Петното върху наследството на Меркел
Даниел Хегедюс, помощник по проблемите на Централна Европа в German Marshall Fund в Съединени американски щати, в публикация за европейския " Политико "
Канцлерство на Ангела Меркел в Германия, траяло 16 години, мина през трите съществени рецесии на Европейския съюз в XXI век: финансовата и дълговата през 2008 година, мигрантската през 2015 година и продължаващата рецесия на върховенството на закона и демокрацията. И до момента в който тя се показа чудесно с първата и сполучливо оцеля с втората, последната е тази, която ще остави отпечатък върху нейното завещание. Меркел не просто остави на наследника си казуса с върховенството на правото в Европейски Съюз - най-трансформиращото предизвикателство за европейската интеграция в дълготраен проект.
Именно под нейния взор властническите упоритости на унгарския министър председател Виктор Орбан и полския водач Ярослав Качински съумяха да се трансфорат в редовно предизвикателство за съюза. Меркел беше непрекъснато подложена на критика, че дава приоритет на ползите на немските производители и най-много автомобилна промишленост пред демократичната целокупност на Европейски Съюз. Тя беше упреквана и за мълчанието си по отношение на властническата динамичност в тези страни, с цел да резервира черните овце на Европейската национална партия (ЕНП) в границите на консервативното политическо семейство. Можеше ли Меркел да постъпи по друг метод и да начертае твърди червени линии за Унгария и Полша? Несъмнено. А може ли Европа да чака от този, който ще заеме поста й в Берлин, някакъв радикално друг метод към автократите в Европейски Съюз? Не е наложително.
В разбирането на Берлин демокрацията и върховенството на закона са просто полезности, които не са свързани с немските ползи.
Стратегическите избори на Меркел не бяха единствено нейни; те са надълбоко вкоренени в традициите на немската политика и дипломация. И се споделят освен от християндемократите, само че и от немските социалдемократи, демократичните свободни демократи и в по-малка степен даже и от зелените. Това, което оформи немския метод към Унгария и Полша, надвишава обстоятелството, че тези страни са органична част от немското индустриално ядро в Централна Европа, поради което са акумулирали големи и непрестанно растящи директни непознати вложения от Германия. Под повърхността има две стратегически движещи сили, които са оформили отношението на Берлин към възходящата автократизация в Централноевропейския район.
- Първо, това е обичайна некадърност на немските елити да дефинират националните ползи на страната през нещо, друго от стопански термини. При това мислене геоикономическите съображения надвиват над всичко останало - наклонност, която беше добре отразена в метода на Германия към Русия и Китай.
- Второ, немската политическа и външнополитическа просвета е извънредно насочена към единодушие и разговор. Говорейки " с ", а не " за " централноевропейските автократи, е мантра на немската дипломация от към този момент десетилетие.
Капитал - брой 38
Тази външнополитическа традиция обаче е на практика безсилна във връзка с " сътрудници ", които фалшифицират разговора - сходно на унгарското държавно управление, или не желаят да създадат даже една крачка по-далеч от поддържането само на информационни канали - като Полша. Накратко, в разбирането на Берлин демокрацията и върховенството на закона са просто полезности, които не са свързани с немските ползи.
Приятно е да ги имате, само че не са от значително значение за облагите. Те заслужават да бъдат изричани на глас, само че нямат тежест във връзка с достъпа до пазара и поддържането на разговора. Социалдемократите, зелените и демократичните демократи може да са по-привързани към тези две полезности, в сравнение с техните консервативни сътрудници, само че те не съставляват друга школа на мислене, когато става въпрос за формулиране на ползите. Те споделят същите обичаи и структурни ограничавания, оформили немската политика при Меркел.
Това леке върху наследството на канцлера е общо завещание на немската политическа класа, заседнала в празен капан на разговора. Наследникът на Меркел има опция да излезе от него и да покаже, че методът на Германия към автократизацията в Европейски Съюз може да бъде друг. Има основателни аргументи да се съмняваме, че това ще се случи. Но в случай че идващият канцлер не промени този метод, ще наследи и петното от него.
Канцлерство на Ангела Меркел в Германия, траяло 16 години, мина през трите съществени рецесии на Европейския съюз в XXI век: финансовата и дълговата през 2008 година, мигрантската през 2015 година и продължаващата рецесия на върховенството на закона и демокрацията. И до момента в който тя се показа чудесно с първата и сполучливо оцеля с втората, последната е тази, която ще остави отпечатък върху нейното завещание. Меркел не просто остави на наследника си казуса с върховенството на правото в Европейски Съюз - най-трансформиращото предизвикателство за европейската интеграция в дълготраен проект.
Именно под нейния взор властническите упоритости на унгарския министър председател Виктор Орбан и полския водач Ярослав Качински съумяха да се трансфорат в редовно предизвикателство за съюза. Меркел беше непрекъснато подложена на критика, че дава приоритет на ползите на немските производители и най-много автомобилна промишленост пред демократичната целокупност на Европейски Съюз. Тя беше упреквана и за мълчанието си по отношение на властническата динамичност в тези страни, с цел да резервира черните овце на Европейската национална партия (ЕНП) в границите на консервативното политическо семейство. Можеше ли Меркел да постъпи по друг метод и да начертае твърди червени линии за Унгария и Полша? Несъмнено. А може ли Европа да чака от този, който ще заеме поста й в Берлин, някакъв радикално друг метод към автократите в Европейски Съюз? Не е наложително.
В разбирането на Берлин демокрацията и върховенството на закона са просто полезности, които не са свързани с немските ползи.
Стратегическите избори на Меркел не бяха единствено нейни; те са надълбоко вкоренени в традициите на немската политика и дипломация. И се споделят освен от християндемократите, само че и от немските социалдемократи, демократичните свободни демократи и в по-малка степен даже и от зелените. Това, което оформи немския метод към Унгария и Полша, надвишава обстоятелството, че тези страни са органична част от немското индустриално ядро в Централна Европа, поради което са акумулирали големи и непрестанно растящи директни непознати вложения от Германия. Под повърхността има две стратегически движещи сили, които са оформили отношението на Берлин към възходящата автократизация в Централноевропейския район.
- Първо, това е обичайна некадърност на немските елити да дефинират националните ползи на страната през нещо, друго от стопански термини. При това мислене геоикономическите съображения надвиват над всичко останало - наклонност, която беше добре отразена в метода на Германия към Русия и Китай.
- Второ, немската политическа и външнополитическа просвета е извънредно насочена към единодушие и разговор. Говорейки " с ", а не " за " централноевропейските автократи, е мантра на немската дипломация от към този момент десетилетие.
Капитал - брой 38
Тази външнополитическа традиция обаче е на практика безсилна във връзка с " сътрудници ", които фалшифицират разговора - сходно на унгарското държавно управление, или не желаят да създадат даже една крачка по-далеч от поддържането само на информационни канали - като Полша. Накратко, в разбирането на Берлин демокрацията и върховенството на закона са просто полезности, които не са свързани с немските ползи.
Приятно е да ги имате, само че не са от значително значение за облагите. Те заслужават да бъдат изричани на глас, само че нямат тежест във връзка с достъпа до пазара и поддържането на разговора. Социалдемократите, зелените и демократичните демократи може да са по-привързани към тези две полезности, в сравнение с техните консервативни сътрудници, само че те не съставляват друга школа на мислене, когато става въпрос за формулиране на ползите. Те споделят същите обичаи и структурни ограничавания, оформили немската политика при Меркел.
Това леке върху наследството на канцлера е общо завещание на немската политическа класа, заседнала в празен капан на разговора. Наследникът на Меркел има опция да излезе от него и да покаже, че методът на Германия към автократизацията в Европейски Съюз може да бъде друг. Има основателни аргументи да се съмняваме, че това ще се случи. Но в случай че идващият канцлер не промени този метод, ще наследи и петното от него.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ