Слатински до премиера: Даниела Везиева не може да е шеф на БДЖ, дисертацията й е плагиат
Дисертацията на госпожа Даниела Везиева е на практика цялата, най-малкото над 98%, безспорен плагиат и аз ползвам към това мое Отворено писмо и Становището си, което съм подал до Комисията по академична нравственос към Министерството на образованието и науката!
Това написа в Отворено писмо специалистът по национална сигурност Николай Слатински до премиера Кирил Петков. В него се показва още:
Отворено писмо
До:
Министър-председателя
Г-н Кирил Петков
От:
Проф. Николай Слатински
Уважаеми господин Министър-председател,
От медиите узнавам, че госпожа Даниела Везиева е назначена за ръководител на Съвета на шефовете на БДЖ.
Призовавам Ви да заявите ясна позиция, че тази госпожа не може да бъде назначена на сходен висок и виновен пост!
Дисертацията на госпожа Даниела Везиева е на практика цялата, най-малкото над 98%, безспорен плагиат и аз ползвам към това мое Отворено писмо и Становището си, което съм подал до Комисията по академична нравственос към Министерството на образованието и науката!
Плагиатството е камшик, който разяжда освен българската просвета и висше обучение, само че и моралната и нравствена система на обществото ни. Плагиатството не би трябвало да се толерира.
Впрочем, Вие сте задоволително образован младеж, с цел да Ви пропагандирам към неотстъпчивост против плагиатството и плагиатите. Сигурен съм, че знаете по какъв начин в Харвард се отнасят към тях.
Понеже моята ценностна система не може да одобри насърчаване на плагиатите посредством възнаграждаване с висши постове в страната
(в противоположен случай няма да имам очи да приказвам на докторантите и студентите си, че би трябвало да се трудят почтено и честно на научното поприще),
аз заявявам тук следното:
Ваш избор е по какъв начин ще се отнесете към това мое Отворено писмо и по какъв начин ще процедирате нататък с назначението на госпожа Даниела Везиева.
За мен, обаче, оставането ѝ на новия пост с Вашето единодушие ще бъде онази капка, която ще прелее чашата на моето самообладание. Досега стисках зъби и в моите среди и в обществените мрежи непроменяемо Ви защитавах – и Вас, и Правителството на Промяната.
Не реагирате ли, не извършите ли нищо по казуса, който повдигам в това Отворено писмо, губите дефинитивно и окончателно мен като Ваш покровител.
Да, това за Вас няма да бъде особена загуба – някаква си електорална единичка, редови български пенсионер.
Но и по този начин да е, аз имам правила и убеждения, които ще не отстъпвам съгласно скромните си сили.
Оставам в очакване за Вашите дейности.
София, 17 март 2022 година проф. Николай Слатински
Приложение: Моето мнение до Комисията по академична нравственос към Министерството на образованието и науката
До Комисията
по академична нравственос
Становище
От проф. доктор Николай Димитров Слатински
по процедурата за съществуването на плагиатство и
неистинност на показаните научни данни
на госпожа Даниела Тодорова Везиева
Проблемът с плагиатството от дълго време е ескалирал у нас безусловно до катастрофични размери. Плагиатството се е трансформирало в един от основните способи да се „ прави “ просвета в България и да се „ заработват “ научни степени и звания. Аз се пробвам, до неотдавна съвсем на вятъра, да повеждам своята персонална битка с плагиатството и плагиатите. Правя това заради извънредно неприятната причина, че евентуално в Науката за сигурността съм един измежду най-плагиатстваните, в случай че не и най-плагиатстваният създател. Ето за какво съм прекомерно окуражен и в огромна степен задоволен от желанието на Министерството на образованието и науката да трансформира противодействието на плагиатството в собствен базисен приоритет. И мощно се надявам това желание да не остане, както нормално до момента, единствено на думи.
Затова одобрих да дам своето професионално Становище – има ли и в случай че има, до каква степен в научните изявления на госпожа Даниела Везиева са позволени обстоятелствата на плагиатство.
Тъй като плагиатите са достигнали, колкото и неуместно да звучи това, когато визира плагиатството, доста висок професионализъм на плагиатстване, със замитане на следи и основаване на отвличащи вниманието на четящия похвати, за мен бе доста значително да вникна в елементи в разработките на госпожа Даниела Везиева и да отсея, както се споделя, житото от плявата, да видя – какво в тези разработки е нейно и какво е било преписано.
Всъщност, оказа се, че моите терзания ще мога ли да бъда до дъно справедлив, се оказаха напразни. Причината за това е раздрусалият ме факт, че на процедура безусловно всичко (подчертавам това – на практика всичко!), което се съдържа в дисертационния труд и автореферата на госпожа Даниела Везиева е било копи-пействано в изключително огромни размери от добре известни, елементарно налични документи (стратегии, платформи, разбори, планове) или от работи, оповестени преди този момент от други създатели или от цели екипи от създатели, без указване на никое място, по никакъв метод, че наличието им е обвързвано някак с госпожа Даниела Везиева! Това влияе потискащо и поражда доста отрицателни страсти.
От една страна, аз разгледах дисертационния труд и автореферата на госпожа Даниела Везиева. От друга страна, изследвах доста изявления, излезли преди публикуването на дисертационния труд и автореферата на госпожа Даниела Везиева и включващи цялостни или частични съвпадения с това, което се съдържа в дисертационния труд и в автореферата.
Накратко да поясня логиката, от която се управлявам. Нека имаме научни изявления А и Б. Нека научната обява А е излязла и е станала публичен факт преди научната обява Б. В този случай вторът на научната обява Б би могъл и на доктрина, а също и на процедура да се е срещнал с научната обява А. В този случай, при доста близки и даже идентични наличия в двете научни изявления, може със законно съображение да се направи извод, че създателят на научната обява Б е употребил научната обява А и е заимствал от нея. Ето за какво не може да се счита, че научната обява Б е негово автентично произведение. Още повече когато се открива, че има копи-пействане в изключително огромни размери. Тогава очевидно става дума за плагиатство.
Това Становище се съпровожда с два файла за дисертационния труд и автореферата на госпожа Даниела Везиева, които би трябвало да се преглеждат като неотделима част от него.
1. Файл Slatinski_Vezieva_Plagiat_Disertacia.pdf – съдържа сравняване на текста на дисертационния труд на госпожа Даниела Везиева и източниците, от които текстът е взет.
2. Файл Slatinski_Vezieva_Plagiat_Avtoreferat.pdf – съдържа сравняване на текста на автореферата на госпожа Даниела Везиева и източниците, от които този текст е бил взет.
Дисертационният труд на госпожа Даниела Везиева е: „ Разработване на ефикасни модели за създаване на потенциал за обществено предприемачество в България “.
Той е за приемане на просветителна и научна степен „ доктор”, професионално направление 9.1.„ Национална сигурност “, по научна компетентност: „ Организация и ръководство отвън сферата на материалното произвеждане (национална сигурност). Обучаващото звено е: Факултет „ Общовойскови “ в Национален боен университет „ Васил Левски “, катедра „ Национална и районна сигурност “. Научните ръководители са двама (?) – проф. д.н. Венелин Терзиев и доцент доктор Марин Петков. Защитата е била извършена на 8 юни 2018 година Председател на научно жури е един от научните ръководители – Марин Петков, като в журито е също вторият теоретичен началник – Венелин Терзиев. Другите трима членове на журито са доцент дн Нено Христов, проф. доктор Иван Димитров и доцент доктор Никола Нинов.
Както прекомерно елементарно се вижда даже с невъоръжено око при следенето на двата файла, припокриването на дисертационния труд и автореферата с източниците е цялостно.
На места в двета файла има някои подчертавания. Те единствено доста незадълбочено илюстрират, че копи-пействането е осъществено дружно с правописните неточности. Мое подозрение, което, естествено, не мога да потвърдя е, че госпожа Даниела Везиева не е прочела най-внимателно това, което се съдържа в нейния дисертационен труд и автореферата.
Ако го бе сторила, тя би могла да поправи правописните неточности, а да не приказваме за несъгласия в самия текст, които са резултат от другите подходи и тълкувания в източниците, станали първооснова на дадения текст. Нещо повече, в наличието на дисертационния труд и на автореферата параграф 3.3 е дефиниран както следва: „ 3.3. Модели за създаване на потенциал за обществено предприемачество в България “. А в текста на дисертационния труд параграфът е дефиниран по този начин: „ ІІІ.3. Модели на общественото предриемачество “, до момента в който в автореферата (авторефератът е писан с копи-пейст на части от дисертационния труд) този параграф просто липсва. Друго невероятно да бъде потвърдено мое подозрение е, че госпожа Даниела Везиева не е схванала изцяло по какво е станала лекар, тъй като на уеб страницата на Министерството на стопанската система, където бе заместник-министър и министър в последния Служебен кабинет, тя се представяше като лекар по стопанска система. Всъщност е лекар по национална сигурност, което е въпреки всичко нещо прекомерно и прекомерно по-различно.
Трябва да посоча, че в случай че в дисертационния труд и в автореферата на госпожа Даниела Везиева имаше известно количество – да го кажем по този начин! – „ общоприетоо “ плагиатстване (аз пределно ясно си давам сметка какъв оксиморон е това), и в случай че тя се бе постарала да го направи с опита и ловкостта на други одобрени плагиати, щеше да ми се наложи да се дълбая дълго в разработките ѝ, да върша съпоставки, разбори, догатки, заключения и констатации за съвпадения или зараждащи усещания за заимстване от други създатели.
Тогава безспорно щях, както е признато, да отбележа извънредно деликатно и изчерпателно къде и какво е идентично или подухва съмнения за заграбване на непознати хрумвания или пък даже на непознат труд и къде има фрапиращо като количество и качество автоплагиатство, да не приказваме за игнориране на приносите на съавтори посредством приписване в своя изгода на цялата взаимна обява. Безпорно щях да насоча вниманието си и върху опитите посредством официално цитиране в листата с употребяваната литература, на непринадлежащи на създателя творби, от които в неговия тест той е вмъкнал големи по размера си елементи.
Но за каква прецизна фактология би могло да става дума в този случай, откакто от началото до края всичко, още веднъж дублирам, на практика всичко (!), е взето от текстове, непринадлежащи на госпожа Даниела Везиева?! Ще кажа отново: бих приел, че тя има някакъв принос в употребявани научни изявления на научния началник или на други нейни сътрудници, в случай че те го бяха отбелязали по някакъв метод в някоя обява. Но не – такова нещо няма!!! Аз чета съответните научни писания или документи, в които госпожа Везиева не участва по никакъв метод, не е упомената въобще даже, а по-късно намирам към този момент прочетеното в нейната дисертация и в автореферата ѝ, и то приведено едно към едно, нерядко с правописните неточности! Какви заключения, разнообразни от плагиатство мога да върша?
За свързани с дисертационния труд госпожа Даниела Везиева е показала 9 свои научни изявления.
Аз умерено можех да не им обърна внимание, откакто дисертационния труд и автореферата са напълно резултат от преписване на непознати текстове. Но за чистата си съвест, поставих усииля да ги проуча – всичките до една. Това са дребни „ късчета “, „ копнати “ от дисертацията ѝ. Всички са с още двама съавтори, с едно изключение това са научните ѝ ръководители – Венелин Терзиев и Марин Петков. Определени елементи от тях могат да бъдат открити и в други изявления, в които единият съавтор е непроменяемо Венелин Терзиев, а останалите съавтори са нови. Създадена е плетеница от изявления и съавтори (отново да посоча – единственото име, срещащо се във всички от тях е това на Венелин Терзиев). Без да мога да го потвърдя, а и не желая да си върша труда (макар че в случай че си го направя несъмнено бих обрисувал най-малко почти употребената схема), сякаш някъде има голям файл с извадки от нормативни, стратегически и други основни документи; от файла се вземат обособени елементи, които се подреждат по някаква логика; веща или не чак пък толкоз веща ръка „ съшива “ обособените елементи и по този метод се компилира следващата обява. Странно ли е тогава, че с сходни способи на работа Венелин Терзиев за 7 години в НВУ е взел участие в реализацията на … 1150 изявления!
Съгласно член 6, алинея 3 на Закона за развиването на университетския състав в Република България (или ЗРАСРБ), дисертационният труд би трябвало „ да съдържа научни или научно-приложни резултати, които съставляват автентичен принос в науката “; също по този начин дисертационният труд „ би трябвало да демонстрира, че претендентът има задълбочени теоретични познания по съответната компетентност и качества за независими научни проучвания “. Аз не можах да открия сходство на условията на ЗРАСРБ с това, което ни предлага като дисертационен труд и автореферат госпожа Даниела Везиева, тъй като при деликатния прочит и детайлното изследване на дисертационния ѝ труд и автореферата, не открих нищо нейно – написано независимо и автентично от нея.
Запознат съм с инспекция посредством система за разкриване на плагиатство, открила, че при размер от 180 страници, дисертационният труд съдържа преписани (плагиатствани) от други създатели и източници 171 страници, т.е. 95%. Ако моята инспекция в допълнение завишава този смъртоносен %, това е тъй като компютърната система не е разкрила очевидно в интернет пространството някои от източниците. Те евентуално не са качени там.
Компютърната инспекция намира забележителен размер от 125 страници, преписани директно от дисертационния труд (защитен на 17.01.2018 година в Бургаския свободен университет) на Венелин Терзиев – един от двамата научни ръководители на госпожа Даниела Везиева.
Доколкото господин Венелин Терзиев на никое място не е привел и най-минимални свидетелства, че неговият дисертационен труд има нещо общо с госпожа Даниела Везиева (той въобще не упоменава нейното име), то несъмненият факт, че дисертационният му труд предхожда хронологично дисертационния труд на госпожа Даниела Везиева, е изцяло задоволителен, с цел да се установи безапелационно и неопровержимо, че тя е плагиатствала в изключително огромни размери от него.
Съвсем втори въпрос, който въобще не е обект на това мое Становище, е че с обикновена инспекция се открива, ча самият господин Венелин Терзиев е преписвал в изключително огромни размери от редица документи и научни изявления на други създатели.
На доста места в приложените от мен 2 файла, аз съм посочил първоизточниците, от които е копи-пействано. Това са материали, употребявани посредством копи-пейст в дисертацията на господин Венелин Терзиев, а тъй като госпожа Даниела Везиева е копи-пействала от неговата дисертация, тя, без очевидно да подозира това, е копи-пействала точно от тези материали.
Вече бе казано, че всички изявления на Даниела Везиева, свързани с дисертацията ѝ, са с двама съавтори. Не ми е известно да са приложени разграничителни протоколи. Но в тази ситуация това е маловажно, тъй като, както обясних, тези изявления като предписание са все компилации от текстове от нейната дисертация, а видяхме, че дисертацията ѝ е напълно с фрагменти и „ потпури “ от непринадлежащи на госпожа Даниела Везиева текстове и материали.
Да обърнем още малко внимание на обстоятелството, че всички изявления на госпожа Даниела Везиева са с по двама съавтори (тя няма нито една независима обява!) В моята процедура не помня случай, когато човек става докотор без независима обява!
Мисля, че към този момент е ясно и без някакъв по-обстоен разбор, че щом на практика целият дисертационен труд, както и на практика целият автореферат на госпожа Даниела Везиева са формирани от непринадлежащи ѝ текстове, то отпада нуждата да се дефинира дали и в каква степен заемките демонстрират и потвърждават съществуването на плагиатство в непознати за мен размери. А също по този начин и какъв е процентът в количествено отношение на плагиатството. Да не приказваме пък за качественото наличие в концепциите и научните приноси на госпожа Даниела Везиева. Безпредметно е въобще да се разяснява – до каква степен и дали плагиатството се отразява по някакъв метод на тезите, анализите и изводите на госпожа Даниела Везиева, тъй като на практика всичко в дисертацията и автореферата ѝ не е нейно! За да се убеди и най-скептичният и безпристрастен четец, че това е по този начин, той би трябвало просто да плъзне погледа си по наличието на приложените от мен 2 файла.
На съображение на казаното, аз и при най-силното свое предпочитание да кажа добра дума за научната продукция на госпожа Даниела Везиева, не мога да го направя. Моето умозаключение се базира на окончателните заключения, че в нейната дисертация и в нейния автореферат е налице плагиатство в изключително огромни размери. Плагиатство, което най-малко мен ме шокира с мащаба и обсега си. Аз не бих могъл да имам друго разбиране също така – цялото наличие на дисертационния труд и на автореферата на госпожа Даниела Везиева не ми оставят никакъв избор. Тук няма какво да се пояснява, не е нужна някаква везна, с която да се отмерва количеството и качеството на плагиатстването. Количеството клони към 100%, а качеството – към 0. Никога не съм предполагал, че може да се прави сходно научно бракониерство и в случай че аз не го бях установил посредством съпоставяне на дисертацията и автореферата с първоизточниците, нямаше да мога да допускам, че това е допустимо.
Давам си ясна сметка, че при такова мое мнение някой би могъл да ме заподозре в извънредно отрицателно отношение към госпожа Даниела Везиева и да ме упрекна в доста мощно користолюбие в неин ущърб. Но аз не съм имал и няма да имам нищо общо към нея, не се познаваме персонално, не съм я срещал или виждал на никое място и в никакъв случай. Ако Становището има мощна негативна багра, то е тъй като то не би могло да бъде друго – при изискване, че за първи път в своя дълъг теоретичен живот (от близо 40 години), аз виждам дисертация и автореферат, в които всичко – на практика всичко – е взето от други създатели и текстове.
В отбрана на това Становище, ще си разреша да припомня, че плагиатство, съгласно §1, т.7 на Допълнителните разпореждания в ЗРАСРБ, е „ показване за лични на писания, които напълно или отчасти са написани или основани от другиго, или потреблението на оповестени от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на университетски длъжности “. Така че даже в някои случаи, след безусловно копи-пействане на цели (и то нерядко по няколко) страници от даден непознат текст или документ, да е указано, от кумова срама, кой текст или документ е употребен, не е дадена опция на читателя да разбере, че това не е преразказ на непознат текст, че не се включва едно към едно немалка част от непознат текст (липсват кавички), а читателят, остава с убеждението, че пасажът е написан от създателя.
Моето схващане като академик и моята съвест като жител ме карат да мисля и да настоявам, че госпожа Даниела Везиева е присвоила нелегално непознати документи, разбори и текстове, т.е. в резюме непознати творби на науката и ръководството, представяйки ги съзнателно, посредством неточно или умишлено неявяване на цитиране, за лични. За мен плагиатството (независимо от количеството и качеството му) е „ смъртен грях “ за всеки теоретичен служащ.
И това, че у нас плагиатството остава до момента безнаказано; това, че „ по този начин вършат всички “, не може да служи за ничие опрощение. Още повече пък когато то е в такива изключително огромни размери, както е в разработките на госпожа Даниела Везиева.
Опитвайки се да си обясня за какво госпожа Даниела Везиева е поставила своя автограф под дисертационен труд, в който няма нищо нейно – като текст и още повече като хрумвания – аз отчасти я разбирам, само че не я оправдавам. Тя, както прекалено много хора у нас, облечени с власт или търсещи публично самопризнание и високи управнически позиции, е желала и то очевидно доста мощно, да добави пред името си заветното „ лекар “. В същото време тя не е академик по предопределение, не си дава сметка какво е това просвета и по какъв начин тя, науката „ се прави “. И по тази причина е считала наивно, че компилирането на избрани текстове от документи или изявления от други създатели е в действителност методът, по който през днешния ден у нас „ се прави “ просвета. Тя е виждала, че този метод на действане работи, носи съответните мечтани плодове. А щом по този начин може за другите, по какъв начин да желаеме от нея да не си каже и тя, че може и за нея?!
В този смисъл аз преди известно време приканих на уеб страницата си www nslatinski org госпожа Даниела Везиева да се откаже обществено от просветителната и научна степен „ лекар “, с което да избегне доста по-сериозни публични, научни, етични и морални проблеми.
Ефект от моя доброжелателен апел нямаше, а аз желаех единствено да ѝ спестя оскърбление в случай че се стигне до процедура като тази, в сходство с която давам своето Становище.
Гр. София проф. доктор Николай Слатински
23.02.2022 година
P.S. Изписвам тук по този метод своя уебсайт, тъй като съм блокиран във Facebook поради безапелационното си наказание на експанзията на Путин против Украйна. Такива блокирани като мен са голям брой. Докато в това време путинофилите несмущаемо леят из Facebook своите ругателства, закани, цинизми и нецензурни думи и по адрес на Украйна, и по наш адрес.
Това написа в Отворено писмо специалистът по национална сигурност Николай Слатински до премиера Кирил Петков. В него се показва още:
Отворено писмо
До:
Министър-председателя
Г-н Кирил Петков
От:
Проф. Николай Слатински
Уважаеми господин Министър-председател,
От медиите узнавам, че госпожа Даниела Везиева е назначена за ръководител на Съвета на шефовете на БДЖ.
Призовавам Ви да заявите ясна позиция, че тази госпожа не може да бъде назначена на сходен висок и виновен пост!
Дисертацията на госпожа Даниела Везиева е на практика цялата, най-малкото над 98%, безспорен плагиат и аз ползвам към това мое Отворено писмо и Становището си, което съм подал до Комисията по академична нравственос към Министерството на образованието и науката!
Плагиатството е камшик, който разяжда освен българската просвета и висше обучение, само че и моралната и нравствена система на обществото ни. Плагиатството не би трябвало да се толерира.
Впрочем, Вие сте задоволително образован младеж, с цел да Ви пропагандирам към неотстъпчивост против плагиатството и плагиатите. Сигурен съм, че знаете по какъв начин в Харвард се отнасят към тях.
Понеже моята ценностна система не може да одобри насърчаване на плагиатите посредством възнаграждаване с висши постове в страната
(в противоположен случай няма да имам очи да приказвам на докторантите и студентите си, че би трябвало да се трудят почтено и честно на научното поприще),
аз заявявам тук следното:
Ваш избор е по какъв начин ще се отнесете към това мое Отворено писмо и по какъв начин ще процедирате нататък с назначението на госпожа Даниела Везиева.
За мен, обаче, оставането ѝ на новия пост с Вашето единодушие ще бъде онази капка, която ще прелее чашата на моето самообладание. Досега стисках зъби и в моите среди и в обществените мрежи непроменяемо Ви защитавах – и Вас, и Правителството на Промяната.
Не реагирате ли, не извършите ли нищо по казуса, който повдигам в това Отворено писмо, губите дефинитивно и окончателно мен като Ваш покровител.
Да, това за Вас няма да бъде особена загуба – някаква си електорална единичка, редови български пенсионер.
Но и по този начин да е, аз имам правила и убеждения, които ще не отстъпвам съгласно скромните си сили.
Оставам в очакване за Вашите дейности.
София, 17 март 2022 година проф. Николай Слатински
Приложение: Моето мнение до Комисията по академична нравственос към Министерството на образованието и науката
До Комисията
по академична нравственос
Становище
От проф. доктор Николай Димитров Слатински
по процедурата за съществуването на плагиатство и
неистинност на показаните научни данни
на госпожа Даниела Тодорова Везиева
Проблемът с плагиатството от дълго време е ескалирал у нас безусловно до катастрофични размери. Плагиатството се е трансформирало в един от основните способи да се „ прави “ просвета в България и да се „ заработват “ научни степени и звания. Аз се пробвам, до неотдавна съвсем на вятъра, да повеждам своята персонална битка с плагиатството и плагиатите. Правя това заради извънредно неприятната причина, че евентуално в Науката за сигурността съм един измежду най-плагиатстваните, в случай че не и най-плагиатстваният създател. Ето за какво съм прекомерно окуражен и в огромна степен задоволен от желанието на Министерството на образованието и науката да трансформира противодействието на плагиатството в собствен базисен приоритет. И мощно се надявам това желание да не остане, както нормално до момента, единствено на думи.
Затова одобрих да дам своето професионално Становище – има ли и в случай че има, до каква степен в научните изявления на госпожа Даниела Везиева са позволени обстоятелствата на плагиатство.
Тъй като плагиатите са достигнали, колкото и неуместно да звучи това, когато визира плагиатството, доста висок професионализъм на плагиатстване, със замитане на следи и основаване на отвличащи вниманието на четящия похвати, за мен бе доста значително да вникна в елементи в разработките на госпожа Даниела Везиева и да отсея, както се споделя, житото от плявата, да видя – какво в тези разработки е нейно и какво е било преписано.
Всъщност, оказа се, че моите терзания ще мога ли да бъда до дъно справедлив, се оказаха напразни. Причината за това е раздрусалият ме факт, че на процедура безусловно всичко (подчертавам това – на практика всичко!), което се съдържа в дисертационния труд и автореферата на госпожа Даниела Везиева е било копи-пействано в изключително огромни размери от добре известни, елементарно налични документи (стратегии, платформи, разбори, планове) или от работи, оповестени преди този момент от други създатели или от цели екипи от създатели, без указване на никое място, по никакъв метод, че наличието им е обвързвано някак с госпожа Даниела Везиева! Това влияе потискащо и поражда доста отрицателни страсти.
От една страна, аз разгледах дисертационния труд и автореферата на госпожа Даниела Везиева. От друга страна, изследвах доста изявления, излезли преди публикуването на дисертационния труд и автореферата на госпожа Даниела Везиева и включващи цялостни или частични съвпадения с това, което се съдържа в дисертационния труд и в автореферата.
Накратко да поясня логиката, от която се управлявам. Нека имаме научни изявления А и Б. Нека научната обява А е излязла и е станала публичен факт преди научната обява Б. В този случай вторът на научната обява Б би могъл и на доктрина, а също и на процедура да се е срещнал с научната обява А. В този случай, при доста близки и даже идентични наличия в двете научни изявления, може със законно съображение да се направи извод, че създателят на научната обява Б е употребил научната обява А и е заимствал от нея. Ето за какво не може да се счита, че научната обява Б е негово автентично произведение. Още повече когато се открива, че има копи-пействане в изключително огромни размери. Тогава очевидно става дума за плагиатство.
Това Становище се съпровожда с два файла за дисертационния труд и автореферата на госпожа Даниела Везиева, които би трябвало да се преглеждат като неотделима част от него.
1. Файл Slatinski_Vezieva_Plagiat_Disertacia.pdf – съдържа сравняване на текста на дисертационния труд на госпожа Даниела Везиева и източниците, от които текстът е взет.
2. Файл Slatinski_Vezieva_Plagiat_Avtoreferat.pdf – съдържа сравняване на текста на автореферата на госпожа Даниела Везиева и източниците, от които този текст е бил взет.
Дисертационният труд на госпожа Даниела Везиева е: „ Разработване на ефикасни модели за създаване на потенциал за обществено предприемачество в България “.
Той е за приемане на просветителна и научна степен „ доктор”, професионално направление 9.1.„ Национална сигурност “, по научна компетентност: „ Организация и ръководство отвън сферата на материалното произвеждане (национална сигурност). Обучаващото звено е: Факултет „ Общовойскови “ в Национален боен университет „ Васил Левски “, катедра „ Национална и районна сигурност “. Научните ръководители са двама (?) – проф. д.н. Венелин Терзиев и доцент доктор Марин Петков. Защитата е била извършена на 8 юни 2018 година Председател на научно жури е един от научните ръководители – Марин Петков, като в журито е също вторият теоретичен началник – Венелин Терзиев. Другите трима членове на журито са доцент дн Нено Христов, проф. доктор Иван Димитров и доцент доктор Никола Нинов.
Както прекомерно елементарно се вижда даже с невъоръжено око при следенето на двата файла, припокриването на дисертационния труд и автореферата с източниците е цялостно.
На места в двета файла има някои подчертавания. Те единствено доста незадълбочено илюстрират, че копи-пействането е осъществено дружно с правописните неточности. Мое подозрение, което, естествено, не мога да потвърдя е, че госпожа Даниела Везиева не е прочела най-внимателно това, което се съдържа в нейния дисертационен труд и автореферата.
Ако го бе сторила, тя би могла да поправи правописните неточности, а да не приказваме за несъгласия в самия текст, които са резултат от другите подходи и тълкувания в източниците, станали първооснова на дадения текст. Нещо повече, в наличието на дисертационния труд и на автореферата параграф 3.3 е дефиниран както следва: „ 3.3. Модели за създаване на потенциал за обществено предприемачество в България “. А в текста на дисертационния труд параграфът е дефиниран по този начин: „ ІІІ.3. Модели на общественото предриемачество “, до момента в който в автореферата (авторефератът е писан с копи-пейст на части от дисертационния труд) този параграф просто липсва. Друго невероятно да бъде потвърдено мое подозрение е, че госпожа Даниела Везиева не е схванала изцяло по какво е станала лекар, тъй като на уеб страницата на Министерството на стопанската система, където бе заместник-министър и министър в последния Служебен кабинет, тя се представяше като лекар по стопанска система. Всъщност е лекар по национална сигурност, което е въпреки всичко нещо прекомерно и прекомерно по-различно.
Трябва да посоча, че в случай че в дисертационния труд и в автореферата на госпожа Даниела Везиева имаше известно количество – да го кажем по този начин! – „ общоприетоо “ плагиатстване (аз пределно ясно си давам сметка какъв оксиморон е това), и в случай че тя се бе постарала да го направи с опита и ловкостта на други одобрени плагиати, щеше да ми се наложи да се дълбая дълго в разработките ѝ, да върша съпоставки, разбори, догатки, заключения и констатации за съвпадения или зараждащи усещания за заимстване от други създатели.
Тогава безспорно щях, както е признато, да отбележа извънредно деликатно и изчерпателно къде и какво е идентично или подухва съмнения за заграбване на непознати хрумвания или пък даже на непознат труд и къде има фрапиращо като количество и качество автоплагиатство, да не приказваме за игнориране на приносите на съавтори посредством приписване в своя изгода на цялата взаимна обява. Безпорно щях да насоча вниманието си и върху опитите посредством официално цитиране в листата с употребяваната литература, на непринадлежащи на създателя творби, от които в неговия тест той е вмъкнал големи по размера си елементи.
Но за каква прецизна фактология би могло да става дума в този случай, откакто от началото до края всичко, още веднъж дублирам, на практика всичко (!), е взето от текстове, непринадлежащи на госпожа Даниела Везиева?! Ще кажа отново: бих приел, че тя има някакъв принос в употребявани научни изявления на научния началник или на други нейни сътрудници, в случай че те го бяха отбелязали по някакъв метод в някоя обява. Но не – такова нещо няма!!! Аз чета съответните научни писания или документи, в които госпожа Везиева не участва по никакъв метод, не е упомената въобще даже, а по-късно намирам към този момент прочетеното в нейната дисертация и в автореферата ѝ, и то приведено едно към едно, нерядко с правописните неточности! Какви заключения, разнообразни от плагиатство мога да върша?
За свързани с дисертационния труд госпожа Даниела Везиева е показала 9 свои научни изявления.
Аз умерено можех да не им обърна внимание, откакто дисертационния труд и автореферата са напълно резултат от преписване на непознати текстове. Но за чистата си съвест, поставих усииля да ги проуча – всичките до една. Това са дребни „ късчета “, „ копнати “ от дисертацията ѝ. Всички са с още двама съавтори, с едно изключение това са научните ѝ ръководители – Венелин Терзиев и Марин Петков. Определени елементи от тях могат да бъдат открити и в други изявления, в които единият съавтор е непроменяемо Венелин Терзиев, а останалите съавтори са нови. Създадена е плетеница от изявления и съавтори (отново да посоча – единственото име, срещащо се във всички от тях е това на Венелин Терзиев). Без да мога да го потвърдя, а и не желая да си върша труда (макар че в случай че си го направя несъмнено бих обрисувал най-малко почти употребената схема), сякаш някъде има голям файл с извадки от нормативни, стратегически и други основни документи; от файла се вземат обособени елементи, които се подреждат по някаква логика; веща или не чак пък толкоз веща ръка „ съшива “ обособените елементи и по този метод се компилира следващата обява. Странно ли е тогава, че с сходни способи на работа Венелин Терзиев за 7 години в НВУ е взел участие в реализацията на … 1150 изявления!
Съгласно член 6, алинея 3 на Закона за развиването на университетския състав в Република България (или ЗРАСРБ), дисертационният труд би трябвало „ да съдържа научни или научно-приложни резултати, които съставляват автентичен принос в науката “; също по този начин дисертационният труд „ би трябвало да демонстрира, че претендентът има задълбочени теоретични познания по съответната компетентност и качества за независими научни проучвания “. Аз не можах да открия сходство на условията на ЗРАСРБ с това, което ни предлага като дисертационен труд и автореферат госпожа Даниела Везиева, тъй като при деликатния прочит и детайлното изследване на дисертационния ѝ труд и автореферата, не открих нищо нейно – написано независимо и автентично от нея.
Запознат съм с инспекция посредством система за разкриване на плагиатство, открила, че при размер от 180 страници, дисертационният труд съдържа преписани (плагиатствани) от други създатели и източници 171 страници, т.е. 95%. Ако моята инспекция в допълнение завишава този смъртоносен %, това е тъй като компютърната система не е разкрила очевидно в интернет пространството някои от източниците. Те евентуално не са качени там.
Компютърната инспекция намира забележителен размер от 125 страници, преписани директно от дисертационния труд (защитен на 17.01.2018 година в Бургаския свободен университет) на Венелин Терзиев – един от двамата научни ръководители на госпожа Даниела Везиева.
Доколкото господин Венелин Терзиев на никое място не е привел и най-минимални свидетелства, че неговият дисертационен труд има нещо общо с госпожа Даниела Везиева (той въобще не упоменава нейното име), то несъмненият факт, че дисертационният му труд предхожда хронологично дисертационния труд на госпожа Даниела Везиева, е изцяло задоволителен, с цел да се установи безапелационно и неопровержимо, че тя е плагиатствала в изключително огромни размери от него.
Съвсем втори въпрос, който въобще не е обект на това мое Становище, е че с обикновена инспекция се открива, ча самият господин Венелин Терзиев е преписвал в изключително огромни размери от редица документи и научни изявления на други създатели.
На доста места в приложените от мен 2 файла, аз съм посочил първоизточниците, от които е копи-пействано. Това са материали, употребявани посредством копи-пейст в дисертацията на господин Венелин Терзиев, а тъй като госпожа Даниела Везиева е копи-пействала от неговата дисертация, тя, без очевидно да подозира това, е копи-пействала точно от тези материали.
Вече бе казано, че всички изявления на Даниела Везиева, свързани с дисертацията ѝ, са с двама съавтори. Не ми е известно да са приложени разграничителни протоколи. Но в тази ситуация това е маловажно, тъй като, както обясних, тези изявления като предписание са все компилации от текстове от нейната дисертация, а видяхме, че дисертацията ѝ е напълно с фрагменти и „ потпури “ от непринадлежащи на госпожа Даниела Везиева текстове и материали.
Да обърнем още малко внимание на обстоятелството, че всички изявления на госпожа Даниела Везиева са с по двама съавтори (тя няма нито една независима обява!) В моята процедура не помня случай, когато човек става докотор без независима обява!
Мисля, че към този момент е ясно и без някакъв по-обстоен разбор, че щом на практика целият дисертационен труд, както и на практика целият автореферат на госпожа Даниела Везиева са формирани от непринадлежащи ѝ текстове, то отпада нуждата да се дефинира дали и в каква степен заемките демонстрират и потвърждават съществуването на плагиатство в непознати за мен размери. А също по този начин и какъв е процентът в количествено отношение на плагиатството. Да не приказваме пък за качественото наличие в концепциите и научните приноси на госпожа Даниела Везиева. Безпредметно е въобще да се разяснява – до каква степен и дали плагиатството се отразява по някакъв метод на тезите, анализите и изводите на госпожа Даниела Везиева, тъй като на практика всичко в дисертацията и автореферата ѝ не е нейно! За да се убеди и най-скептичният и безпристрастен четец, че това е по този начин, той би трябвало просто да плъзне погледа си по наличието на приложените от мен 2 файла.
На съображение на казаното, аз и при най-силното свое предпочитание да кажа добра дума за научната продукция на госпожа Даниела Везиева, не мога да го направя. Моето умозаключение се базира на окончателните заключения, че в нейната дисертация и в нейния автореферат е налице плагиатство в изключително огромни размери. Плагиатство, което най-малко мен ме шокира с мащаба и обсега си. Аз не бих могъл да имам друго разбиране също така – цялото наличие на дисертационния труд и на автореферата на госпожа Даниела Везиева не ми оставят никакъв избор. Тук няма какво да се пояснява, не е нужна някаква везна, с която да се отмерва количеството и качеството на плагиатстването. Количеството клони към 100%, а качеството – към 0. Никога не съм предполагал, че може да се прави сходно научно бракониерство и в случай че аз не го бях установил посредством съпоставяне на дисертацията и автореферата с първоизточниците, нямаше да мога да допускам, че това е допустимо.
Давам си ясна сметка, че при такова мое мнение някой би могъл да ме заподозре в извънредно отрицателно отношение към госпожа Даниела Везиева и да ме упрекна в доста мощно користолюбие в неин ущърб. Но аз не съм имал и няма да имам нищо общо към нея, не се познаваме персонално, не съм я срещал или виждал на никое място и в никакъв случай. Ако Становището има мощна негативна багра, то е тъй като то не би могло да бъде друго – при изискване, че за първи път в своя дълъг теоретичен живот (от близо 40 години), аз виждам дисертация и автореферат, в които всичко – на практика всичко – е взето от други създатели и текстове.
В отбрана на това Становище, ще си разреша да припомня, че плагиатство, съгласно §1, т.7 на Допълнителните разпореждания в ЗРАСРБ, е „ показване за лични на писания, които напълно или отчасти са написани или основани от другиго, или потреблението на оповестени от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на университетски длъжности “. Така че даже в някои случаи, след безусловно копи-пействане на цели (и то нерядко по няколко) страници от даден непознат текст или документ, да е указано, от кумова срама, кой текст или документ е употребен, не е дадена опция на читателя да разбере, че това не е преразказ на непознат текст, че не се включва едно към едно немалка част от непознат текст (липсват кавички), а читателят, остава с убеждението, че пасажът е написан от създателя.
Моето схващане като академик и моята съвест като жител ме карат да мисля и да настоявам, че госпожа Даниела Везиева е присвоила нелегално непознати документи, разбори и текстове, т.е. в резюме непознати творби на науката и ръководството, представяйки ги съзнателно, посредством неточно или умишлено неявяване на цитиране, за лични. За мен плагиатството (независимо от количеството и качеството му) е „ смъртен грях “ за всеки теоретичен служащ.
И това, че у нас плагиатството остава до момента безнаказано; това, че „ по този начин вършат всички “, не може да служи за ничие опрощение. Още повече пък когато то е в такива изключително огромни размери, както е в разработките на госпожа Даниела Везиева.
Опитвайки се да си обясня за какво госпожа Даниела Везиева е поставила своя автограф под дисертационен труд, в който няма нищо нейно – като текст и още повече като хрумвания – аз отчасти я разбирам, само че не я оправдавам. Тя, както прекалено много хора у нас, облечени с власт или търсещи публично самопризнание и високи управнически позиции, е желала и то очевидно доста мощно, да добави пред името си заветното „ лекар “. В същото време тя не е академик по предопределение, не си дава сметка какво е това просвета и по какъв начин тя, науката „ се прави “. И по тази причина е считала наивно, че компилирането на избрани текстове от документи или изявления от други създатели е в действителност методът, по който през днешния ден у нас „ се прави “ просвета. Тя е виждала, че този метод на действане работи, носи съответните мечтани плодове. А щом по този начин може за другите, по какъв начин да желаеме от нея да не си каже и тя, че може и за нея?!
В този смисъл аз преди известно време приканих на уеб страницата си www nslatinski org госпожа Даниела Везиева да се откаже обществено от просветителната и научна степен „ лекар “, с което да избегне доста по-сериозни публични, научни, етични и морални проблеми.
Ефект от моя доброжелателен апел нямаше, а аз желаех единствено да ѝ спестя оскърбление в случай че се стигне до процедура като тази, в сходство с която давам своето Становище.
Гр. София проф. доктор Николай Слатински
23.02.2022 година
P.S. Изписвам тук по този метод своя уебсайт, тъй като съм блокиран във Facebook поради безапелационното си наказание на експанзията на Путин против Украйна. Такива блокирани като мен са голям брой. Докато в това време путинофилите несмущаемо леят из Facebook своите ругателства, закани, цинизми и нецензурни думи и по адрес на Украйна, и по наш адрес.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ