Челси уж е съперник, но се тресе от страх пред машината на Пеп
Джосеп Гуардиола като че има своите противници тъкмо там където ги желае. И не приказваме просто за местата под Манчестър Сити в класирането в Премиър Лийг. Както самичък споделя, към момента се намираме при започване на октомври и има да се изиграе занапред още извънредно доста футбол.
Не, приказваме за това, че Гуардиола има своите противници тъкмо там където ги желае в психически проект: изнервени, стреснати, може би даже паникьосани.
Отборът на Челси, който излезе против Сити на „ Стамфорд Бридж” в съботната вечер, беше неясно копие на оня, който толкоз впечатляващо би като посетител Атлетико Мадрид единствено три дни по-рано. Отбор, който не пое риск, който не се осмели, който игра с осем отбранително насочени футболисти на терена, които станаха девет с излизането на контузения Алваро Мората и влизането не на различен нападател в лицето на Миши Батшуай, а на трудовак като Вилиан.
В рамките на 90 минути Антонио Конте насочи към Гуардиола най-големия вероятен комплимент: промени отбора си поради съперника; игра домакинство като посещение – защитната тройка се трансформира в защитна петорка, първенците взеха мантията на аутсайдера… и отново не проработи.
Подходът на „ сините” подсказваше, че те са излезли на „ Стамфорд Бридж” за тъждество, но не удържаха. Мигът на суперкласа от страна на Кевин Де Брайне в 67-мата минута реши мача, и то изцяло справедливо.
Не че Челси бе слаб. По отношение на задачата си да възпира Сити, домакинът се оправи: вместо да падне примерно с 0:4, загуби единствено с 0:1. Защитаваше се чудесно. Проблемът бе само в това, че гостът искаше повече от равенството: искаше да господства във владението на топката, искаше трите точки, искаше да е отборът, за който приказват всички… и съумя във всяко от тези посоки.
Уотфорд е огромната изненада на сезона в Англия, а при все че отнесе шестица от тима на Пеп. Ливърпул потегли доста добре и тъкмо бе санкционирал Арсенал, а си отпътува от Манчестър с петица. Смяташе се, че и Челси нацелва ваксата след успехите в Стоук и изключително в Мадрид, която разбираемо се определяше като един от най-хубавите резултати за британски клуб в ерата „ Шампионска лига”. И въпреки всичко същите тези играчи изглеждаха изцяло сащисани пред капацитета на Сити.
Конте явно бе решил, че не може да се надиграва с „ гражданите” като еднакъв с еднакъв. Нямаше нищо общо с визитата против Тотнъм през август, когато привидно отрицателната стартова единайсеторка бе родена от неволята. На „ Уембли” настроената за борба машина в действителност в последна сметка съумя да стигне до по-чистите положения и до успеха.
Това в събота изглеждаше прекомерно друго. Тук видяхме умишлено решение да не се скача в офанзива, както скачаха единствено глупците преди време против Пептим в Барселона. Жозе Моуриньо имаше проект за блокиране в Интер и след това в Реал Мадрид и, в някои случаи, той сработваше. Несъмнено ще има и нещо поради за манчестърското способности през декември. Просто е прекомерно интелигентен, с цел да пробва да се надиграва.
Такава бе тактиката и на Конте: да се резервира организацията в играта и да се нападна посредством контри. Работата е там, че Сити наподобява и все по-уютно в защитната част от играта си, справяйки се с изискваната от Гуардиола висока линия на засадата. Добре тренирани играчи пасват в новите си функции, както стори Фабиан Делф като ляв бек или ляв бек крило.
Конте упрекна преумората след тежко посещение в ШЛ за представянето и резултата на своя тим, но това е прекомерно просто пояснение. Миналия сезон Челси имаше преимуществото да се готви за всеки мач от шампионата без разсейването от евротурнирите, тъй че в този момент мениджърът единствено изживява това, което бе на главата и на съперниците му тогава.
Не е като „ сините” да се пробваха да играят амбициозно и да са трансформирали своя жанр едвам след окапването си. Техният проект по този начин и не се промени от началото до края: задуши, удръж, контрирай. Само дето Еден Азар бе бледа сянка на оня състезател, който ужаси Атлетико в сряда, а Мората изглеждаше отвън кондиция още преди насилствената си промяна.
Само Моуриньо до момента е защитавал купата в Челси и, запитан по отношение на възможностите да го стори (както го е правил преди с Ювентус), Конте още веднъж мина в отбрана: „ В Юве ситуацията беше изцяло друго, защото чаках доста огромно предизвикателство от Милан, а вместо това там продадоха Златан Ибрахимович и Тиаго Силва, та се отслабиха. Не беше елементарна задача отбраната на скудетото, но беше по-лесно там. Тук още от предишния сезон имахме огромни тимове за противници, а в този момент са още по-големи.”
Резултатите акцентират това. Рекордът на Гуардиола против шестте му огромни съперници в ПЛ – Манчестър Юнайтед, Челси, Тотнъм, Ливърпул, Арсенал и Евертън – беше катастрофален, само че картината стартира да се трансформира.
„ Миналия сезон в някои огромни мачове съгласно мен не играхме изключително неприятно, но нямахме нужните точки да го потвърдим – разяснява Де Брайне. – Тези са най-важните мачове: сякаш са единствено три точки, само че като ги спечелиш, в последна сметка са шест. Ако разликата сред водачите е минимална, тези резултати ще са от голямо значение.”
Колкото и да е необикновено, това бе първият гол на белгиеца на „ Стамфорд Бридж”, макар че е някогашен състезател на „ сините”. Местните надали имат потребност от припомняне по какъв начин този претендент овреме за Футболист на годината бе оставен да си тръгне през 2014 година.
Де Брайне извърши задачата по отмъщението си с класа. „ Твърде положителен човек съм, с цел да виждам по този начин на нещата – разяснява той. – Просто по този начин стоят нещата. Въобще нямам неприятни усеща, пък и те завоюваха две трофеи след моето овакантяване, така че са се справили сносно. За тях беше положително решението да ме пуснат да си ида.”
То обаче не изглеждаше най-мъдрото в съботната вечер. Не и когато цената за удържането на Де Брайне и неговите развилнели се съотборници включваше пожертването на типичния обсег на първенеца, а при все че най-после се стигна до проваляне.
Мартин Самюъл, „ Дейли Мейл” Премиър лийг 7 кръг, събота 30 септември
Челси 0:1краен резулат 
Манчестър Сити
Не, приказваме за това, че Гуардиола има своите противници тъкмо там където ги желае в психически проект: изнервени, стреснати, може би даже паникьосани.
Отборът на Челси, който излезе против Сити на „ Стамфорд Бридж” в съботната вечер, беше неясно копие на оня, който толкоз впечатляващо би като посетител Атлетико Мадрид единствено три дни по-рано. Отбор, който не пое риск, който не се осмели, който игра с осем отбранително насочени футболисти на терена, които станаха девет с излизането на контузения Алваро Мората и влизането не на различен нападател в лицето на Миши Батшуай, а на трудовак като Вилиан.
В рамките на 90 минути Антонио Конте насочи към Гуардиола най-големия вероятен комплимент: промени отбора си поради съперника; игра домакинство като посещение – защитната тройка се трансформира в защитна петорка, първенците взеха мантията на аутсайдера… и отново не проработи.
Подходът на „ сините” подсказваше, че те са излезли на „ Стамфорд Бридж” за тъждество, но не удържаха. Мигът на суперкласа от страна на Кевин Де Брайне в 67-мата минута реши мача, и то изцяло справедливо.
Не че Челси бе слаб. По отношение на задачата си да възпира Сити, домакинът се оправи: вместо да падне примерно с 0:4, загуби единствено с 0:1. Защитаваше се чудесно. Проблемът бе само в това, че гостът искаше повече от равенството: искаше да господства във владението на топката, искаше трите точки, искаше да е отборът, за който приказват всички… и съумя във всяко от тези посоки.
Уотфорд е огромната изненада на сезона в Англия, а при все че отнесе шестица от тима на Пеп. Ливърпул потегли доста добре и тъкмо бе санкционирал Арсенал, а си отпътува от Манчестър с петица. Смяташе се, че и Челси нацелва ваксата след успехите в Стоук и изключително в Мадрид, която разбираемо се определяше като един от най-хубавите резултати за британски клуб в ерата „ Шампионска лига”. И въпреки всичко същите тези играчи изглеждаха изцяло сащисани пред капацитета на Сити.
Конте явно бе решил, че не може да се надиграва с „ гражданите” като еднакъв с еднакъв. Нямаше нищо общо с визитата против Тотнъм през август, когато привидно отрицателната стартова единайсеторка бе родена от неволята. На „ Уембли” настроената за борба машина в действителност в последна сметка съумя да стигне до по-чистите положения и до успеха.
Това в събота изглеждаше прекомерно друго. Тук видяхме умишлено решение да не се скача в офанзива, както скачаха единствено глупците преди време против Пептим в Барселона. Жозе Моуриньо имаше проект за блокиране в Интер и след това в Реал Мадрид и, в някои случаи, той сработваше. Несъмнено ще има и нещо поради за манчестърското способности през декември. Просто е прекомерно интелигентен, с цел да пробва да се надиграва.
Такава бе тактиката и на Конте: да се резервира организацията в играта и да се нападна посредством контри. Работата е там, че Сити наподобява и все по-уютно в защитната част от играта си, справяйки се с изискваната от Гуардиола висока линия на засадата. Добре тренирани играчи пасват в новите си функции, както стори Фабиан Делф като ляв бек или ляв бек крило.
Конте упрекна преумората след тежко посещение в ШЛ за представянето и резултата на своя тим, но това е прекомерно просто пояснение. Миналия сезон Челси имаше преимуществото да се готви за всеки мач от шампионата без разсейването от евротурнирите, тъй че в този момент мениджърът единствено изживява това, което бе на главата и на съперниците му тогава.
Не е като „ сините” да се пробваха да играят амбициозно и да са трансформирали своя жанр едвам след окапването си. Техният проект по този начин и не се промени от началото до края: задуши, удръж, контрирай. Само дето Еден Азар бе бледа сянка на оня състезател, който ужаси Атлетико в сряда, а Мората изглеждаше отвън кондиция още преди насилствената си промяна.
Само Моуриньо до момента е защитавал купата в Челси и, запитан по отношение на възможностите да го стори (както го е правил преди с Ювентус), Конте още веднъж мина в отбрана: „ В Юве ситуацията беше изцяло друго, защото чаках доста огромно предизвикателство от Милан, а вместо това там продадоха Златан Ибрахимович и Тиаго Силва, та се отслабиха. Не беше елементарна задача отбраната на скудетото, но беше по-лесно там. Тук още от предишния сезон имахме огромни тимове за противници, а в този момент са още по-големи.”
Резултатите акцентират това. Рекордът на Гуардиола против шестте му огромни съперници в ПЛ – Манчестър Юнайтед, Челси, Тотнъм, Ливърпул, Арсенал и Евертън – беше катастрофален, само че картината стартира да се трансформира.
„ Миналия сезон в някои огромни мачове съгласно мен не играхме изключително неприятно, но нямахме нужните точки да го потвърдим – разяснява Де Брайне. – Тези са най-важните мачове: сякаш са единствено три точки, само че като ги спечелиш, в последна сметка са шест. Ако разликата сред водачите е минимална, тези резултати ще са от голямо значение.”
Колкото и да е необикновено, това бе първият гол на белгиеца на „ Стамфорд Бридж”, макар че е някогашен състезател на „ сините”. Местните надали имат потребност от припомняне по какъв начин този претендент овреме за Футболист на годината бе оставен да си тръгне през 2014 година.
Де Брайне извърши задачата по отмъщението си с класа. „ Твърде положителен човек съм, с цел да виждам по този начин на нещата – разяснява той. – Просто по този начин стоят нещата. Въобще нямам неприятни усеща, пък и те завоюваха две трофеи след моето овакантяване, така че са се справили сносно. За тях беше положително решението да ме пуснат да си ида.”
То обаче не изглеждаше най-мъдрото в съботната вечер. Не и когато цената за удържането на Де Брайне и неговите развилнели се съотборници включваше пожертването на типичния обсег на първенеца, а при все че най-после се стигна до проваляне. Мартин Самюъл, „ Дейли Мейл” Премиър лийг 7 кръг, събота 30 септември
Челси 0:1краен резулат Манчестър Сити Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ