Русия и Украйна се готвят за решаващ сблъсък
“Дипломация без оръжия е като музика без принадлежности ”, е споделил в миналото Фридрих Велики. Сега и Украйна, и Русия схващат това, което пруският крал е прозрял още през 18-и век. Затова мирни договаряния не се задават на хоризонта, като всяка от двете страни в спора е с ясното схващане, че изходът от войната ще се реши на бойното поле, а не на масата за договаряния.
Агенция Блумбърг напомня цитата от Фридрих Велики и се пита какво следва в този момент, когато наближава първата годишнина от съветската инвазия в Украйна. От една страна, и Кремъл, и Киев дават сигнали, че са отворени за мирни договаряния. От друга, и Русия, и Украйна наподобява вършат тъкмо противоположното: те слагат на процедура неправдоподобно максималистични предварителни условия и в това време се готвят за решителен конфликт, обобщава Андреас Клут в материал за Блумбърг.
На първо четене тези дейности си опонират, защото преследват взаимноизключващи се цели. Но единствено на първо четене. Защото никоя война не завършва единствено на масата за договаряния или единствено на бойното поле след неуспех на дипломатите. Настоящата динамичност на редуващи се политически изказвания и офанзиви е обхваната доста тъкмо от остарялата максима на огромния пруски държател и военачалник.
През първите дни от съветската инвазия Украйна не разполагаше с кой знае какъв брой принадлежности. Страната обезверено се бореше за своето оцеляване и единодушието за договаряния би било равнозначно на капитулация, отбелязва Блумбърг. През пролетта на предходната година украинският президент Володимир Зеленски даже предложи на съветския си сътрудник Владимир Путин съглашение, предвиждащо безпристрастен статут на Украйна, поставяйки завършек на упоритостите й за участие в НАТО. Тогава Путин, който смяташе, че може да подчини цялата страна, не прояви интерес.
Оттогава обаче се трансформираха доста неща, написа Блумбърг. Военният подтик наподобява в интерес на Украйна. Бившата руска република непрекъснато получава модерни оръжия, муниции и друго съоръжение от западните си съдружници, а нейните бойци се учат по какъв начин да боравят с тях за рекордно малко време. Опасенията за оцеляването на Украйна като самостоятелна страна на този стадий се разсеяха и тя даже може да се надява на някаква победа.
Ако договарянията започваха през днешния ден, Киев би бил в доста по-силна преговорна позиция. Зеленски към този момент не е податлив да направи фрапантни отстъпки, а съгласно Блумбърг би трябвало и да упорства за обезщетения поради зверствата, осъществени от съветските въоръжени сили в Украйна.
Във видеообръщение към водачите от Г-20 през ноември украинският президент предложи кротичък проект от 10 точки. Той планува цялостно евакуиране на Русия от окупираните украински територии, в това число от Крим и Донбас.
Миналия месец украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба надгради върху проекта на Зеленски, предлагайки интернационална среща на високо ниво за мир под егидата на Организация на обединените нации, вероятно през февруари. Никоя от тези начинания не загатва, че Киев чака неговата интродукция да се увенчае с триумф: той просто дава да се разбере, че още веднъж е подготвен да засвири на музикалните принадлежности на дипломацията, разяснява Блумбърг.
Путин прави същото, единствено че слага неприемливи условия: съветският президент твърди, че е подготвен на договаряния, само че в случай че бъде приета анексията освен на Крим, само че и на още четири украински области – нещо, което той доста добре знае, че ще бъде възприето в Киев и от Запада като неприятна смешка.
Путин ще изиска доста повече, в това число НАТО да се изтегли от Източна Европа, с цел да оправдае своята агитация, че Русия е нападнала Украйна в самоотбрана, предвижда американската медия.
Едновременно с слагането на тези условия за договаряния, двете страни в спора не престават да се въоръжават и готвят за продължение на военните дейности. Зеленски направи в края на предишния месец първото си задгранично посещаване след съветската инвазия. Той неслучайно отиде във Вашингтон, където получи обещания за по-нататъшна американска поддръжка, в това число за ракети “Пейтриът ” за противовъздушна защита.
Русия от своя страна ускорява акцията на нанасяне на удари с ракети и ирански дронове по украинска сериозна инфраструктура, в опит да остави украинците без храна, ток и отопление измежду зима и да ги принуди да се предадат. Страната активизира през последните месеци 300 хиляди резервисти и Путин се хвали, че има задоволително хора и воля, с цел да продължи войната за неопределен срок.
От позиция на външния свят обаче картината наподобява по-различно, отбелязва Блумбърг. Първо, в западните столици циркулират оценки, че всяка от двете страни в спора към този момент е дала по 100 хиляди жертви. И второ, войната придобива интернационалните измерения, като Украйна печели поддръжка, а Русия губи другари измежду неутралните и даже измежду клонящите към нея страни.
Когато Путин заплаши с нуклеарна ескалация предходната година, когато съветската войска стартира да търпи провали на бойното поле, се появиха опасения от нова Карибска рецесия и даже от експлоадиране на Трета международна война. След като си навлече рецензии от страна даже на основни съдружници и сътрудници като Китай, Индия и Турция, съветският президент даде заден ход, откакто видя, че полето му за маневриране е прекомерно тясно.
Прогнозите за изхода от войната са разнопосочни, въпреки през последните месеци да се чуват повече гласове, че Украйна може да завоюва някаква победа тази година. Конфликтът обаче може да се проточи и цяло десетилетие да вземем за пример, както стана със руската инвазия в Афганистан, да приключи без формален кротичък контракт, сходно на Корейската война, или да докара до продължителни интернационалните договаряния от вида на Виенския конгрес, написа Блумбърг. Агенцията обаче предизвестява, че до момента в който дипломатите настройват своите музикални принадлежности в залата за договаряния, грохотът на оръдията ще продължи да отеква на бойното поле, освен това още по-силно.
Агенция Блумбърг напомня цитата от Фридрих Велики и се пита какво следва в този момент, когато наближава първата годишнина от съветската инвазия в Украйна. От една страна, и Кремъл, и Киев дават сигнали, че са отворени за мирни договаряния. От друга, и Русия, и Украйна наподобява вършат тъкмо противоположното: те слагат на процедура неправдоподобно максималистични предварителни условия и в това време се готвят за решителен конфликт, обобщава Андреас Клут в материал за Блумбърг.
На първо четене тези дейности си опонират, защото преследват взаимноизключващи се цели. Но единствено на първо четене. Защото никоя война не завършва единствено на масата за договаряния или единствено на бойното поле след неуспех на дипломатите. Настоящата динамичност на редуващи се политически изказвания и офанзиви е обхваната доста тъкмо от остарялата максима на огромния пруски държател и военачалник.
През първите дни от съветската инвазия Украйна не разполагаше с кой знае какъв брой принадлежности. Страната обезверено се бореше за своето оцеляване и единодушието за договаряния би било равнозначно на капитулация, отбелязва Блумбърг. През пролетта на предходната година украинският президент Володимир Зеленски даже предложи на съветския си сътрудник Владимир Путин съглашение, предвиждащо безпристрастен статут на Украйна, поставяйки завършек на упоритостите й за участие в НАТО. Тогава Путин, който смяташе, че може да подчини цялата страна, не прояви интерес.
Оттогава обаче се трансформираха доста неща, написа Блумбърг. Военният подтик наподобява в интерес на Украйна. Бившата руска република непрекъснато получава модерни оръжия, муниции и друго съоръжение от западните си съдружници, а нейните бойци се учат по какъв начин да боравят с тях за рекордно малко време. Опасенията за оцеляването на Украйна като самостоятелна страна на този стадий се разсеяха и тя даже може да се надява на някаква победа.
Ако договарянията започваха през днешния ден, Киев би бил в доста по-силна преговорна позиция. Зеленски към този момент не е податлив да направи фрапантни отстъпки, а съгласно Блумбърг би трябвало и да упорства за обезщетения поради зверствата, осъществени от съветските въоръжени сили в Украйна.
Във видеообръщение към водачите от Г-20 през ноември украинският президент предложи кротичък проект от 10 точки. Той планува цялостно евакуиране на Русия от окупираните украински територии, в това число от Крим и Донбас.
Миналия месец украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба надгради върху проекта на Зеленски, предлагайки интернационална среща на високо ниво за мир под егидата на Организация на обединените нации, вероятно през февруари. Никоя от тези начинания не загатва, че Киев чака неговата интродукция да се увенчае с триумф: той просто дава да се разбере, че още веднъж е подготвен да засвири на музикалните принадлежности на дипломацията, разяснява Блумбърг.
Путин прави същото, единствено че слага неприемливи условия: съветският президент твърди, че е подготвен на договаряния, само че в случай че бъде приета анексията освен на Крим, само че и на още четири украински области – нещо, което той доста добре знае, че ще бъде възприето в Киев и от Запада като неприятна смешка.
Путин ще изиска доста повече, в това число НАТО да се изтегли от Източна Европа, с цел да оправдае своята агитация, че Русия е нападнала Украйна в самоотбрана, предвижда американската медия.
Едновременно с слагането на тези условия за договаряния, двете страни в спора не престават да се въоръжават и готвят за продължение на военните дейности. Зеленски направи в края на предишния месец първото си задгранично посещаване след съветската инвазия. Той неслучайно отиде във Вашингтон, където получи обещания за по-нататъшна американска поддръжка, в това число за ракети “Пейтриът ” за противовъздушна защита.
Русия от своя страна ускорява акцията на нанасяне на удари с ракети и ирански дронове по украинска сериозна инфраструктура, в опит да остави украинците без храна, ток и отопление измежду зима и да ги принуди да се предадат. Страната активизира през последните месеци 300 хиляди резервисти и Путин се хвали, че има задоволително хора и воля, с цел да продължи войната за неопределен срок.
От позиция на външния свят обаче картината наподобява по-различно, отбелязва Блумбърг. Първо, в западните столици циркулират оценки, че всяка от двете страни в спора към този момент е дала по 100 хиляди жертви. И второ, войната придобива интернационалните измерения, като Украйна печели поддръжка, а Русия губи другари измежду неутралните и даже измежду клонящите към нея страни.
Когато Путин заплаши с нуклеарна ескалация предходната година, когато съветската войска стартира да търпи провали на бойното поле, се появиха опасения от нова Карибска рецесия и даже от експлоадиране на Трета международна война. След като си навлече рецензии от страна даже на основни съдружници и сътрудници като Китай, Индия и Турция, съветският президент даде заден ход, откакто видя, че полето му за маневриране е прекомерно тясно.
Прогнозите за изхода от войната са разнопосочни, въпреки през последните месеци да се чуват повече гласове, че Украйна може да завоюва някаква победа тази година. Конфликтът обаче може да се проточи и цяло десетилетие да вземем за пример, както стана със руската инвазия в Афганистан, да приключи без формален кротичък контракт, сходно на Корейската война, или да докара до продължителни интернационалните договаряния от вида на Виенския конгрес, написа Блумбърг. Агенцията обаче предизвестява, че до момента в който дипломатите настройват своите музикални принадлежности в залата за договаряния, грохотът на оръдията ще продължи да отеква на бойното поле, освен това още по-силно.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ