Първата дисквалификация в историята: Кой друг, ако не великия Джон Макенроу?
Джон Макенроу е останал в историята като един от играчите с най-буйна кръв, който постоянно е показал нападателно държание по отношение на съдиите и е употребявал циничен език на корта, само че американецът съвсем постоянно е съумявал да преобразува тази отрицателна сила в свое оръжие и се е борил до последно за успеха, а не се е поддавал на моментното отчаяние.
Много хора тогава са виждали в лицето на младежа истински изверг, имайки поради особеностите на времето и безупречното държание на корта, което са спазвали съвсем всички състезатели през 80-те години на предишния век, но точно голямата жадност за триумф е била най-силната движеща мощ на Макенроу, за който провалянето просто не е било алтернатива и тъкмо този негов необикновен манталитет го е трансформирал в легендата, която познаваме към ден сегашен.
Истината е, че някогашният номер едно постоянно е знаел по кое време да постави точка на своите митинги, с цел да не си навлече по-сериозно наказване от някоя санкция и образно е показвал принадлежността си към адвокатската фамилия, от която произлиза, тъй като до 30-годишна възраст непроменяемо се е спасявал от опцията да бъде дисквалифициран от дадена среща.
Изглежда обаче, ориста на Големия Мак е била предначертана и просто нямаше да е редно, в случай че тъкмо той не беше останал в историята като първия дисквалифициран тенисист в Откритата епоха на тениса. Въпросните събития се развиват на Аустрелиън Оупън през 1990-а година, когато Макенроу към този момент е в края на кариерата си и достигането му до осминафиналите значително може да бъде счетено за изненада.
Там пред американеца се разкриваше страхотна опция, защото го чакаше мач с непоставения скандинавец Микаел Пернфорс, а също така към момента конкуренцията в Мелбърн не е измежду най-предпочитаните за топ тенисистите, които постоянно в предишното са избягвали дългите пътувания до Зеления континент и Откритото състезание на Австралия значително е приличала на локален шампионат, което е давало опция на австралийските тенисисти да се домогнат до лесна купа от Големия шлем.
Въпросният дуел стартира чудесно за седемкратния първенец от Шлема, който печели откриващия сет, отпускайки единствено един гейм на съперника си. Впоследствие нещата се обръщат, а Макенроу обръща гнева си против една от съдийките на линията, като стартира да се взира упорито в нея, до момента в който от самото начало не стопира да удря топката нагоре със своята ракета.
Все отново 30-годишният състезател за известно време укротява своите демони и повежда с 2:1 в обособените елементи, но в четвъртия сет още веднъж влиза в отрицателна серия и се стига до забита ракета в корта от негова страна. Това автоматизирано довежда до служебна точка в актива на шведа, която е с цената на пробив и митингите на левичаря внезапно стават извънредно бурни. Американецът твърди, че съвсем не е наранил своето оръжие на труда и е нямал никакво желание да стори нещо сходно, само че съдията не желае да го слуша и разпорежда играта да продължи.
Тези събития карат настощята легенда да се обърне към супервайзера на конкуренцията, единствено че не среща никакво схващане и от него, което кара Джон да поздрави по изключително благополучен метод неговата майка. Обичайно третото предизвестие би означавало загубата на длъжностен гейм, само че тогава се тества нов устав с по-малък толеранс към прегрешения и фантазията за австралийски успех на американеца е разрушена, като той напуща корта под бурните освирквания на публиката.
Медиите пък нямат самообладание да чуят оправданието на скандалния тенисист за прецедентната обстановка и несъмнено не остават разочаровани от чутото:
" Не знаех за промяната на проклетите правила. Казах просто една почтена 4-буквена думичка за майката на супервайзера. Можеше да ме остави да играя. Разбира се, то би трябвало да поема отговорност за дейностите си, само че постоянно съм знаел по кое време да спра и всичко това щеше да бъде избегнато, в случай че не беше смяната на правилото, съдията, супервайзера и техните майки " - приключва Макероу в неподражаемия си жанр.
Много хора тогава са виждали в лицето на младежа истински изверг, имайки поради особеностите на времето и безупречното държание на корта, което са спазвали съвсем всички състезатели през 80-те години на предишния век, но точно голямата жадност за триумф е била най-силната движеща мощ на Макенроу, за който провалянето просто не е било алтернатива и тъкмо този негов необикновен манталитет го е трансформирал в легендата, която познаваме към ден сегашен.
Истината е, че някогашният номер едно постоянно е знаел по кое време да постави точка на своите митинги, с цел да не си навлече по-сериозно наказване от някоя санкция и образно е показвал принадлежността си към адвокатската фамилия, от която произлиза, тъй като до 30-годишна възраст непроменяемо се е спасявал от опцията да бъде дисквалифициран от дадена среща.
Изглежда обаче, ориста на Големия Мак е била предначертана и просто нямаше да е редно, в случай че тъкмо той не беше останал в историята като първия дисквалифициран тенисист в Откритата епоха на тениса. Въпросните събития се развиват на Аустрелиън Оупън през 1990-а година, когато Макенроу към този момент е в края на кариерата си и достигането му до осминафиналите значително може да бъде счетено за изненада.
Там пред американеца се разкриваше страхотна опция, защото го чакаше мач с непоставения скандинавец Микаел Пернфорс, а също така към момента конкуренцията в Мелбърн не е измежду най-предпочитаните за топ тенисистите, които постоянно в предишното са избягвали дългите пътувания до Зеления континент и Откритото състезание на Австралия значително е приличала на локален шампионат, което е давало опция на австралийските тенисисти да се домогнат до лесна купа от Големия шлем.
Въпросният дуел стартира чудесно за седемкратния първенец от Шлема, който печели откриващия сет, отпускайки единствено един гейм на съперника си. Впоследствие нещата се обръщат, а Макенроу обръща гнева си против една от съдийките на линията, като стартира да се взира упорито в нея, до момента в който от самото начало не стопира да удря топката нагоре със своята ракета.
Все отново 30-годишният състезател за известно време укротява своите демони и повежда с 2:1 в обособените елементи, но в четвъртия сет още веднъж влиза в отрицателна серия и се стига до забита ракета в корта от негова страна. Това автоматизирано довежда до служебна точка в актива на шведа, която е с цената на пробив и митингите на левичаря внезапно стават извънредно бурни. Американецът твърди, че съвсем не е наранил своето оръжие на труда и е нямал никакво желание да стори нещо сходно, само че съдията не желае да го слуша и разпорежда играта да продължи.
Тези събития карат настощята легенда да се обърне към супервайзера на конкуренцията, единствено че не среща никакво схващане и от него, което кара Джон да поздрави по изключително благополучен метод неговата майка. Обичайно третото предизвестие би означавало загубата на длъжностен гейм, само че тогава се тества нов устав с по-малък толеранс към прегрешения и фантазията за австралийски успех на американеца е разрушена, като той напуща корта под бурните освирквания на публиката.
Медиите пък нямат самообладание да чуят оправданието на скандалния тенисист за прецедентната обстановка и несъмнено не остават разочаровани от чутото:
" Не знаех за промяната на проклетите правила. Казах просто една почтена 4-буквена думичка за майката на супервайзера. Можеше да ме остави да играя. Разбира се, то би трябвало да поема отговорност за дейностите си, само че постоянно съм знаел по кое време да спра и всичко това щеше да бъде избегнато, в случай че не беше смяната на правилото, съдията, супервайзера и техните майки " - приключва Макероу в неподражаемия си жанр.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ