Къде са труповете на руските наемници в Сирия?
Десетки съветски наемници от частната войска „ Вагнер “ са починали през февруари в Сирия. Семействата им, доста от които са небогати, са принудени да мълчат, с цел да не изгубят и паричните компенсации, които са им били обещани.
Не е ясно какъв брой наемници от съветската частна войска " Вагнер " са били убити от водената от Съединени американски щати коалиция на 7 февруари т.г. в сирийския град Дейр ез-Зор. Вестник " Ведомости " писа, че са били убити 50 наемници, а 70 били ранени. Руското външно министерство в началото говореше за петима убити, а по-късно разгласи, че става дума за " няколко десетки " съветски жители и жители на страни от Оперативно-наблюдателно дело, убити или ранени при случая. Те непринудено били отпътували за Сирия, „ водени от най-различни подбуди ". Ръководената от Съединени американски щати антитерористична коалиция на собствен ред съобщи, че е била принудена да обстрелва държавните войски на президента Асад в опит за самозащита.
От Донбас в Сирия
Много от наемниците на групата “Вагнер " преди този момент са се сражавали в района на Донбас в Източна Украйна. Владимир Ефимов, началник на една фондация на ветерани от специфичните елементи, споделя, че множеството наемници са някогашни офицери, подофицери и ефрейтори. Някои от тях били наети от Министерството на защитата и изпратени в Сирия. " Онези, които са били отхвърлени заради по-напреднала възраст или някакви физически недъзи, са отишли в частната войска ", споделя той. Ефимов добавя, че не парите, а по-скоро търсенето на мощни чувства е бил главният претекст за множеството от тях. Руслан Тарнавский споделя това мнение. Той бил другар на 45-годишния Игор Косотуров, който е умрял в Сирия. Преди това двамата са воювали дружно в Донбас. Тарнавский споделя, че Косотуров е бил воден от патриотични претекстове: " Разбира се, една частна войска не е държавна войскова част, само че всички смятаха, че ще си сътрудничат с съветската войска. Парите бяха единствено спомагателен бонус за поемания риск, само че момчетата не заминаваха за Сирия поради парите ", споделя Тарнавский. Той акцентира категорично, че 99 % от наемниците са взели участие в акцията в Сирия, единствено тъй като е ставало дума за интервенция, подкрепяна от Русия.
Никакви признаци на живот
Най-малко 30 наемници от групата " Вагнер " са от района на Свердловск. Владимир Ефимов познава персонално 20 от тях. Наемниците оставили на съпругите си неговия телефонен номер, ако не могат да се обаждат персонално от Сирия. Повечето наемници не посвещавали дамите в тайните на своята задача, тъй като били подписали заявления, че ще пазят загадка.
През 2017 година огромна група мъже отпътувала за един подготвителен лагер, споделя още Ефимов. Там наемниците трябвало да попълнят дълъг въпросник и да се подложат на психически проби. След това отпътували за половин година в Сирия и всички останали живи. Даже се завърнали се в отпуск " като богаташи ". " Някои си заплатиха задълженията ", спомня си Владимир Ефимов. По неговите думи, наемниците трябвало да останат в родината си доникъде на февруари, само че на 22 януари ги мобилизирали още веднъж и 28 от тях били изпратени със аероплан в Сирия.
" До 8 февруари пристигаха СМС-и, а след това контактите бяха прекратени. Сега ми звънят по телефона единствено плачещи дами ", споделя Владимир Ефимов. Той поддържа контакт единствено с един от 30-те наемници, който лежи ранен във военната болница в Ростов на Дон. " Там му лишили мобилния телефон, само че той намерил различен, с цел да се обади на жена си ", споделя Ефимов.
На фамилиите се поставят компенсации
Близките на бойците от частната войска " Вагнер " се усещат изцяло безпомощни. Те не могат да се извърнат към Министерството на защитата, тъй като наемниците официално не са постоянни военнослужещи, а наемничеството е неразрешено. Дори от правозащитните организации не могат да чакат никаква помощ, с изключение на известна психическа поддръжка. В същото време фамилиите на починалите, които в множеството случаи са небогати, се стараят да не подвигат доста звук, с цел да не изгубят и паричните обезщетения, които частната войска " Вагнер " заплаща при положение на гибел или раняване. „ За един погубен наемник се поставят по пет милиона рубли “ (около 70 000 евро - б. ред.), споделя Наталия Жукова от Комитета на войнишките майки в Нижни Новгород.
Тя научила за сумата от майката на един 30-годишен съветски наемник, умрял в Сирия. Жената съумяла да прибрала тялото на сина си и да го погребе. Въпреки това се обърнала към Комитета на войнишките майки, с цел да разбере по какъв начин тъкмо е умрял синът ѝ. " За страдание не успяхме да открием никой, който да ни даде повече информация “, споделя Жукова.
Къде са телата на наемниците?
Журналистическо следствие на Дъждовни води откри, че до момента на околните не е предадено нито едно тяло на умрял наемник от конфликта на 7 февруари. Правозащитници допускат, че труповете от Сирия са трансферирани в един специфичен център, който се намира в Ростов на Дон. Той е най-големият от този жанр в Русия. Там могат да се вършат и ДНК проби. Големите хангари с хладилни камери за стотици трупове са били издигнати по време на втората война в Чечения.
Председателката на Съюза на комитетите на войнишките майки в Русия Валентина Мелникова добавя в тази връзка, че " убитите и ранените наемници могат да бъдат търсени единствено като елементарни съветски жители, които се намират в чужбина " - т.е. единствено посредством консулските служби или министерствата на вътрешните и външните работи. " Все едно, че става дума за жертви от самолетна злополука ", недоумява Валентина Мелникова. Тя се притеснява, че телата на починалите наемници въобще не са били изнесени от Сирия. " В Донбас най-малко ги погребваха незабавно на място ", споделя правозащитничката.
Дойче веле
Не е ясно какъв брой наемници от съветската частна войска " Вагнер " са били убити от водената от Съединени американски щати коалиция на 7 февруари т.г. в сирийския град Дейр ез-Зор. Вестник " Ведомости " писа, че са били убити 50 наемници, а 70 били ранени. Руското външно министерство в началото говореше за петима убити, а по-късно разгласи, че става дума за " няколко десетки " съветски жители и жители на страни от Оперативно-наблюдателно дело, убити или ранени при случая. Те непринудено били отпътували за Сирия, „ водени от най-различни подбуди ". Ръководената от Съединени американски щати антитерористична коалиция на собствен ред съобщи, че е била принудена да обстрелва държавните войски на президента Асад в опит за самозащита.
От Донбас в Сирия
Много от наемниците на групата “Вагнер " преди този момент са се сражавали в района на Донбас в Източна Украйна. Владимир Ефимов, началник на една фондация на ветерани от специфичните елементи, споделя, че множеството наемници са някогашни офицери, подофицери и ефрейтори. Някои от тях били наети от Министерството на защитата и изпратени в Сирия. " Онези, които са били отхвърлени заради по-напреднала възраст или някакви физически недъзи, са отишли в частната войска ", споделя той. Ефимов добавя, че не парите, а по-скоро търсенето на мощни чувства е бил главният претекст за множеството от тях. Руслан Тарнавский споделя това мнение. Той бил другар на 45-годишния Игор Косотуров, който е умрял в Сирия. Преди това двамата са воювали дружно в Донбас. Тарнавский споделя, че Косотуров е бил воден от патриотични претекстове: " Разбира се, една частна войска не е държавна войскова част, само че всички смятаха, че ще си сътрудничат с съветската войска. Парите бяха единствено спомагателен бонус за поемания риск, само че момчетата не заминаваха за Сирия поради парите ", споделя Тарнавский. Той акцентира категорично, че 99 % от наемниците са взели участие в акцията в Сирия, единствено тъй като е ставало дума за интервенция, подкрепяна от Русия.
Никакви признаци на живот
Най-малко 30 наемници от групата " Вагнер " са от района на Свердловск. Владимир Ефимов познава персонално 20 от тях. Наемниците оставили на съпругите си неговия телефонен номер, ако не могат да се обаждат персонално от Сирия. Повечето наемници не посвещавали дамите в тайните на своята задача, тъй като били подписали заявления, че ще пазят загадка.
През 2017 година огромна група мъже отпътувала за един подготвителен лагер, споделя още Ефимов. Там наемниците трябвало да попълнят дълъг въпросник и да се подложат на психически проби. След това отпътували за половин година в Сирия и всички останали живи. Даже се завърнали се в отпуск " като богаташи ". " Някои си заплатиха задълженията ", спомня си Владимир Ефимов. По неговите думи, наемниците трябвало да останат в родината си доникъде на февруари, само че на 22 януари ги мобилизирали още веднъж и 28 от тях били изпратени със аероплан в Сирия.
" До 8 февруари пристигаха СМС-и, а след това контактите бяха прекратени. Сега ми звънят по телефона единствено плачещи дами ", споделя Владимир Ефимов. Той поддържа контакт единствено с един от 30-те наемници, който лежи ранен във военната болница в Ростов на Дон. " Там му лишили мобилния телефон, само че той намерил различен, с цел да се обади на жена си ", споделя Ефимов.
На фамилиите се поставят компенсации
Близките на бойците от частната войска " Вагнер " се усещат изцяло безпомощни. Те не могат да се извърнат към Министерството на защитата, тъй като наемниците официално не са постоянни военнослужещи, а наемничеството е неразрешено. Дори от правозащитните организации не могат да чакат никаква помощ, с изключение на известна психическа поддръжка. В същото време фамилиите на починалите, които в множеството случаи са небогати, се стараят да не подвигат доста звук, с цел да не изгубят и паричните обезщетения, които частната войска " Вагнер " заплаща при положение на гибел или раняване. „ За един погубен наемник се поставят по пет милиона рубли “ (около 70 000 евро - б. ред.), споделя Наталия Жукова от Комитета на войнишките майки в Нижни Новгород.
Тя научила за сумата от майката на един 30-годишен съветски наемник, умрял в Сирия. Жената съумяла да прибрала тялото на сина си и да го погребе. Въпреки това се обърнала към Комитета на войнишките майки, с цел да разбере по какъв начин тъкмо е умрял синът ѝ. " За страдание не успяхме да открием никой, който да ни даде повече информация “, споделя Жукова.
Къде са телата на наемниците?
Журналистическо следствие на Дъждовни води откри, че до момента на околните не е предадено нито едно тяло на умрял наемник от конфликта на 7 февруари. Правозащитници допускат, че труповете от Сирия са трансферирани в един специфичен център, който се намира в Ростов на Дон. Той е най-големият от този жанр в Русия. Там могат да се вършат и ДНК проби. Големите хангари с хладилни камери за стотици трупове са били издигнати по време на втората война в Чечения.
Председателката на Съюза на комитетите на войнишките майки в Русия Валентина Мелникова добавя в тази връзка, че " убитите и ранените наемници могат да бъдат търсени единствено като елементарни съветски жители, които се намират в чужбина " - т.е. единствено посредством консулските служби или министерствата на вътрешните и външните работи. " Все едно, че става дума за жертви от самолетна злополука ", недоумява Валентина Мелникова. Тя се притеснява, че телата на починалите наемници въобще не са били изнесени от Сирия. " В Донбас най-малко ги погребваха незабавно на място ", споделя правозащитничката.
Дойче веле
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ