Обречени ли сме?
Деси ВЕЛЕВА
Като слушаме за следващата черна статистика, обвързвана с придвижването по пътищата, можем да се питаме единствено едно: " Обречени ли сме? ". Има ли късмет да оцелеем на пътя и като водачи, и като пасажери, и като пешеходци?
Оказва се, че водачите или нямат книжки, или те са подправени. Ако не са пияни, са дрогирани, а постоянно и двете. Ако не заспиват зад кормилото, то забиват скъпите си коли с галактическа скорост в почтени пешеходци или други водачи, спазващи разпоредбите. В тази джунгла оцеляването фактически е подозрително.
Особено притеснително е, че фрапантните данни в цифри и систематизирания за протичащото се по пътищата ни излизат след акции. Като актуалната, при която полицията потегли всеобщо да хваща извършители след трагичната история в центъра на София.
Специалните акции обаче не плашат никого. Ако плашеха, излизащите в този момент статистики нямаше да са по този начин стряскащи. Потенциалните нарушители щяха да се покрият краткотрайно и щеше да има инцидентни извършители, уловени из празните междуселски пътища, които заплашват единствено себе си. Безотговорността, арогантността и възприятието за безотговорност са се трансформирали в движещата мощ на убийците по пътя.
Фактът, че записаните безчинстващи вредители по-често са дрогирани, в сравнение с пияни, визира друга извънредно тревожна наклонност, обвързвана с разпространяването и използването на опиати. Да седнеш несъответстващ зад кормилото и да разчиташ, че даже да те заловен, ще ти се размине, приказва за цялостен разпад на публични, на човешки полезности. Но приказва и друго - че дрогата към този момент се приема като норма, а не като изключение. За акции за разпространяването й обаче чуваме по-рядко. По-често разбираме за чадъри над необуздани извършители...
Като слушаме за следващата черна статистика, обвързвана с придвижването по пътищата, можем да се питаме единствено едно: " Обречени ли сме? ". Има ли късмет да оцелеем на пътя и като водачи, и като пасажери, и като пешеходци?
Оказва се, че водачите или нямат книжки, или те са подправени. Ако не са пияни, са дрогирани, а постоянно и двете. Ако не заспиват зад кормилото, то забиват скъпите си коли с галактическа скорост в почтени пешеходци или други водачи, спазващи разпоредбите. В тази джунгла оцеляването фактически е подозрително.
Особено притеснително е, че фрапантните данни в цифри и систематизирания за протичащото се по пътищата ни излизат след акции. Като актуалната, при която полицията потегли всеобщо да хваща извършители след трагичната история в центъра на София.
Специалните акции обаче не плашат никого. Ако плашеха, излизащите в този момент статистики нямаше да са по този начин стряскащи. Потенциалните нарушители щяха да се покрият краткотрайно и щеше да има инцидентни извършители, уловени из празните междуселски пътища, които заплашват единствено себе си. Безотговорността, арогантността и възприятието за безотговорност са се трансформирали в движещата мощ на убийците по пътя.
Фактът, че записаните безчинстващи вредители по-често са дрогирани, в сравнение с пияни, визира друга извънредно тревожна наклонност, обвързвана с разпространяването и използването на опиати. Да седнеш несъответстващ зад кормилото и да разчиташ, че даже да те заловен, ще ти се размине, приказва за цялостен разпад на публични, на човешки полезности. Но приказва и друго - че дрогата към този момент се приема като норма, а не като изключение. За акции за разпространяването й обаче чуваме по-рядко. По-често разбираме за чадъри над необуздани извършители...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ