Държейки го на една ръка разстояние над главата си, пръстите

Държейки го на една ръка разстояние над главата си, пръстите на Франсис Рогало внимателно докосват крилата на сребърно платно с диамантена форма. Късна пролет е през 1959 година и аеронавигационният инженер на НАСА е на път да изстреля дребен модел на парашутоподобния си планер, тъкмо както е правил хиляди пъти преди този момент – с разтворени крила и дребен потребен товар в предната част.

Гравитацията скоро балансира потребния товар, крилото прие форма и моделът полетя постепенно през конферентната зала в изследователския център на Ленгли на НАСА в Хамптън, Вирджиния. Полетът му е спрян единствено от бялата гипсова стена на стаята.

Рогало беше показал потенциалa на своето крило и преди, само че на този ден публиката му включваше най-разпознаваемия и авторитетен човек в бързо разрастващата се галактическа конкуренция: световноизвестният ракетен инженер Вернер декор Браун. Фон Браун веднага вижда потенциала на гъвкавото крило при прибиране на ракетни мотори и кани Рогало в Хънтсвил, Алабама, с цел да го показа на екипа си. Моментът се оказва удобен, защото за къс интервал крилото Рогало – новаторска технология, която може да е пренаписала историята на галактическите полети – става обект на доста научни проучвания и оптимизъм; нещо като любим на процъфтяващото Космическо съревнование.

Историята обаче ни припомня, че всички полети на задачите Джемини и Аполо са възстановени с парашути, като капсулите се приземяват в океана и се извличат от военноморските кораби. И по този начин, какво тогава се случи с парапланера на Рогало?

Тестове на парапланера по плана Джемини

След като ползата към ексцентричното гъвкаво крило се повишава – армията, флотът, както и НАСА имат хрумвания а него – работата на Рогало, отхвърлена от сътрудниците му като „ хвърчило “, най-сетне се приема съществено. Интересът на държавното управление ще се окаже евентуално нарушаване на патента, само че Рогалос на драго сърце предлага безплатното потребление на крилото. По-късно той получава $35 000 за своите старания – най-голямото заплащане, което е давала НАСА по това време.

Космическа стратегия на НАСА скоро дава най-креативната и амбициозна концепция за приложение на гъвкавото крило. Вместо галактическата капсула да се спуска с парашути в океана, на борда й ще има парапланер, който ще разрешава на астронавтите – най-талантливите водачи по това време – да летят с капсулата в следено и да кацнат на авансово уговорено място.

Идеята има доста поддръжници, в това число ръководителят на Джемини Джеймс А. Чембърлин, само че създаването на парапланер за Джемини е изправено пред доста провокационен краен период. Проектът е бърз мост сред задачите Мъркюри и Аполо, а задачата на президента Кенеди от 1961 година е да сложи човек на Луната и сполучливо да го прибере вкъщи „ до края на десетилетието “. Това значи непоколебим график за всички етапи на програмата. А парапланерът е аеродинамично предизвикателство сигурно, само че по подигравка на ориста, аварийните парашути са първите, които предизвикват катастрофа в програмата.

Тестовите капсули са скъпи и преди тестването на парапланера да може да стартира, би трябвало да се потвърди, че работят аварийните системи за възобновяване с парашути. Повтарящите се провали обаче губят месеци скъпо време и доникъде на 1962 година парапланерът е занимателен за третия полет на Близнаци, след което идват още повече закъснения по-късно същата година. Едва през април 1964 година са демонстрирани всички етапи от полетите и даже тогава доказателствата са откъслечни. Един полет съумява да покаже цялостната функционалност на парапланера, а в друг по-късно крилото се изхвърля и капсулата би трябвало да падне с стандартните парашути. Трети опит пък към този момент освен разпростира парапланера само че и с него се организира успешно пилотирано кацане на писта…

Елегантното и изобретателното решение на Франсис Рогало за казуса с възобновяване на галактически кораби в последна сметка довежда до основаването на най-простата форма на персонална авиация. На въпроса за бъдещето на гъвкавите крила, Рогало един път споделя: „ О, мисля, че те ще продължат постоянно, откакто един път към този момент са тук. В последна сметка, откакто хората се научиха да плуват като риби, те в никакъв случай не стопираха да плуват. След като се научиха да летят като птици, не мисля, че ще се откажат и от това. “