На 25 март 1961 г. в околностите на Перм –

На 25 март 1961 година в покрайнините на Перм – остарял древен град в сърцето на Съветска Русия – локалните откриват седалка от аероплан и парашут от галактическа капсула. Пристига незабавно екип, който да помогне на месните селяни и да помогне за откриването на самолета. Никой не знае кой тъкмо е паднал. Нито един човек още не е изхвърчал в космоса, а това може да повдигне редица въпроси. Предното лято е имало изненади, изключително откакто Гари Пауърс съумява д катапултира и да се трансформира в звезда от международен сан. Неговият U-2 шпионски аероплан е свален и Гари ще потвърди, че западът обръща доста внимание на военните дейности на Съюз на съветските социалистически републики.

Единственият проблем е, че множеството фенове на злополуката не виждат тъкмо аероплан и не са безапелационни, че е падал подобен. Разследващите също предизвестяват, че става въпрос за макет. Мнозина са забелязали, че на мястото на злополуката има доста чудноват летателен костюм, а съществото, което не е в него, се споделя Иван Иванович. Иванович е плашило, което би трябвало да наподобява на космонавт. Изпратеният кинематограф ще признае, че е трябвало да снима първия галактически полет, само че се оказва, че обстановката е доста по-различна. Местните са отишли да избавят човек, само че са разкрили плашило и бедният човек с камерата е получил пестник, вместо някаква премия за отразяването на геройската избавителна интервенция.

Иванович е летял на борда на Кораб Спутник 5, част от първата тестова стратегия, която би трябвало да сложи основата на програмата „ Восток “. Същата е основана напълно за галактическата конкуренция с американците в борбата за изстрелването на първия човек в космоса. Това е вторият полет с кукла, първият е бил изработен с братът-близнак на Иван. Малко по-рано при започване на месеца, руснаците изстрелват своето първо плашило.

Цялата стратегия се организира в безспорна секретност и всички управляват потока на информация, който идва. Руснаците желаят да имат доста по-сериозно преимущество в галактическата конкуренция и стартират да работят със своята агитация, позволявайки на всички да приказват за полети в космоса, само че не и да ги разкриват изцяло. Иванович би трябвало да изиграе тъкмо тази роля, а и дано не забравяме, че жертви има и от двете страни и няма по какъв начин да избягаме от обстоятелството, че цялото съревнование е обречено в хода на Студената война.

Руснаците стартират своята съществена техника през 50-те години, с цел да са сигурни, че ще тормозят американците. През цялото време пускат свои капсули в разнообразни точки, изключително откакто знаят, че могат да бъдат снимани от шпионски спътници. Всичко е прелестно, само че всеки един галактически транспортен съд води до нещастия. Някои космонавти умират по време на конфликт със земята, други полудяват в космоса, а някои просто са обречени да се въртят в капсулите и отхвърлят да се върнат назад в орбитата на земята.

През май 1960 година един американски сенатор – Хенри Джаксън, признава, че най-вероятно руснаците вършат цялото това крушение, с цел да скрият и броя хора, които са починали по време на техните галактически задачи. И макар тайните, руснаците ще признаят, че те са имали задачата да създадат първия ръководен галактически транспортен съд от човек в него. Логично е, че всички останали нещастни случаи са били напълно отхвърлени. Тъй като няма интернет и всевъзможни други форми на връзка, множеството радио запалянковци ще открият тайните. Италианците постоянно прихващат най-различни странни истории от изгубени космонавти. Благодарение на техните открития, американците ги канят на посещаване в НАСА, където да опишат и какво тъкмо са съумели да уловят.

На 12 април 1961 година след няколко полета на Иван, един 27-годишен водач на Съюз на съветските социалистически републики – Юри Гагарин, публично се коронясва за първият човек в космоса, ръководещ галактическия транспортен съд Восток 1. Никой не може да повярва и до момента в който двете страни на Желязната завеса към този момент би трябвало да признаят първото и второто място, Герман Титов става вторият човек в космоса, освен това единствено няколко месеца по-късно.

Изненадата и шокът на американците е доста сериозен. Само няколко месеца по-рано има истории за кукли в космоса, само че в този момент към този момент се приказва за живи хора. Налага се даже Кенеди да удостовери, че полетите са законни и Гагарин и Титов са съумели да създадат немислимото.

През 60-те години не престават да се раждат истории за фантоми и доста изчезнали хора. Един подобен човек е журналистът Дрю Пиърсин, който взема решение да води война против секретната стратегия на Кремъл. Благодарение на доста съществени опити за разкриване на информация и търсенето на най-различни радио фенове, той продължава да е песимистичен. Неговото мнение е, че доста предходни претенденти за галактическата авантюра, са имали нещастието да останат вечно заровени в тях, тъкмо като кучето в космоса.

Търпението му се възнаграждава, тъй като историята на Владимир Комаров изплува първа, откакто корабът му „ Съюз 11 “ претърпява невероятна злополука през 1971 година По време на въпросната впечатляваща интервенция, един от радистите на НАСА е съумял да запише и сбогуването на Комаров с неговата брачна половинка. Преди да бъде заглъхнал, той показва доста сериозна и цветна рецензия по отношение на цялата галактическа стратегия на Съюз на съветските социалистически републики. Една значима детайлност е, че даже споделя за останалите, които са починали, преди да пристигна реда на Гагарин да лети в космоса.

Оказва се, че Ивановците са били изпратени, с цел да могат да тестват микрофона и предаването на информация в космоса. Вместо да създадат своите кораби по-добри, множеството манекени са летели с касетофон, който да пуска записани песни на хора, които пеят. Повечето радисти считали, че най-вероятно става въпрос за полудели хора, само че истината е, че всичко е било запис. За да има някаква меродавност, с изключение на песни, Иван е рецитирал и рецепта за борш.

Прикритието не работи изключително добре, при започване на 1960 година се изстрелва нов галактически транспортен съд, който би трябвало да бъде безпилотен, само че още на летателната площадка стартират проблемите. Мощна детонация убива маршал Митрофан Неделин и още 120 фенове. Валентин Бондаренко умира по време на случай, до момента в който се пробва да възпламени газов котлон в богата на О2 камера. Едва през 80-те години, когато потегля и програмата „ Гласност “, множеството съветски публицисти отварят архивите и стартират да разкриват истината. Американските откриватели също са сюрпризирани от обстоятелството и скоро започват  да обръщат доста внимание на проблемите, които са се случили. Единствената истина, която множеството хора най-сетне схващат е, че няма изгубени космонавти, такива просто не са летели.

Едва след отпразнуването на Гагарин и Валентина Терешкова, Иван се озовава в музея и не се демонстрира дълго време на публиката. Някои от милионерите ще стартират да колекционират артефакти от руската галактическа стратегия и тъкмо затова Иван ще се озове в Смитсонския хотел, където може да бъде следен и през днешния ден. Космосът не е най-хубавото място за хора, въпреки и до през днешния ден да продължаваме да приказваме за колонизиране на Марс, това няма да се случи тъкмо по този начин.