Трансформацията на Медведев: От замеряне на съдията с пари до машина за победи
Даниил Медведев може да загуби финалната борба на Аустрелиън Оупън, само че печели доста повече с непрекъснатия си прогрес в своите изяви на корта и отвън него. Руснакът изрично се утвърди като водач на новото потомство и недвусмислено демонстрира, че се отличава от другите млади играчи и е подготвен да се конкурира с най-хубавите за мястото на международен номер едно.
Медведев се трансформира в първия тенисист, който доближава до край в Големия шлем, откакто е спечелил дебютната си " мейджър " купа в миналата конкуренция от подобен сан. Самият Надал показа, че е убеден в бъдещите триумфи на московчанина на най-голямата сцена, тъй като е доста образован състезател и има всички нужни качества, с цел да бъде един от огромните първенци в спорта. 25-годишният играч обаче надалеч не всеки път е бил образец за борбеност и безрезервност на корта и в действителност се нареждаше измежду най-неустойчивите психически тенисисти в Тура, а работната му нравственос на процедура не съществуваше.
Нека в този момент да се върнем при започване на кариерата на руснака, когато той даваше тип на един извънредно недоразвит младок, който ще страда съществено поради характера си. Първите сходни прояви се появиха на Чаланджъра в Савана през 2016-а година, когато младежът е сигурен, че е осъществил пробив против Доналд Йънг, само че съдията е на напълно друго мнение. Това кара Медведев да допусна по какъв начин поддръжката към противника му се дължи на обстоятелството, че арбитърът е цветнокож и поради това толерира себеподобния си играч, което незабавно бива осъдено с дисквалификация.
Даниил надалеч не си научава урока и това води до нови прегрешения. Младокът просто не умее да губи, а щом това тръгне да се случва, то се стартира с гневни словоизлияния, чупене на ракети и викове, подбудени от изтощение. Множество тенис анализатори даже го дефинират за самобитен тенис изверг и публиката преднамерено поддържа неговите противници.
Най-голямото нарушение на руснака пък идва на Уимбълдън през 2017-а година, когато той губи във втория кръг от Рубен Бемелманс и афишира рефера за подкупен, като изважда портфейла си от сака и стартира да го замеря с копейки. Въпросното деяние води до солидна санкция, а Медведев се запитва дали си коства да се занимава повече с този спорт и има ли въобще смисъл. Дотогава младежът разчита повече на своя гений и не влага нужните старания, прекарвайки всекидневието си пред конзолата, която го държи безсънен до ранни зори.
Изглежда, че 198-сантиметровият състезател е на житейски кръстопът и се допитва до треньора си за съвет. Жил Сервара е единственият човек, който фактически е можел да управлява буйния манталитет на подопечния си и обръща мисленето му единствено с няколко елементарни думи. Френският експерт схваща, че си има работа с спортист, чиято независимост е сложена на фундамент и не могат да му се постановат ограничавания. Той влиза в ролята на негов другар и му признава по какъв начин фактически пътят към върха е сложен и застлан с доста ограничения, единствено че би било тъпо, в случай че най-малко не опитат да създадат първата стъпка.
Така Медведев стартира да работи по-професионално от всеки път и тенисът става единственото, което има значение в неговото всекидневие. Руснакът посвещава живота си на спорта и през 2019-а доближава до шест следващи финала и приключва годината в топ 5 на света, въпреки че даже не е измежду първите 20, когато сезонът започва.
Световният номер две стартира усилена работа със състезателен психолог, с който и до момента споделят ежедневно и пътуват дружно по шампионатите, а работата води до съществени дивиденти. Даниил надалеч по-рядко си разрешава да губи надзор над страстите си и демонстрира едно непрекъснато високо равнище на игра, съзрявайки съществено в спортно-технически и прочувствен аспект.
Нагледен образец за това беше тазгодишната среща на Медведев с Ник Кирьос на Откритото състезание на Австралия, когато целият стадион беше против московчанина и се опитваше да саботира играта му от самото начало, само че той не издаде неспокойствие с нито една гримаса по лицето си и като че ли беше влезнал в някакъв самобитен транс, туширайки изцяло напрежението, и справедливо се поздрави с успеха. Всъщност руснакът съумява да обърне отрицателната сила от трибуните в собствен плюс и има свойството да сподели най-хубавото от себе си, щом всички на корта са против него.
Истината е, че този развой към момента не е приключен и видяхме това във финалния конфликт на Аустрелиън Оупън против Надал, както и при експлоадирането към съдията в полуфинала със Стефанос Циципас. Все отново Медведев върви стремително напред в вярната посока, постоянно осъзнава своите дейности и е подготвен да признае грешките си, а неговата откровеност е в положение да трансформира дори най-големите му врагове в другари, както се случи при свадите му с почитателите на Откритото състезание на Съединени американски щати преди три години.
Шампионът от US Open не крие, че е имал подозрения в качествата си, единствено че е видял какъв брой ползотворно се отразява положеният от него труд и същински е повярвал, че може да реализира огромни неща в тениса. Привидно той няма някакви невероятни оръжия в арсенала си и техниката му наподобява безобразно неправилна, само че московчанинът има най-голямата мощ, а точно голямото предпочитание за развиване и прогрес. Медведев попива всяко едно ново придвижване и бележи напредък с всеки департамент на играта, до момента в който множеството млади играчи разчитат само на гения си и силата в своите удари.
Руснакът е доста необикновен темперамент, но тъкмо това го прави неповторим и ексцентричният му почерк ясно проличава на корта, защото е в положение да докара съперниците си до полуда посредством неортодоксалните си отигравания. Да, Даниил Медведев едва ли в миналото ще бъде съвършен медиен артикул по сходство на Рафаел Надал и Роджър Федерер, само че тъкмо тези недостатъци придават толкоз мощна бляскавост у него и укрепват облика му.
А в случай че някой към момента смята руснака за изверг, то това е тъкмо един от тези отрицателни герои, които претърпяват трансформация в хода на филмите и към края усещаш, че към този момент изпитваш по-голяма благосклонност към тях по отношение на основните настоящи лица.
Медведев се трансформира в първия тенисист, който доближава до край в Големия шлем, откакто е спечелил дебютната си " мейджър " купа в миналата конкуренция от подобен сан. Самият Надал показа, че е убеден в бъдещите триумфи на московчанина на най-голямата сцена, тъй като е доста образован състезател и има всички нужни качества, с цел да бъде един от огромните първенци в спорта. 25-годишният играч обаче надалеч не всеки път е бил образец за борбеност и безрезервност на корта и в действителност се нареждаше измежду най-неустойчивите психически тенисисти в Тура, а работната му нравственос на процедура не съществуваше.
Нека в този момент да се върнем при започване на кариерата на руснака, когато той даваше тип на един извънредно недоразвит младок, който ще страда съществено поради характера си. Първите сходни прояви се появиха на Чаланджъра в Савана през 2016-а година, когато младежът е сигурен, че е осъществил пробив против Доналд Йънг, само че съдията е на напълно друго мнение. Това кара Медведев да допусна по какъв начин поддръжката към противника му се дължи на обстоятелството, че арбитърът е цветнокож и поради това толерира себеподобния си играч, което незабавно бива осъдено с дисквалификация.
Даниил надалеч не си научава урока и това води до нови прегрешения. Младокът просто не умее да губи, а щом това тръгне да се случва, то се стартира с гневни словоизлияния, чупене на ракети и викове, подбудени от изтощение. Множество тенис анализатори даже го дефинират за самобитен тенис изверг и публиката преднамерено поддържа неговите противници.
Най-голямото нарушение на руснака пък идва на Уимбълдън през 2017-а година, когато той губи във втория кръг от Рубен Бемелманс и афишира рефера за подкупен, като изважда портфейла си от сака и стартира да го замеря с копейки. Въпросното деяние води до солидна санкция, а Медведев се запитва дали си коства да се занимава повече с този спорт и има ли въобще смисъл. Дотогава младежът разчита повече на своя гений и не влага нужните старания, прекарвайки всекидневието си пред конзолата, която го държи безсънен до ранни зори.
Изглежда, че 198-сантиметровият състезател е на житейски кръстопът и се допитва до треньора си за съвет. Жил Сервара е единственият човек, който фактически е можел да управлява буйния манталитет на подопечния си и обръща мисленето му единствено с няколко елементарни думи. Френският експерт схваща, че си има работа с спортист, чиято независимост е сложена на фундамент и не могат да му се постановат ограничавания. Той влиза в ролята на негов другар и му признава по какъв начин фактически пътят към върха е сложен и застлан с доста ограничения, единствено че би било тъпо, в случай че най-малко не опитат да създадат първата стъпка.
Така Медведев стартира да работи по-професионално от всеки път и тенисът става единственото, което има значение в неговото всекидневие. Руснакът посвещава живота си на спорта и през 2019-а доближава до шест следващи финала и приключва годината в топ 5 на света, въпреки че даже не е измежду първите 20, когато сезонът започва.
Световният номер две стартира усилена работа със състезателен психолог, с който и до момента споделят ежедневно и пътуват дружно по шампионатите, а работата води до съществени дивиденти. Даниил надалеч по-рядко си разрешава да губи надзор над страстите си и демонстрира едно непрекъснато високо равнище на игра, съзрявайки съществено в спортно-технически и прочувствен аспект.
Нагледен образец за това беше тазгодишната среща на Медведев с Ник Кирьос на Откритото състезание на Австралия, когато целият стадион беше против московчанина и се опитваше да саботира играта му от самото начало, само че той не издаде неспокойствие с нито една гримаса по лицето си и като че ли беше влезнал в някакъв самобитен транс, туширайки изцяло напрежението, и справедливо се поздрави с успеха. Всъщност руснакът съумява да обърне отрицателната сила от трибуните в собствен плюс и има свойството да сподели най-хубавото от себе си, щом всички на корта са против него.
Истината е, че този развой към момента не е приключен и видяхме това във финалния конфликт на Аустрелиън Оупън против Надал, както и при експлоадирането към съдията в полуфинала със Стефанос Циципас. Все отново Медведев върви стремително напред в вярната посока, постоянно осъзнава своите дейности и е подготвен да признае грешките си, а неговата откровеност е в положение да трансформира дори най-големите му врагове в другари, както се случи при свадите му с почитателите на Откритото състезание на Съединени американски щати преди три години.
Шампионът от US Open не крие, че е имал подозрения в качествата си, единствено че е видял какъв брой ползотворно се отразява положеният от него труд и същински е повярвал, че може да реализира огромни неща в тениса. Привидно той няма някакви невероятни оръжия в арсенала си и техниката му наподобява безобразно неправилна, само че московчанинът има най-голямата мощ, а точно голямото предпочитание за развиване и прогрес. Медведев попива всяко едно ново придвижване и бележи напредък с всеки департамент на играта, до момента в който множеството млади играчи разчитат само на гения си и силата в своите удари.
Руснакът е доста необикновен темперамент, но тъкмо това го прави неповторим и ексцентричният му почерк ясно проличава на корта, защото е в положение да докара съперниците си до полуда посредством неортодоксалните си отигравания. Да, Даниил Медведев едва ли в миналото ще бъде съвършен медиен артикул по сходство на Рафаел Надал и Роджър Федерер, само че тъкмо тези недостатъци придават толкоз мощна бляскавост у него и укрепват облика му.
А в случай че някой към момента смята руснака за изверг, то това е тъкмо един от тези отрицателни герои, които претърпяват трансформация в хода на филмите и към края усещаш, че към този момент изпитваш по-голяма благосклонност към тях по отношение на основните настоящи лица.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ