Кралица Елизабет II – символът на една епоха
Димитър Стоянов, коментар за
В далечния от позиция на днешното време 6 февруари 1952 година Алън „ Томи “ Ласълс, персонален секретар на крал Джордж VI, човек, който ще служи при общо четирима монарси, се обажда по телефона от Бъкингамския замък до „ Даунинг стрийт “ № 10, с цел да изрече фразата „ Hyde Park Corner ”. Тези думи са обозначението, което Дворецът би трябвало да съобщи на министър-председателя, информиращи го, че кралят е умрял. Оттам Уинстън Чърчил, по това време министър-председател за повторно, дава предписание същата фраза да бъде предадена на Антъни Идън, министърът на външните работи.
От Форин офис новината потегля по всички краища на към момента голямата Британска империя, имаща колонии и доминиони по цялото земно кълбо. По това време нейни доминиони към момента са Южна Африка, Австралия, Канада и Пакистан, а Кипър, Судан, Кения, Танзания дружно с още една не дребна част от Африка, Йемен, Оман и още земи в Арабския полуостров, редица острови в Тихия, Индийския океан и Югоизточна Азия са към момента колонии.
Седемдесет години по-късно, на 8 септември 2022 година, Англия към този момент не е тази голяма империя, където „ слънцето в никакъв случай не залязва “, само че традициите в монархията са също толкоз мощни, колкото и предишното. Позвъняването от Бъкингамския замък до „ Даунинг стрийт “ № 10 този път е с фразата “London Bridge is down ”. Кралица Елизабет II е умряла в замъка Балморал в Шотландия.
Има нещо символно, че тя прекарва своите последни дни точно там – тъй като тъкмо в Балморал кралицата е прекарала едни от най-щастливите мигове с починалия си татко крал Джордж VI. Два дни преди гибелта си точно и в Балморал кралицата приема Лиз Тръс, с цел да ѝ даде мандат да сформира държавно управление, както повелява монархическата традиция в нейно име. Много отслабнала, със сини и съвсем черни ръце, от позицията на своята 96-годишна възраст, подпираща се на бастунчето си, само че постоянно с блестяща усмивка, тя извършва до последно своя кралски дълг. Без да наруши традицията, без да се оплаче, без да наруши нито един път за своето 70-годишно ръководство неписаната английска конституция.
И да се срещне с Лиз Тръс, както се е срещала преди нея с Уинстън Чърчил, Антъни Идън, Харолд Макмилън, Алек Дъглас-Хюм, Харолд Уилсън, Едуард Хийт, Джеймс Калахан, Маргарет Тачър, Джон Мейджър, Тони Блеър, Гордън Браун, Джеймс Камерън, Тереза Мей и Борис Джонсън – всичките петнадесет министър-председатели, които като първи министри оглавяват държавното управление на Обединеното кралство.
До своята десетгодишна възраст кралица Елизабет II надали в миналото е подозирала, че ще заема престола на Англия. Датата 11 декември 1936 година трансформира всичко в нейния живот. Дотогава тя, дружно със сестра си Маргарет, е скромна щерка на херцога на Йорк Алберт и неговата брачна половинка Елизабет Боуз-Лайън. На 11 декември 1936 година нейният чичо крал Едуард VIII абдикира от престола след към едногодишно ръководство, с цел да може да се ожени за американката Уолис Симпсън. Този разказ на века прекатурва всичко в ръководещия дом на Уиндзър.
Бащата на Елизабет ще стане крал Джордж VI и дружно с Уинстън Чърчил и Клемент Атли ще преведе страната си през едни от ней-тежките премеждия в нейната история – войната с Германия, провалянето във Франция, борбата за Англия, войната против Япония в Азия и Тихия океан, войната в Африка, десантът в Нормандия до успеха през 1945 година Изтощената Британска империя обаче в никакъв случай няма да е същата и ще стартира една по една да се разделя със своите колонии. Така през 1948 година кабинетът на Атли ще утвърди независимостта и разделянето на английска Индия на Индия и Пакистан и Англия ще загуби тези земи, които са се наричали „ перлата в английската корона “. Но положителният и непретенциозен крал Джордж VI ще остане вечно в сърцата на своите жители като индивидът, който ги е водил през едни от най-тъмните дни за страната им.
Крал Джордж VI умира една година след интервенция на белия дроб, направена му през 1951 година Неговата първа щерка, тогава към момента на 25 години наследява престола, и става кралица Елизабет II. Дали към оня миг някой си е мислил, че младата принцеса, станала кралица във времето на Сталин, Мао, Чърчил и Труман, ще остави след себе си седемгодишна история и ще води монархията през бурните времена на втората половина на 20-ти век и първите десетилетия на 21-ви век?
Британската монархия по времето на кралица Елизабет II ще наподобява извънредно постоянна, без значение всички компликации, които ще я застигат. И още повече във време, когато републиката и комунистическата идеология ще тържествуват в разнообразни краища на света, а републиканските детайли в самата Англия ще доближат до най-високите равнища на ръководството като да вземем за пример част от кабинета на Харолд Уилсън. Във време, когато Британската империя една по една се разделя със своите необятни колонии.
Тук е редно да се означи, че нейният личен брачен партньор принц Филип напуща Гърция в щайга за плодове на английски боен транспортен съд, откакто кралското семейство е изгонено оттова. И че братовчедите на английското кралско семейство – съветското кралско семейство от династията Романови, приключва своя витален път в подземията на една къща в Екатеринбург, където е разстреляно от болшевиките през юли 1918 година
Независимо от всички компликации, които съпътстват дългия седемдесетгодишен интервал, кралица Елизабет II в никакъв случай не изневерява на традицията, на протокола, на най-хубавите практики на нейната велика прабаба кралица Виктория, чиято може би христоматийна за английския модел на ръководство имитация „ ръководството – на министрите, мъдрите препоръки – на кралицата “ е спомогнала на Англия да избегне нашествието на републиканизма в нейното държавно устройство. И в последна сметка кралицата се трансформира в знак на една ера, в един от най-добре познатите хора по света, във ентусиазъм и образец за милиони, даже за неразделна част от британското всекидневие.
Нейната непоколебимост основава чувството, че тя ще е безконечна, а нейната загуба отприщва талази от горест в английското общество. Защото със гибелта на кралица Елизабет II завършва това, което историците ще назовават „ втората елизабетинска ера “. Седем десетилетия смирено, кардинално и поредно осъществяване на дълга. Седем десетилетия образец за всички държавни глави и управленци по света в честното осъществяване на отговорностите, спазването на законите и конституцията и мощното християнско наличие на трона. Това може би е най-голямото завещание на кралица Елизабет II и на епохата, която тя оформи със своята незабравима персона.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
В далечния от позиция на днешното време 6 февруари 1952 година Алън „ Томи “ Ласълс, персонален секретар на крал Джордж VI, човек, който ще служи при общо четирима монарси, се обажда по телефона от Бъкингамския замък до „ Даунинг стрийт “ № 10, с цел да изрече фразата „ Hyde Park Corner ”. Тези думи са обозначението, което Дворецът би трябвало да съобщи на министър-председателя, информиращи го, че кралят е умрял. Оттам Уинстън Чърчил, по това време министър-председател за повторно, дава предписание същата фраза да бъде предадена на Антъни Идън, министърът на външните работи.
От Форин офис новината потегля по всички краища на към момента голямата Британска империя, имаща колонии и доминиони по цялото земно кълбо. По това време нейни доминиони към момента са Южна Африка, Австралия, Канада и Пакистан, а Кипър, Судан, Кения, Танзания дружно с още една не дребна част от Африка, Йемен, Оман и още земи в Арабския полуостров, редица острови в Тихия, Индийския океан и Югоизточна Азия са към момента колонии.
Седемдесет години по-късно, на 8 септември 2022 година, Англия към този момент не е тази голяма империя, където „ слънцето в никакъв случай не залязва “, само че традициите в монархията са също толкоз мощни, колкото и предишното. Позвъняването от Бъкингамския замък до „ Даунинг стрийт “ № 10 този път е с фразата “London Bridge is down ”. Кралица Елизабет II е умряла в замъка Балморал в Шотландия.
Има нещо символно, че тя прекарва своите последни дни точно там – тъй като тъкмо в Балморал кралицата е прекарала едни от най-щастливите мигове с починалия си татко крал Джордж VI. Два дни преди гибелта си точно и в Балморал кралицата приема Лиз Тръс, с цел да ѝ даде мандат да сформира държавно управление, както повелява монархическата традиция в нейно име. Много отслабнала, със сини и съвсем черни ръце, от позицията на своята 96-годишна възраст, подпираща се на бастунчето си, само че постоянно с блестяща усмивка, тя извършва до последно своя кралски дълг. Без да наруши традицията, без да се оплаче, без да наруши нито един път за своето 70-годишно ръководство неписаната английска конституция.
И да се срещне с Лиз Тръс, както се е срещала преди нея с Уинстън Чърчил, Антъни Идън, Харолд Макмилън, Алек Дъглас-Хюм, Харолд Уилсън, Едуард Хийт, Джеймс Калахан, Маргарет Тачър, Джон Мейджър, Тони Блеър, Гордън Браун, Джеймс Камерън, Тереза Мей и Борис Джонсън – всичките петнадесет министър-председатели, които като първи министри оглавяват държавното управление на Обединеното кралство.
До своята десетгодишна възраст кралица Елизабет II надали в миналото е подозирала, че ще заема престола на Англия. Датата 11 декември 1936 година трансформира всичко в нейния живот. Дотогава тя, дружно със сестра си Маргарет, е скромна щерка на херцога на Йорк Алберт и неговата брачна половинка Елизабет Боуз-Лайън. На 11 декември 1936 година нейният чичо крал Едуард VIII абдикира от престола след към едногодишно ръководство, с цел да може да се ожени за американката Уолис Симпсън. Този разказ на века прекатурва всичко в ръководещия дом на Уиндзър.
Бащата на Елизабет ще стане крал Джордж VI и дружно с Уинстън Чърчил и Клемент Атли ще преведе страната си през едни от ней-тежките премеждия в нейната история – войната с Германия, провалянето във Франция, борбата за Англия, войната против Япония в Азия и Тихия океан, войната в Африка, десантът в Нормандия до успеха през 1945 година Изтощената Британска империя обаче в никакъв случай няма да е същата и ще стартира една по една да се разделя със своите колонии. Така през 1948 година кабинетът на Атли ще утвърди независимостта и разделянето на английска Индия на Индия и Пакистан и Англия ще загуби тези земи, които са се наричали „ перлата в английската корона “. Но положителният и непретенциозен крал Джордж VI ще остане вечно в сърцата на своите жители като индивидът, който ги е водил през едни от най-тъмните дни за страната им.
Крал Джордж VI умира една година след интервенция на белия дроб, направена му през 1951 година Неговата първа щерка, тогава към момента на 25 години наследява престола, и става кралица Елизабет II. Дали към оня миг някой си е мислил, че младата принцеса, станала кралица във времето на Сталин, Мао, Чърчил и Труман, ще остави след себе си седемгодишна история и ще води монархията през бурните времена на втората половина на 20-ти век и първите десетилетия на 21-ви век?
Британската монархия по времето на кралица Елизабет II ще наподобява извънредно постоянна, без значение всички компликации, които ще я застигат. И още повече във време, когато републиката и комунистическата идеология ще тържествуват в разнообразни краища на света, а републиканските детайли в самата Англия ще доближат до най-високите равнища на ръководството като да вземем за пример част от кабинета на Харолд Уилсън. Във време, когато Британската империя една по една се разделя със своите необятни колонии.
Тук е редно да се означи, че нейният личен брачен партньор принц Филип напуща Гърция в щайга за плодове на английски боен транспортен съд, откакто кралското семейство е изгонено оттова. И че братовчедите на английското кралско семейство – съветското кралско семейство от династията Романови, приключва своя витален път в подземията на една къща в Екатеринбург, където е разстреляно от болшевиките през юли 1918 година
Независимо от всички компликации, които съпътстват дългия седемдесетгодишен интервал, кралица Елизабет II в никакъв случай не изневерява на традицията, на протокола, на най-хубавите практики на нейната велика прабаба кралица Виктория, чиято може би христоматийна за английския модел на ръководство имитация „ ръководството – на министрите, мъдрите препоръки – на кралицата “ е спомогнала на Англия да избегне нашествието на републиканизма в нейното държавно устройство. И в последна сметка кралицата се трансформира в знак на една ера, в един от най-добре познатите хора по света, във ентусиазъм и образец за милиони, даже за неразделна част от британското всекидневие.
Нейната непоколебимост основава чувството, че тя ще е безконечна, а нейната загуба отприщва талази от горест в английското общество. Защото със гибелта на кралица Елизабет II завършва това, което историците ще назовават „ втората елизабетинска ера “. Седем десетилетия смирено, кардинално и поредно осъществяване на дълга. Седем десетилетия образец за всички държавни глави и управленци по света в честното осъществяване на отговорностите, спазването на законите и конституцията и мощното християнско наличие на трона. Това може би е най-голямото завещание на кралица Елизабет II и на епохата, която тя оформи със своята незабравима персона.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ