Демокрацията в страните от Западните Балкани, които искат да се

...
Демокрацията в страните от Западните Балкани, които искат да се
Коментари Харесай

Демокрацията на Балканите е в риск, предупреди Хърватия

Демокрацията в страните от Западните Балкани, които желаят да се причислят към Европейския съюз, е в риск поради задълбочаващите се разделения и изключително притеснителна е обстановката в Босна и Херцеговина.

Това разгласи външният министър на Хърватия Гордан Гърлич-Радман преди началото на срещата на първите дипломати от Европейския съюз.

" Ситуацията на Западните Балкани се утежнява, раздялите се задълбочават... виждаме и заплаха за демокрацията ", сподели пред кореспонденти Гърлич-Радман, представен от " Ройтерс ". Той също по този начин предизвести за апелите за фракционизъм в Босна.

" Действия, напомнящи 90-те години, би трябвало да престанат ", продължи той, като имаше поради държанието на сръбския член на босненското президентство Милорад Додик.

Политическата рецесия в Босна разтревожи Европейския съюз и Съединени американски щати. Седмица след визитата на пратеника на Държавния департамент за Балканите европейски дипломати обърнаха внимание на потребността от по-силна реакция от страна на Брюксел, с цел да се подсигурява, че може да бъде избегнат нов спор.

" Няма да жертвам мира "

Докато, Германия заплаши, че ще спре финансовата поддръжка за Босна. Според Берлин са " безотговорни и неприемливи " апелите за разединение на Република Сръбска - доминираната от етнически сърби съставка на страната - а за отговорен би трябвало да се счита точно Додик. Самият водач упорства, че не приказва за разединение (което в миналото нееднократно е подкрепял), а за автономност без нарушение на териториалната целокупност. Новият представител на интернационалната общественост в Босна обаче дефинира поръчките му като " разединение, въпреки и не на думи ".

В резултат Западните Балкани още веднъж влязоха в дневния ред на Съвета на външните министри макар по-спешните съгласно огромна част от страните тематики като.

Преди няколко дни Додик даде изявление за " Ройтерс " и изясни, че нямал политически цели, които да си коствали Босна да бъде пожертвана.

" За нищо не съм подготвен да жертвам мира, с цел да се боря за Република Сръбска ", изясни, само че настоя, че няма да се откаже от изтеглянето на съставната част от националните въоръжени сили, правосъдна система и данъчна власт. По думите му тези органи са дело на интернационалните пратеници, а не артикул на суверенна воля. Затова Народното събрание на Република Сръбска ще гласоподава този месец за отменяне на 140 закона, наложени от пратеници, до края на ноември.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР