Омесете колач, за да изгони Свети Спиридон болестта от дома ви
Денят на един от най-духовно просветените християнски светци и чудотворци има и своето място в националната традиция, въпреки да е отбелязван повече като местен и професионален празник.
На 12 декември Църквата уважава св. Спиридон Тримитунски. Роден е през IV век на о-в Кипър. Ражда се в нормално семейство и през детството си е пастир. През целия си живот се отличавал с простичкият си манталитет, смиреното си сърце и положителното си отношение към хората. Дори когато го избрали за свещеник на град Тримитунт, той запазил скромния си метод на живот и избягвал всевъзможен лукс – даже жънел нивите наедно с останалите жътвари. По всяка време бил наличен за бедните и се грижел за тяхната издръжка. Затова неслучайно името му значи „ кошница за самун “.
Като свещеник св. Спиридон Тримитунски взел участие в Първия космополитен събор. Неговите събратя, знаейки, че той не е учил богословски науки, с интерес очаквали по какъв начин ще отбрани чистотата на вярата против ереста на арианите, които проповядвали, че Исус Христос не е Син Божий и че Бог не е троичен по своята същина. Простодушният св. Спиридон, който бил осенен от св. Дух и бил същински умен, потвърдил по простоват метод, че християнското обучение за светата Троица – трите лица на Бога – е само вярно. Пред тези, които отричали троичността на Бога, той взел една тухла и я стиснал с ръка. От тухлата покапала вода, излязъл огън, а в шепата му останала сурова глина. Така посочил, че както печената тухла съдържа в себе си три съставки, които не могат да бъдат разграничени след изпичането, по този начин и светата Троица, въпреки и в три лица – Отец, Син и Свети Дух - е единна и неделима по своята същина.
Заради това знамение на светеца в българската национална традиция той е уважаван като покровител на занаятчиите, които работят с глина – грънчари, тухлари, керемидари. Особено уважаван е в Троянско, което е известно със своите грънчари. На празника му грънчарският еснафин постоянно провел признателен молебен в храма и с изключение на пари дарявал нови глинени съдове, които се употребявали в богослужението – ръчни глинени кадилници, глинени купи за светена вода и други В някои селища денят на Св. Спиридон е патронен празник на всички занаятчии.
В доста региони почитат Спиридон и като светец-лечител и в негова чест раздават осветлен самун. В Родопите имат вяра, че той защищава от струпи – кожни болести – и от порезни рани. В Странджанско го тачат срещу болки в ушите, по тази причина носят в църквата олио, което се освещава от свещеника и по-късно го използвят за лечение на ухобол. В Пиринско имат вяра, че св. Спиридон пази добитъка и изключително конете, по тази причина на неговия ден дамите раздават тичайки пити, до момента в който са още топли – с цел да са здрави и пъргави конете. В Ловешко имат вяра, че на св. Спиридон „ слънцето се обръща и постепенно потегля към лято “.
На 12 декември Църквата уважава св. Спиридон Тримитунски. Роден е през IV век на о-в Кипър. Ражда се в нормално семейство и през детството си е пастир. През целия си живот се отличавал с простичкият си манталитет, смиреното си сърце и положителното си отношение към хората. Дори когато го избрали за свещеник на град Тримитунт, той запазил скромния си метод на живот и избягвал всевъзможен лукс – даже жънел нивите наедно с останалите жътвари. По всяка време бил наличен за бедните и се грижел за тяхната издръжка. Затова неслучайно името му значи „ кошница за самун “.
Като свещеник св. Спиридон Тримитунски взел участие в Първия космополитен събор. Неговите събратя, знаейки, че той не е учил богословски науки, с интерес очаквали по какъв начин ще отбрани чистотата на вярата против ереста на арианите, които проповядвали, че Исус Христос не е Син Божий и че Бог не е троичен по своята същина. Простодушният св. Спиридон, който бил осенен от св. Дух и бил същински умен, потвърдил по простоват метод, че християнското обучение за светата Троица – трите лица на Бога – е само вярно. Пред тези, които отричали троичността на Бога, той взел една тухла и я стиснал с ръка. От тухлата покапала вода, излязъл огън, а в шепата му останала сурова глина. Така посочил, че както печената тухла съдържа в себе си три съставки, които не могат да бъдат разграничени след изпичането, по този начин и светата Троица, въпреки и в три лица – Отец, Син и Свети Дух - е единна и неделима по своята същина.
Заради това знамение на светеца в българската национална традиция той е уважаван като покровител на занаятчиите, които работят с глина – грънчари, тухлари, керемидари. Особено уважаван е в Троянско, което е известно със своите грънчари. На празника му грънчарският еснафин постоянно провел признателен молебен в храма и с изключение на пари дарявал нови глинени съдове, които се употребявали в богослужението – ръчни глинени кадилници, глинени купи за светена вода и други В някои селища денят на Св. Спиридон е патронен празник на всички занаятчии.
В доста региони почитат Спиридон и като светец-лечител и в негова чест раздават осветлен самун. В Родопите имат вяра, че той защищава от струпи – кожни болести – и от порезни рани. В Странджанско го тачат срещу болки в ушите, по тази причина носят в църквата олио, което се освещава от свещеника и по-късно го използвят за лечение на ухобол. В Пиринско имат вяра, че св. Спиридон пази добитъка и изключително конете, по тази причина на неговия ден дамите раздават тичайки пити, до момента в който са още топли – с цел да са здрави и пъргави конете. В Ловешко имат вяра, че на св. Спиридон „ слънцето се обръща и постепенно потегля към лято “.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ