България празнува 67 години от края на изолацията ѝ от православния свят
десетки миряни извършиха храм-паметника „ Св. Александър Невски " в столицата на празничните богослужения във връзка годишнината от възобновяване на Българската патриаршия, съобщи кореспондент на БГНЕС.
На днешната дата, преди 67 години, Третият църковно национален събор избира Пловдивския митрополит Кирил за Български патриарх. Така патриарх Кирил става правоприемник, въпреки и заобиколен, на Търновския патриарх Евтимий, който е последния български патриарх до рухването на страната ни под турско иго.
Празничният неделен ден стартира със света Литургия, отслужена от Негово преосвещенство Мелнишкия свещеник Герасим, основен секретар на Светия Синод. Молебенът трябваше да бъде възглавен от Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, само че вместо него службата води Западно и Средноевропейския митрополит Антоний.
Въпреки епидемиологичната конюнктура в страната, доста от миряните в храма още веднъж одобряваха причастието с обща лъжичка.
Годишната от възобновяване на Българската патриаршия се отбелязва тържествено във всички епархии на Българската православна черква.
Патриарх Неофит: Да бъдем непроменяемо водени от духа на единството
В послание Негово Светейшество патриарх Неофит съобщи, че датата 10 май е една от най-светлите дати в история на нашата Църква, ден на наслада, заслужена горделивост и достолепие.
" Приветствайки се с пасхалния привет, пребъдвайки в насладата заради Христовото Възкресение, в четвъртата неделя след Пасха историческата ни памет ни връща към едно от най-радостните и значими събития в най-новата история на Православната ни черква - възобновяване на нейното патриаршеско достолепие. Днес ние се връщаме обратно във времето, скоро откакто православният ни народ бе изпитал облекчението от повдигането на печалната схизма и възобновяване на общението ни с всички православни църкви, когато оставаше да се направи единствено още една, последна крачка към възобновяване на историческата истина, като се признае за следващ път най-високото в православния свят патриаршеско достолепие, на което родната ни Църква се е радвала нееднократно в дългата си и превратна история и което заради разнообразни исторически аргументи и условия незаслужено ѝ е било отнемано ", споделя патриархът.
В обръщението си патриарх Неофит показва още: " Богу било угодно това да стане факт при светителстването на приснопаметния наш предходник, бележит свещеник и историк на Църквата, Светейшия Кирил, който за трети път в историята въздигна жезъла на античните български патриарси от Преслав и Доростол, Охрид и Търновград. Ето за какво, 10 май 1953 година ще остане вечно в паметта на Църквата ни като една от най-светлите дати в нейната история, ден на наслада, заслужена горделивост и достолепие. Ден на паметта ни за едно събитие, в което като във фокус постоянно ще се събират напъните на всички строители на Православната ни черква: от времето на светеца-покръстител Борис I Михаил до през днешния ден. Ден, в който всички ние - свещеноначалие, освещен клир и Божи народ на Българската патриаршия - ще отдаваме дължимото на нашите в действителност велики и почтени предшественици ".
" Нека свято пазим това вековно, най-високо притежание на Православната ни черква. Да бъдем единомислени, непроменяемо водени от духа на единството, „ докле всинца достигнем до единение на вярата и на познаването Сина Божий,... до цялостната възраст на Христовото съвършенство " (Еф. 4:13). Нека постоянно да бъдем водени от онази божествена ревнивост по съграждането и задачата на Църквата Христова, която са ни завещали нашите предшественици, като във всяко наше персонално и общо дело се водим от образеца, наследен ни от тях - създателите и строителите на богохранимата Българска патриаршия ", приканва патриарх Неофит и насочва молитва и привет към членовете на църквата и към българите.
На днешната дата, преди 67 години, Третият църковно национален събор избира Пловдивския митрополит Кирил за Български патриарх. Така патриарх Кирил става правоприемник, въпреки и заобиколен, на Търновския патриарх Евтимий, който е последния български патриарх до рухването на страната ни под турско иго.
Празничният неделен ден стартира със света Литургия, отслужена от Негово преосвещенство Мелнишкия свещеник Герасим, основен секретар на Светия Синод. Молебенът трябваше да бъде възглавен от Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, само че вместо него службата води Западно и Средноевропейския митрополит Антоний.
Въпреки епидемиологичната конюнктура в страната, доста от миряните в храма още веднъж одобряваха причастието с обща лъжичка.
Годишната от възобновяване на Българската патриаршия се отбелязва тържествено във всички епархии на Българската православна черква.
Патриарх Неофит: Да бъдем непроменяемо водени от духа на единството
В послание Негово Светейшество патриарх Неофит съобщи, че датата 10 май е една от най-светлите дати в история на нашата Църква, ден на наслада, заслужена горделивост и достолепие.
" Приветствайки се с пасхалния привет, пребъдвайки в насладата заради Христовото Възкресение, в четвъртата неделя след Пасха историческата ни памет ни връща към едно от най-радостните и значими събития в най-новата история на Православната ни черква - възобновяване на нейното патриаршеско достолепие. Днес ние се връщаме обратно във времето, скоро откакто православният ни народ бе изпитал облекчението от повдигането на печалната схизма и възобновяване на общението ни с всички православни църкви, когато оставаше да се направи единствено още една, последна крачка към възобновяване на историческата истина, като се признае за следващ път най-високото в православния свят патриаршеско достолепие, на което родната ни Църква се е радвала нееднократно в дългата си и превратна история и което заради разнообразни исторически аргументи и условия незаслужено ѝ е било отнемано ", споделя патриархът.
В обръщението си патриарх Неофит показва още: " Богу било угодно това да стане факт при светителстването на приснопаметния наш предходник, бележит свещеник и историк на Църквата, Светейшия Кирил, който за трети път в историята въздигна жезъла на античните български патриарси от Преслав и Доростол, Охрид и Търновград. Ето за какво, 10 май 1953 година ще остане вечно в паметта на Църквата ни като една от най-светлите дати в нейната история, ден на наслада, заслужена горделивост и достолепие. Ден на паметта ни за едно събитие, в което като във фокус постоянно ще се събират напъните на всички строители на Православната ни черква: от времето на светеца-покръстител Борис I Михаил до през днешния ден. Ден, в който всички ние - свещеноначалие, освещен клир и Божи народ на Българската патриаршия - ще отдаваме дължимото на нашите в действителност велики и почтени предшественици ".
" Нека свято пазим това вековно, най-високо притежание на Православната ни черква. Да бъдем единомислени, непроменяемо водени от духа на единството, „ докле всинца достигнем до единение на вярата и на познаването Сина Божий,... до цялостната възраст на Христовото съвършенство " (Еф. 4:13). Нека постоянно да бъдем водени от онази божествена ревнивост по съграждането и задачата на Църквата Христова, която са ни завещали нашите предшественици, като във всяко наше персонално и общо дело се водим от образеца, наследен ни от тях - създателите и строителите на богохранимата Българска патриаршия ", приканва патриарх Неофит и насочва молитва и привет към членовете на църквата и към българите.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ