещат, че има нещо неправилно. Никой не е оптимист, че Дъмбо ще работи. При тестванията, въпросната скъпа играчка на Дисни ще се окаже цялостна с недостатъци. Кейси Джуниър е комедиант, който би трябвало да кара едно от влакчетата, а за Дисни е скъп кадър, прочут с озвучаването на най-различни герои от рисуваните му сериали. Кейси не е изключително удивен от обстоятелството, че е поканен за ватман на едно от влакчетата.

В последният миг, същият просто отхвърля да се качи и личният състав избира най-малкия човек, който може да се смести в униформата. Карл Бейкън е претрупан със задачата да забавлява екипа на ABC, който всеки миг ще се натовари и ще чака да премине дребните планини и да огледа парка от гледка.

Утопичните коли могат да работят за към 15 минути, преди да пресечен моторите им, а с повишението на температурите, множеството механици нямат никаква визия каква е повода. Повечето водачи нямат самообладание да тръгнат, до момента в който Пол Харви обикаля от кола на кола, с цел да е сигурен, че ще могат да вървят още малко време.

Картингите не се разминават без проблеми. Децата, които се редят, не осъзнават, че разполагат с окачване, което може да се качва върху бордюри, освен това с особена лекост. Първите произшествия ще бъдат леки разтърсвания от челни удари, до момента в който едно дете ще отиде при лекарката с шепа зъби.

Персоналът не стопира да се оплаква, че би трябвало да се разправя с побеснели посетители, които се борят за седалка и се пробват да прескочат загражденията, доста от тях го вършат. Самият Роналд Рейгън участва за формалните фотоси, до момента в който по-късно режисьорите ще би трябвало да изрязват доста от видео материала, с цел да могат да сглобят малко по-оптимистична картина. Американският президент би трябвало да прескочи загражденията, с цел да получи място на идващото влакче.

Всички знаят, че ще има злополука, само че когато мащабът е толкоз голям, мнозина не зачитат протичащото се като толкоз огромна покруса. Пресата схваща всичко и по-късно ще напише, че паркът е развален. За да няма негативи, Дисни подрежда на своите хора да стартират да сервират алкохол на възрастните, колкото се може повече.

Той самият е не запомнил, че неговият парк в Анахейм се нуждае от особено позволение, с цел да може да продава такива питиета. Консумирането на всичко друго е на стойност от 200 $. Скандалите сред публицисти и личен състав се разрастват, само че в този ден има няколко очевидци, които виждат Уолт Дисни да тича с тоалетна хартия към една от околните тоалетни с вярата, че страдалците няма да бъдат толкоз гневни.

Крайният резултат не е толкоз хубав. Първите репортажи ще бъдат ориентирани към господин Ууд – мениджърът на парка, той ще бъде упрекнат, че не е направлявал хаоса. В края на деня, множеството посетители ще бъдат толкоз разочаровани от обстоятелството, че съвсем всяка една атракция се е счупила. Всичко наподобява по този начин, като че ли е ударено от циклон. Въпреки опитите на личния състав да събира боклука, тъкмо той се оказва друга спънка и прелива на всички места.

Празнуването на фантазията на Дисни е просто една човешка рецесия. За мнозина, това в никакъв случай повече няма да работи обикновено и Дисни ще се прибере да ближе раните си, само че се оказва, че всички бъркат. В момента, в който няма гратис возене и безвъзмезден ход, паркът стартира да работи изцяло обикновено. Повечето въртележки влизат в релси, влакчетата работят, а и положителната вест е, че водите на язовира се укрепват от няколко дъждовни седмици, позволявайки на корабът да работи изцяло обикновено, без да се претрупва и забива във водорасли.

Дисни в никакъв случай повече не е толкоз великодушен в поканите си и работи с доста по-отбран екип. Това дава опция на гостите да изпитат удоволствието от цялото му творчество.