Бойко Борисов изглежда угрижен. Може би знае нещо, което ние няма как да знаем?!
Депутатите да заседават през август не е казус. Само през последните години народните представители са се прибирали от морето и през 2009 година, и през 2013 година, а през 2005 година новото държавно управление бе определено таман в средата на считания за ваканционен месец.
Този път обаче има нещо друго.
Когато съвсем година свадите прииждат един след различен като морски талази, една изключителна колекция на основната власт в страната (България е парламентарна република) не може да не провокира доста въпроси. Още повече, когато в пленарната зала бе и министър председателят Бойко Борисов. А той не се вясва в законодателния храм даже когато се разисква искане на избор на съмнение към ръководеното от него държавно управление.
Какво видя публиката?
Не изключително дисциплинираният парламент се събра в не изключително цялостен състав – публично бяха регистрирани 131 души в пленарната зала, само че от телевизионните фрагменти личеше, че са доста повече. Депутатите от болшинството бяха под строй, от левицата се явиха петнайсетина души повече от подписалите настояването за изключителното съвещание 61 народни представители, Патриотите бяха в залата, отсъстваха множеството депутати от Движение за права и свободи. Но по уважителни аргументи – въпреки всичко е Курбан байрям.
Премиерът, който не обича да седи дълго на едно място, се застоя в залата съвсем пет часа.
И изглеждаше кахърен. Така кахърен, както не го помним даже, когато пред прозорците му на „ Дондуков “ 1 стачкуваха.
Защо?
Социологическите проучвания демонстрират, че в страната няма настройка за нови избори, макар множеството кавги. Всеки един от тях би бил задоволителен да обърне което и да е друго държавно управление след 1989 година - ЧЕЗ едвам не стана благосъстоятелност на никому незнайна компания, лечебни заведения банкрутират, всеки ден има обществени и браншови митинги, пандизчии бягат през централния вход на Софийския затвор, за похлупак най-после спря Търговският указател, а застрахователят „ Олимпик “ изправи повече от 200 000 души пред заплахата повторно да подписват „ гражданска отговорност “.
Народът обаче като че ли не вижда това (ако имаме вяра на социолозите), стопанската система върви - безработица няма и всеки, който желае да работи, има работа (ако имаме вяра на статистиката).
Такива вести би трябвало да галят ухото на всяка власт.
Но Борисов не наподобява спокоен. И надали следващата доза замяна на удари сред Волен Сидеров (лидер на „ Атака “) и Валери Симеонов (лидер на НФСБ и вицепремиер) е причина за това. Там нещата от дълго време са такива. А и, в случай че желае, елементарно може да направи смяна в кабинета и да размени я „ Атака “, я НФСБ с „ Воля “.
Когато нещо в политическата конюнктура мощно го тревожи, Борисов нормално плаши, че ще подаде оставка. И през вчерашния ден, откакто завърши съвещанието на Народното събрание, избухна пред медиите в коридорите във връзка на думите на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, че „ единственото решение на проблемите в страната е Борисов да подава оставката на кабинета “. „ Аз доста пъти им върших предварителни парламентарни избори и знаете резултатите. Да им угаждаме на всеки шест месеца да вършим предварителни парламентарни избори – това ще е казус в Европа. Два пъти го вършим. Така че повече този въпрос не ми го задавайте! “, сопна се на публицистите министър председателят.
Почти същите думи Борисов изрече и на 27 юли, откакто видя репортажите от събора на Българска социалистическа партия на Бузлуджа, където също му желаеха оставката. 70 000 души! Историческа поляна кипеше...
Комбинацията от нестихващи проблеми в страната с готовност в главната опозиционна мощ няма по какъв начин да се харесва на министър-председателя. Политическият му усет е легендарен. Сигурно хората към него го убеждават, че Българска социалистическа партия е разрушена, че е слаба и безпомощна, а Нинова единствено се ежи. Но той не е вчерашен – помни по какъв начин изглеждаха съборите на Бузлуджа в края на 90-те, когато Българска социалистическа партия в действителност беше сложена на колене. Знае, че една немощна партия не може да събере 70 000 души на едно място! Въпреки дъжда и десетките спрени от Министерство на вътрешните работи рейсове към върха! Помни и, че във времената, когато всички чакаха гибелта на столетницата, тя взе, че завоюва президентските избори през 2001 година
Борисов очевидно има вяра повече на очите и виталния си опит, в сравнение с данните на социолозите. И може би усеща, че се задава опция на ръководството му. И то когато към този момент няма външнополитически мотиви за горделивост - председателството свърши, хората го не помниха, фанфарите млъкнаха.
Но задачите – България в Шенген и в еврозоната не са изпълнени. Нещо повече – свадите с неработещия Търговски указател и банкрутиралата „ Олимпик “ като нищо ще минират пътищата натам.
Бойко Борисов може би знае нещо, което ние, редовите жители, няма по какъв начин да знаем. Нещо, което е мощен мотив за безпокойствие. Ако е прав Дядо Благоев, че огромна част от българската политика зависи от външни фактори, същинските "камъчета в обувката " на Борисов може да сложат единствено извън.
За нашите сътрудници в Европейски Съюз, пред които заявяваме подготвеност да се присъединим към еврозоната и Шенген, прекъсването на Търговския реегистър е ярка алена лампичка. Каква еврозона, когато Търговският указател не работи?! А там казусът очевидно е доста сериозен и по тази причина ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева насрочи изключителното съвещание на часа, щом Българска социалистическа партия внесе подписката за това в деловодството. Разполагаше с една седмица. Но очевидно пожарът трябваше да се загаси тутакси.
Управляващите действаха пожарникарски и в абсурда с банкрута на „ Олимпик “, като желаеха (и получиха) оставката на зам.-председателката на Комисията за финансов надзор (КФН) Ралица Агайн, кадър на Национална движение „Симеон Втори", определена по времето на Орешарски. Във въздуха обаче остана да виси въпросът къде е ръководителят на КФН Карина Караиванова, определена по времето на ГЕРБ.
Правителството едвам стартира втората година от мандата си (парламентът го излъчи на 4 май м.г.), а чувството е, че е на финала – толкоз изморени наподобяват ръководещите.
Само Цветан Цветанов, дясната ръка на Борисов, е жизнен. Но това очевидно не успокоява премиера. В изявление от парламентарната естрада през вчерашния ден Цветанов съзря нещо, което никой различен не видя и никой не поде - алена нишка в абсурда с регистъра. Фирма "Лирекс " била наложена през 2007 година от Александър Петров, тогава началник на кабинета на Румен Петков като министър на вътрешните работи, сподели вторият човек в ГЕРБ и заприказва за бойкот. Че от 2007-ма до момента е изтекла доста вода, а ГЕРБ ръководи съвсем непрестанно от 2009 година не смущава логиката на Цветанов.
Защото несъмнено желае да каже друго. Например, в случай че някой някъде си мисли да направи псевдокоалиция Българска социалистическа партия – ГЕРБ, това няма да стане – аз държа партията! Цветанов не е бил член на Българска комунистическа партия (като Борисов), не е бил непосредствен със силови групировки, нито с бизнес среди, произтекли от Българска комунистическа партия и търсещи метод да „ оженят “ двете най-големи партии. Все предпоставки да се мисли, че когато ерата на Борисов един ден свърши, това няма да е край и за ерата на Цветанов. Което на собствен ред няма по какъв начин да радва основателя на ГЕРБ.
И по този начин едно изключително съвещание на Народното събрание в края на закъснялото лято сподели любопитна картинка - един кахърен Борисов на фона на спокойния Цветанов и бойката Нинова.
Не сподели президента, тъй като в тази ситуация с регистъра и банкрутиралия осигурител той в действителност няма работа в Народното събрание.
Но!
Не по този начин стои въпросът, в случай че държавното управление не издържи целия мандат и се стигне до сформиране на длъжностен кабинет. На „ Дондуков “ 2 не е Росен Плевнелиев, чиито служебни кабинети не посочваха опит за протест против партията, която го излъчи.
А Румен Радев към този момент натрупа опит като президент. И в случай че му се наложи да прави отново техническо държавно управление, като нищо ще покаже на процедура, че рецензиите му към кабинета не са празни приказки. Те са свързани главно с битката с корупцията, която пък е обвързвана с съответни хора с власт. Тя пък, както стана дума, съвсем от десетилетие е в ръцете на ГЕРБ.
С други думи, Борисов няма по какъв начин още веднъж да приложи „ номера “, с който съумява да се задържи на власт от 2009 година - предизвикателство в подобаващ миг на предварителни избори и спечелването им.
С Радев като президент това е доста опасен ход.
Така че Борисов ще става все по-угрижен.
Красина Кръстева, "Епицентър "
Този път обаче има нещо друго.
Когато съвсем година свадите прииждат един след различен като морски талази, една изключителна колекция на основната власт в страната (България е парламентарна република) не може да не провокира доста въпроси. Още повече, когато в пленарната зала бе и министър председателят Бойко Борисов. А той не се вясва в законодателния храм даже когато се разисква искане на избор на съмнение към ръководеното от него държавно управление.
Какво видя публиката?
Не изключително дисциплинираният парламент се събра в не изключително цялостен състав – публично бяха регистрирани 131 души в пленарната зала, само че от телевизионните фрагменти личеше, че са доста повече. Депутатите от болшинството бяха под строй, от левицата се явиха петнайсетина души повече от подписалите настояването за изключителното съвещание 61 народни представители, Патриотите бяха в залата, отсъстваха множеството депутати от Движение за права и свободи. Но по уважителни аргументи – въпреки всичко е Курбан байрям.
Премиерът, който не обича да седи дълго на едно място, се застоя в залата съвсем пет часа.
И изглеждаше кахърен. Така кахърен, както не го помним даже, когато пред прозорците му на „ Дондуков “ 1 стачкуваха.
Защо?
Социологическите проучвания демонстрират, че в страната няма настройка за нови избори, макар множеството кавги. Всеки един от тях би бил задоволителен да обърне което и да е друго държавно управление след 1989 година - ЧЕЗ едвам не стана благосъстоятелност на никому незнайна компания, лечебни заведения банкрутират, всеки ден има обществени и браншови митинги, пандизчии бягат през централния вход на Софийския затвор, за похлупак най-после спря Търговският указател, а застрахователят „ Олимпик “ изправи повече от 200 000 души пред заплахата повторно да подписват „ гражданска отговорност “.
Народът обаче като че ли не вижда това (ако имаме вяра на социолозите), стопанската система върви - безработица няма и всеки, който желае да работи, има работа (ако имаме вяра на статистиката).
Такива вести би трябвало да галят ухото на всяка власт.
Но Борисов не наподобява спокоен. И надали следващата доза замяна на удари сред Волен Сидеров (лидер на „ Атака “) и Валери Симеонов (лидер на НФСБ и вицепремиер) е причина за това. Там нещата от дълго време са такива. А и, в случай че желае, елементарно може да направи смяна в кабинета и да размени я „ Атака “, я НФСБ с „ Воля “.
Когато нещо в политическата конюнктура мощно го тревожи, Борисов нормално плаши, че ще подаде оставка. И през вчерашния ден, откакто завърши съвещанието на Народното събрание, избухна пред медиите в коридорите във връзка на думите на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, че „ единственото решение на проблемите в страната е Борисов да подава оставката на кабинета “. „ Аз доста пъти им върших предварителни парламентарни избори и знаете резултатите. Да им угаждаме на всеки шест месеца да вършим предварителни парламентарни избори – това ще е казус в Европа. Два пъти го вършим. Така че повече този въпрос не ми го задавайте! “, сопна се на публицистите министър председателят.
Почти същите думи Борисов изрече и на 27 юли, откакто видя репортажите от събора на Българска социалистическа партия на Бузлуджа, където също му желаеха оставката. 70 000 души! Историческа поляна кипеше...
Комбинацията от нестихващи проблеми в страната с готовност в главната опозиционна мощ няма по какъв начин да се харесва на министър-председателя. Политическият му усет е легендарен. Сигурно хората към него го убеждават, че Българска социалистическа партия е разрушена, че е слаба и безпомощна, а Нинова единствено се ежи. Но той не е вчерашен – помни по какъв начин изглеждаха съборите на Бузлуджа в края на 90-те, когато Българска социалистическа партия в действителност беше сложена на колене. Знае, че една немощна партия не може да събере 70 000 души на едно място! Въпреки дъжда и десетките спрени от Министерство на вътрешните работи рейсове към върха! Помни и, че във времената, когато всички чакаха гибелта на столетницата, тя взе, че завоюва президентските избори през 2001 година
Борисов очевидно има вяра повече на очите и виталния си опит, в сравнение с данните на социолозите. И може би усеща, че се задава опция на ръководството му. И то когато към този момент няма външнополитически мотиви за горделивост - председателството свърши, хората го не помниха, фанфарите млъкнаха.
Но задачите – България в Шенген и в еврозоната не са изпълнени. Нещо повече – свадите с неработещия Търговски указател и банкрутиралата „ Олимпик “ като нищо ще минират пътищата натам.
Бойко Борисов може би знае нещо, което ние, редовите жители, няма по какъв начин да знаем. Нещо, което е мощен мотив за безпокойствие. Ако е прав Дядо Благоев, че огромна част от българската политика зависи от външни фактори, същинските "камъчета в обувката " на Борисов може да сложат единствено извън.
За нашите сътрудници в Европейски Съюз, пред които заявяваме подготвеност да се присъединим към еврозоната и Шенген, прекъсването на Търговския реегистър е ярка алена лампичка. Каква еврозона, когато Търговският указател не работи?! А там казусът очевидно е доста сериозен и по тази причина ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева насрочи изключителното съвещание на часа, щом Българска социалистическа партия внесе подписката за това в деловодството. Разполагаше с една седмица. Но очевидно пожарът трябваше да се загаси тутакси.
Управляващите действаха пожарникарски и в абсурда с банкрута на „ Олимпик “, като желаеха (и получиха) оставката на зам.-председателката на Комисията за финансов надзор (КФН) Ралица Агайн, кадър на Национална движение „Симеон Втори", определена по времето на Орешарски. Във въздуха обаче остана да виси въпросът къде е ръководителят на КФН Карина Караиванова, определена по времето на ГЕРБ.
Правителството едвам стартира втората година от мандата си (парламентът го излъчи на 4 май м.г.), а чувството е, че е на финала – толкоз изморени наподобяват ръководещите.
Само Цветан Цветанов, дясната ръка на Борисов, е жизнен. Но това очевидно не успокоява премиера. В изявление от парламентарната естрада през вчерашния ден Цветанов съзря нещо, което никой различен не видя и никой не поде - алена нишка в абсурда с регистъра. Фирма "Лирекс " била наложена през 2007 година от Александър Петров, тогава началник на кабинета на Румен Петков като министър на вътрешните работи, сподели вторият човек в ГЕРБ и заприказва за бойкот. Че от 2007-ма до момента е изтекла доста вода, а ГЕРБ ръководи съвсем непрестанно от 2009 година не смущава логиката на Цветанов.
Защото несъмнено желае да каже друго. Например, в случай че някой някъде си мисли да направи псевдокоалиция Българска социалистическа партия – ГЕРБ, това няма да стане – аз държа партията! Цветанов не е бил член на Българска комунистическа партия (като Борисов), не е бил непосредствен със силови групировки, нито с бизнес среди, произтекли от Българска комунистическа партия и търсещи метод да „ оженят “ двете най-големи партии. Все предпоставки да се мисли, че когато ерата на Борисов един ден свърши, това няма да е край и за ерата на Цветанов. Което на собствен ред няма по какъв начин да радва основателя на ГЕРБ.
И по този начин едно изключително съвещание на Народното събрание в края на закъснялото лято сподели любопитна картинка - един кахърен Борисов на фона на спокойния Цветанов и бойката Нинова.
Не сподели президента, тъй като в тази ситуация с регистъра и банкрутиралия осигурител той в действителност няма работа в Народното събрание.
Но!
Не по този начин стои въпросът, в случай че държавното управление не издържи целия мандат и се стигне до сформиране на длъжностен кабинет. На „ Дондуков “ 2 не е Росен Плевнелиев, чиито служебни кабинети не посочваха опит за протест против партията, която го излъчи.
А Румен Радев към този момент натрупа опит като президент. И в случай че му се наложи да прави отново техническо държавно управление, като нищо ще покаже на процедура, че рецензиите му към кабинета не са празни приказки. Те са свързани главно с битката с корупцията, която пък е обвързвана с съответни хора с власт. Тя пък, както стана дума, съвсем от десетилетие е в ръцете на ГЕРБ.
С други думи, Борисов няма по какъв начин още веднъж да приложи „ номера “, с който съумява да се задържи на власт от 2009 година - предизвикателство в подобаващ миг на предварителни избори и спечелването им.
С Радев като президент това е доста опасен ход.
Така че Борисов ще става все по-угрижен.
Красина Кръстева, "Епицентър "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ