КНСБ: Дългите болнични са с най-голям ръст през последните години
Дългите болнични са с максимален растеж през последните години. Това се показва в разбор на специалистите на КНСБ за издадените болнични листове в интервала 2011-2018г. Според него увеличаващият се брой дни във краткотрайна нетрудоспособност, който натоварва работодателите и техните разноски за болнични, се дължи не на късите по период болнични листове, а на тези с по-дълъг период.
Според данните на Националния застрахователен институт броят на дните във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, които са за сметка на Държавно публично обезпечаване (ДОО) от 11.9 млн. през 2011г. нарастват до 17.8 млн. дни, или с 49 на 100 повече през 2018г. Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите, се усилва от 4 млн. през 2011г. на 5.7 млн., което е растеж 42 на 100. Експертите акцентират, че работодателите заплащат първите три дни на всеки болничен лист, без значение от неговата дълготрайност.
В разбора се регистрира, че за същия интервал междинната дълготрайност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8.18 дни през 2011г. до 8.36 дни през 2018г.
Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване - от 21.58 лева през 2011г. на 31.22 лева през 2018 година или с 44.7 на 100 за 8 години.
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали - сред 15-30 дни води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този индикатор за 2011г. са 384.36 лева, до момента в който през 2018г. те нарастват до 619.19 лева (ръст с 61 на сто), се показва в разбора.
В резюме специалистите на КНСБ регистрират, че общият годишен разход за общо заболяване се е нараснал 2.1 пъти или от 256.4 млн. лева през 2011 година на 556.6 млн.лв. през 2018г.
Според данните от Национален осигурителен институт с най-голямо въздействие върху общото повишаване на разноските за болнични е все по-големият брой болнични листове с дълготрайност от 15 до 30 календарни дни в това число. В разбора се показва, че те са 58.5 на 100 от общото повишаване на болничните за интервала 2014-2018г., следвани от тези с дълготрайност сред 8 и 14 дни календарни дни в това число, които са 19.7 на 100 от общото повишаване на болничните за същия интервал.
През 2018г. са изплатени 9 763.3 хиляди дни за болничните листове с дълготрайност от 15 до 30 дни, при 8 050.9 хиляди дни през 2014г., както и 3 191.6 хиляди дни за болнични листове с дълготрайност сред 8 и 14 дни през 2018г. по отношение на 2 616.1 хиляди дни през 2014 година Относителният дял на посочените нагоре продължителни болнични листове през 2018г. са надлежно 54.9 на 100 и те съставляват 17.9 на 100 от общо изплатените дни за този риск. Броят на лицата, употребили парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване от 782.4 хиляди през 2014г. е повишен до 899 хиляди през 2018г. или с 14.9 на 100. От тях към 430 хиляди са употребили болничен сред 15 и 30 дни или 47.8 на 100 от общия брой и към 275 хиляди са употребили болничен лист сред 8 и 14 дни, към 30.6 на 100, акцентират от КНСБ.
Анализът се концентрира и върху динамичността в разноските за краткосрочни компенсации за краткотрайна нетрудоспособност. Посочва се, че броят на издадените болнични листове с дълготрайност от 4 до 7 дни през 2018г. е 766.9 хиляди или 37 на 100 от общия брой, а изплатените дни с дълготрайност от 4 до 7 дни, от които първите три дни се заплащат от работодателя, а от четвъртия ден - от ДОО, са 1 573.1 хиляди дни или 9 на 100 от общо изплатените дни заради общо заболяване. Разходите за тях са 53.9 млн. лева или 9.9 на 100 от общите разноски за парични компенсации заради общо заболяване.
Експертите на синдиката заключават, че посочените данни демонстрират ясно, че делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло.
От КНСБ регистрират още, че в последните години е налице и нарастване на каузи на получателите на компенсации за краткотрайна нетрудоспособност от най-високодоходните групи. Докато през 2014г. относителният дял на получателите на компенсации съгласно размера на осигурителния им приход в групата от 1.5 до 2-кратния размер на междинния застрахователен приход (СОД) е бил 29.5 на 100, то през 2018г. този дял е повишен до 34.2 на 100 от общия брой. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база приход над 2-кратния размер на СОД от 25.2 на 100 през 2014г. са се нараснали до 27 на 100 през 2018г.
Според данните на Националния застрахователен институт броят на дните във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, които са за сметка на Държавно публично обезпечаване (ДОО) от 11.9 млн. през 2011г. нарастват до 17.8 млн. дни, или с 49 на 100 повече през 2018г. Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите, се усилва от 4 млн. през 2011г. на 5.7 млн., което е растеж 42 на 100. Експертите акцентират, че работодателите заплащат първите три дни на всеки болничен лист, без значение от неговата дълготрайност.
В разбора се регистрира, че за същия интервал междинната дълготрайност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8.18 дни през 2011г. до 8.36 дни през 2018г.
Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване - от 21.58 лева през 2011г. на 31.22 лева през 2018 година или с 44.7 на 100 за 8 години.
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали - сред 15-30 дни води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този индикатор за 2011г. са 384.36 лева, до момента в който през 2018г. те нарастват до 619.19 лева (ръст с 61 на сто), се показва в разбора.
В резюме специалистите на КНСБ регистрират, че общият годишен разход за общо заболяване се е нараснал 2.1 пъти или от 256.4 млн. лева през 2011 година на 556.6 млн.лв. през 2018г.
Според данните от Национален осигурителен институт с най-голямо въздействие върху общото повишаване на разноските за болнични е все по-големият брой болнични листове с дълготрайност от 15 до 30 календарни дни в това число. В разбора се показва, че те са 58.5 на 100 от общото повишаване на болничните за интервала 2014-2018г., следвани от тези с дълготрайност сред 8 и 14 дни календарни дни в това число, които са 19.7 на 100 от общото повишаване на болничните за същия интервал.
През 2018г. са изплатени 9 763.3 хиляди дни за болничните листове с дълготрайност от 15 до 30 дни, при 8 050.9 хиляди дни през 2014г., както и 3 191.6 хиляди дни за болнични листове с дълготрайност сред 8 и 14 дни през 2018г. по отношение на 2 616.1 хиляди дни през 2014 година Относителният дял на посочените нагоре продължителни болнични листове през 2018г. са надлежно 54.9 на 100 и те съставляват 17.9 на 100 от общо изплатените дни за този риск. Броят на лицата, употребили парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване от 782.4 хиляди през 2014г. е повишен до 899 хиляди през 2018г. или с 14.9 на 100. От тях към 430 хиляди са употребили болничен сред 15 и 30 дни или 47.8 на 100 от общия брой и към 275 хиляди са употребили болничен лист сред 8 и 14 дни, към 30.6 на 100, акцентират от КНСБ.
Анализът се концентрира и върху динамичността в разноските за краткосрочни компенсации за краткотрайна нетрудоспособност. Посочва се, че броят на издадените болнични листове с дълготрайност от 4 до 7 дни през 2018г. е 766.9 хиляди или 37 на 100 от общия брой, а изплатените дни с дълготрайност от 4 до 7 дни, от които първите три дни се заплащат от работодателя, а от четвъртия ден - от ДОО, са 1 573.1 хиляди дни или 9 на 100 от общо изплатените дни заради общо заболяване. Разходите за тях са 53.9 млн. лева или 9.9 на 100 от общите разноски за парични компенсации заради общо заболяване.
Експертите на синдиката заключават, че посочените данни демонстрират ясно, че делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло.
От КНСБ регистрират още, че в последните години е налице и нарастване на каузи на получателите на компенсации за краткотрайна нетрудоспособност от най-високодоходните групи. Докато през 2014г. относителният дял на получателите на компенсации съгласно размера на осигурителния им приход в групата от 1.5 до 2-кратния размер на междинния застрахователен приход (СОД) е бил 29.5 на 100, то през 2018г. този дял е повишен до 34.2 на 100 от общия брой. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база приход над 2-кратния размер на СОД от 25.2 на 100 през 2014г. са се нараснали до 27 на 100 през 2018г.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ