Дафна Леви е израелска джаз-певица с невероятен усет за импровизации

Дафна Леви е израелска джаз-певица с необикновен нюх за импровизации и занаятчия на контрастите. Тя концертира по целия свят като правилото й е постоянно да употребява локални музиканти в плановете си. На джаз-фестивала в Банско изпълнителката пя с Тамир Милер (пиано), Асаф Сиркис (ударни), Венци Благоев (тромпет) и Михаил Иванов (контрабас и бас-китара).

          

-         Дафна, апелирам, разкажете малко повече за себе си. Вие ли избрахте джаза или той ви избра?

-         Израснах, слушайки джаз вкъщи. В моето семейство няма музиканти, само че всички са влюбени в музиката. И аз някак си естествено избрах джаза, тъй като за мен той е знак на независимост.

 

-         Бяха ли удовлетворени родителите ви или желаеха да имате „ сериозна “ специалност?

-         За тях това беше сбъдната фантазия. Те обожаваха музиката, само че не са могли да й се посветят.

 

-         Вие доста пътувате по света. Как възприемат музиката ви в Съединените щати, където се е родил джазът?

-         Честно казано, в щатите не са с толкоз отворено схващане, колкото в Европа. Не всички, само че някои фестивали са прекомерно прецизно отдадени на присъщата американска музика. Но всичко зависи от мястото, хората. Понякога гледат с съмнение чужденците, които извършват джаз. По-лесно възприемат планове с етно-джаз или такива, които съчетават разнообразни типове музика.

 

-         Смесвате ли от време на време типична израелска музика с джаз?

-         Много постоянно в своите композиции. Това може да се каже, че е мой специалитет. Аз постоянно скръствам типичен джаз с присъща юдейска музика.

 

-         Чували ли сте български национални ритми?

-         Да. Имам студент, роден в България и той постоянно ми пуска фолклор, а аз се пробвам да броя тактовете (смее се). Обичам тези ритми!

 

-         Как ви се стори българската аудитория в Банско?

-         Страхотна! Получих от нея толкоз доста обич, схващане, съпричастност. Хората желаеха още и още и концертът ми продължи повече от два часа. Мнозина пристигнаха по-късно да ме поздравят, да ми кажат, че това е бил най-хубавият концерт на фестивала.  Те съпреживяваха  музиката. Разбрах че идват в Банско всяка година.

 

-         Вие имате група. Как решавате кои тъкмо песни да извършите? Вие ли взимате решенията?

-         Да, множеството планове са мои, само че творчеството е групов развой. Аз върша музиката и аранжимента, само че търсим дружно най-хубавото звучене.  Често смесваме класическа музика с джаз. Разбира се, и доста импровизираме, само че се отнасяме с почитание към класиката. След огромната пауза на пандемията и рецесията, музикантите като че ли избухват с нова мощ и потеглят по света.

 

Навсякъде работя доста с локални музиканти, тъй като на всички места ние си оказваме помощ, обменяме хрумвания. От предишния септември насам пътувам единствено с един музикант и се сътрудничим с сътрудници на местата където гостуваме. Така се срещнах с превъзходни реализатори. Като вашия Венци Благоев - с тромпета му като че ли си говорехме.

 

Пътят, по който ходя, много постоянно предпочитам инстинктивно, под въздействието на някаква мисъл, асоциация. Сядам на пианото или с баса, свиря мелодията и стартирам да работя върху нея, с цел да я споделя и с други музиканти.

 

-         Използвате ли и локални принадлежности в композициите си, които са разнообразни от класическите музикални принадлежности?

-         Разбира се, стига да е целесъобразно от музиката.  Те придават достоверно звучене, основават разнообразна мелодика.

 

-         Трудно ли им е на класическите музиканти, с които работите да „ скочат в джаза “?

-         Понякога да, тъй като би трябвало да освободят съзнанието си и да са склонни към опити. 

 

-         А не споделят ли, че импровизациите им идват доста?

За мен импровизацията идва естествено, не ми се коства нещо извънредно. В света на джаза има прекомерно виртуозни импровизации или соло осъществявания, които в действителност звучат като че ли „ Прекалено “. Аз се пробвам да запазя салдото, да съблюдавам мярката, съгласно личния си усет.

 

-         Слушах в YouTube ваши осъществявания на типичен джаз-парчета. Има ли хора, които не ги утвърждават като „ прекомерно излезли от стандарта “?

-         Сигурно  има. Но, популярност Богу, множеството хора са прекомерно възпитани, с цел да ми го кажат (смее се).  В Банско пях остаряла израелска ария, доста известна, от един остарял филм. Публиката я хареса необикновено доста.

 

Казаха ми, че като че ли са разбирали текста, въпреки да не знаят езика. Но са почувствали страстта и силата. Но на тези, които знаят първоизточника на песента, моят аранжимент ще се стори прекомерно коренен.   Съзнавам, че за някои е мъчно да възприемат прекомерно другата трактовка. Но това е моят път и моят метод.

 

-         Какво правихте по време на пандемията?

-         От една страна беше доста мъчно за човек, привикнал да бъде пред аудитория. Но в същото време за мен беше изключителна опция да остана задълго вкъщи, да изсвирвам на пианото или на баса, да тествам нови мелодии или хрумнали ми тематики. Натрупах доста  материал, хрумвания, аранжименти. Когато се върнах още веднъж към турнетата и осъществяванията, бях подготвена. Усещам, че аудиторията е гладна за просвета, за музика.

 

-         По време на пандемията в Италия, а и в България бяха известни „ балконските концерти “. Известни реализатори пееха от терасите си на съседите, до момента в който бяха под карантина. Или вършиха концерти в зуум.

-         Аз пребивавам в къща отвън града и нямам съседи, не съм се сетила да пея на трите си кучета (смее се) или на чакалите.

 

-         Ще издадете ли „ пандемичен албум “?

-         Вече споделих, че материалът е подготвен, остава единствено да намеря бюджет и издател. Надявам се с моя управител от Дъблин да създадем нещо.

 

-         Пяхте ли на концерта в България някои от написаните по време на Ковид-19 песни?

-         Да, моята стратегия съчетава авторски композиции и аранжирани от мен джаз-стандарти и типичен части. Случва се да трансформира реда на песните и да прибавя нови по време на концерт според от аудиторията и реакцията на публиката.

Да извършвам още веднъж моята музика с тайфа е като да се върна още веднъж към живота.

 

-         Очевидно вие и българската аудитория сте се харесали взаимно. Ако имате опция бихте ли се върнали в България.

-         Разбира се. Знам, че има доста джаз фестивали. Не единствено във Варна. За първи път съм у вас, само че имам много турнета на Балканите. Следващите ми концерти ще са в Хърватия, Албания и Черна гора. Отново ще свирим с локални музиканти. Турнето е по самодейност на израелските посланици, също както и гостуването ми у вас.