Делото за „златния ремонт“ на Масларова струва вече над 60 000 на прокуратурата
Делото беше за осъществени длъжностни закононарушения и заграбване на над 11 млн. лв. при ремонта на Центъра за сложно обществено обслужване в Стара Загора . Подсъдими бяха още притежателят на компания " Стара Загора 2007 " Венцислав Драганов, някогашният основен секретар на общественото министерство Иван Пенев и Росен Стефанов, който отговарял за контрола на ремонтните действия. Обвинителният акт беше импортиран в съда през 2010 година, а в края на 2015 година Софийският градски съд (СГС) оправда всички подсъдими, като в претекстовете му се споделяше, че нито една експертиза не демонстрира ясно какъв брой пари са изхарчени, а прокуратурата е изготвила " немислима " правна структура.
Две години по-късно апелативният съд анулира оправдателните присъди и върна делото на прокуратурата като написа, че градският съд е употребявал пороците на обвинителния акт, с цел да оправдае подсъдимите, вместо да го върне на прокуратурата. Апелативните съдии също бяха безапелационни, че обвинителният акт не дава отговор на стандартите на какъвто и да е юридически акт, защото е " неразбираем, повърхностен, неясен, спорен и концептуално неосъществим ", само че това значи, че по него не може да се постанови каквато и да е присъда. Иначе апелативният съд беше стигнал до извод, че по делото има годни доказателства за действително породени вреди.
В идващите две години обаче прокуратурата не внесе нов обвинителен акт, а през 2019 година реши да приключи делото. Постановлението за преустановяване беше доказано от Софийски градски съд, само че по-късно апелативният съд го върна за ново изговаряне. Тогава пък градският съд реши да върне делото на прокуратурата и след тъжби на подсъдимите апелативните съдии сложиха точка на проблема през 2021 година и потвърдиха постановлението за преустановяване на делото.
От излиза наяве, че и прокуратурата се е съгласила със мнението на апелативните съдии за " неприемлива правна структура на обвиняването ". В крайния правосъден акт се споделя още, че остава неразбираемо за какво прокуратурата е привлякла обвинените по обвинявания, за които по-късно установи, че са неприемлива правна структура.
" Неправилната, вътрешнопротиворечива и неразбираема правна структура на повдигнатите обвинявания, не може да обоснове извод за липса на щета, а оттова и за липса на закононарушение от справедлива и субективна страна, затова не са налице предпоставки за изменение на основанието за преустановяване на наказателното произвеждане ", написа в умозаключение апелативният съд.
Миналата година някогашният зам.-министър в общественото министерство Димитър Димитров е завел иск за 100 000 лв. против прокуратурата за неимуществените вреди от противозаконното обвиняване за длъжностно закононарушение. Той написа в исковата си молба, че делото против него е било необятно оповестено в медиите, бил е компрометиран в обществото, било е опозорено положителното му име на инженер, политик и държавник.
Димитров твърди, че поради процеса внезапно потърпевша и професионалната му политическа кариера, защото бил зам.-кмет на Стара Загора, народен представител в три Народното събрание и зам.-министър, само че повдигнатите му обвинявания поставили завършек на политическата му активност, а майка му умряла, без да разбере, че воденото против него дело е нелегално.
Показания е дала и брачната половинка му, която свидетелствала, че поради процеса против Димитров, той бил заставен да работи до пенсионирането си единствено " като " специалист на " Позитано " 20 ", където му било мъчно да развие себе си. Негов другар пък е дал показания, че Димитров бил обществено изолиран, останали му малко другари, не го канели даже на кръгли годишнини и сватби единствено поради това, че бил обвиняем.
отбелязва, че делото е траяло 11 години, обвиняванията са били за тежки закононарушения с вреди за над 11 млн. лв. и по това време Димитров е бил на 59 години, когато всекидневно човек с високо публично и професионално състояние, учебен ценз и честно име, следва да се радва на резултатите от сполучливата си реализация, а е бил индивид на нелегално наказателно гонене. Съдът отбелязва още общественото оповестяване на процеса и опетненото име на Димитров.
" Тези условия, съпоставени с естеството на заеманата от ищеца служба - заместител министър т.е. лице, заемащо отговорно служебно състояние, във връзка с която служба обществото има повишени условия за честност и съблюдаване на законите по предписание дават по-голямо отрицателно отражение в неимуществената сфера на лицето, а на още по-голямо съображение това важи за случаите, когато обвиняването е за осъществяване на съзнателно закононарушение от сферата на професионалната реализация на лицето, какъвто е и актуалният случай ", се споделя в решението на градския съд, съгласно който обаче справедливото обезщетение за Димитров е 50 000 лв., а не 100 000, колкото той е изискал.
Отделно п рокуратурата е наказана да му заплати още близо 3000 лв. за имуществени вреди от платени адвокатски възнаграждения и пропуснати изгоди от наложената му гаранция от 3000 лв. . Решението не е дефинитивно и може да бъде атакувано пред Софийския апелативен съд.
Преди дни градският съд за неимуществени вреди и на предприемача Михаил Методиев, който беше обвиняем за заграбване по делото за " златния ремонт ", защото е бил шеф във компанията на Венцислав Драганов.
Той написа в исковата си молба, с която претендира 150 000 лева, че изпитвал мощно терзание, че ще бъде наказан, макар че е почтен, а делото било непрекъснато отразявано от медиите. Здравословното му положение се влошило, откакто 11 години изпитвал мощни отрицателни страсти - станал подтиснат и извънредно раздразним, не можел да спи, сънувал кошмари, напълнял с над 40 кг, а делото се отразило извънредно отрицателно и на развиваната от него комерсиална активност. Свидетел е дал показания, че Методиев имал строителен бизнес, който потърпевш около процеса, " защото, когато кажат, че си измамил страната за няколко милиона, това сигурно въздейства на бизнес връзките ти ". Друг очевидец пък е декларирал, че връзките в фамилията на Методиев също се влошили поради делото и той се разделил със брачната половинка си, а приятелите му също се отдръпнали.
Съдия Божана Желязкова приема, че делото се е отразило тежко на Методиев, изключително поради продължителността от 11 години, само че съгласно нея справедливото обезщетение за моралните му вреди е 10 000 лв. , защото не е потвърдена връзката сред процеса и влошеното му здравословно положение.
" Всичко това, както и събитието, че наказателното гонене против ищеца му е нанесло душевен вреди, разрухата на фамилния му живот и бизнес, общото икономическо състояние в страната, стимулира съда да одобри, че заслужено по мярка обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 10 000 лева, в който размер искът следва да се почете, а за разликата - да се отхвърли като безпочвен ", се споделя в решението на съда, което също може да бъде обжалвано пред апелативния съд.
Отделно прокуратурата е наказана да заплати на Методиев и над 6000 лв. обезщетение за имуществени вреди - за пропуснати изгоди от арестуваната му в хода на делото гаранция от 10 000 лв., както и за платените от него адвокатски възнаграждения.
Бившият обществен министър Емилия Масларова не е завеждала иск против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, само че още през 2019 година тя осъди България в Европейския съд по правата на индивида да ѝ заплати 5000 евро за неимуществени вреди 3000 евро за разходи по делото. Тогава съдът в Страсбург одобри, че в хода на делото е била нарушена презумпцията за невиновност на Масларова при изказвания на представителят на основния прокурор и на депутата от ГЕРБ Пламен Нунев.
Две години по-късно апелативният съд анулира оправдателните присъди и върна делото на прокуратурата като написа, че градският съд е употребявал пороците на обвинителния акт, с цел да оправдае подсъдимите, вместо да го върне на прокуратурата. Апелативните съдии също бяха безапелационни, че обвинителният акт не дава отговор на стандартите на какъвто и да е юридически акт, защото е " неразбираем, повърхностен, неясен, спорен и концептуално неосъществим ", само че това значи, че по него не може да се постанови каквато и да е присъда. Иначе апелативният съд беше стигнал до извод, че по делото има годни доказателства за действително породени вреди.
В идващите две години обаче прокуратурата не внесе нов обвинителен акт, а през 2019 година реши да приключи делото. Постановлението за преустановяване беше доказано от Софийски градски съд, само че по-късно апелативният съд го върна за ново изговаряне. Тогава пък градският съд реши да върне делото на прокуратурата и след тъжби на подсъдимите апелативните съдии сложиха точка на проблема през 2021 година и потвърдиха постановлението за преустановяване на делото.
От излиза наяве, че и прокуратурата се е съгласила със мнението на апелативните съдии за " неприемлива правна структура на обвиняването ". В крайния правосъден акт се споделя още, че остава неразбираемо за какво прокуратурата е привлякла обвинените по обвинявания, за които по-късно установи, че са неприемлива правна структура.
" Неправилната, вътрешнопротиворечива и неразбираема правна структура на повдигнатите обвинявания, не може да обоснове извод за липса на щета, а оттова и за липса на закононарушение от справедлива и субективна страна, затова не са налице предпоставки за изменение на основанието за преустановяване на наказателното произвеждане ", написа в умозаключение апелативният съд.
Миналата година някогашният зам.-министър в общественото министерство Димитър Димитров е завел иск за 100 000 лв. против прокуратурата за неимуществените вреди от противозаконното обвиняване за длъжностно закононарушение. Той написа в исковата си молба, че делото против него е било необятно оповестено в медиите, бил е компрометиран в обществото, било е опозорено положителното му име на инженер, политик и държавник.
Димитров твърди, че поради процеса внезапно потърпевша и професионалната му политическа кариера, защото бил зам.-кмет на Стара Загора, народен представител в три Народното събрание и зам.-министър, само че повдигнатите му обвинявания поставили завършек на политическата му активност, а майка му умряла, без да разбере, че воденото против него дело е нелегално.
Показания е дала и брачната половинка му, която свидетелствала, че поради процеса против Димитров, той бил заставен да работи до пенсионирането си единствено " като " специалист на " Позитано " 20 ", където му било мъчно да развие себе си. Негов другар пък е дал показания, че Димитров бил обществено изолиран, останали му малко другари, не го канели даже на кръгли годишнини и сватби единствено поради това, че бил обвиняем.
отбелязва, че делото е траяло 11 години, обвиняванията са били за тежки закононарушения с вреди за над 11 млн. лв. и по това време Димитров е бил на 59 години, когато всекидневно човек с високо публично и професионално състояние, учебен ценз и честно име, следва да се радва на резултатите от сполучливата си реализация, а е бил индивид на нелегално наказателно гонене. Съдът отбелязва още общественото оповестяване на процеса и опетненото име на Димитров.
" Тези условия, съпоставени с естеството на заеманата от ищеца служба - заместител министър т.е. лице, заемащо отговорно служебно състояние, във връзка с която служба обществото има повишени условия за честност и съблюдаване на законите по предписание дават по-голямо отрицателно отражение в неимуществената сфера на лицето, а на още по-голямо съображение това важи за случаите, когато обвиняването е за осъществяване на съзнателно закононарушение от сферата на професионалната реализация на лицето, какъвто е и актуалният случай ", се споделя в решението на градския съд, съгласно който обаче справедливото обезщетение за Димитров е 50 000 лв., а не 100 000, колкото той е изискал.
Отделно п рокуратурата е наказана да му заплати още близо 3000 лв. за имуществени вреди от платени адвокатски възнаграждения и пропуснати изгоди от наложената му гаранция от 3000 лв. . Решението не е дефинитивно и може да бъде атакувано пред Софийския апелативен съд.
Преди дни градският съд за неимуществени вреди и на предприемача Михаил Методиев, който беше обвиняем за заграбване по делото за " златния ремонт ", защото е бил шеф във компанията на Венцислав Драганов.
Той написа в исковата си молба, с която претендира 150 000 лева, че изпитвал мощно терзание, че ще бъде наказан, макар че е почтен, а делото било непрекъснато отразявано от медиите. Здравословното му положение се влошило, откакто 11 години изпитвал мощни отрицателни страсти - станал подтиснат и извънредно раздразним, не можел да спи, сънувал кошмари, напълнял с над 40 кг, а делото се отразило извънредно отрицателно и на развиваната от него комерсиална активност. Свидетел е дал показания, че Методиев имал строителен бизнес, който потърпевш около процеса, " защото, когато кажат, че си измамил страната за няколко милиона, това сигурно въздейства на бизнес връзките ти ". Друг очевидец пък е декларирал, че връзките в фамилията на Методиев също се влошили поради делото и той се разделил със брачната половинка си, а приятелите му също се отдръпнали.
Съдия Божана Желязкова приема, че делото се е отразило тежко на Методиев, изключително поради продължителността от 11 години, само че съгласно нея справедливото обезщетение за моралните му вреди е 10 000 лв. , защото не е потвърдена връзката сред процеса и влошеното му здравословно положение.
" Всичко това, както и събитието, че наказателното гонене против ищеца му е нанесло душевен вреди, разрухата на фамилния му живот и бизнес, общото икономическо състояние в страната, стимулира съда да одобри, че заслужено по мярка обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 10 000 лева, в който размер искът следва да се почете, а за разликата - да се отхвърли като безпочвен ", се споделя в решението на съда, което също може да бъде обжалвано пред апелативния съд.
Отделно прокуратурата е наказана да заплати на Методиев и над 6000 лв. обезщетение за имуществени вреди - за пропуснати изгоди от арестуваната му в хода на делото гаранция от 10 000 лв., както и за платените от него адвокатски възнаграждения.
Бившият обществен министър Емилия Масларова не е завеждала иск против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, само че още през 2019 година тя осъди България в Европейския съд по правата на индивида да ѝ заплати 5000 евро за неимуществени вреди 3000 евро за разходи по делото. Тогава съдът в Страсбург одобри, че в хода на делото е била нарушена презумпцията за невиновност на Масларова при изказвания на представителят на основния прокурор и на депутата от ГЕРБ Пламен Нунев.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ