Дълголетието Здравето е несъпоставимо с която и да е друга

Дълголетието

Здравето е несъпоставимо с която и да е друга наслада от живота. Не би трябвало да се търси лекият път обаче. Задача на всеки човек в избран стадий от живота му стават превъзмогването на мързела и страха и отводът от привичните допинги - пушенето и алкохола. Повтарям - няма нищо по-прекрасно за доста хора, попаднали в коловоза на заболяването, от превъзмогването на това страдалчество, това даже е път към самопознанието, самоутвърждаването и самоусъвършенстването.

Хората, потъващи в страданието, без да вършат опит да го преодолеят, не схващат, че това страдалчество е просто опит да бъдат изпитани духът им и правото им да живеят пълноценно. Това не е самоизмъчване, не е нагнетяване на отрицателни страсти, а превъзмогване на заболяването, в която доста постоянно човек попада заради неведението какво предизвиква на личния си организъм, и заболяването в този случай се явява тестване, през което би трябвало да се премине почтено.

Изходът от заболяването без хапчета укрепва духа и вярата в себе си. Нежеланието, мързелът, пасивността и слабоволието не може да се нарекат по никакъв различен метод с изключение на каприз. Дори нуждата от състрадание развращава духа. Трябва да се разбере, че сърцето е пет-седем пъти по-силно, в сравнение с смятат кардиолозите. Вярата в себе си, насладата от превъзмогването на заболяването без медикаменти, здравословният метод на живот разрешават да се види животът в цялата му многостранност. Болестта и медикаментите, които я съпровождат, са задънената улица, която води само към аптеката. Скучно, безинтересно, безсмислено.

Погледнете на живота си като път в безкрая, в който имате още доста проекти, стремежи и събития. Не слагайте летва на възрастта, летва на дейния живот и ще живеете дълго и щастливо. Във всеки случай за това свидетелстват всички дълголетници.

Истински здравите дълголетници, физически здравите, обичащите природата, здравото, натурално хранене, са спестовни във философстването и заради това спокойни - таман тях срещам в селските региони. Ако боледуват, те употребяват за оздравяването си естествени способи, а не таблетки. Това са съветската баня, разнообразни комбинации от билки и отвари, пчелоужилването и прочие средства и способи. Макар да се срещат доста заблуди и легенди за същинската изгода от тези способи на лекуване, те при всички случаи са по-полезни, в сравнение с пасивното потребление на фармацевтичната продукция. Това, което е типично - селските поданици са принудени да извършват трудовата си активност през целия си живот и не се ориентират по какъв начин жителите ще я правят, когато излязат в пенсия. Твърдят: като изляза в пенсия, ще се заема със здравето си, т.е. ще стартира да работя в градината, на равнищата, ще виждам пчели, зайци, ще се разхождам на чист въздух и така нататък Ето за какво измежду ярките персони, живели дълго и красиво, без заболявания, можем да назовем единствено тези, които влизат в категорията физически добре изглеждащи, нравствено чисти и умствено развити.

Аз привеждах образци с Борис Ефимов, живял 108 години, като през всичките тези години се занимавал с умствена активност, бил жизнеспособен и постоянно правел „ простите “ клякания по 450 - 480 пъти дневно. Защо става по този начин, че хората, които живеят дълго и интензивно, не страдат от такива публикувани заболявания като остеохондроза, ИБС, захарен диабет, макар че при клинични проучвания следи от остаряване на организма абсолютно могат да бъдат открити, само че те не се демонстрират?

При работоспособния човек, който е в непрекъснато придвижване, режимът на виталната активност на съдовете и ставите е различен. Движението значи непрекъсната скорост и задоволителен размер на кръвотока. От това следва неявяване на застой в техните съдове, което е най-хубавата профилактика за захарния диабет, атеросклерозата на съдовете, исхемичната болест на сърцето и остеохондрозата на гръбнака. Пълноценно работещото тяло това са работещите мускули, доставящи О2, калций, вода в нужното количество на органите и тъканите, които се нуждаят от тях, като в това време дренират и почистват съдовете, а значи и органите от към този момент модифицираните субстанции.

Всичко това се назовава естествен метаболизъм, т.е. обмяна на веществата. Аз на теб - ти на мен, в общоприетия смисъл. Не единствено на теб и в теб, както се случва с медикаментите. Ако нещо не се извежда, значи то се натрупва (на стените на съдовете и ставните повърхности). В организма за тази цел има доста повърхности, кухини, торби, капсули, гънки - да вземем за пример коремната празнина, ставна торба, максиларен синус, паренхимът на дробовете и бъбреците и прочие Хората умуват, до момента в който на-трупат десетки тежки болести по едно и също време (една такава история като образец е приведена във втората половина на тази книга) и не престават да живеят, по-точно лекарите ги поддържат в жизненост?! При хората с деен, здравословен метод на живот такива отлагания няма. Затова на горчивия въпрос, който постоянно слушам по време на консултация: „ Искате да кажете, че би трябвало цялостен живот да върша гимнастика? “, аз давам отговор: „ А да се къпете и да си миете зъбите единствено до 60 години ли се каните?! “ Между прочее даже такива процедури като миене на зъби и изкъпване на тялото също се отнасят към детайлите на физическата просвета и по тази причина би трябвало да се извършват регулярно - цялостен живот. Аз виждам, че огромна част от възрастните хора са извънредно небрежни в облеклата си, в жилищата си, неприятно миришат - като панер със остаряло долни дрехи. Те самите не виждат това, тъй като им се е намалила потребността от физически добър външен тип. Като изпълнявате по опция петте правила на дълголетието, разказани в тази книга, може да избегнете сходна орис.

Хората, живеещи дълго и интензивно, работят цялостен живот и... не се уморяват от работата! Те не мислят за пенсията като за застраховка за старостта. Не си слагат психически граници от вида: „ Ще изляза в пенсия и ще се заема със здравето си “. Те не се уморяват от на пръв взор рутинната, т.е. една и съща работа. Така би трябвало и толкоз! Те получават наслаждение от своя труд! Това не е каторга! Това е смисълът на техния живот! А какво получават в последна сметка? Те са забавни, тях ги слушат, учат ги с отворена уста. Изучават тайните на дългия им, деен живот. Но малко на брой учени мерят тяхното КПД - коефициент на потребно деяние. Малцина от тези учени са в положение да преживеят даже и месец с подобен дълголетник един до друг и да изпълнят същия размер работа. Аз не съм срещал такива проучвания. В медицината сходен опит би бил отвеян към трагичната медицина. Не е несъмнено дали сходен академик ще оживее дружно със столетника, или не! Да живееш дълго и интензивно - това значи да работиш ежедневно и без отмора, без недоволства и без ангажименти! Хубаво е, в случай че си обкръжен с любящи деца и внуци, и правнуци!

Може ли да се повтори животът на такива хора в изискванията на града? Когато няма градина и стопанство, от които зависи животът ти, и, значи, не би трябвало да копаеш, да садиш, да събираш реколтата, да храниш и пасеш добитъка? Убеден съм, че освен може, само че и е наложително! За задачата би трябвало да се знаят обикновените закони на физиологията и анатомията на организма, да се основават естествени, естествени условия за неговото, на организма, битие.

От: „ 100 години деен живот или тайните на здравословното дългоденствие “, Сергей Бубновски, ИК „ Жануа 98 “, 2019 година
Снимка: vk.com