Панов: Честването Деня на Търновската конституция ще насочи вниманието към делата на нашите предци
Даниел Панов, кмет на Велико Търново и ръководител на инициативния комитет, предложил 16 април – денят на Търновската конституция, да стане формален празник на България и Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни , описа за раждането на концепцията и претекстовете за поддръжка.
" По време на работна среща, преди няколко месеца, с общественици – историци и адвокати от Велико Търново, се роди концепцията да отдадем дължимата респект на първите законотворци - строителите на актуалната българска страна. Те са изработили и приели Търновската конституция , която има огромно значение за построяването на българската държавност след Освобождението. Това, което ни сплоти още тогава, е разбирането, че събитията от интервала февруари – април 1879 година не трябва да остават настрана, съпоставено с други бележити дати от новата и най-новата ни история.
Търновската конституция надалеч надвишава рамките на един нормативен акт, създаващ права и отговорности. По това време тя чертае европейския и либерален път пред нашата страна и народ за развиването на българското общество. В края на XIX век България е измежду страните с най-ярко изразен либерален темперамент, със законодателство, гарантиращо главните човешки права и отговорности. Център на законотворческите и демократични процеси по това време е безконечната българска столица Търново, по думите на нашите възрожденци. Затова предложихме честването на Търновската конституция да обхване цяла България и кулминационната точка на тържествата да бъде във Велико Търново.
Така се роди концепцията денят 16 април да бъде разгласен за формален празник на България. Дължим го на нашите предшественици – първите законотворци. Търновската конституция е събитие в цяла Европа. Тя е българско постижение. Намирам за изцяло резонно да почетем хората, които са я изработили, водени от същинско родолюбие. Историческата памет за толкоз значимо държавническо събитие би трябвало да пребъде. Чухме и изказвания, че сме имали задоволително празници, само че това е несериозно и най-малкото – неуважително, по отношение на нашите предшественици, делото им и по отношение на нас, като народ. Приемането на Търновската конституция безспорно е акт, който поставя началото на държавността в България. Има ли, съгласно вас, това паметно събитие своето почтено място в родната история и по-конкретно в историята на Велико Търново? Знаят ли нашите съвременници и съграждани задоволително за събитията към 16 април 1879 година?
Честването Деня на Търновската конституция със специфична празнична стратегия ще насочи публичното внимание към делата на нашите предшественици в Учредителното заседание, към събитията, случили се през тези два месеца на 1879 година в Търново. Изработването на първия главен закон на България несъмнено има своето почтено място в историята на Велико Търново, в културния ни календар. Но както споделих, Търновската конституция е постижение на целия български народ. С нея се ражда държавността ни след Освобождението. И това би трябвало да се знае и помни от всички наши сънародници. В десетки страни по света датите на приемане на техните конституции даже са национални празници ", сподели Панов.
Той прикани българите да погледнат в бъдещето, когато 16 април към този момент е формален български празник. " Нека си представим по какъв начин в обитаемоте места Денят на Търновската конституция е отбелязван с разнородни по своя темперамент събития - открити уроци в учебните заведения, с изложения, научни конференции, исторически възстановки, представяния на книги. Ето един елементарен метод да предизвикваме интереса на хората към това паметно събитие и да събудим любознанието им към българското минало. Велико Търново ще бъде център на националните празнувания по случай 140-та годишнина от приемането на Търновската конституция. Кои ще са акцентите в тържествата на 15 и 16 април? Ще съумеем ли да пренесем в наши дни това вдъхновение и чувство за празник, които са владеели остарялата столица през месец април преди 140 години? Вярвам, че ще успеем и в действителност духът на Търновската конституция и гордостта, че сме българи, ще бъдат усетени доста мощно ", безапелационен е Даниел Панов.
Той добави, че във Велико Търново ще бъде кулминационната точка на честванията, чието начало беше сложено преди два месеца. Както преди 140 години, денят 16-ти април ще стартира с молитва към Бога. След молебена нашите модерни законотворци, също като своите предшественици, ще заседават в постройката на Учредителното заседание. Тържествената сесия на 44-о Народно заседание на 16 април ще приключи с празнично послание към българския народ, което ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева ще произнесе. Като на празник, ще се включим в огромно общоградско шествие от музей „ Възраждане и Учредително заседание “ до паметника „ Майка България “.
Специално за великотърновци и гостите на града представителната част на Националната гвардейска част ще извърши спектакъла „ Искри “. Вечерта на 16 април пред Царевец ще има тържествена заря – инспекция, а подарък за всички наши съграждани и посетители ще бъде прожекцията на аудиовизуалния театър „ Царевград Търнов – тон и светлина “. Открит урок за възпитаници от всички учебни заведения ще се състои в читалище „ Надежда - 1869 “, което навършва 150 години. Нещо повече – в часа, в който заседава Народното събрание, във всички български учебни заведения ще се проведат открити уроци, отдадени на Търновската конституция.
Ден по-рано - на 15 април, Великотърновският университет ще бъде хазаин на научна конференция за Търновската конституция. А следобяд в залата на Учредителното заседание ще се организира първото по рода си изнесено и намерено съвещание на Конституционния съд. Вечерта, в Двореца на културата и спорта „ Васил Левски “ Нешка Робева и отбор „ Българе “ ще зарадват търновци и посетители с известния театър „ Осмото знамение “.
Съгласно предлагането на Инициативния комитет, на 12 април 2019 година, с решение на Народното събрание на Република България, Велико Търново получи статут на историческа и духовна столица на България. Великотърновският общински съвет единомислещо бе одобрил това предложение. Защо градът заслужава сходно самопризнание и какво ще способства този статут за остарялата столица на България. Велико Търново е неразривно обвързван с историята на нашите земи. В най-славния си интервал столицата на Второто българско царство – Търновград е сравнявана по своето великолепие с Рим и Константинопол. Градът е мощен фактор в културните процеси в цяла православна Европа, а Търновската патриаршия е най-голямото постижение в църковната история на българския народ.
В духовните показа на българите седем века Търново е единствената допустима българска столица. Както споделят историците, в съзнанието и творчеството на интелигенцията на нашата нация през ХVІІІ–ХІХ в., Търново е знак на свободата, жадувана пет епохи. След Освобождението, най-важните актове на новата българска страна още веднъж са свързани с Търново – приемането на първата конституция, манифестът на княз Александър Батенберг за съединението на Княжество България с Източна Румелия, оповестяването на българската самостоятелност от цар Фердинанд.
" Велико Търново въплъщава духа на България, нейните дълбоки корени и пътя й към разцвет. Затова предложихме формалното признание на града за историческа и духовна столица на България. Този статут ще затвърди престижа, който Велико Търново има, и ще усили още повече туристическия интерес. Разбира се, статутът следва да бъде привързан с съответни функционалности, отговорности и цели – да вземем за пример, за опазването на паметниците на културата и цялото културно завещание " , съобщи в умозаключение Панов .
" По време на работна среща, преди няколко месеца, с общественици – историци и адвокати от Велико Търново, се роди концепцията да отдадем дължимата респект на първите законотворци - строителите на актуалната българска страна. Те са изработили и приели Търновската конституция , която има огромно значение за построяването на българската държавност след Освобождението. Това, което ни сплоти още тогава, е разбирането, че събитията от интервала февруари – април 1879 година не трябва да остават настрана, съпоставено с други бележити дати от новата и най-новата ни история.
Търновската конституция надалеч надвишава рамките на един нормативен акт, създаващ права и отговорности. По това време тя чертае европейския и либерален път пред нашата страна и народ за развиването на българското общество. В края на XIX век България е измежду страните с най-ярко изразен либерален темперамент, със законодателство, гарантиращо главните човешки права и отговорности. Център на законотворческите и демократични процеси по това време е безконечната българска столица Търново, по думите на нашите възрожденци. Затова предложихме честването на Търновската конституция да обхване цяла България и кулминационната точка на тържествата да бъде във Велико Търново.
Така се роди концепцията денят 16 април да бъде разгласен за формален празник на България. Дължим го на нашите предшественици – първите законотворци. Търновската конституция е събитие в цяла Европа. Тя е българско постижение. Намирам за изцяло резонно да почетем хората, които са я изработили, водени от същинско родолюбие. Историческата памет за толкоз значимо държавническо събитие би трябвало да пребъде. Чухме и изказвания, че сме имали задоволително празници, само че това е несериозно и най-малкото – неуважително, по отношение на нашите предшественици, делото им и по отношение на нас, като народ. Приемането на Търновската конституция безспорно е акт, който поставя началото на държавността в България. Има ли, съгласно вас, това паметно събитие своето почтено място в родната история и по-конкретно в историята на Велико Търново? Знаят ли нашите съвременници и съграждани задоволително за събитията към 16 април 1879 година?
Честването Деня на Търновската конституция със специфична празнична стратегия ще насочи публичното внимание към делата на нашите предшественици в Учредителното заседание, към събитията, случили се през тези два месеца на 1879 година в Търново. Изработването на първия главен закон на България несъмнено има своето почтено място в историята на Велико Търново, в културния ни календар. Но както споделих, Търновската конституция е постижение на целия български народ. С нея се ражда държавността ни след Освобождението. И това би трябвало да се знае и помни от всички наши сънародници. В десетки страни по света датите на приемане на техните конституции даже са национални празници ", сподели Панов.
Той прикани българите да погледнат в бъдещето, когато 16 април към този момент е формален български празник. " Нека си представим по какъв начин в обитаемоте места Денят на Търновската конституция е отбелязван с разнородни по своя темперамент събития - открити уроци в учебните заведения, с изложения, научни конференции, исторически възстановки, представяния на книги. Ето един елементарен метод да предизвикваме интереса на хората към това паметно събитие и да събудим любознанието им към българското минало. Велико Търново ще бъде център на националните празнувания по случай 140-та годишнина от приемането на Търновската конституция. Кои ще са акцентите в тържествата на 15 и 16 април? Ще съумеем ли да пренесем в наши дни това вдъхновение и чувство за празник, които са владеели остарялата столица през месец април преди 140 години? Вярвам, че ще успеем и в действителност духът на Търновската конституция и гордостта, че сме българи, ще бъдат усетени доста мощно ", безапелационен е Даниел Панов.
Той добави, че във Велико Търново ще бъде кулминационната точка на честванията, чието начало беше сложено преди два месеца. Както преди 140 години, денят 16-ти април ще стартира с молитва към Бога. След молебена нашите модерни законотворци, също като своите предшественици, ще заседават в постройката на Учредителното заседание. Тържествената сесия на 44-о Народно заседание на 16 април ще приключи с празнично послание към българския народ, което ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева ще произнесе. Като на празник, ще се включим в огромно общоградско шествие от музей „ Възраждане и Учредително заседание “ до паметника „ Майка България “.
Специално за великотърновци и гостите на града представителната част на Националната гвардейска част ще извърши спектакъла „ Искри “. Вечерта на 16 април пред Царевец ще има тържествена заря – инспекция, а подарък за всички наши съграждани и посетители ще бъде прожекцията на аудиовизуалния театър „ Царевград Търнов – тон и светлина “. Открит урок за възпитаници от всички учебни заведения ще се състои в читалище „ Надежда - 1869 “, което навършва 150 години. Нещо повече – в часа, в който заседава Народното събрание, във всички български учебни заведения ще се проведат открити уроци, отдадени на Търновската конституция.
Ден по-рано - на 15 април, Великотърновският университет ще бъде хазаин на научна конференция за Търновската конституция. А следобяд в залата на Учредителното заседание ще се организира първото по рода си изнесено и намерено съвещание на Конституционния съд. Вечерта, в Двореца на културата и спорта „ Васил Левски “ Нешка Робева и отбор „ Българе “ ще зарадват търновци и посетители с известния театър „ Осмото знамение “.
Съгласно предлагането на Инициативния комитет, на 12 април 2019 година, с решение на Народното събрание на Република България, Велико Търново получи статут на историческа и духовна столица на България. Великотърновският общински съвет единомислещо бе одобрил това предложение. Защо градът заслужава сходно самопризнание и какво ще способства този статут за остарялата столица на България. Велико Търново е неразривно обвързван с историята на нашите земи. В най-славния си интервал столицата на Второто българско царство – Търновград е сравнявана по своето великолепие с Рим и Константинопол. Градът е мощен фактор в културните процеси в цяла православна Европа, а Търновската патриаршия е най-голямото постижение в църковната история на българския народ.
В духовните показа на българите седем века Търново е единствената допустима българска столица. Както споделят историците, в съзнанието и творчеството на интелигенцията на нашата нация през ХVІІІ–ХІХ в., Търново е знак на свободата, жадувана пет епохи. След Освобождението, най-важните актове на новата българска страна още веднъж са свързани с Търново – приемането на първата конституция, манифестът на княз Александър Батенберг за съединението на Княжество България с Източна Румелия, оповестяването на българската самостоятелност от цар Фердинанд.
" Велико Търново въплъщава духа на България, нейните дълбоки корени и пътя й към разцвет. Затова предложихме формалното признание на града за историческа и духовна столица на България. Този статут ще затвърди престижа, който Велико Търново има, и ще усили още повече туристическия интерес. Разбира се, статутът следва да бъде привързан с съответни функционалности, отговорности и цели – да вземем за пример, за опазването на паметниците на културата и цялото културно завещание " , съобщи в умозаключение Панов .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ