Един миризлив Зелен чорап в операта
Дълго време си мислех, че военните са такива тъпаци, тъй като когато Господ е раздавал акъла, са били някъде на маневри и са изпуснали да се наредят на опашката. Оказва се обаче, че са пропиляли шанса да им сложат нещо в плешивите тикви по друга причина – ходили са да гледат „ Аида “. Сещате се – пирамиди, фараони, негърска принцеса и сходни. Простичък сюжет, правилно, даже селянче от Славяново и клетата му женица могат да го проследят, в случай че им е написан в съкратена версия на български. Обаче остава един привкус на беродие и липса на национализъм.
Толкова ли нямаше през уикенда някъде 100 каба гайди, нестинарски танци, тричане на песове, или обичайно българско пердашене на син-педераст с колан, та трябваше Зеления чорап да се изтърси на Верди и да осмърди културно-масовата вечеринка с казармената си пот и мозъчна непълнота? Свършиха ли родните развлечения, та се наложи да се обикаля из безродните? Италианска опера, разказваща легенда от Египет, по време на Френско-пруската война. Къде са тук 111-метровите пишки, трибагреникът, Хаджи Димитър и Караджата, кебапчетата?
Дъртият безсрамник Хенри Кисинджър беше споделил в една лекция в Харвард, че „ военните са просто тъпи животни, които употребяваме във външната политика “. Пропуснал е обаче да спомене какво се получава, когато съществата с фуражките решат да се еманципират и да играят роля в цивилния публичен живот. Или пък, не дай, Боже, в културния. Морфичният дисонанс е толкоз нечовечен, то е все едно навремено Желю Желев да беше подкарал танк или Петър Стоянов да приглася на китара на Сашо Роман.
Всъщност, влечението на домораслите, провинциални диктаторчета към изящните изкуства е добре документирано. Още помним по какъв начин в продължение на три десетилетия правешкият цървул Живков обгрижваше като родни деца определен кръг от българската интелигенция, ходеше на спектакъл всяка седмица, пощипваше палави артистки по дупетата, построи „ Галерията за задгранично изкуство “, издигна НДК, провежда великански празнувания по случай 1300 години България.
Сега неговият двойник с фуражка повтаря едно към едно напъните на Тодор за преодоляване на културата и слагането й в работа на народа. След като съумя да приобщи тропащите хоро 2-3000 дебили на Рожен, идната му стъпка обикновено е да надгради, като се отдаде на считаната за изключително елитарна част от традицията на западната класическа музика – операта. Зеленият чорап по някаква причина е решил, че щом се усеща вкъщи на поляната в селската си кошуля, също толкоз комфортно ще му бъде и в музикалния спектакъл.
Само че този опит да бъде държавен глава на всички прослойки от народонаселението е мъртвороден. Няма по какъв начин да апелираш към нискочелите, омазани с лютеница селяндури на поляната, да си теглиш един душ и да се подредиш измежду феновете на неокласицизма, атоналността и минимализма. На едното от тези две места стърчиш като противен, плешив абсцес.
Благо Георгиев на опера не върви, Джулиана Гани пък напълно, дори Андреа до момента не си е показвала цомбите в залата. И отново са си национални любимци, просто на онази част от народа, дето диша божествен газ, кара оранжев камион, къпе се единствено в неделя, само че не всяка неделя, и гласоподава за късопишковците и сценаристчетата. Там би трябвало да насочи напъните си Зеления чорап, а не да се мъчи с някаква „ Аида “. Там го обичат, а и на жена му няма да й е толкоз скучно, горкичката, та да излиза да пуши през 10 минути.
Толкова ли нямаше през уикенда някъде 100 каба гайди, нестинарски танци, тричане на песове, или обичайно българско пердашене на син-педераст с колан, та трябваше Зеления чорап да се изтърси на Верди и да осмърди културно-масовата вечеринка с казармената си пот и мозъчна непълнота? Свършиха ли родните развлечения, та се наложи да се обикаля из безродните? Италианска опера, разказваща легенда от Египет, по време на Френско-пруската война. Къде са тук 111-метровите пишки, трибагреникът, Хаджи Димитър и Караджата, кебапчетата?
Дъртият безсрамник Хенри Кисинджър беше споделил в една лекция в Харвард, че „ военните са просто тъпи животни, които употребяваме във външната политика “. Пропуснал е обаче да спомене какво се получава, когато съществата с фуражките решат да се еманципират и да играят роля в цивилния публичен живот. Или пък, не дай, Боже, в културния. Морфичният дисонанс е толкоз нечовечен, то е все едно навремено Желю Желев да беше подкарал танк или Петър Стоянов да приглася на китара на Сашо Роман.
Всъщност, влечението на домораслите, провинциални диктаторчета към изящните изкуства е добре документирано. Още помним по какъв начин в продължение на три десетилетия правешкият цървул Живков обгрижваше като родни деца определен кръг от българската интелигенция, ходеше на спектакъл всяка седмица, пощипваше палави артистки по дупетата, построи „ Галерията за задгранично изкуство “, издигна НДК, провежда великански празнувания по случай 1300 години България.
Сега неговият двойник с фуражка повтаря едно към едно напъните на Тодор за преодоляване на културата и слагането й в работа на народа. След като съумя да приобщи тропащите хоро 2-3000 дебили на Рожен, идната му стъпка обикновено е да надгради, като се отдаде на считаната за изключително елитарна част от традицията на западната класическа музика – операта. Зеленият чорап по някаква причина е решил, че щом се усеща вкъщи на поляната в селската си кошуля, също толкоз комфортно ще му бъде и в музикалния спектакъл.
Само че този опит да бъде държавен глава на всички прослойки от народонаселението е мъртвороден. Няма по какъв начин да апелираш към нискочелите, омазани с лютеница селяндури на поляната, да си теглиш един душ и да се подредиш измежду феновете на неокласицизма, атоналността и минимализма. На едното от тези две места стърчиш като противен, плешив абсцес.
Благо Георгиев на опера не върви, Джулиана Гани пък напълно, дори Андреа до момента не си е показвала цомбите в залата. И отново са си национални любимци, просто на онази част от народа, дето диша божествен газ, кара оранжев камион, къпе се единствено в неделя, само че не всяка неделя, и гласоподава за късопишковците и сценаристчетата. Там би трябвало да насочи напъните си Зеления чорап, а не да се мъчи с някаква „ Аида “. Там го обичат, а и на жена му няма да й е толкоз скучно, горкичката, та да излиза да пуши през 10 минути.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ