Мистерията около смъртта на Рудолф Дизел поставя под въпрос света на двигателя с вътрешно гориво
Дизеловият мотор през днешния ден се счита за морално стар и изключително замърсяващ околната среда. Критиците гледат на него като евентуална опасност за околната среда, съществена причина за световното стопляне и редица здравословни болести. Това не би трябвало да ни изненадва, изключително откакто човечеството навлиза в ерата на по-различните и екологично чисти горива под формата на водород и електричество, които значително биха редуцирали доста всички отрицателни резултати, само че в зората си дизеловият мотор, както и дизеловото гориво, получават своето внимание и се потвърждават доста пред аудиторията си.
Всичко обаче стартира с далечната 1913 година и един човек, чийто мотор и до през днешния ден се счита за триумф и главоболие – Рудолф Дизел. Изобретателят на дизеловия мотор пази една сериозна загадка и до през днешния ден никой не може да подсигурява сигурно какво в действителност се е случило. Историята ни придвижва в Дрезден, където Рудолф чака на гарата и счита да пътува през Белгия в посока Английския канал. Пижамата е извадена от куфара, стоят на леглото, само че изобретателят не се интересува от тях. Единственото, което минава през главата му са големите задължения, които е натрупал, тоновете рента, които не престават да се натрупат.
На 29 септември 1913 година Рудолф слага един „ Х “ на календара и нищо повече. Преди да тръгне, оставя писмо с документи и последните си пари в чанта на брачната половинка си. Заявява ѝ да бъдат отворени една седмица след приемането. Когато се качва на кораба, излиза на палубата, смъква грижливо палтото си, поглежда към водата и скача. До през днешния ден има изказвания, че някой му е оказал помощ с последното деяние. И към век по-късно, можем да видим, че неговият мотор претърпява същото грубо гонене.
А във времето, в което този откривател сяда на работното си място, с цел да откри решение, светът е подложен в много мощни ограничавания. На първо място можем да видим, че през 1872 година парните мотори към този момент оказват помощ за дългите пътешествия и влаковете свързват хиляди хора, освен това относително на ниска цена, с изключително висок комфорт на пътуването. Ренесансът на железниците е в своя разцвет и разкрива хоризонти за всеки пасажер. Градският превоз към момента е подвластен напълно от карети и каляски. В този период се появява и еднокопитният грип, който слага Съединени американски щати на колене.
Магазините не могат да бъдат заредени, всички отпадъци се изхвърлят на улицата и излиза наяве, че човечеството има потребност от решения, освен това много бързо. В град с половин милион души и към 100 хиляди коня, всеки ден се отделят към 15 кг фекалии, както и още 4 литра урина от животно. Очаквано хигиената на един град не просто се намалява, а напряко доближава цялостното дъно. Точно тук един мотор, без значение от горивото, може да реализира невероятни резултати. Очаквано и тук се появяват парните мотори, които да стартират да се движат по улиците. Друг вид е моторът с вътрешно горене, който може да се движи на нефт, газ и в по-ранните години даже има опция за приложимост на барут.
Докато Рудолф към момента учи в университет, всички претенденти имали още доста път, с цел да се трансфорат в благонадежден сурогат, а не просто в скъпо наслаждение. Един обзор на младия студент показвал, че едвам 10% от температурата в мотора се употребила за работа, останалото е чиста загуба. И както постоянно се случва, належащо е едно камъче, което да преобърне живота му вечно. Това е лекция по термодинамика в Кралския Баварски университет по политехника в Мюнхен. Именно в нея се приказва, че е допустимо да се употребява цялостната топлинна сила на мотора и да се впрегне в работа, а тъкмо това провокации е било належащо на изобретателя.
Теорията не коства и стотинка, до момента в който не успее да влезе в практиката. Първите опити идват с голямо отчаяние. Произведеният мотор съумява да работи едвам с 25% потенциал, а през днешния ден някои от най-хубавите дизелови мотори доближават потенциал от едвам 50%, само че даже и този старт не е толкоз неприятен, въпреки всичко реализира резултати – двойно по-високи от тези на конкуренцията. Тайната на този триумф се криела в метода, по който моторът детонирал своето гориво. Бензиновият мотор компресира горивото и въздуха дружно, а по-късно детонира всичко посредством свещ, която подава искра.
Дизел открил, че в случай че компресира задоволително добре горивната примес, тя може да се възпламени независимо и да дестабилизира мотора. Изобретението на Рудолф разрешавало въздухът да се компресира дотам, че да възпламени горивото при впръскването в цилиндъра. Колкото по-високо е компресията на въздуха, толкоз по-малко гориво е належащо. И до през днешния ден този закон продължава да участва в историята – дизеловите мотори в действителност са по-скъпи, само че когато приказваме за нови машини, най-вероятно ще видим, че са доста по-ефикасни в дълготраен проект и дават доста по-нисък разход по отношение на обичайния бензинов мотор.
Защо тогава немският академик не е съумял да реализира мечтаната победа и да се зарадва на огромните триумфи? Тайната се крие във обстоятелството, че първите показани мотори идват с разнообразни проблеми. Неговите вложители повярвали на теорията, само че практиката не можела да бъде изпълнена, заради простата причина, че към момента било изключително мъчно за реализиране.
Освен това не би трябвало да забравяме, че има задоволително случаи, в които вложителите към този момент не желаят да хвърлят парите си напразно и стартират да желаят парите си, съпроводени и от закупилите въпросния мотор. Това било единствено началото на голямата финансова покруса, която се задавала на хоризонта. Въпреки негативният резултат, Рудолф не се предавал от своята концепция и вярвал, че ще успее да я осъществя.
Всеки път моторът се радвал на нови усъвършенствания и постепенно и несъмнено се движил в вярната посока. Дизеловото гориво било доста по тежко и най-после почнали да го назовават дизел. Във времето си, горивото било извънредно на ниска цена, а пушеците били доста по-малко и даже не създавали неприятните детонации, които първоначално доставяли особени главоболия на притежателите. През 1904 година армията почнала да демонстрира необикновен интерес, а френската флота незабавно закупила някои мотори за своите подводници.
Точно тук се зараждат и първите съществени конспирации по отношение на живота на основателя. Дизеловият мотор и до през днешния ден се употребява във военната промишленост като изключително благонадежден и мощен. А през 1913 година със самоубийството на Рудолф, можем да подозираме какво тъкмо е било напрежението върху него. Един английски вестник оповестява, че немски откривател се хвърля през борда, с цел да не продаде патента на мотора си на Англия.
Други най-вероятно подозират, че основателят е бил подготвен да продава и да даде едно съществено оръжие в ръцете на съперника. Колкото и безпаричен да бъде Дизел, британската корона сигурно е можела да види големия капацитет в неговите мотори. Едва след Първата Световна война мнозина схващат какво е завещал този човек.
Първите дизелови мотори стартират да работят през 20-те години на предишния век, а през 30-те към този момент работят и влаковете. В края на 1939 година всички кораби се задвижват от дизелови мотори. На 6 януари 1930 година Клеси Къминс взема решение да покаже качествата на дизеловия мотор и го инсталира в автомобил Packard Touring. Неговата дестинация е Националното автомобилно ревю. Разстоянието е от почти 1200 километра, а с към 30 галона гориво с цена от 1.38 $, той съумява да измине дистанцията за доста по-ниска сума от неговия бензинов другар.
Само 5 години по-късно ще пътува от Ню Йорк до Сан Франциско за сумата от 7.62 $, още веднъж залагайки на дизела. Нека не забравяме, че този маркетингов трик проработил, заради простата причина, че науката не можело да се крие в измами, а и мнозина по-разумни водачи бързо сметнали, че даже и в този момент горивото да не е високо, няма смисъл да заплащат повече, в сравнение с е належащо.
След края на Втората Световна война, наследниците на Рудолф можели да се считат за милиардери. По това време доставяното гориво е към 70% от преноса на всички артикули по света. Учените са безапелационни, че без този мотор и гориво, глобализацията към момента щеше да се движи с доста мудни темпове, залагайки единствено на парните мотори. Някои други обаче не са особени съгласни. Имайки поради наклонността да се насочваме към едни и същи решения във времето, при неналичието на триумф, най-вероятно различен щеше да влага и сътвори решение, което да разреши реализирането на същите резултати.
През 1914 година редица вложители стартират да влагат в добива на нефт, затова и без Рудолф може да се чакат огромни достижения, тъй като промишлеността залага доста на подобряването на автомобилното сърце, а и освен. Нека обаче не забравяме, че този талант не се е ограничавал единствено с дизелово гориво. Неговите мотори били тествани и проектирани да работят с най-различни горива, в това число и с олио, въглища на прахуляк, а през 1900 година показва мотор, който работи на фъстъчено масло.
През 1912 година даже декларира, че един ден олиото ще се трансформира в един главен артикул, нареждайки се умерено и до останалите горива. Точно тук се ражда и идната по-жестока интрига, мнозина имат вяра, че Рудолф най-вероятно е станал жертва на петролната промишленост. Той към този момент е показал сходна машина, която може да работи, какво му е пречило да сътвори по-добра версия на същата и да я употребява като опция на своя дизелов мотор? И дано не забравяме, че въпросният академик не е желал да даде лъскави играчки на богатите, с чиято помощ да показват своето благоденствие. Създателят е имал предпочитание да даде колела и опция на бедните да се придвижват по-лесно и да работят доста по-добре във всяка една промишленост.
Можем да си представим и още една забавна доктрина, по какъв начин би изглеждала планетата през днешния ден, в случай че вместо рандеман на гориво, множеството поля биват засети с фъстъци като метод за направа на главен тип гориво? Никой не може да даде отговор на този въпрос, въпреки и тъкмо през днешния ден редица организации да имат потребност от отговор, изключително при по-значителното утежняване на околната среда. Когато тялото на Рудолф е намерено след близо 10 дни корабоплаване, никой не може да даде отговор какво в действителност се е случило – то било задоволително разложено, с цел да накара даже моряците да го качат в лодката. Взети са единствено портфейлът, джобното му ножче и монокълът, които по-късно са разпознати от сина му. Тялото му е отнесено още веднъж от вълните.
