Foreign Affairs: Новият енергиен ред
Джейсън Бордоф, Меган Съливан
Войната в Украйна наподобява бележи повратна точка в международен мащаб. Бизнесите оповестиха ускорение на деглобализацията и сигнализираха за нов цикъл на стагфлация, университетските среди осъдиха връщането към ерата на завоеванията и приветстваха възобновената трансатлантическа връзка, а държавните управления премислят съвсем всеки аспект на външната политика, в това число търговията, разноските за защита и военните съюзи.
Тези трагични промени засенчват нова дълбока промяна на международната енергийна система. Спешната потребност от понижаване на излъчванията на въглероден диоксид през последните 20 години последователно промени международния енергиен ред. Сега, вследствие на спора в Украйна, енергийната сигурност още веднъж излезе на напред във времето, като се причисли към световното стопляне като съществена грижа на политиците. Този двоен приоритет има капацитета да промени държавното енергийно обмисляне, потоците от енергийни артикули и международната стопанска система като цяло. Страните ще дадат приоритет на вътрешните решения, локалното произвеждане на сила и районното съдействие, както и на устрема за реализиране на въглеродна индиферентност. Ако те се затворят в стратегически енергийни блокове, дългогодишната наклонност към висока енергийна причинност може да бъде сменена от епоха на енергийна фрагментация.
Но с изключение на от икономическия шовинизъм и деглобализацията, бъдещият енергиен ред ще се дефинира от един фактор, който малко на брой анализатори са съумели да оценят изцяло. Става дума за невиждана държавна интервенция в енергийния бранш. В продължение на четиридесет години западните държавни управления се стремяха значително да лимитират активността на енергийните пазари, само че в този момент признават нуждата от по-активно присъединяване във всички области - от построяването (и извеждането от експлоатация) на инфраструктура за изкопаеми горива и въздействието върху решенията на частните компании за закупуване и продажба на сила до ограничение на излъчванията посредством система за ценообразуване на въглеродните излъчвания, свързани дотации, разпореждания и стандарти.
Подобна смяна несъзнателно припомня за 70-те години на предишния век, когато несъразмерната държавна интервенция на енергийните пазари единствено задълбочи безкрайните рецесии. Въпреки това, в случай че се ползват вярно, регулаторните ограничения не основават прекалено много проблеми. Правилно лимитирани и приспособени към някои пазарни дефекти, те могат да предотвратят най-лошите последствия от световното стопляне, да смекчат доста опасности за енергийната сигурност и да оказват помощ за справяне с най-големите геополитически провокации на идния енергиен преход. Настоящата рецесия насочи вниманието на света към геополитическите опасности в региона на енергетиката, като наложи да се прегледат утрешните упоритости в региона на климата и днешните енергийни потребности и разреши да се направи предварителна оценка на идната бурна ера. Реакциите на държавните управления на тези провокации, изострени от спора сред Русия и Украйна, ще дефинират новия енергиен ред за години напред.
По-лошо от болест
Историята на енергийните рецесии от 70-те години на предишния век единствено частично се дължи на несъразмерна държавна интервенция. Още преди шестте страни членки на ОПЕК от Персийския залив да понижат производството и да наложат петролно ембарго на Съединени американски щати и други страни, които поддържаха Израел във Войната на Страшния съд през 1973 година, Вашингтон интензивно се опитваше да управлява петролните пазари в Съединени американски щати. Например през 1959 година президентът Дуайт Айзенхауер постанова квоти за импорт на нефт, с цел да отбрани американските производители. Тези квоти имат стремежи резултат, бизнесът на американските производители стартира с летящ старт и доставките нарастват през 60-те години. Това обаче не отбрани потребителите от по-високи цени. Тъй като американците се реалокираха в предградията и си купиха по-големи къщи и коли, потреблението на нефт надвиши предлагането, което в последна сметка докара до повишение на цените.
За да ограничи цените, президентът Ричард Никсън предприе редица политически ограничения. През 1971 година, когато администрацията му отстранява златния стандарт, той вкарва надзор върху заплатите и цените, в това число върху петрола и газа. Но те единствено усилиха търсенето на нефт, като в същото време понижиха вътрешното предложение. През зимата на 1972-73 година дефицитът на гориво принуди някои учебни региони да затворят в избрани дни, а медиите писаха за идна енергийна рецесия. През пролетта на 1973 година Никсън отстъпва и анулира квотите за импорт на нефт, наложени от Айзенхауер, като приканва американците да пестят бензин. Въпреки това през юни, няколко месеца преди налагането на арабското петролно ембарго, съвсем половината от бензиностанциите в страната оповестяват за проблеми, а гориво се намира доста мъчно.
Вместо да отхвърли държавната интервенция на енергийните пазари, Никсън я одобри и ускори, а лекуването се трансформира по-скоро в болест. През ноември 1973 година президентът на Съединени американски щати основава федерална стратегия, която включва държавни чиновници в дистрибуцията на пропан, мазут, реактивно гориво, дизелово гориво и други горива. Според Уилям Саймън, тогавашен началник на Федералната енергийна администрация, този ход се оказва " злополука ". Именно на фона на държавната интервенция арабското петролно ембарго докара до лудо търсене и опашки по бензиностанциите в цялата страна.
Краят на 70-те години на предишния век е белязан от нова петролна рецесия, която води до доста от гореспоменатите аргументи. В края на 1978 година национално въстание в Иран докара до прекъсване на производството на нефт, което провокира дефицит и внезапно повишаване на цените в Съединени американски щати и други страни. Както и по време на предходната рецесия, федералният надзор върху цените и ограниченията за систематизиране на ресурсите единствено утежниха обстановката. Американците още веднъж се редяха на опашки за бензин, зареждаха единствено в избрани дни и слушаха известната тирада на президента Джими Картър за " рецесията на доверието ".
В резултат на тези неуспехи стана ясно, че несъразмерната държавна настойчивост над горивно-енергийния комплекс може да докара до неприятни последствия. Картър стартира процеса на ограничение на държавната интервенция в регулирането на цените на силата, а по-късно президентът Роналд Рейгън го форсира. През идващите десетилетия държавното управление на Съединени американски щати последователно понижава ролята си в енергийния бранш, като отстранява квотите за импорт, изоставя контрола върху цените на петрола и газа и системата за систематизиране на ресурсите.
Безспорно държавното управление разшири ролята си и в други области, свързани с енергетиката: дефинира стандарти за спестовност на гориво и понижи рестриктивните мерки за скоростта, субсидира синтетични горива и начинания за строителство на домове, съобразени с климата, сътвори Стратегически петролен запас и разшири лизинговите съглашения за изследване и рандеман на запаси в Мексиканския залив и Аляска. Редовното използване на наказания против страни, произвеждащи сила, е друго изключение от общото предписание. И въпреки всичко доста от най-значимите промени в енергийния бранш след рецесиите от 70-те години на предишния век, като дерегулирането на продажбите на природен газ и основаването на конкурентни енергийни компании и пазари на електрическа енергия на едро, бяха резултат от двупартийния консенсус, че най-хубавият метод да се подсигурява енергийната сигурност и публичната досегаемост ˗ е просто да се остави пазарът да работи самичък за себе си.
Предстояща стихия
Енергийната рецесия, провокирана от спора сред Русия и Украйна, може да се окаже най-тежката от половин век насам. Много анализатори към този момент направиха паралели с петролните рецесии от 70-те години на предишния век, само че актуалната се разграничава от тях по редица значими детайли. На първо място, международната стопанска система е станала по-малко енергоемка. Икономическият напредък изпреварва повишаването на потреблението на сила, тъй че светът към този момент използва доста по-малко сила на единица Брутният вътрешен продукт. Освен това доста повече компании доставят нефт, в сравнение с през 70-те години на предишния век, когато единствено няколко компании направляваха по-голямата част от международната търговия с нефт. В резултат на това веригите за доставка на сила станаха по-силни.
Но актуалната рецесия не е обвързвана единствено с петрола и може да засегне доста огромен сегмент от стопанската система. Сътресенията могат да доведат до спиране на всички типове енергийни доставки. Русия е освен най-големият експортьор на нефт и петролни артикули в света, само че и главен снабдител на природен газ за Европа, главен експортьор на въглища и нискообогатен уран за зареждане на атомни електроцентрали, както и на доста други артикули. Предвид рекордно високите цени на въглищата, бензина, дизеловото гориво, природния газ и други артикули, по-нататъшни спирания на енергийните доставки от Русия, без значение дали са инициирани от самата Русия или от Европа, биха ускорили инфлацията, провокирали криза, наложили ограничавания в потреблението на сила и биха довели до затваряне на фабрики.
Световната енергийна система преживяваше неспокойни времена още преди Владимир Путин да стартира войната в Украйна. Европа и останалата част от света са изправени пред проблеми с енергийните доставки, защото в тази област от ден на ден се употребяват непостоянни източници, като вятър и слънчева светлина. В същото време многогодишните ниски добиви и засиленият климатичен напън доведоха до понижаване на вложенията в петрол и газ, което докара до лимитирани доставки. Проблемите със систематичната организация на доставките, породени от COVID-19, изостриха дефицита и ускориха ценовия напън. През 2021 г.-началото на 2022 година внезапното повишаване на цените на природния газ докара до банкрут редица европейски комунални услуги и принуди държавните управления да субсидират сметките за сила. Можеше да бъде и по-лошо, само че търсенето на сила беше ненапълно потиснато от по-добрите от предстоящото метеорологични условия в Европа и Азия.
От началото на спора в Украйна неустойчивостта на енергийните пазари е още по-голяма. Напрежението на кредитните пазари се увеличи, ликвидността в поддръжка на сделките на нефт понижа, а волатилността се усещаше както при търсенето, по този начин и при предлагането. Много купувачи заобикалят съветския нефт заради опасения от западни банкови и финансови наказания, както и от евентуално заклеймяване. Международната организация по енергетика пресмята, че съветският рандеман е намалял с един милион барела на ден - цифра, която може да нарасне още повече, в случай че Европейски Съюз извърши проекта си да забрани вноса на недопечен нефт, бензин и дизелово гориво от Русия до края на годината. Слуховете за вероятни нови наказания, съчетани с нежеланието на ОПЕК да запълни празнината, оставена от намаляването на доставките от Русия, тласкат цените още нагоре.
В края на май петролът се търгуваше на равнища над 100 $ за барел. Цените на бензина в Съединени американски щати доближиха рекордно високи стойности този месец (без да се регистрира инфлацията), а внезапното повишаване на дизела докара до по-високи разноски за превоз и храна. Цените на природния газ в Съединени американски щати се покачиха до най-високото си равнище от 2008 година насам и съвсем се удвоиха от началото на годината. В резултат на това европейските и други консуматори са изправени пред извънредно остри проблеми. Цените можеха да бъдат още по-високи, в случай че не бяха два мощни фактора, които най-малко краткотрайно не разрешават на пазара да се форсира. Карантината, провокирана от епидемията от COVID-19 в Китай, се отрази на международното търсене на сила, а Съединени американски щати и интернационалните им сътрудници освободиха невиждано количество нефт от стратегическите запаси. Засега постъпващите оттова количества най-малко ненапълно компенсират отхвърли от доставките от Русия.
Но най-лошото евентуално занапред следва. Когато карантинните ограничавания в Китай бъдат облекчени, търсенето на нефт ще нарасне внезапно, което ще докара до повишение на цените. Същото важи и за цените на природния газ, които от своя страна ще се отразят на сметките за сила и отопление. Въпреки че съветският газ продължава да тече към Европа, Москва приключи доставките за Финландия, Полша и България, ограничи износа през Украйна и дъщерното сдружение на национализирания в Германия " Газпром " и заплаши, че ще прекъсне връзката с всички европейски страни, които откажат да заплащат синьото гориво в рубли. Пълното преустановяване на доставките на съветски газ за Европа към момента е малко евентуално, само че е правдоподобно и евентуално ще докара до дефицит, усъвършенстване на потреблението на сила и затваряне на енергоемки промишлени браншове.
Всякакви спомагателни наказания биха имали последствия за международната енергийна система. Напрежението на пазарите на полутечен природен газ, към които Европа се обръща от ден на ден поради повишаващите се цени, към този момент принуждава Азия да търси различни източници на сила. Най-добрият вид са въглищата ˗ те постоянно са в обилие, а цената им е съответна. Китай и други страни усилиха производството на въглища на фона на възходящите опасения от международен енергиен апетит, което ненапълно понижи натиска върху международните пазари на газ. Без помощта на Азия Европа щеше да се оправи по-трудно със загубата на съветския газ. Но по-голямото разчитане на въглища докара и до рекордно повишение на цените им, заради което страни с ниски приходи като Индия и Пакистан се борят да посрещнат енергийните си потребности в разгара на горещата вълна. Високите цени на природния газ, употребен за производството на торове, покачват и цените на питателните артикули, които също са наранени от спирането на селскостопанския експорт от Русия и Украйна.
Безопасно и надеждно
Тези безконечни непредвидени условия постановат преоценка на опита от 70-те години на предишния век във връзка с верния баланс сред държавната интервенция и пазарната автономност. През последните 40 години разчитането на пазарните сили донесе големи изгоди: силата стана по-достъпна, икономическата успеваемост и сигурността ˗ по-високи, а конкурентното ценообразуване пренасочи доставките към пазарите, където те са най-необходими. Въпреки това днешните рецесии разкриват някои пазарни дефекти, които могат да бъдат преодолени единствено с по-голяма държавна интервенция.
По-специално, три пазарни неуспеха акцентират нуждата от по-силна роля на държавното управление в преследването на двойната цел за по-голяма енергийна сигурност и навреме реализиране на въглеродна индиферентност.
На първо място, частният бранш не разполага със тласъци за създаване на инфраструктурата и други активи, нужни за гарантиране на енергийната сигурност в множеството страни.
Второ, пазарните сили не могат сами да подтикват нужната инфраструктура за проведен енергиен преход, която може да остарее, преди частните сдружения да обезпечат цялостна възвръщаемост на вложения капитал.
И трето, частните компании и лица нямат тласъци да лимитират излъчванията, чиито разноски се поемат от обществото.
Първата точка илюстрира уязвимостта на Европа от спирания на съветския енергиен експорт. За да се реализира енергийна сигурност, страните се нуждаят от разнообразни благоприятни условия за закупуване на сила, многообразие на източниците на енергийни доставки и задоволителни запаси за изключителни обстановки - всички тези фактори изискват по-голяма държавна интервенция. Свободните пазари постоянно се оправят добре с обезпечаването на необятен избор на енергийни източници за потребителите. Когато доставките са прекратени на едно място, било то заради естествени или политически бедствия, свободната търговия на мощно интегрирани и надеждни стокови пазари разрешава на купувачите да намерят други възможности, като по този метод се заобикаля дефицитът. (В началото на 70-те години на ХХ век този механизъм беше по-сложен, защото петролът се търгуваше с дълготрайни контракти, а не като стока на интернационално ниво.) Но както излиза наяве от актуалната европейска енергийна рецесия, прекосяването към различни енергийни източници по политически, стопански или дипломатически аргументи е допустимо единствено при съществуването на подобаваща инфраструктура ˗ същите пристанища и терминали с непотребен потенциал. Частният бранш няма тласъци да влага в сходна инфраструктура, защото спиранията са непредвидими и частните компании няма да поемат цялостните разноски. Поради тази причина е нужна държавна интервенция.
Пример за това е Литва. Преди съвсем десетилетие страната построи плаващ терминал за полутечен природен газ, наименуван успешно " Независимост ". Терминалът разреши на балтийската страна да понижи зависимостта си от съветския природен газ и да контракти по-добри цени с " Газпром ". Но комерсиалната употреба сама по себе си не би оправдала разноските за терминала, още повече че той постоянно не работи с цялостния си потенциал. Освен със заеми от Европейската капиталова банка, той може да бъде финансиран единствено с гаранции по заеми и други форми на помощ от литовското държавно управление. Решението да влага в инфраструктура за енергийна сигурност се отплати и Литва беше първата европейска страна, която изцяло приключи вноса на съветски газ, откакто Владимир Путин стартира войната в Украйна.
Германия също е склонна да премине към полутечен природен газ, с цел да понижи зависимостта си от съветските доставки. Русия от дълго време е най-изгодният източник на природен газ за Германия и тя последователно усилва вноса си от страната, вследствие на което през 2021 година съветското синьо гориво представляваше повече от половината от целия газ, потребяван от германците. Сега, в търсене на неруски газ, Берлин отпусна 3 милиарда евро за подкрепяне на създаването на четири плаващи терминала за импорт на полутечен природен газ. Предприятията и потребителите ще би трябвало да заплащат повече в бъдеще, само че държавното управление дава обещание да построи инфраструктура, с цел да обезпечи разнообразна база от снабдители на природен газ.
Мерките, подхванати от Литва и Германия, се основават на неотдавнашните старания на Европейската комисия за стимулиране на конкуренцията на пазарите на природен газ и на директните благоприятни условия за финансиране на строителството на тръбопроводи и инфраструктура за полутечен природен газ, в които преди този момент частните сдружения не бяха склонни да влагат. В резултат на това европейският пазар на природен газ е по-устойчив, в сравнение с през 2009 година, когато Русия понижи доставките.
Държавните запаси, като Стратегическия петролен запас на Съединени американски щати, са различен инструмент за енергийна сигурност, който пазарът не може да обезпечи самичък по себе си. (В Европа доста държавни управления не поддържат запаси, което постанова на фирмите да поддържат ресурси над естествените равнища.) Макар че такива запаси могат да оказват помощ за понижаване на дефицита при положение на рецесия, те изискват и инфраструктура, която частните компании надали ще могат да обезпечат сами. Така да вземем за пример администрацията на президента Джо Байдън освободи големи количества нефт от стратегическия петролен запас, само че по-нататъшните дейности за понижаване на международните цени са лимитирани от неналичието на свободни пристанища и терминали. Подобни инфраструктурни ограничавания са били необичайност в предишното. Въпреки това шистовият взрив, който трансформира Съединени американски щати в чист експортьор на сила, доста усили търсенето на пристанищни площи, към които в този момент демонстрира интерес най-вече частният бранш.
За да могат държавните запаси да усилят общото международно предложение, а не просто да изместят извънбюджетния нефт, ще са нужни спомагателни пристанища и терминали, които ще се употребяват едва отвън интервалите на енергийни рецесии. Като се има поради дребният брой търговски учредения за рядко употребена инфраструктура, държавните управления ще би трябвало да играят роля в тази област, както предложи Министерството на енергетиката на Съединени американски щати в своя огромен отчет от 2015 година
Може да се наложи държавните управления да се намесват и на други енергийни пазари, с изключение на тези на петрол и газ. Важни минерали, нужни за сполучлив енергиен преход, като литий, никел и кобалт, ще бъдат в дефицит заради възходящата известност на електрическите коли и потреблението на слънчева и вятърна сила, акумулатори и друга инфраструктура с ниски и нулеви въглеродни излъчвания. Един от разновидностите би могъл да бъде увеличението на добива на такива минерали, макар че до момента доста американски компании са избягвали производството и преработката на сериозни минерали заради обвързваните с това екологични разноски и съществуването на задгранични източници. Но защото някои от тях са от решаващо значение за националната сигурност, администрацията на Байдън стартира да предлага тласъци за увеличение на вътрешното им произвеждане. Може да се наложи спомагателна интервенция от страна на държавното управление. Частните разработчици разбираемо се тормозят от огромните вложения, чието погашение може да отнеме десетилетие или повече, до момента в който се положат старания за намиране на други възможности на тези минерали или за комерсиализиране на тяхната преправка. В Съединени американски щати държавното управление би могло да обмисли гарантирането на такива пазари за произвеждане на съществени минерали в по-голям мащаб, както в тази ситуация с имунизациите за COVID-19.
Държавната интервенция за възстановяване на енергийната сигурност не би трябвало да се лимитира до дотации, данъчни облекчения и други тласъци. Дипломатите могат да оказват помощ и за съответни енергийни доставки по време на рецесия.
Времето тече
Вторият епизод на пазарна неефективност, изискваща държавна интервенция, е обвързван с лимитираните периоди за реализиране на световните цели в региона на климата. Новите петролни и газови активи, които са нужни за енергийната сигурност през преходния интервал, може да се наложи да бъдат изведени от употреба, преди фирмите да могат да върнат парите на вложителите. В края на краищата, коя компания би рискувала капитал в кратковременен и средносрочен проект, до момента в който политиците хвърлят все по-амбициозни обещания за занемаряване на нужната инфраструктура? Ако фирмите са подготвени да създадат тези вложения, те не би трябвало да залагат на способността на планетата да реализира задачите, свързани с климата. Освен това не трябва да се позволява сходни вложения да попречват дейностите за битка с световното стопляне, като ускоряват икономическите сили, които не разрешават на процеса да се развива прекомерно бързо заради избрани финансови ползи в актуалната енергийна система.
Творческият законодателен развой може да помогне за посрещане на днешните енергийни потребности, без да саботира бъдещия енергиен преход. Правителствата биха могли да вземем за пример да дефинират някои типове съоръжения за рандеман на петрол и газ като " преходни активи " и да оказват по-активно подпомагане на частните сдружения за построяването им. Възможно е да се наложи и " подготвеност за преход " (а точно съоръжение с технология за хващане на въглерод или нисковъглеродни горива като водород и амоняк) за активи като съоръжения за регазификация и тръбопроводи, които са от значително значение през днешния ден, само че може да не са налице, в случай че до 2050 година се реализира въглеродна индиферентност - тогава държавните управления може да понесат някои спомагателни разноски през първите няколко години.
Алтернативно, държавните управления биха могли да разработят новаторски принадлежности за обмисляне на извеждането от употреба. Например да се разрешат вложения в инфраструктура за въглеводороди с по-кратки периоди на възвръщаемост, с уговорка за възнаграждение на ликвидирането на актива след избран интервал от време, или да се редуцира срокът на възвръщаемост посредством понижаване на цената на капитала за частните компании в подмяна на правото да изтеглят актива, откакто инвестицията е генерирала избрана възвръщаемост.
Правителствата ще би трябвало да бъдат доста деликатни при приемането на такива политики. Те ще би трябвало да бъдат лимитирани до планове за въглеводороди, които са значими за потребностите на енергийната сигурност в кратковременен проект. Предпочитание ще би трябвало да се дава на планове, които са допустимо най-универсални, които могат да доставят чиста сила или да пренасочват енергийни запаси към други получатели. Освен това политиците би трябвало деликатно да проучват кои съставни елементи на нефтената и газовата индустрия са фактически подобаващи за планове, подготвени за прекосяване към водород, тъй че никой да не може да се възползва от пропуски, основани от непроверени изказвания, че някои нефтени и газови планове са подготвени за прекосяване към водород. И най-после, държавните управления би трябвало да изискват от разработчиците да съблюдават допустимо най-строгите стандарти за излъчвания ˗ за същите тези приключвания на метан, ˗ тъй че инфраструктурата да оставя допустимо минимален въглероден отпечатък.
Вземане на казуса под надзор
Третата неефективност на механизмите на енергийния пазар, изискваща по-голяма интервенция от страна на страната, към този момент е позната на съвсем всички: частните компании и физически лица не поемат цялостната цена на въглеродните излъчвания и излъчванията на други замърсители. Ето за какво държавните управления следва да изискват от производителите и потребителите да " интернализират " тези разноски посредством система за ценообразуване на въглеродните излъчвания и други механизми. За бързото реализиране на въглеродна индиферентност са нужни по-строги обществени политики в региона на климата, в това число въглеродни налози, дотации, регулации и стандарти. Както демонстрира последният отчет на Междуправителствената експертна група на Организация на обединените нации по изменението на климата, не остава доста време, с цел да се избегнат най-лошите последствия от световното стопляне. Ако излъчванията не бъдат понижени неотложно, няма да е допустимо да се ограничи повишението на световната температура до 1,5 градуса по Целзий, а надхвърлянето на този предел има най-тежки екологични, здравни, стопански и други последствия. Държавната неотложност ще се усилва, защото последствията от изменението на климата стават все по-чести и по-тежки.
Пазарните сили сами по себе си не могат да обезпечат задоволително нисковъглеродна икономическа активност. Без по-голяма държавна интервенция действителният и предстоящ дефицит на природен газ да вземем за пример ще докара до увеличение на потреблението на въглища, както към този момент сподели актуалната рецесия. Това може да е било допустим отговор на енергийната неустановеност през 70-те години на предишния век, когато страните от Г-7 се ангажираха да усилят производството и търговията с въглища в изискванията на дефицит на нефт. Въпреки това, като гориво с най-високо наличие на въглерод, въглищата към този момент не са подобаваща опция, макар че могат да заменят съветския газ.
Предизвикателството да се заменят замърсяващите горива с по-чисти акцентира доста по-голямото предизвикателство да се обезпечи нисковъглеродна сила за разрастващите се страни с бързо възходящи енергийни потребности. Индустриализираните страни ще би трябвало да им оказват помощ да понижат рисковете, свързани с частните вложения в нисковъглеродна сила. Според Международната организация по енергетика, с цел да се реализира въглероден неутралитет до 2050 година, повече от 70% от вложенията в чиста сила на нововъзникващите и разрастващите се пазари ще би трябвало да дойдат от частния бранш. Правителствата би трябвало да създадат повече, с цел да оказват помощ за активизирането на този капитал. Например институции като Световната банка и Американската корпорация за финансиране на развиването биха могли да отпускат заеми на локални банки на налични лихвени проценти, да финансират планове в локална валута и да усилят наличността на гаранции по заеми. Те могат да отпускат заеми и непосредствено на разработчиците на планове. Капиталът на институциите за финансиране на развиването би могъл да способства доста за стимулиране на частните вложения.
За благополучие, в дълготраен проект енергийната сигурност ще се възползва от доста от държавните ограничения, нужни за понижаване на излъчванията (по-специално понижаване на търсенето на петрол и газ). Това частично се дължи на обстоятелството, че енергийната сигурност се реализира освен посредством увеличение на производството на нефт, само че и посредством понижаване на неговото потребление. Преди петнадесет години Съединените щати внасяха две трети от черното злато, което потребяваха; през 2021 година износът към този момент надвишаваше вноса. Въпреки това американците остават уязвими за по-високи цени на бензина на фона на проблемите с доставките на нефт. В Европа семействата също биха били по-сигурни, в случай че използват по-малко природен газ посредством заменяне с други възможности или тривиални икономии. Необходима е и интервенция от страна на страната: необятни осведомителни акции и поощряване на вложенията в енергийна успеваемост биха могли да подтикват софтуерните и други промени, нужни за икономисване на сила по време на рецесия.
11 септември за Европа
Разширяването на ролята на държавните управления евентуално ще бъде определяща характерност на новия световен енергиен ред, който ще възникне вследствие на руско-украинската рецесия. Подобно на дълбоките стопански, политически и геополитически последствия от дейната държавна интервенция на енергийните пазари през 70-те години на предишния век, през днешния ден сходна активност ще има трансформиращ темперамент. И то в позитивна тенденция, в случай че е направено вярно. Ако са вярно структурирани и прилагани, интервенциите в региона на енергетиката и климата могат да изгладят неустойчивостта на пазара, да понижат рисковете, които енергийният преход неизбежно ще породи, и да ускорят напредъка към въглеродна индиферентност.
Например, като се изключи че усъвършенства енергийната сигурност, добре създадената обществена политика може да понижи риска от популистки реакции, като да вземем за пример митингите на " жълтите жилетки " във Франция против самодейностите за климата. По същия метод по-големият потенциал за произвеждане на сила би понижил геополитическото въздействие, което обичайните производители на петрол и газ могат да имат в кратковременен проект, преди да е приключен енергийният преход. По-рано тази година писахме, че в случай че западните държавни управления оставят тези решения на пазара, доставчиците на на ниска цена нефт, представлявани да вземем за пример от Русия и арабските страни от Персийския залив, в последна сметка ще се трансфорат в съществени производители в дълготраен проект, а равнищата на ползване ще намалеят макар продължаващите обилни равнища. Тази динамичност може да докара до особени проблеми, в случай че натискът за ограничение на вложенията в планове за изкопаеми горива докара до понижаване на производството на западните енергийни компании, даже в случай че търсенето се усили или стабилизира. Въпреки това, в случай че западните държавни управления съумеят да насърчат вложенията в уреди за преход, с течение на времето те може да съумеят да понижат както въглеродните излъчвания, по този начин и зависимостта от стандартните производители, които евентуално ще желаят да употребяват преходния интервал за свои лични стопански и геополитически изгоди.
Усилията на държавните управления да обезпечат финансиране за планове за чиста сила на нововъзникващите пазари биха могли също по този начин да понижат друга група опасности ˗ тези, свързани с възходящите търкания сред развитите и разрастващите се страни. При неналичието на такива ограничения недоволството на страните с ниски и междинни приходи против богатите ще продължи да пораства и те ще отхвърлят да финансират планове за изкопаеми горива в разрастващите се страни, даже когато последните се пробват да усилят добива на петрол и газ, с цел да компенсират личните си загуби, породени от актуалната рецесия. Това би заплашило съдействието освен в битката с световното стопляне, само че и по други значими въпроси, като да вземем за пример проектите за подготовка за възможни пандемии, оправянето с конфликтни обстановки и ограниченията за битка с тероризма. Фактът, че изменението на климата визира най-вече тези страни, които са минимум виновни за равнището на световните излъчвания, единствено ускорява тяхното неодобрение.
Най-важното е, че държавната интервенция за ускорение на намаляването на въглеродните излъчвания може да предотврати някои от последствията от изменението на климата с най-лоши последици за геополитиката и сигурността. Както заключи предходната година Националният съвет по разузнаване на Съединени американски щати, световното стопляне ще ускори стратегическата конкуренция в Арктическия район, ще провокира спорове за водните запаси и миграцията и евентуално ще провокира серия от нови геополитически разногласия, защото съответните страни едностранно ще тестват и ползват широкомащабни геоинженерни начинания. Без присъединяване на държавното управление не може да се реализира нужното понижаване на излъчванията, с цел да се предотвратят тези въздействия.
Като вземат участие по-активно в енергийните пазари, държавните управления би трябвало да устоят на изкушението да насочват съответните браншове в същата посока, в която се движат националните сдружения. Правителството на Съединени американски щати да вземем за пример издава разрешителни на фирмите, които желаят да изнасят природен газ, само че пазарните сили дефинират дестинациите. Ако държавното управление фаворизира едни страни за сметка на други, то може да политизира търговията с сила и да понижи способността на международните пазари да разпределят дейно ресурсите.
Правителствата би трябвало да бъдат внимателни и във връзка с енергийната дипломация, изключително тази, която се стреми да повлияе на пазарните решения за закупуване и продажба на сила. Неотдавнашните дейности на Съединени американски щати за освобождение на размери полутечен природен газ за Европа посредством ограничение на покупките от Азия са подобаващи в изискванията на рецесия, само че в бъдеще би трябвало да се внимава с сходни дейности. Намесата на политиката в комерсиалните въпроси може да подкопае вярата на комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати в неприкосновеността на дълготрайните контракти, което в последна сметка може да нанесе вреди на американските компании, да докара до негативни последствия в подтекста на вложенията и до ответни старания за политизиране на покупката и продажбата на други артикули и услуги.
Опасни са и нападателните старания на държавните управления да реализират енергийна сигурност посредством отделяне от международната енергийна стопанска система. Някои членове на Конгреса на Съединени американски щати считат, че сега Съединени американски щати изнасят повече сила, в сравнение с внасят, и по тази причина се афишират за ограничение на износа на петрол и газ, с цел да се акцентира на задоволяването на вътрешните потребности.
И най-после, би трябвало да се заобикалят така и така дълбоките вътрешнопартийни различия във връзка с ролята, която би трябвало да играе държавното управление.
Европа назова руско-украинския спор своя 11 септември. Терористичните офанзиви от 2001 година сътвориха нова система за интернационална сигурност, която доминираше на интернационалната сцена в продължение на 20 години и към момента е съществена характерност на интернационалните връзки. Една от последствията от войната в Украйна ще бъде нов енергиен ред, който ще възникне в Европа и ще се популяризира във всички отдалечени краища на международната стопанска система. Той ще се дефинира от двойния императив на енергийната сигурност и изменението на климата. За да се реализиран по едно и също време и двете цели, без едното да заплашва другото, ще би трябвало да се употребява силата на пазарите. Необходимо е също по този начин да се разшири ролята на държавните управления в потреблението, оформянето и ръководството на тези пазари, както и да се преодолеят разстройствата, породени от актуалната рецесия. Без целенасочена и сдържана, само че интензивна държавна интервенция, светът ще страда или от дефицит на сила, или от тежките последствия от изменението на климата ˗ или и от двете. /БГНЕС
Войната в Украйна наподобява бележи повратна точка в международен мащаб. Бизнесите оповестиха ускорение на деглобализацията и сигнализираха за нов цикъл на стагфлация, университетските среди осъдиха връщането към ерата на завоеванията и приветстваха възобновената трансатлантическа връзка, а държавните управления премислят съвсем всеки аспект на външната политика, в това число търговията, разноските за защита и военните съюзи.
Тези трагични промени засенчват нова дълбока промяна на международната енергийна система. Спешната потребност от понижаване на излъчванията на въглероден диоксид през последните 20 години последователно промени международния енергиен ред. Сега, вследствие на спора в Украйна, енергийната сигурност още веднъж излезе на напред във времето, като се причисли към световното стопляне като съществена грижа на политиците. Този двоен приоритет има капацитета да промени държавното енергийно обмисляне, потоците от енергийни артикули и международната стопанска система като цяло. Страните ще дадат приоритет на вътрешните решения, локалното произвеждане на сила и районното съдействие, както и на устрема за реализиране на въглеродна индиферентност. Ако те се затворят в стратегически енергийни блокове, дългогодишната наклонност към висока енергийна причинност може да бъде сменена от епоха на енергийна фрагментация.
Но с изключение на от икономическия шовинизъм и деглобализацията, бъдещият енергиен ред ще се дефинира от един фактор, който малко на брой анализатори са съумели да оценят изцяло. Става дума за невиждана държавна интервенция в енергийния бранш. В продължение на четиридесет години западните държавни управления се стремяха значително да лимитират активността на енергийните пазари, само че в този момент признават нуждата от по-активно присъединяване във всички области - от построяването (и извеждането от експлоатация) на инфраструктура за изкопаеми горива и въздействието върху решенията на частните компании за закупуване и продажба на сила до ограничение на излъчванията посредством система за ценообразуване на въглеродните излъчвания, свързани дотации, разпореждания и стандарти.
Подобна смяна несъзнателно припомня за 70-те години на предишния век, когато несъразмерната държавна интервенция на енергийните пазари единствено задълбочи безкрайните рецесии. Въпреки това, в случай че се ползват вярно, регулаторните ограничения не основават прекалено много проблеми. Правилно лимитирани и приспособени към някои пазарни дефекти, те могат да предотвратят най-лошите последствия от световното стопляне, да смекчат доста опасности за енергийната сигурност и да оказват помощ за справяне с най-големите геополитически провокации на идния енергиен преход. Настоящата рецесия насочи вниманието на света към геополитическите опасности в региона на енергетиката, като наложи да се прегледат утрешните упоритости в региона на климата и днешните енергийни потребности и разреши да се направи предварителна оценка на идната бурна ера. Реакциите на държавните управления на тези провокации, изострени от спора сред Русия и Украйна, ще дефинират новия енергиен ред за години напред.
По-лошо от болест
Историята на енергийните рецесии от 70-те години на предишния век единствено частично се дължи на несъразмерна държавна интервенция. Още преди шестте страни членки на ОПЕК от Персийския залив да понижат производството и да наложат петролно ембарго на Съединени американски щати и други страни, които поддържаха Израел във Войната на Страшния съд през 1973 година, Вашингтон интензивно се опитваше да управлява петролните пазари в Съединени американски щати. Например през 1959 година президентът Дуайт Айзенхауер постанова квоти за импорт на нефт, с цел да отбрани американските производители. Тези квоти имат стремежи резултат, бизнесът на американските производители стартира с летящ старт и доставките нарастват през 60-те години. Това обаче не отбрани потребителите от по-високи цени. Тъй като американците се реалокираха в предградията и си купиха по-големи къщи и коли, потреблението на нефт надвиши предлагането, което в последна сметка докара до повишение на цените.
За да ограничи цените, президентът Ричард Никсън предприе редица политически ограничения. През 1971 година, когато администрацията му отстранява златния стандарт, той вкарва надзор върху заплатите и цените, в това число върху петрола и газа. Но те единствено усилиха търсенето на нефт, като в същото време понижиха вътрешното предложение. През зимата на 1972-73 година дефицитът на гориво принуди някои учебни региони да затворят в избрани дни, а медиите писаха за идна енергийна рецесия. През пролетта на 1973 година Никсън отстъпва и анулира квотите за импорт на нефт, наложени от Айзенхауер, като приканва американците да пестят бензин. Въпреки това през юни, няколко месеца преди налагането на арабското петролно ембарго, съвсем половината от бензиностанциите в страната оповестяват за проблеми, а гориво се намира доста мъчно.
Вместо да отхвърли държавната интервенция на енергийните пазари, Никсън я одобри и ускори, а лекуването се трансформира по-скоро в болест. През ноември 1973 година президентът на Съединени американски щати основава федерална стратегия, която включва държавни чиновници в дистрибуцията на пропан, мазут, реактивно гориво, дизелово гориво и други горива. Според Уилям Саймън, тогавашен началник на Федералната енергийна администрация, този ход се оказва " злополука ". Именно на фона на държавната интервенция арабското петролно ембарго докара до лудо търсене и опашки по бензиностанциите в цялата страна.
Краят на 70-те години на предишния век е белязан от нова петролна рецесия, която води до доста от гореспоменатите аргументи. В края на 1978 година национално въстание в Иран докара до прекъсване на производството на нефт, което провокира дефицит и внезапно повишаване на цените в Съединени американски щати и други страни. Както и по време на предходната рецесия, федералният надзор върху цените и ограниченията за систематизиране на ресурсите единствено утежниха обстановката. Американците още веднъж се редяха на опашки за бензин, зареждаха единствено в избрани дни и слушаха известната тирада на президента Джими Картър за " рецесията на доверието ".
В резултат на тези неуспехи стана ясно, че несъразмерната държавна настойчивост над горивно-енергийния комплекс може да докара до неприятни последствия. Картър стартира процеса на ограничение на държавната интервенция в регулирането на цените на силата, а по-късно президентът Роналд Рейгън го форсира. През идващите десетилетия държавното управление на Съединени американски щати последователно понижава ролята си в енергийния бранш, като отстранява квотите за импорт, изоставя контрола върху цените на петрола и газа и системата за систематизиране на ресурсите.
Безспорно държавното управление разшири ролята си и в други области, свързани с енергетиката: дефинира стандарти за спестовност на гориво и понижи рестриктивните мерки за скоростта, субсидира синтетични горива и начинания за строителство на домове, съобразени с климата, сътвори Стратегически петролен запас и разшири лизинговите съглашения за изследване и рандеман на запаси в Мексиканския залив и Аляска. Редовното използване на наказания против страни, произвеждащи сила, е друго изключение от общото предписание. И въпреки всичко доста от най-значимите промени в енергийния бранш след рецесиите от 70-те години на предишния век, като дерегулирането на продажбите на природен газ и основаването на конкурентни енергийни компании и пазари на електрическа енергия на едро, бяха резултат от двупартийния консенсус, че най-хубавият метод да се подсигурява енергийната сигурност и публичната досегаемост ˗ е просто да се остави пазарът да работи самичък за себе си.
Предстояща стихия
Енергийната рецесия, провокирана от спора сред Русия и Украйна, може да се окаже най-тежката от половин век насам. Много анализатори към този момент направиха паралели с петролните рецесии от 70-те години на предишния век, само че актуалната се разграничава от тях по редица значими детайли. На първо място, международната стопанска система е станала по-малко енергоемка. Икономическият напредък изпреварва повишаването на потреблението на сила, тъй че светът към този момент използва доста по-малко сила на единица Брутният вътрешен продукт. Освен това доста повече компании доставят нефт, в сравнение с през 70-те години на предишния век, когато единствено няколко компании направляваха по-голямата част от международната търговия с нефт. В резултат на това веригите за доставка на сила станаха по-силни.
Но актуалната рецесия не е обвързвана единствено с петрола и може да засегне доста огромен сегмент от стопанската система. Сътресенията могат да доведат до спиране на всички типове енергийни доставки. Русия е освен най-големият експортьор на нефт и петролни артикули в света, само че и главен снабдител на природен газ за Европа, главен експортьор на въглища и нискообогатен уран за зареждане на атомни електроцентрали, както и на доста други артикули. Предвид рекордно високите цени на въглищата, бензина, дизеловото гориво, природния газ и други артикули, по-нататъшни спирания на енергийните доставки от Русия, без значение дали са инициирани от самата Русия или от Европа, биха ускорили инфлацията, провокирали криза, наложили ограничавания в потреблението на сила и биха довели до затваряне на фабрики.
Световната енергийна система преживяваше неспокойни времена още преди Владимир Путин да стартира войната в Украйна. Европа и останалата част от света са изправени пред проблеми с енергийните доставки, защото в тази област от ден на ден се употребяват непостоянни източници, като вятър и слънчева светлина. В същото време многогодишните ниски добиви и засиленият климатичен напън доведоха до понижаване на вложенията в петрол и газ, което докара до лимитирани доставки. Проблемите със систематичната организация на доставките, породени от COVID-19, изостриха дефицита и ускориха ценовия напън. През 2021 г.-началото на 2022 година внезапното повишаване на цените на природния газ докара до банкрут редица европейски комунални услуги и принуди държавните управления да субсидират сметките за сила. Можеше да бъде и по-лошо, само че търсенето на сила беше ненапълно потиснато от по-добрите от предстоящото метеорологични условия в Европа и Азия.
От началото на спора в Украйна неустойчивостта на енергийните пазари е още по-голяма. Напрежението на кредитните пазари се увеличи, ликвидността в поддръжка на сделките на нефт понижа, а волатилността се усещаше както при търсенето, по този начин и при предлагането. Много купувачи заобикалят съветския нефт заради опасения от западни банкови и финансови наказания, както и от евентуално заклеймяване. Международната организация по енергетика пресмята, че съветският рандеман е намалял с един милион барела на ден - цифра, която може да нарасне още повече, в случай че Европейски Съюз извърши проекта си да забрани вноса на недопечен нефт, бензин и дизелово гориво от Русия до края на годината. Слуховете за вероятни нови наказания, съчетани с нежеланието на ОПЕК да запълни празнината, оставена от намаляването на доставките от Русия, тласкат цените още нагоре.
В края на май петролът се търгуваше на равнища над 100 $ за барел. Цените на бензина в Съединени американски щати доближиха рекордно високи стойности този месец (без да се регистрира инфлацията), а внезапното повишаване на дизела докара до по-високи разноски за превоз и храна. Цените на природния газ в Съединени американски щати се покачиха до най-високото си равнище от 2008 година насам и съвсем се удвоиха от началото на годината. В резултат на това европейските и други консуматори са изправени пред извънредно остри проблеми. Цените можеха да бъдат още по-високи, в случай че не бяха два мощни фактора, които най-малко краткотрайно не разрешават на пазара да се форсира. Карантината, провокирана от епидемията от COVID-19 в Китай, се отрази на международното търсене на сила, а Съединени американски щати и интернационалните им сътрудници освободиха невиждано количество нефт от стратегическите запаси. Засега постъпващите оттова количества най-малко ненапълно компенсират отхвърли от доставките от Русия.
Но най-лошото евентуално занапред следва. Когато карантинните ограничавания в Китай бъдат облекчени, търсенето на нефт ще нарасне внезапно, което ще докара до повишение на цените. Същото важи и за цените на природния газ, които от своя страна ще се отразят на сметките за сила и отопление. Въпреки че съветският газ продължава да тече към Европа, Москва приключи доставките за Финландия, Полша и България, ограничи износа през Украйна и дъщерното сдружение на национализирания в Германия " Газпром " и заплаши, че ще прекъсне връзката с всички европейски страни, които откажат да заплащат синьото гориво в рубли. Пълното преустановяване на доставките на съветски газ за Европа към момента е малко евентуално, само че е правдоподобно и евентуално ще докара до дефицит, усъвършенстване на потреблението на сила и затваряне на енергоемки промишлени браншове.
Всякакви спомагателни наказания биха имали последствия за международната енергийна система. Напрежението на пазарите на полутечен природен газ, към които Европа се обръща от ден на ден поради повишаващите се цени, към този момент принуждава Азия да търси различни източници на сила. Най-добрият вид са въглищата ˗ те постоянно са в обилие, а цената им е съответна. Китай и други страни усилиха производството на въглища на фона на възходящите опасения от международен енергиен апетит, което ненапълно понижи натиска върху международните пазари на газ. Без помощта на Азия Европа щеше да се оправи по-трудно със загубата на съветския газ. Но по-голямото разчитане на въглища докара и до рекордно повишение на цените им, заради което страни с ниски приходи като Индия и Пакистан се борят да посрещнат енергийните си потребности в разгара на горещата вълна. Високите цени на природния газ, употребен за производството на торове, покачват и цените на питателните артикули, които също са наранени от спирането на селскостопанския експорт от Русия и Украйна.
Безопасно и надеждно
Тези безконечни непредвидени условия постановат преоценка на опита от 70-те години на предишния век във връзка с верния баланс сред държавната интервенция и пазарната автономност. През последните 40 години разчитането на пазарните сили донесе големи изгоди: силата стана по-достъпна, икономическата успеваемост и сигурността ˗ по-високи, а конкурентното ценообразуване пренасочи доставките към пазарите, където те са най-необходими. Въпреки това днешните рецесии разкриват някои пазарни дефекти, които могат да бъдат преодолени единствено с по-голяма държавна интервенция.
По-специално, три пазарни неуспеха акцентират нуждата от по-силна роля на държавното управление в преследването на двойната цел за по-голяма енергийна сигурност и навреме реализиране на въглеродна индиферентност.
На първо място, частният бранш не разполага със тласъци за създаване на инфраструктурата и други активи, нужни за гарантиране на енергийната сигурност в множеството страни.
Второ, пазарните сили не могат сами да подтикват нужната инфраструктура за проведен енергиен преход, която може да остарее, преди частните сдружения да обезпечат цялостна възвръщаемост на вложения капитал.
И трето, частните компании и лица нямат тласъци да лимитират излъчванията, чиито разноски се поемат от обществото.
Първата точка илюстрира уязвимостта на Европа от спирания на съветския енергиен експорт. За да се реализира енергийна сигурност, страните се нуждаят от разнообразни благоприятни условия за закупуване на сила, многообразие на източниците на енергийни доставки и задоволителни запаси за изключителни обстановки - всички тези фактори изискват по-голяма държавна интервенция. Свободните пазари постоянно се оправят добре с обезпечаването на необятен избор на енергийни източници за потребителите. Когато доставките са прекратени на едно място, било то заради естествени или политически бедствия, свободната търговия на мощно интегрирани и надеждни стокови пазари разрешава на купувачите да намерят други възможности, като по този метод се заобикаля дефицитът. (В началото на 70-те години на ХХ век този механизъм беше по-сложен, защото петролът се търгуваше с дълготрайни контракти, а не като стока на интернационално ниво.) Но както излиза наяве от актуалната европейска енергийна рецесия, прекосяването към различни енергийни източници по политически, стопански или дипломатически аргументи е допустимо единствено при съществуването на подобаваща инфраструктура ˗ същите пристанища и терминали с непотребен потенциал. Частният бранш няма тласъци да влага в сходна инфраструктура, защото спиранията са непредвидими и частните компании няма да поемат цялостните разноски. Поради тази причина е нужна държавна интервенция.
Пример за това е Литва. Преди съвсем десетилетие страната построи плаващ терминал за полутечен природен газ, наименуван успешно " Независимост ". Терминалът разреши на балтийската страна да понижи зависимостта си от съветския природен газ и да контракти по-добри цени с " Газпром ". Но комерсиалната употреба сама по себе си не би оправдала разноските за терминала, още повече че той постоянно не работи с цялостния си потенциал. Освен със заеми от Европейската капиталова банка, той може да бъде финансиран единствено с гаранции по заеми и други форми на помощ от литовското държавно управление. Решението да влага в инфраструктура за енергийна сигурност се отплати и Литва беше първата европейска страна, която изцяло приключи вноса на съветски газ, откакто Владимир Путин стартира войната в Украйна.
Германия също е склонна да премине към полутечен природен газ, с цел да понижи зависимостта си от съветските доставки. Русия от дълго време е най-изгодният източник на природен газ за Германия и тя последователно усилва вноса си от страната, вследствие на което през 2021 година съветското синьо гориво представляваше повече от половината от целия газ, потребяван от германците. Сега, в търсене на неруски газ, Берлин отпусна 3 милиарда евро за подкрепяне на създаването на четири плаващи терминала за импорт на полутечен природен газ. Предприятията и потребителите ще би трябвало да заплащат повече в бъдеще, само че държавното управление дава обещание да построи инфраструктура, с цел да обезпечи разнообразна база от снабдители на природен газ.
Мерките, подхванати от Литва и Германия, се основават на неотдавнашните старания на Европейската комисия за стимулиране на конкуренцията на пазарите на природен газ и на директните благоприятни условия за финансиране на строителството на тръбопроводи и инфраструктура за полутечен природен газ, в които преди този момент частните сдружения не бяха склонни да влагат. В резултат на това европейският пазар на природен газ е по-устойчив, в сравнение с през 2009 година, когато Русия понижи доставките.
Държавните запаси, като Стратегическия петролен запас на Съединени американски щати, са различен инструмент за енергийна сигурност, който пазарът не може да обезпечи самичък по себе си. (В Европа доста държавни управления не поддържат запаси, което постанова на фирмите да поддържат ресурси над естествените равнища.) Макар че такива запаси могат да оказват помощ за понижаване на дефицита при положение на рецесия, те изискват и инфраструктура, която частните компании надали ще могат да обезпечат сами. Така да вземем за пример администрацията на президента Джо Байдън освободи големи количества нефт от стратегическия петролен запас, само че по-нататъшните дейности за понижаване на международните цени са лимитирани от неналичието на свободни пристанища и терминали. Подобни инфраструктурни ограничавания са били необичайност в предишното. Въпреки това шистовият взрив, който трансформира Съединени американски щати в чист експортьор на сила, доста усили търсенето на пристанищни площи, към които в този момент демонстрира интерес най-вече частният бранш.
За да могат държавните запаси да усилят общото международно предложение, а не просто да изместят извънбюджетния нефт, ще са нужни спомагателни пристанища и терминали, които ще се употребяват едва отвън интервалите на енергийни рецесии. Като се има поради дребният брой търговски учредения за рядко употребена инфраструктура, държавните управления ще би трябвало да играят роля в тази област, както предложи Министерството на енергетиката на Съединени американски щати в своя огромен отчет от 2015 година
Може да се наложи държавните управления да се намесват и на други енергийни пазари, с изключение на тези на петрол и газ. Важни минерали, нужни за сполучлив енергиен преход, като литий, никел и кобалт, ще бъдат в дефицит заради възходящата известност на електрическите коли и потреблението на слънчева и вятърна сила, акумулатори и друга инфраструктура с ниски и нулеви въглеродни излъчвания. Един от разновидностите би могъл да бъде увеличението на добива на такива минерали, макар че до момента доста американски компании са избягвали производството и преработката на сериозни минерали заради обвързваните с това екологични разноски и съществуването на задгранични източници. Но защото някои от тях са от решаващо значение за националната сигурност, администрацията на Байдън стартира да предлага тласъци за увеличение на вътрешното им произвеждане. Може да се наложи спомагателна интервенция от страна на държавното управление. Частните разработчици разбираемо се тормозят от огромните вложения, чието погашение може да отнеме десетилетие или повече, до момента в който се положат старания за намиране на други възможности на тези минерали или за комерсиализиране на тяхната преправка. В Съединени американски щати държавното управление би могло да обмисли гарантирането на такива пазари за произвеждане на съществени минерали в по-голям мащаб, както в тази ситуация с имунизациите за COVID-19.
Държавната интервенция за възстановяване на енергийната сигурност не би трябвало да се лимитира до дотации, данъчни облекчения и други тласъци. Дипломатите могат да оказват помощ и за съответни енергийни доставки по време на рецесия.
Времето тече
Вторият епизод на пазарна неефективност, изискваща държавна интервенция, е обвързван с лимитираните периоди за реализиране на световните цели в региона на климата. Новите петролни и газови активи, които са нужни за енергийната сигурност през преходния интервал, може да се наложи да бъдат изведени от употреба, преди фирмите да могат да върнат парите на вложителите. В края на краищата, коя компания би рискувала капитал в кратковременен и средносрочен проект, до момента в който политиците хвърлят все по-амбициозни обещания за занемаряване на нужната инфраструктура? Ако фирмите са подготвени да създадат тези вложения, те не би трябвало да залагат на способността на планетата да реализира задачите, свързани с климата. Освен това не трябва да се позволява сходни вложения да попречват дейностите за битка с световното стопляне, като ускоряват икономическите сили, които не разрешават на процеса да се развива прекомерно бързо заради избрани финансови ползи в актуалната енергийна система.
Творческият законодателен развой може да помогне за посрещане на днешните енергийни потребности, без да саботира бъдещия енергиен преход. Правителствата биха могли да вземем за пример да дефинират някои типове съоръжения за рандеман на петрол и газ като " преходни активи " и да оказват по-активно подпомагане на частните сдружения за построяването им. Възможно е да се наложи и " подготвеност за преход " (а точно съоръжение с технология за хващане на въглерод или нисковъглеродни горива като водород и амоняк) за активи като съоръжения за регазификация и тръбопроводи, които са от значително значение през днешния ден, само че може да не са налице, в случай че до 2050 година се реализира въглеродна индиферентност - тогава държавните управления може да понесат някои спомагателни разноски през първите няколко години.
Алтернативно, държавните управления биха могли да разработят новаторски принадлежности за обмисляне на извеждането от употреба. Например да се разрешат вложения в инфраструктура за въглеводороди с по-кратки периоди на възвръщаемост, с уговорка за възнаграждение на ликвидирането на актива след избран интервал от време, или да се редуцира срокът на възвръщаемост посредством понижаване на цената на капитала за частните компании в подмяна на правото да изтеглят актива, откакто инвестицията е генерирала избрана възвръщаемост.
Правителствата ще би трябвало да бъдат доста деликатни при приемането на такива политики. Те ще би трябвало да бъдат лимитирани до планове за въглеводороди, които са значими за потребностите на енергийната сигурност в кратковременен проект. Предпочитание ще би трябвало да се дава на планове, които са допустимо най-универсални, които могат да доставят чиста сила или да пренасочват енергийни запаси към други получатели. Освен това политиците би трябвало деликатно да проучват кои съставни елементи на нефтената и газовата индустрия са фактически подобаващи за планове, подготвени за прекосяване към водород, тъй че никой да не може да се възползва от пропуски, основани от непроверени изказвания, че някои нефтени и газови планове са подготвени за прекосяване към водород. И най-после, държавните управления би трябвало да изискват от разработчиците да съблюдават допустимо най-строгите стандарти за излъчвания ˗ за същите тези приключвания на метан, ˗ тъй че инфраструктурата да оставя допустимо минимален въглероден отпечатък.
Вземане на казуса под надзор
Третата неефективност на механизмите на енергийния пазар, изискваща по-голяма интервенция от страна на страната, към този момент е позната на съвсем всички: частните компании и физически лица не поемат цялостната цена на въглеродните излъчвания и излъчванията на други замърсители. Ето за какво държавните управления следва да изискват от производителите и потребителите да " интернализират " тези разноски посредством система за ценообразуване на въглеродните излъчвания и други механизми. За бързото реализиране на въглеродна индиферентност са нужни по-строги обществени политики в региона на климата, в това число въглеродни налози, дотации, регулации и стандарти. Както демонстрира последният отчет на Междуправителствената експертна група на Организация на обединените нации по изменението на климата, не остава доста време, с цел да се избегнат най-лошите последствия от световното стопляне. Ако излъчванията не бъдат понижени неотложно, няма да е допустимо да се ограничи повишението на световната температура до 1,5 градуса по Целзий, а надхвърлянето на този предел има най-тежки екологични, здравни, стопански и други последствия. Държавната неотложност ще се усилва, защото последствията от изменението на климата стават все по-чести и по-тежки.
Пазарните сили сами по себе си не могат да обезпечат задоволително нисковъглеродна икономическа активност. Без по-голяма държавна интервенция действителният и предстоящ дефицит на природен газ да вземем за пример ще докара до увеличение на потреблението на въглища, както към този момент сподели актуалната рецесия. Това може да е било допустим отговор на енергийната неустановеност през 70-те години на предишния век, когато страните от Г-7 се ангажираха да усилят производството и търговията с въглища в изискванията на дефицит на нефт. Въпреки това, като гориво с най-високо наличие на въглерод, въглищата към този момент не са подобаваща опция, макар че могат да заменят съветския газ.
Предизвикателството да се заменят замърсяващите горива с по-чисти акцентира доста по-голямото предизвикателство да се обезпечи нисковъглеродна сила за разрастващите се страни с бързо възходящи енергийни потребности. Индустриализираните страни ще би трябвало да им оказват помощ да понижат рисковете, свързани с частните вложения в нисковъглеродна сила. Според Международната организация по енергетика, с цел да се реализира въглероден неутралитет до 2050 година, повече от 70% от вложенията в чиста сила на нововъзникващите и разрастващите се пазари ще би трябвало да дойдат от частния бранш. Правителствата би трябвало да създадат повече, с цел да оказват помощ за активизирането на този капитал. Например институции като Световната банка и Американската корпорация за финансиране на развиването биха могли да отпускат заеми на локални банки на налични лихвени проценти, да финансират планове в локална валута и да усилят наличността на гаранции по заеми. Те могат да отпускат заеми и непосредствено на разработчиците на планове. Капиталът на институциите за финансиране на развиването би могъл да способства доста за стимулиране на частните вложения.
За благополучие, в дълготраен проект енергийната сигурност ще се възползва от доста от държавните ограничения, нужни за понижаване на излъчванията (по-специално понижаване на търсенето на петрол и газ). Това частично се дължи на обстоятелството, че енергийната сигурност се реализира освен посредством увеличение на производството на нефт, само че и посредством понижаване на неговото потребление. Преди петнадесет години Съединените щати внасяха две трети от черното злато, което потребяваха; през 2021 година износът към този момент надвишаваше вноса. Въпреки това американците остават уязвими за по-високи цени на бензина на фона на проблемите с доставките на нефт. В Европа семействата също биха били по-сигурни, в случай че използват по-малко природен газ посредством заменяне с други възможности или тривиални икономии. Необходима е и интервенция от страна на страната: необятни осведомителни акции и поощряване на вложенията в енергийна успеваемост биха могли да подтикват софтуерните и други промени, нужни за икономисване на сила по време на рецесия.
11 септември за Европа
Разширяването на ролята на държавните управления евентуално ще бъде определяща характерност на новия световен енергиен ред, който ще възникне вследствие на руско-украинската рецесия. Подобно на дълбоките стопански, политически и геополитически последствия от дейната държавна интервенция на енергийните пазари през 70-те години на предишния век, през днешния ден сходна активност ще има трансформиращ темперамент. И то в позитивна тенденция, в случай че е направено вярно. Ако са вярно структурирани и прилагани, интервенциите в региона на енергетиката и климата могат да изгладят неустойчивостта на пазара, да понижат рисковете, които енергийният преход неизбежно ще породи, и да ускорят напредъка към въглеродна индиферентност.
Например, като се изключи че усъвършенства енергийната сигурност, добре създадената обществена политика може да понижи риска от популистки реакции, като да вземем за пример митингите на " жълтите жилетки " във Франция против самодейностите за климата. По същия метод по-големият потенциал за произвеждане на сила би понижил геополитическото въздействие, което обичайните производители на петрол и газ могат да имат в кратковременен проект, преди да е приключен енергийният преход. По-рано тази година писахме, че в случай че западните държавни управления оставят тези решения на пазара, доставчиците на на ниска цена нефт, представлявани да вземем за пример от Русия и арабските страни от Персийския залив, в последна сметка ще се трансфорат в съществени производители в дълготраен проект, а равнищата на ползване ще намалеят макар продължаващите обилни равнища. Тази динамичност може да докара до особени проблеми, в случай че натискът за ограничение на вложенията в планове за изкопаеми горива докара до понижаване на производството на западните енергийни компании, даже в случай че търсенето се усили или стабилизира. Въпреки това, в случай че западните държавни управления съумеят да насърчат вложенията в уреди за преход, с течение на времето те може да съумеят да понижат както въглеродните излъчвания, по този начин и зависимостта от стандартните производители, които евентуално ще желаят да употребяват преходния интервал за свои лични стопански и геополитически изгоди.
Усилията на държавните управления да обезпечат финансиране за планове за чиста сила на нововъзникващите пазари биха могли също по този начин да понижат друга група опасности ˗ тези, свързани с възходящите търкания сред развитите и разрастващите се страни. При неналичието на такива ограничения недоволството на страните с ниски и междинни приходи против богатите ще продължи да пораства и те ще отхвърлят да финансират планове за изкопаеми горива в разрастващите се страни, даже когато последните се пробват да усилят добива на петрол и газ, с цел да компенсират личните си загуби, породени от актуалната рецесия. Това би заплашило съдействието освен в битката с световното стопляне, само че и по други значими въпроси, като да вземем за пример проектите за подготовка за възможни пандемии, оправянето с конфликтни обстановки и ограниченията за битка с тероризма. Фактът, че изменението на климата визира най-вече тези страни, които са минимум виновни за равнището на световните излъчвания, единствено ускорява тяхното неодобрение.
Най-важното е, че държавната интервенция за ускорение на намаляването на въглеродните излъчвания може да предотврати някои от последствията от изменението на климата с най-лоши последици за геополитиката и сигурността. Както заключи предходната година Националният съвет по разузнаване на Съединени американски щати, световното стопляне ще ускори стратегическата конкуренция в Арктическия район, ще провокира спорове за водните запаси и миграцията и евентуално ще провокира серия от нови геополитически разногласия, защото съответните страни едностранно ще тестват и ползват широкомащабни геоинженерни начинания. Без присъединяване на държавното управление не може да се реализира нужното понижаване на излъчванията, с цел да се предотвратят тези въздействия.
Като вземат участие по-активно в енергийните пазари, държавните управления би трябвало да устоят на изкушението да насочват съответните браншове в същата посока, в която се движат националните сдружения. Правителството на Съединени американски щати да вземем за пример издава разрешителни на фирмите, които желаят да изнасят природен газ, само че пазарните сили дефинират дестинациите. Ако държавното управление фаворизира едни страни за сметка на други, то може да политизира търговията с сила и да понижи способността на международните пазари да разпределят дейно ресурсите.
Правителствата би трябвало да бъдат внимателни и във връзка с енергийната дипломация, изключително тази, която се стреми да повлияе на пазарните решения за закупуване и продажба на сила. Неотдавнашните дейности на Съединени американски щати за освобождение на размери полутечен природен газ за Европа посредством ограничение на покупките от Азия са подобаващи в изискванията на рецесия, само че в бъдеще би трябвало да се внимава с сходни дейности. Намесата на политиката в комерсиалните въпроси може да подкопае вярата на комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати в неприкосновеността на дълготрайните контракти, което в последна сметка може да нанесе вреди на американските компании, да докара до негативни последствия в подтекста на вложенията и до ответни старания за политизиране на покупката и продажбата на други артикули и услуги.
Опасни са и нападателните старания на държавните управления да реализират енергийна сигурност посредством отделяне от международната енергийна стопанска система. Някои членове на Конгреса на Съединени американски щати считат, че сега Съединени американски щати изнасят повече сила, в сравнение с внасят, и по тази причина се афишират за ограничение на износа на петрол и газ, с цел да се акцентира на задоволяването на вътрешните потребности.
И най-после, би трябвало да се заобикалят така и така дълбоките вътрешнопартийни различия във връзка с ролята, която би трябвало да играе държавното управление.
Европа назова руско-украинския спор своя 11 септември. Терористичните офанзиви от 2001 година сътвориха нова система за интернационална сигурност, която доминираше на интернационалната сцена в продължение на 20 години и към момента е съществена характерност на интернационалните връзки. Една от последствията от войната в Украйна ще бъде нов енергиен ред, който ще възникне в Европа и ще се популяризира във всички отдалечени краища на международната стопанска система. Той ще се дефинира от двойния императив на енергийната сигурност и изменението на климата. За да се реализиран по едно и също време и двете цели, без едното да заплашва другото, ще би трябвало да се употребява силата на пазарите. Необходимо е също по този начин да се разшири ролята на държавните управления в потреблението, оформянето и ръководството на тези пазари, както и да се преодолеят разстройствата, породени от актуалната рецесия. Без целенасочена и сдържана, само че интензивна държавна интервенция, светът ще страда или от дефицит на сила, или от тежките последствия от изменението на климата ˗ или и от двете. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ